Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 304                              27.10.2016 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 28 септември                                         две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1233  по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Министерство на отбраната на РБ, подадена от Н.А. – главен юрисконсулт в Командване на Сухопътни войски, против решение № 15 от 23.02.2016 г., постановено по гр.дело № 346/2015 г. по описа на Чирпанския районен съд.    

          Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като съгласно чл.98 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ компетентността по издаване на заповед за възстановяване на военнослужещия, е на командира на военното формирование, където е възстановен военнослужещият, а финансовият орган, обслужващ това военно формирование, следва да изплати дължимото по чл.172 от ЗОВСРБ обезщетение. Намира, че задължението за заплащане на обезщетението за оставане без работа е възникнало за командира на военно формирование 24620 – Свобода, поради което съдът е следвало да конституира военно формирование 24620 – Свобода, а не Министерство на отбраната. Моли съдът да обезсили обжалваното решение на първоинстанционния съд, като недопустимо, и  да прекрати съдебното производство срещу Министерство на отбраната.

          Въззиваемият И.Б.И. чрез пълномощника си адв. Ж. изразява становище, че счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да не бъде уважавана жалбата и оставено в сила решението на ЧРС. Претендира за направените разноски по делото.

Въззиваемият Министерство на отбраната –Поделение 24620 с.Свобода, община – Чирпан, област –Стара Загора, чрез пълномощника си изразява становище, че заповедта за освобождаване на ищеца е на командира на военно формирование 24620 с. Свобода, договорът е бил сключен също с него, следователно всички произтичащи действия по чл.172 от ЗОВСРБ трябва да се осъществяват от това военно формирование. Моли да не бъде уважавана  претенцията на И.И.. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.172, ал.1, предл.1 и 2 от ЗОВСРБ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът И.Б.И. твърди в исковата си молба, че с решение № 110 от 19.06.2015 г. по адм.дело № 46/2014 г. на Старозагорския административен съд, било отменено наложеното му със Заповед № ЗРД-147/28.01.2014 г. на Командира на военно формирование 24620 с.Свобода уволнение. Решението е било потвърдено с решение № 5653/19.05.2015 г. по адм.д.№ 1155/2014 г. на ВАС и влязло в законна сила на 19.05.2015 г. В ИМ се навеждат доводи, че съгласно чл.172, ал.1 от ЗОВСРБ, при отмяна на освобождаването от съда военнослужещият има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Твърди се, че на 16.07.2015 г. ищецът бил подал чрез командира на военното формирование молба за изплащане на дължимото обезщетение, придружена с решение № 110 от 19.06.2014 г. по адм. дело № 46/2014 г. по описа на АС Ст.Загора и служебна бележка № 178/15.07.2015 г. на АЗ-ДБТ Чирпан, удостоверяваща, че през периода от 28.01.2014 г. до 10.08.2015 г. включително е бил без работа, но му било отговорено, че за да бъде изплатено обезщетение, било необходимо да представи съдебно решение за това. С оглед на това ищецът претендира да му бъде присъдено обезщетение за 6 месеца - времето, през което е бил без работа поради уволнението в размер на 3790.56 лв. съответно на шест кратния размер на брутното му трудово възнаграждение от последния месец, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата. Ищецът е предявил иска си при условията на евентуалност – моли да бъде осъден ответника Министерство на отбраната да му заплати горните претенции, тъй като договора му за военна служба бил сключен с него, като негов работодател, но в случай, че евентуално съдът отхвърлил иска срещу Министерство на отбраната, моли да бъде осъден втория ответник по делото - Поделение 24620 с.Свобода, тъй като мястото на службата му било в това поделение до уволнението и от неговата финансова служба би следвало да се изплати обезщетението.  Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът „МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА” изразява становище искът да бъде отхвърлен. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

Вторият ответник ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 24620 (Поделение 24620 с.Свобода) изразява становище, че искът следва да бъде отхвърлен. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

По делото е безспорно установено и страните не спорят, че ищецът И.Б.И. е изпълнявал договор за кадрова военна служба в редовете на Българската армия до 28.01.2014 г. когато със Заповед № ЗРД-147/28.01.2014 г. на Командира на военно формирование 24620 с.Свобода е бил уволнен дисциплинарно. Не е спорно също така, че с решение № 110 от 19.06.2015 г. по адм.дело № 46/2014 г. на Старозагорски административен съд е било отменено наложеното със Заповед № ЗРД-147/28.01.2014 г. на Командира на военно формирование 24620 с.Свобода, дисциплинарно уволнение на ищеца И.Б.И., като цитираното решение е било потвърдено с Решение № 5653/19.05.2015 г. по адм.д.№ 1155/2014 г. на ВАС и влязло в законна сила на 19.05.2015 г.

От представената молба вх.№ 2-794/16.07.2015 г.на И.Б.И. *** се установява, че на посочената дата ищецът е подал, чрез командира на военното формирование молба за изплащане на дължимото му обезщетение по чл.172, ал.1 от ЗОВСРБ, придружена с решение № 110 от 19.06.2014 г. по адм.дело № 46/2014 г. по описа на АС Ст.Загора и служебна бележка № 178/15.07.2015 г. на АЗ-ДБТ Чирпан, удостоверяваща периода, през който е останал без работа поради уволнението.

От представената служебна бележка № 178/15.07.2015 г. на АЗ-ДБТ, се установява, че в изискуемият седемдневен срок след уволнението, а именно на 05.02.2014 г. ищецът се е регистрирал като безработен, търсещ работа, тази регистрация е била поддържана до 10.08.2014 г. като в тази връзка е представена и декларация изискуема по чл.98 от ППЗОВСРБ.

От показанията на свидетелката С.Н.К. се установява, че ищецът е бил безработен от месец февруари до месец август 2014 г., което кореспондира изцяло с посочените по-горе писмени доказателства.

Ответниците не твърдят и не представят доказателства за наличие на плащане по чл.172 от ЗОВСРБ в полза на ищеца. Не се излагат и аргументи за прихващане, изискуеми за връщане суми от страна на ищеца по смисъла на чл.26, ал.3 от Наредба № Н-12 от 12.04.2010 г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗОВСРБ при отмяна на освобождаването от съда военнослужещият има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата във възнагражденията.

Съгласно чл.234 от ЗОВСРБ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.), обезщетенията на военнослужещите по този закон се определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на освобождаването от военна служба, на преместването, на увреждането или на смъртта на военнослужещия, което включва: 1. основното месечно възнаграждение; 2. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) допълнителни месечни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия при изпълнение на военната служба с постоянен характер и за образователна и научна степен „доктор” или за научна степен „доктор на науките”.

Видно от представените съдебни решения и събрани доказателства, относно времето, през което ищецът е останал без работа, правилно Чирпанския районен съд е приел, че исковата  претенция за обезщетение по чл.172 от ЗОВСРБ е доказана по основание.

По отношение на размера е изходил от представеното Удостоверение изх.№ 3-1841/15.07.2015 г. за полученото брутно трудово възнаграждение от ищеца И.Б.И. за периода от 6 м. преди уволнението, от което се установява, че общата сума за 6 м. е в размер на 4857.78 лева, а брутното му месечното възнаграждение за последния отслужен месец е 631.76 лева. С оглед на това правилно е приел, че дължимия на ищеца размер по чл.172 ал.1 от ЗОВСРБ е общо в размер на 3790.56 лв. – за шест месеца, вземайки предвид размера на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца.

Неправилни са изводите на Чирпанския районен съд обаче досежно това, че Министерството на отбраната не е изпълнило задължението си да изчисли и изплати на ищеца обезщетение по чл.172 от ЗОВСРБ в размер на 3790.56 лева  за шест месеца, през които е останал без работа в резултат от уволнението, поради което и предявения от И.Б.И. иск срещу този ответник се явява доказан по основание и размер и като такъв следва да се уважи изцяло, както и че с оглед уважаване на иска против първия ответник, то не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на същия иск спрямо евентуалния ответник – Поделение 24620 с.Свобода, поради което е уважил иска спрямо МО.

Настоящият съдебен състав счита за основателни доводите на въззивника, че задължението за заплащане на обезщетение за оставане без работа е възникнало за командира на военно формирование 24620 – Свобода, поради което следва да бъде осъдено Военно формирование 24620-Свобода да заплати исковата сума, а не Министерство на отбраната. Съгласно задължителната съдебна практика "Орган по назначението на кадрови офицер е министърът на отбраната, но заплатата и допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на службата се дължат от поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което той е назначен." Това разрешение на въпроса е дадено с Решение № 128/29.04.2011 г. по гр.д.№ 1356/2009 г. на ВКС на РБ, ІV г.о. и Решение № 416 от 26.10.2012 г. по гр. д. № 271/2012 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно така цитираните решения в настоящия случай е приложимо по аналогия правилото по чл. 61, ал. 2 КТ, съгласно което когато трудовият договор се сключва от по - горестоящия на работодателя орган, трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Във всички такива случаи учреждението, в което се изпълнява службата трябва да осигури необходимите условия за осъществяване на правата и задълженията по възникналото служебно правоотношение, като именно то дължи определената заплата, всички други допълнителни възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на службата. Съгласно разпоредбата на чл. 60д, ал. 2 ЗОВСРБ - Военните формирования, подчинени на Съвместното командване на силите и на видовете въоръжени сили, са разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен съответно към Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили. Поделенията на Министерство на отбраната, за които са налице доказателства, че са разпоредители с бюджетни кредити, бидейки държавни учреждения по смисъла на  чл. 27, ал.2 ГПК са процесуално правоспособни и се явяват надлежен ответник по искове за обезщетения по ЗОВСРБ. В конкретния случай безспорно Военно формирование 24620 - Свобода като разпоредител с бюджетни кредити, бидейки държавно учреждение по смисъла на чл.27 ал.2 от ГПК е процесуално правоспособен и се явява надлежен ответник по иск за обезщетение по ЗОВСРБ.

Ето защо въззивният съд намира, че следва да бъде отменено обжалваното решение изцяло и вместо него бъде постановено друго, с което бъде осъдено Военно формирование 24620 с.Свобода да заплати на ищеца сумата в размер на 3790.56 лв., представляващи обезщетение по чл.172 от ЗОВСРБ за шест месеца, през които бил останал без работа в резултат от уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.

Искът следва да бъде отхвърлен срещу Министерство на отбраната – като неоснователен и недоказан.

 

С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски общо в размер на 651.70 лв., от които 500 лева, възнаграждение за един адвокат и 151.20 лева, платена държавна такса, като се осъди ответникът Военно Формирование 24620, с адрес на управление : с.Свобода да ги заплати.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 15 от 23.02.2016 г., постановено по гр.дело № 346/2015 г. по описа на Чирпанския районен съд изцяло, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Б.И., ЕГН:**********, с адрес *** против  „МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА”, ЕИК по БУЛСТАТ:000695324, със седалище и адрес на управление - гр.София 1092, ул.„Дякон Игнатий” № 3 иск за заплащане на сумата 3790.56 лева /три хиляди седемстотин и деветдесет лева, петдесет и шест стотинки/, представляващи обезщетение по чл.172 от ЗОВСРБ за шест месеца през които бил останал без работа в резултат от уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 24620 Булстат: 1290101710036, с адрес на управление : с.Свобода , общ.Чирпан , обл. Стара Загора  да заплати на И.Б.И., ЕГН:**********, с адрес ***, сумата 3790.56 лева /три хиляди седемстотин и деветдесет лева, петдесет и шест стотинки/, представляващи обезщетение по чл.172 от ЗОВСРБ за шест месеца, през които е останал без работа в резултат от уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска – 27.07.2015г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски по делото в размер на  651,70  лв. /шестстотин петдесет и един лева и седемдесет ст./.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: