Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 302…………………27.10.2016 година………………..Град Стара Загора

 

   

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и осми септември………………………………..……….Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                     

                      

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1247……по описа за 2016…….............година.

 

        Обжалвано е решение № 43 от 11.05.2016 г., постановено по гр.дело № 131/2016 г. на Гълъбовския районен съд, с което са отхвърлени исковете, предявени от Б.Н.Н. срещу “Мини Марица изток” ЕАД, клон “Рудник Трояново 3” с.Медникарово, община Гълъбово, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 4/29.12.2015 г. на управителя на “Рудник Трояново-3”, и за възстановяване на предишната работа на длъжността “Машинен оператор вулканизиране на каучукови изделия - ГТЛ” в участък “Вулканизации” в ответното дружество.

 

        Въззивникът Б.Н.Н., чрез пълномощника си адв. С.Ч., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изводите на съда, че цитираното в обстоятелствената част на заповедта съответствало на цитираните законови основания за дисциплинарната отговорност на работника, били неправилни. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ да бъдат уважени.

 

        Въззиваемият “Мини Марица изток” ЕАД, клон “Рудник Трояново 3” с.Медникарово, община Гълъбово не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В съдебно заседание и в представената писмена защита взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението на районния съд- потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на другата страна, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове  с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Ищецът Б.Н.Н. в исковата молба твърди, че е работил по трудово правоотношение като “Машинен оператор вулканизиране на каучукови изделия - ГТЛ” в участък “Вулканизации”. Със заповед № 4/29.12.2015г. на управителя на Рудник “Трояново 3” трудовият му договор бил прекратен поради наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”. Издадената заповед била незаконосъобразна, тъй като била немотивирана и вътрешно противоречива. От една страна било посочено, че е извършил нарушение на чл.126, т.2 КТ, а от друга страна текстово било изписано нарушение само на едната хипотеза на цитираната разпоредба. Не било ясно защо работодателят приел, че не е бил в състояние да изпълнява задълженията си. Ищецът не оспорва, че е употребил упойващо вещество, но твърди, че това не му е попречило да изпълнява възложените му задачи. Работодателят не бил изложил съображения защо счита, че ищецът не може да изпълнява задълженията си. Не били изложени мотиви за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Твърди, че съвестно и качествено изпълнявал трудовите си задължения и не бил наказван за нарушения на трудовата дисциплина. Претендирал е да бъде отменена горецитираната заповед, с която му наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и да бъде възстановен на длъжността “Машинен оператор вулканизиране на каучукови изделия - ГТЛ” в участък “Вулканизации” в ответното дружество.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът “Мини Марица изток” ЕАД, клон “Рудник Трояново 3” с.Медникарово, община Гълъбово е оспорил предявените искове с твърдението, че обжалваната заповед е законосъобразна- издадена  при спазване на КТ, от компетентен орган и при спазване на всички законови изисквания за налагане на дисциплинарно наказание. На 04.12.2015 г. ищецът следвало да бъде на работа дневна смяна от 08.00 часа. Комисия от служители в отдел „ЗБУТ” извършила проверка на ищеца за наличие на упойващи вещества в биологична проба /слюнка/ чрез техническо средство. Констатиран бил положителен резултат за наличие на канабис и метамфетамин. Протоколът за проверка бил подписан без възражение от ищеца. Констатираното дало основание на работодателя да приеме, че на същата дата ищецът се явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи, с което нарушил разпоредбите на чл.126, т.2 КТ, чл.17, ал.1 от Правилник за безопасността на труда при разработване на находища по открит начин, чл.32, ал.1 и ал.3 от Инструкция за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в „Мини Марица изток” ЕАД гр.Раднево, Раздел ІV, б.”Б”, т.1, б.б от Правилник за вътрешния трудов ред в „Мини Марица изток” ЕАД- Раднево. Ответникът счита, че нарушенията на ищеца са достатъчно пълно и ясно индивидуализирани в обжалваната заповед. Законодателят не бил поставил изискване към работодателя да изследва здравния статус на работника, за да мотивира допълнително невъзможността му да се справя със задълженията си. Освен това ищецът бил наказван още два пъти с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, съответно със заповед № 06/28.01.2015 г. и със заповед № 15/20.02.2015 г. на управителя на рудника.

 

        По делото не е спорно, а се установява и от представеното ЛТД на ищеца, че същият е работил в ответното дружество на длъжността “Машинен оператор вулканизиране на каучукови изделия - ГТЛ” в участък “Вулканизации”. По делото са представени и заверени копия от: протокол за извършена проверка на Б.Н.Н. за наличие на упойващи вещества в биологична  проба /слюнка/ на 04.12.2015 г.; резултат от пробата; рапорт, вх.№ 20982/07.12.2015 г. от инж.К.Г.К.- ръководител отдел “ЗБУТ”; писмо, изх. № УП-01-608/12.12.2015 г. на рудник “Трояново-3”, с.Медникарово; писмено обяснение, вх. № 21533/14.12.2015 г. от инж. К.К.; писмо, изх. № УП-01-609/12.12.2015 г. на рудник “Трояново-3”, с.Медникарово; писмено обяснение, вх. № 21527/14.12.2015 г. на от инж. И.К.И.- инспектор технически надзор в отдел “ЗБУТ”; писмо, изх. № УП-01-610/12.12.2015 г. на рудник “Трояново-3”; писмено обяснение, вх. № 21526/14.12.2015 г. от инж. А.Х.Т.-С.– изпълняваща длъжността “Главен инспектор ЗБР” в отдел “ЗБУТ”, от които се установява, че работодателят е бил уведомен за извършена проверка за упойващи вещества, при която е установено наличие на упойващи вещества в биологичен материал на ищеца. По този повод и с оглед разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ от ищеца са изискани писмени обяснения. В писмото, с което от ищеца се изискват писмени обяснения- изх. № УП-01-607/12.12.2015 г., изрично е посочено, че те се искат на основание чл.193, ал.1 КТ за конкретни обстоятелства- във връзка с проверката за употреба на употреба на упойващи вещества на 04.12.2015 г. Ищецът е дал писмени обяснения на работодателя си, вх. № 21484/14.12.2015 г. Във връзка с разпоредбата на чл.333 КТ работодателят е изискал от ищеца и декларация, че не страда от заболявания, които да са обект на закрила. Със заповед № 4/29.12.2015 г. на управителя на Рудник “Трояново 3” на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и трудовото му правоотношение е било прекратено.

 

        По делото са разпитани свидетели. Свидетелите С.В.А. и Н.П.Г.- колеги на ищеца, твърдят, че той е добър работник и до този момент не е имало оплаквания от неговата работа. Не са виждали ищецът да се държи неадекватно. Не им е известно ищецът да е бил наказван дисциплинарно /свид.С.А./. Дори по време на проверката за упойващи вещества ищецът бил с нормално поведение /свид.Н.Г./.

 

        От показанията на свидетеля К.Г.К.- ръководител отдел „ЗБУТ” при ответника, е видно, че имало е инструкции в ответното дружество да се извършва проверка за упойващи вещества на работници, за които има сигнали, че се държат неадекватно. За ищеца имало няколко такива анонимни сигнали. Тъй като в ответното дружество работели много хора, нямало възможност да се проверяват всички работници, а само тези, за които съществувало съмнение. При резултата от проверката, ищецът е обяснил обстоятелствата, при които е употребил упойващи вещества, без да оспорва констатираното с техническото средство. Свидетеля И.К.И. е бил член на комисията, извършила проверка на ищеца. Твърди, че проверката била извършена с техническо средство, на което се изписва резултата. Не си спомня особености от поведението на ищеца.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

 

        От съдържането на горепосочените писмени доказателства, както и от свидетелските показания се установява, че при извършена проверка с техническо средство на 04.12.2015 г. е било установено, че ищецът е употребил упойващи вещества- канабис и метамфетамин. Ищецът не е оспорил резултатите от проверката. Счита обаче, че това не му е попречило да изпълнява трудовите си функции. Твърди също така, че заповедта, с която му било наложено дисциплинарното наказание “уволнение” била незаконосъобразна и немотивирана.

 

        Съдът намира, че работодателят е провел дисциплинарното производство и е наложил дисциплинарното наказание при спазване на законовите разпоредби. Процесната заповед № 4 от 29.12.2015 г. на управителя на ответното дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание “уволнение” съдържа всички задължителни реквизити, посочени в чл.195, ал.1 КТ- мотиви за наложеното наказание; посочен е нарушителят и подробно описание на нарушението на трудовата дисциплина, наказанието и законовото основание за налагането му. Описаното в обстоятелствената част на заповедта съответства на цитираните законови основания за дисциплинарната отговорност на работника. Спазени са и изискванията на чл.193, ал.1 КТ- работодателят да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая, обясненията от работника са поискани на 12.12.2015 г. и получени 14.12.2015 г., т.е. преди издаване и връчване на уволнителната заповед и същите се отнасят за дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на дисциплинарното производство, а не по друг повод. Законово задължение за работодателя е преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, но за него не съществува задължение да възприеме тези обяснения, а да ги прецени наред с останалите доказателства. Обстоятелството, че работодателят въпреки обясненията е издал заповедта за уволнение, не съставлява нарушение на закона, тъй като законът не изисква тези обяснения да бъдат обсъдени и отхвърлени от работодателя с някакъв нарочен акт. Спазена е и разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ- в конкретния случай нарушението е установено на 04.12.2015 г., а наказанието е наложено на 29.12.2015 г., т.е. в законоустановения  двумесечен срок.

 

        Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено за нарушения, изразяващи се в явяване на работника на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи; в неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и в неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред, Правилника по безопасността на труда при разработване на находища по открит начин, Инструкцията за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в „Мини Марица изток” ЕАД. Преценката на събраните по делото доказателства сочи на извода, че ищецът е извършил нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Същият се е явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си функции вследствие употребата на упойващи вещества. Ищецът не е оспорил употребата на упойващи вещества вечерта преди извършената проверка. Проверката е извършена от страна на работодателя с техническо средство, което видно от Протокол № 201541091-10000/25.11.2015 г. за сервизно обслужване на апарат “Drдger DrugTest 5000”, IVD 8322147 с № ARFM-0003, издаден от “Дрегер сейфти България” ЕООД- София, е годно за употреба.

 

        При преценка на това кое "явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи", от значение е констатацията, че работникът или служителят, поставяйки се сам под въздействието на упойващо вещество, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука. Разпоредбата на чл.126, т.2 КТ предполага умишлено неизпълнение на основно трудово задължение- за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това /Р 372-2014- ІV г.о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че поведението му в деня на проверката не било необичайно и употребата на упойващи вещества не се е отразила на работоспособността му. Явяването на работа след употреба на упойващи вещества винаги се явява неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Нарушението, визирано в законовата разпоредба на чл.187, т.5 КТ, е налице тогава, когато са нарушени правила за безопасните и здравословни условия на труда, свързани и намиращи проявление конкретно в работния процес и съответстващите му технически и технологични правила, гарантиращи едновременно безопасност на работника или служителя и определено качествено равнище на продуктите на труда. Правилата за безопасни и здравословни условия на труда са установени, както в интерес на работниците и служителите, така и в обществен интерес. Наличието на упойващи вещества в организма на работника винаги представлява опасност, както за него, така и за хората, с които работи и съответно за нанасяне на материални щети на съоръженията, с които работи. Задължение на работодателя е да следи за спазването на здравословни и безопасни условия на труд с оглед недопускане на трудови злополуки и унищожаване и повреждане на имущество, както и да санкционира работници, които нарушават задълженията си за здравословни и безопасни условия на труд. Явявайки си на работа след употреба на упойващи вещества ищецът е нарушил редица разпоредби, цитирани от работодателя в обжалваната заповед, с което е осъществена и хипотезата на чл.187, т.10 КТ- Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден на 24.03.2014 г.- част VІ “Трудова дисциплина, нарушения и наказания” в т.8, б.”е”; Правилника за вътрешния трудов ред в „Мини Марица-изток” ЕАД- раздел ІV, б.Б, т.1, б.”б”; Правилника по безопасността на труда при разработване на находища по открит начин- чл.17, ал.1; Инструкцията за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в „Мини Марица изток” ЕАД- чл.32, ал.1 и ал.3.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат пред вид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника и служителя. В конкретния случай се касае за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.2, т.5 и т.10 във връзка с чл.126, т.2 КТ. В Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден на 24.03.2014 г., изрично е предвидено в част VІ ”Трудова дисциплина, нарушения и наказания”- т.8, б.”е”, че дисциплинарно уволнение може да се налага за явяване на работника или служителя в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи и е в резултат от употреба на алкохол или други упойващи вещества, както и при констатирана употреба на такива в работно време. Освен това в случая, от представените по делото писмени доказателства- заповед № 6/28.01.2015 г. и заповед №15/20.02.2015 г. на управителя на рудника е видно, че ищецът е бил наказван два пъти с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, които наказания към момента на издаване на обжалваната заповед не са били заличени по смисъла на чл.197, ал.1 КТ. Тези обстоятелства обуславят достатъчна тежест на нарушението за налагане на най- тежкото наказание- дисциплинарно уволнение.

 

       Предвид гореизложеното, съдът намира, че дисциплинарното уволнение на ищеца е извършено законосъобразно на посоченото основание, а предявеният иск за неговата отмяна е неоснователен, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на предишната работа, е обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тъй като искът за отмяна на дисциплинарното наказание е неоснователен, неоснователен се явява и обективно съединеният с него иск за възстановяване на ищеца на предишната работа- “Машинен оператор вулканизиране на каучукови изделия- ГТЛ” в участък “Вулканизации” в “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Трояново-3” с.Медникарово, община Гълъбово.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, следва да се присъди  юрисконсултско възнаграждение в размер на 420 лв.

       

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                                                                                                            

                                  Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 43 от 11.05.2016 г., постановено по гр.дело № 131/2016 г. по описа на Гълъбовския районен съд.

 

        ОСЪЖДА Б.Н.Н., ЕГН **********,***, да заплати на “Мини Марица изток” ЕАД, клон “Рудник Трояново 3”, ЕИК 833017552019, със седалище и адрес на управление: с.Медникарово, община Гълъбово, юрисконсултско възнаграждение в размер на 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: