Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер   295                            21.10.2016 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 21 септември                                         две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1225  по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на П.И.П., подадена от адв. П.П., против решение № 273 от 12.03.2016 г., постановено по гр.дело № 1429/2015 г. по описа на Старозагорския  районен съд.              

          Въззивникът счита,  че решението на първоинстанционния съд е неправилно,  необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. При произнасянето си по същество съдът бил подложил на напълно погрешна квалификация събраните по делото доказателства, не обсъдил изричните възражения на ищцовата страна, което в крайна сметка е довело до възприемането на неправилни изводи. Твърди, че с обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд приел, че исковата претенция на ДФ „Земеделие” с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е доказана, като са налице елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Излага подробни съображения, докладвани в с.з. Намира, че не може да бъде споделена тезата на съда за това, че ДФ „Земеделие”  валидно е предизвикал разваляне на процесния договор чрез изпращането на уведомително писмо за отхвърляне на плащанията, но дори да се приеме, че  е приложима разпоредбата на чл.46, ал.1 и 2 от ГПК невъзможно било да се констатира редовно връчване на уведомлението до него. От друга страна намира, че дори да не е изпълнил задължението си по чл.5.2 от договора, в случая липсвали основания да едностранно прекратяване на процесния договор от ДФ „Земеделие”. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и произнасяйки се по същество да отхвърли предявените от ДФ „Земеделие”  искове, като неоснователни и недоказани, както и да му присъди направените по делото разноски.

          Въззиваемият ДФ „Земеделие” – гр. София, представлявано от  пълномощника му юрисконсулт Д.П. възразява срещу подадената въззивна жалба като счита същата за неоснователна, а съдебното решение за правилно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила. Намира, че в хода пред първоинстанционния съд е била доказана изправността му като кредитор. Излага подробни съображения, докладвани в с.з. Намира, че при несъобразяване със срока по т.5.1 от Договор № 26/112/00054 от 14.11.2008 г., с който ответникът се е задължил да изпълни основните инвестиции и цели  заложени в бизнес – плана за кандидатстване по  Мярка 112 „Млад фермер”, за подаване на заявка за второ плащане, води до отказ за такова плащане по договора и да бъде изискано възстановяване на първото получено плащане, ведно със законната лихва, както правилно е постановил първоинстанционният съд.

Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна, и да потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила, както и да му присъди сторените съдебни и деловодни разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Държавен фонд „Земеделие” гр.София /въззиваем в настоящото производство/ твърди в исковата си молба, че на основание Договор № 24/112/00054 от 14.11.2008 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, сключен между ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция и П.И.П., последният е следвало да получи безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892.00 лева, за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана, по проект № 24/112/00054 и включени в Приложение № 1 /т.1.1 от договора/. Твърди, че съгласно т. 2.2 от процесния договор горепосоченият размер на помощта се изплащала на два етапа, а именно първо плащане в размер на 24 446.00лв. след сключване на договора и второ плащане в същия размер при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици. В изпълнение на задълженията си по т. 2.3 от договора ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция предоставил на П.И.П. безвъзмездна финансова помощ в размер на 24 446 лева на 06.02.2009 г., представляваща първо плащане по този договор, видно от извлечение от СЕБРА за извършено плащане. Съгласно договора т. 4.4, б."е", за да получи второ плащане, бенефициентът трябвало да подаде заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда и за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /"Наредбата"/. Сочат, че ползвателят на помощта се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверка и предмет на настоящия договор (Приложение № 1), т.е. в срок до 12.11.2011 г. /т. 3.1 от договора/. С Анекс III от 23.11.2012 г. текстът на чл. 3.1, Раздел III от сключения договор, е изменен като срокът за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, е удължен до 14.10.2013 г. Съобразно определената дата за извършване на проверката за изпълнение на бизнес плана - 14.10.2013 г., съгласно т. 5.2 от Договор № 24/112/00054 от 14.11.2008 г. и чл. 24, ал. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. в редакцията му към момента на сключване на договора, ответникът е следвало да подаде заявка за второ плащане един месец преди изтичането на срока по т. 3. 1. от договора. Макар петата година на договора да изтичала на 14.11.2013 г., в случая срокът по т. 3.1 бил определен точно - 14.10.2013 г. /по силата на сключения анекс/ и подаването на заявка за второ плащане при условията на т. 5.2 следвало да бъде в рамките на един месец преди изтичането му. Неподаването в нормативно и договорно определения преклузивен срок на заявка за второ плащане, окомплектована с изискуемите съгласно Приложение № 4 от Наредба № 9 документи, представлявало основание да се откаже второ плащане по договора и да бъде изискано от ползвателя възстановяване на първото получено плащане заедно със законната лихва към него /т. 4.4, б. „е" от договора/. Ищецът твърди, че П.И.П. не бил изпълнил договорното си задължение за подаване на заявка за второ плащане / т. 4.4, б. „е" и т. 5.2 от договора/, което е и нормативно закрепено /чл. 24, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 1 от приложимата наредба/, поради което и на основание т. 4.4, б. „е" и т. 7 от договора следвало да възстанови на ДФ „Земеделие" предоставената сума по този договор, представляваща първо плащане по него, ведно със съответната законна лихва. Твърдението за неподаване на заявка за второ плащане било твърдение на отрицателен факт, като тежестта на оборването му падала върху ответника. Предвид горепосоченото неизпълнение бил съставен Доклад за нередност № 57 от 13.05.2014 г., с който било потвърдено установеното неизпълнение на договорните задължения и била посочена датата на констатираната нередност 15.10.2013 г. Неподаването на заявка за второ плащане, представлявало нарушение на нормативно и договорно задължение, поради което на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 във връзка с чл. 5.2 от договора и чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, ДФЗ-РА имал право да развали сключения договор, което е сторено с връчването на уведомително писмо за отхвърляне на плащанията на директора на областна дирекция на ДФ „Земеделие", гр. Хасково. Чрез това писмо процесният договор бил прекратен от ДФ „Земеделие" на основание т. 6, б. „г" от този договор. Директорът на областната дирекция бил надлежно оправомощен от изпълнителния директор да отказва второ плащане и да прекратява договора. Уведомителното писмо за отказ от плащане и прекратяване на договора било връчено на физическото лице на 03.04.2014 г., видно от обратна разписка, като дали на бенефициента 30 дневен срок за възстановяване на полученото първо плащане по договора, поради което лихвата за забава е изчислена от 04.05.2014г. На ответника била връчена и нотариална покана на 29.05.2014 г., peг. № 2316, том I, № 105 от 2014 на нотариус Пламен И.. В срока за доброволно възстановяване на сумата, както и към настоящия момент дължимата сума не е възстановена от ответника.Моли съда да постанови решение, с което да осъди П.И.П., да заплати на ДФ "Земеделие" сумата в размер на 24 446.00 лв., представляваща главница по договор № 24/112/00054 от 14.11.2008 г., сума в размер на 2178.04 лв., представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 04.05.2014г. до 19.03.2015г. /включително/; законна лихва върху главницата, считано от 20.03.2015 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира за направените по делото разноски.

          Ответникът П.И.П. /въззивник в настоящото производство/ оспорва изцяло предявените искове с правно основание чл. 55 и чл. 86 ЗЗД, като твърди, че същите са изцяло неоснователни и недоказани, а изложените в исковата молба фактически твърдения не отговарят на обективната истина. Оспорва изцяло твърденията на ищеца ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ", че са налице основания за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по реда на чл. 55 ЗЗД.  Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 2.4 от Договора, извършването на второ плащане на финансовата помощ било поставено под условие, сбъдването на което е задължителна предпоставка за подаване на заявка и съответно за изплащане на втори транш от помощта. Счита, че второто плащане на финансовата помощ се осъществявало при нарастване на икономическия размер на стопанството с пет икономически единици. Следователно, само при положение, че общите икономически показатели на стопанството на ползвателя са се увеличили с пет единици, за бенефициента се пораждало правото да иска изплащане на втория транш от помощта, респ. за фонда се пораждало задължението за превода на сумата. Твърди, че до определения срок за подаване на заявката за извършване на второ плащане, икономическият размер на стопанството му не било увеличено с пет единици, което означавало, че условието за предприемане на процедурата за второ плащане не било осъществено и в случая за ответника по делото не било налице задължението да заяви второ плащане на помощта, именно поради несбъдването на договорното условие за това. Твърди, че въпреки несбъдването на условието по т. 2.4 от Договора, предприел необходимите действия и е депозирал в срок с приемо-предавателен протокол всички необходими документи за извършване на второто плащане по договора, както и, че от текста на процесния договор било видно, че редица негови разпоредби са взаимно противоречиви, което сочело на извода, че като цяло договора е с неясно съдържание, което на практика се приравнявало с липса на договорни клаузи. Ответникът сочи, че от страна на ДФ „Земеделие" не били извършвани действия по валидно прекратяване на процесния договор, като той не бил надлежно уведомен за волеизявлението на фонда, че прекратява договора и за това, че ищецът ще се възползва от правото си да иска възстановяване на заплатените до момента суми. Твърди, че никога не е получавал уведомление за прекратяване на договора и затова намира, че предявения иск е неоснователен и поради това, че претенцията на ищеца е погасена по давност. Моли съда да постанови решение, е което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира за направените по делото разноски.

По делото е безспорно установено, че ответникът П.И.П. е подал Заявление за подпомагане по мярка 112 – Създаване на стопанства на млади фермери на 8.05.2008 г.  за общата сума от 48894 лв. за периода на подпомагане. От представения и приет като писмено доказателство Договор № 24/112/00054 от 14.11.2008 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, сключен между ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция и П.И.П. се установява, че съгласно този договор фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48892 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана. Предвидено е тази сума  да се изплаща на два етапа, като първото плащане  е в размер на 24446 лв., а второто в същия размер при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици. Срокът на този договор е до 12.11.2012 г. С Анекс от 12.12.2011 г. срокът на договора е удължен до 12.11.2012 г., в който срок ползвателя се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана. Впоследствие е подписан нов Анекс ІІІ от 23.11.2012 г., съгласно който срокът на договора е удължен  до 14 октомври 2013 г.  Безспорно е също така, че първото плащане в размер на 24446 лв. е осъществено на 06.02.2009 г., видно от извлечение на „Себра” за извършеното плащане. Установено е по делото, че с уведомително писмо  за отхвърляне на плащанията изх. № 01-263-6900/242 от 28.03.2014 г. Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, отдел РРА – Хасково отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договора от 14.11.2008 г., тъй като към дата 14.10.2013г.  ответникът П. не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено в т. 5.2 от Договор № 24/112/00054 от 14.11.2008г. и чл. 24, ал.3 от Наредба № 9 от 3 април 2008 г. на Министъра на земеделието и храните, изразяващо се в неподаване на заявка – второ плащане от ползвателя в договорно и законоустановения срок, окомплектована със всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 4, към Наредба № 9 от 3.04.2008 г. С това уведомително писмо ищецът заявява, че Договорът от 14.11.2008 г. се прекратява на основание т.4.7, предложение второ и т.6 б.”г” от същия, във вр. с чл. 87, ал.2 от ЗЗД, както и на основание чл. 33, ал.1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. С това писмо, ответникът П. също е уведомен от ДФ „Земеделие” ОД Хасково, че на основание т.4.4 б. „е” и т. 4.8 б.”а”от договора сключен между страните и чл. 8, ал.1 т.6 и чл. 33, ал.1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. дължи връщане на полученото първо плащане  по договора в размер на 24446 лв. в срок от 30 дни от датата на получаване на това писмо. Това писмо е получено от ответника на 3 април 2014г.  Подписът на получателя П. е бил оспорен от ответната страна, поради което е назначена съдебно-графологична експертиза. Видно от заключението на вещото лице, ръкописният подпис обект на изследването, положен срещу реквизита „Получател” на Обратна разписка от 3.04.2014г. на „Стар пост” от името на П.И.П. е изпълнен от Богдана Йорданова Величкова-Николова. Ръкописният текст „П.” , положен под подписа, обект на изследването е изпълнен от Богдана Йорданова Величкова-Николова. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, дело № 7426 от 1997г. на Старозагорския нотариус лицето Богдана Йорданова Величкова-Николова е майка на ответника П.И.П., поради което съдът правилно е приел, че ответникът е бил уведомен по надлежния ред за прекратяването на договора.

         В конкретния случай се касае за предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. С оглед фактическият състав на същия възниква отговорност за неоснователно обогатяване по  чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като се изисква наличието на три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия.

В настоящия случай ищецът носи доказателствената тежест за установяване на факта, че е дал нещо на ответника, а ответникът - тежестта да докаже, че даването и получаването на имущественото благо не е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на благата, по силата на която има право да задържи полученото. Обедняването по смисъла на чл. 55 от ЗЗД предпоставя намаляване на имуществения патримониум на лицето, от което изхожда престацията.

           По делото безспорно е установено, че ищецът ДФ „Земеделие” гр. София е предоставил безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, за което е сключен договор между страните от 14.11.2008г. Съгласно чл. 4.4 б.”е” от договора, Фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него в случаите когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9 от 3 април от 2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери по програмата за развитие на селските райони” за периода 2007 – 20013г. Ответникът П. твърди в отговора на исковата молба, че до определения срок за подаване на заявката за извършване на второ плащане, икономическият размер на стопанството му не е увеличен с 5 икономически единици, следователно условието за предприемане на процедурата за второ плащане не било осъществено. Дори и да се приеме, че задължението да заяви второ плащане на помощта не е възникнало, поради неувеличаване на икономическия размер на стопанството, видно от клаузите на договора,  Фондът е в правомощията си да прекрати договора, съгласно чл. 6 б.”г” от същия чрез едностранно писмено предизвестие при виновно неизпълнение на задълженията по този договор от ползвателя. А съгласно чл. 4, т. 21 от Договора, ползвателят е длъжен да извърши всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана към годината на проверка, в срока по т.3.1 и в съответствие с одобрения бизнес план. Съгласно т.4.4, б. „а” от договора , Фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума по първото плащане, ако ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана в срока по т.3.1 / в случая до 14.10.2013 г., съгласно представения Анекс към договора/ или ги е изпълнил неточно и/или изискуемите документи за доказване на извършените такива не са представени.

          Старозагорският районен съд правилно е приел, че по делото е недоказано обстоятелството, че ответникът е предприел необходимите действия и е депозирал в срок с приемо-предавателен протокол всички необходими документи за извършване на второто плащане по договора. В отговора си ответникът твърди, че такъв приемо-предавателен протокол е съставен, удостоверяващ предаване на искането за изплащане на втори транс по договора, но същият не му бил предаден от служителите на ДФ „Земеделие”. От представените писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства не се установява наличието на такъв приемо-предавателен протокол или други документи, удостоверяващи подаване на искане в ДФ „Земеделие” за извършване на второ плащане по договора в рамките на срока, определен в Наредба № 9 от 3.04.2008г. и съгласно подписания Анекс към договора.

           Предвид събраните по делото доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че е безспорно установен факта, че ищецът е  дал нещо на ответника, а именно е отпуснал безвъзмездна финансова помощ в размер на 24446 лв., а ответникът е получил тази сума на основание сключения между страните договор, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на благата. Този договор е прекратен едностранно от ДФ „Земеделие” поради неподаване на заявка за второ плащане от страна на ответника, което представлява нарушение на нормативно и договорно задължение. Обедняването по смисъла на чл. 55 от ЗЗД предпоставя намаляване на имуществения патримониум на лицето, от което изхожда престацията - ДФ „Земеделие”, тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по договора.

Предвид гореизложеното, правилни са изводите на Старозагорският районен съд, че предявеният иск за заплащане на сумата от 24446 лв.,  представляваща сума, платена на отпаднало основание на ответника и с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, които въззивният съд напълно споделя, поради което намира, че не следва да ги преповтаря, а на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.

С оглед на това основателен и доказан се явява и предявеният иск за заплащане на мораторна лихва. Видно от заключението на вещото лице, дължимата мораторна лихва върху сумата от 24446 лв. за периода 04.05.2014г. до 19.03.2015г. /включително/ е в размер на 2178.04 лв., в какъвто размер е предявен и иска.

          Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Въззивният съд намира за неоснователни възраженията, които се правят във въззивната жалба.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба  следва да се присъдят на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция, което са в размер на 1263 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.  

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 273 от 12.03.2016 г., постановено по гр.дело № 1429/2015 г. по описа на Старозагорския  районен съд.

              

ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН ********** *** да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр. София, бул. Цар Борис ІІІ, № 136, представляван от Изпълнителния директор – Р.П. сумата в размер на 1263 лв. /хиляда двеста шестдесет и три лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: