Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 274                                                  03.10.2016 г.                               град  С.

 

  В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ВТОРИ състав

На двадесети септември 2016 г.

в закрито заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ :  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                          

Секретар : Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията– докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1249 по описа за 2016 година по описа на ОС- С.,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.269- 273 във вр. с чл.422 и във вр. с чл.78, ал.1 и 2 и чл.80 от ГПК.

         Въззивното производство е образувано по жалба вх.№ 9343/25.04.2016г. от ответника- длъжник Р.Г.Д. от гр.С. против негативната за него установителна част от Решение № 409/18.04.2016г. по гр.д.№ 4165/2015г. по описа на РС- С., с което е признато за установено в полза на ищеца- кредитор „В.“- ЕООД, гр.С., че той му дължи съответните суми за доставка на питейна вода, отвеждане на отпадни води и лихви върху тях, както и пропорционалните разноски по делото. Жалбоподателят счита, че той не е собственик и ползувател на този недвижим жилищен имот, а това е друго лице- негов син, който продължително време пребивава в чужбина, че известна част от процесния период от време и той е бил при него в чужбина, че не е бил надлежно уведомяван за дължимостта на тази суми, или поне алтернативно, че ако дължи част от тях, то е само ½ част.  Моли съда да постанови решение, с което да отмени това първоинстанционно Решение в атакуваната му част, като незаконосъобразно и неправилно, ведно със законните последици, и да се отхвърли изцяло установителния иск против него, със законните последици от това. Претендира и всички направени разноски пред двете съдебни инстанции. В този смисъл са пледоариите на процесуалния му представител, както и писмената му Защита по делото.

         Жалбата е оспорена изцяло от въззиваемия- ищец по делото „В.“- ЕООД, гр.С., който в законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1, изр.1 от ГПК е подал писмен Отговор вх.№ 11785/27.05.2016г., в който излага подробно своите фактически и правни аргументи против направените във въззивната жалба оплаквания. Счита, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и недоказана, и моли същата да се остави без уважение, ведно с всички законни последици от това. Той не е подал въззивна или насрещна жалба пред настоящата съдебна инстанция. Поддържа изцяло изложеното в Отговора си в пледоарията на процесуалния си представител- адвокат по делото. Претендира разноските си пред настоящия въззивен съд. Не е представил допълнителна писмена Защита пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

         Въззивният ОС- С., след като обсъди направените във въззивната жалба оплаквания, като взе предвид становището на въззиваемия в Отговора на в.жалба, като провери мотивите в атакуваната част от първоинстанционното Решение на РС, като взе предвид събраните пред РС писмени и гласни доказателства, както и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

         Въззивната жалбата е процесуално допустима, своевременно депозирана, като е подадена от лице/жалбоподател/, което е ответник по първоинстанционното съдебно производство, и което има право на такава жалба съгласно разпоредбата на чл.258- 260 от ГПК.

Разгледана по същество, процесната въззивна жалба се явява изцяло необоснована, неоснователна и недоказана, поради следните мотиви :

По отношение на ответника е било признато за установено съществуването на вземането на  „В." ЕООД - гр.С. за сумата 939.03 лв. за главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за доставка питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.12.2011г. до 01.08.2013г., ведно с 202.73 лв. лихва за забава за периода от  01.11.2011г. до 01.08.2013г. включително, и законната лихва от 23.12.2014г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен предявения от ищеца иск за установяване на вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 175/15.01.2015 г. по предходното ч.гр.д.№ 96/2015г. по описа на РС- С.. в останалата част, както следва :

-до претендирания размер от 1979.47 лв. за главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за доставка питейна вода и отвеждане на канална вола за периода от 01.07.2010г. до 30.11.2011г. вкл., и

- до претендирания размер 584.98 лв. лихва за забава за периода от 01.07.2010 г. до 30.11.2011 г., като неоснователен.

- присъдени са и разноски в полза на двете страни съразмерно с уважената, респективно, отхвърлената част от установителните искове.

Безспорно е установено, че наследодателя на ответника Г. Р. Д. има открита партида във "В."- ЕООД, гр.С. с № 76232. Същият е починал, като никой от наследниците му не е уведомил ищцовото дружество- въззиваем/доставчик на обществена услуга/ за това и не е поискал промяна на титуляра на партидата, поради което тя е  продължила да се води  на името на междувременно починалото вече лице. В последствие е служебно променена на името на ответника, поради обстоятелството, че същият е не само наследник на починалия титуляр, но и притежава ограниченото вищно право на ползване върху имота, за който се отнасят задълженията за вода. Поради това срещу него е била издадена и Заповед № 175/15.01.2015г.  по ч.гр.д. № 96/2015г. по описа на РС- С., и с която на длъжника- въззивник е разпоредено да заплати на кредитора- въззиваем съответните суми- 1979. 98 лв. за главница 584, 98 лв.- лихва върху тази  сума за периода от 01.07.2010г. до 01.08.2013г., и законната лихва от 23.12.2014г. до окончателното заплащане на сумата, както и 352 лв. разноски. След влизане в сила на заповедта и образуване на изп.д.№ 1256/ 2015г. по описа на ЧСИ- К. А.- С., от страна на въззивника Р.Д. е депозирано възражение, в което той заявява, че не е получил своевременно същата и че не дължи изпълнение на вземането по нея. Със съдебно Определение, постановено по гр.д.№ 1198/2015г. по описа на ОС- С. е прието подаденото от длъжника възражение, спряно е изп.производство, а ч.гр.д. № 96/2015г. е върнато на РС- С. за продължаване на съдопроизводствените действия по възражението.

Във възражението въззивникът твърди, че видно от нотариален Акт № ., т.., дело № …. на нотариус Д. Н.- С. е прехвърлил своята 1/2 ид. част от недвижимия си имот в гр.С., ул.”Д. П.” № ., ап. . и живеел вече в С. Д., общ.С. до напускане па страната през 2014г. Според него- видно от нотариалния акт той не бил поел ангажименти за заплащане на консумативи. Съгласно текста на представения от ответника- въззивник нотариален акт, той е прехвърлил собствената си 1/2 ид.ч. от апартамент № 1 на ул. “Д. П.” № .. ет. . в гр. С., като е запазил безвъзмездно и пожизнено право на ползване и обитаване на същия. Поради което не е вярно твърдението, че от него не би могло да бъдат търсени суми за консумативи в този имот, на който той не бил вече собственик. Същият по силата на предоставеното му право на ползване върху целия жилищен имот/апартамент/ не само. че би могъл да ползва имота, но би могъл и да го отдава под наем. Ето защо макар и сам да не живее в него. отново ще бъде задължен за заплащане на консумативите в същия, тъй като съгласно разпоредбата па чл.3. т.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване па водоснабдителните и канализационните системи. потребители на В.- услугите са както собствениците на имотите, така и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Същото нормативно положение е уредено и в чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на В.- услуги /ОУВКУ/ на потребителите, според който Потребители на В. услуги са  юридически  или физически лица - собственици,  ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят В. услуги, юридически или физически лица- собственици или ползватели на имоти в етажна собственост." Поради което, макар и не собственик, ответникът/въззивник/ е титуляр на ограничено вещно право на ползване на водоснабден жилищен имот. Предвид на което той има качеството па потребител на услугите на В.- дружеството/въззиваем/ и му дължи заплащането на съответните суми за доставена и отведена вода за имота, чийто ползвател е. Ето защо се явява изцяло неоснователно и направеното възражение, че ползувателят- въззивник въобще не следвало да отговаря за заплащането на ползвани В.-услуги, или пък следвало да отговаря при равни части със собственика на имота-50% на 50%.

А относно възражението за нередовното връчване на издадената по ч.гр.д.№ 96/2015г. по описа на РС- С. Заповед за изпълнение на парично задължение и твърденията за съставянето на документ с невярно съдържание за това. въззивникът не е поискал събирането на доказателства с цел доказването му пред първоинстанционния съд. Дори и да е вярно, това твърдение остана недоказано по делото.

Ето защо и с оглед всички гореизложени мотиви настоящият въззивен ОС- С. намира, че в.жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, и следва да се остави изцяло без уважение, ведно с всички законни последици от това.

В тази връзка и на основание чл.272 от ГПК настоящия въззивен съд препраща и изцяло към позитивната част от мотивите в атакуваната част от обжалваното първоинстанционно Решение на РС- С..

         Предвид гореизложеното, с оглед вида и характера на производството, както и с оглед неговия финал, на основание чл.272 във чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, жалбоподателят- ответник следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия- ищец всички направен от него разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция в размер на 300 лв. за възнаграждение на 1 бр. ангажиран адвокат- повереник/съгласно писмения Договор за правна помощ и съдействие № 110193 от 19.09.2016г./- л.22 от делото, ведно със законните последици от това.

          Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и с оглед цената на уважената част от исковата претенция не подлежи на касационно обжалване пред по- горен съд съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2, т.1, пр.1 от ГПК.

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание от Решение № 409/18.04.2016г. по гр.д.№ 4165/2015г. по описа на РС- С., въззивният ОС- С.     

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му част Решение № 409/18.04.2016г. по гр.д.№ 4165/2015г. по описа на РС- С..ОСЪЖДА Р.Г.Д.- ЕГН ********** ***, с втори адрес в с.Д., общ.С., ул.“П.“ № . да заплати на „В.“- ЕООД, гр.С., ЕИК- …, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Х. Б.“ № . сумата 300 лв./триста лева/ разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ :       1.                                      

                                                          

                    

 

                                                                                          2.