Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

296                                                  21.10.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,               І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи септември                          две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                                      

РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1253 по описа за 2016 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на Г.М.Ч. против решение № 364 от 04.04.2016 г., постановено по гр.дело № 1794/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се обявява, по предявения от П.В.Б. иск с правно осн. чл.135, ал.1 ЗЗД, за относително недействителен, сключения на 20.11.2012г. договор за дарение, обективиран в нот. акт № …, том …, рег. № …, дело № …г. на нотариус Д.Н. с рег. № 181, с район на действие СтРС, с който Г.М.Ч. е дарил на Е.Г. Р.собствената си 1/2 ид.ч. от недвижим имот: сграда с идентификатор 68850.514.286.3 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Стара Загора, находяща се в гр.Ст.Загора, на бул….№ …, със застроена площ по кадастралното заснемане 36 кв.метра, а по документи за собственост с площ 48 кв.м., на един етаж с предназначение: хангар, депо, гараж, при граници на гаража – подробно описани, като се осъждат Г.М.Ч. и Е.Г.Р. да заплатят на П.В.Б. сумата от 958.50 лв. за направени по делото разноски.

 

Въззивникът е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд. Излага съображения и моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд като се произнесе по същността на спора.

 

Въззиваемият П.В.Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна. В нея нямало изложени доводи сочещи основания за отмяна на решението. Решението на първоинстанционния съд било правилно и законосъобразно. При постановяването му не били допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните норми. Правилността на изводите на съда за основателност на иска били съобразени с релевантните за спора факти и тяхното доказване. Моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да му присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявеният иск е с правното си основание в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

 

            Ищецът П.В.Б. твърди в исковата си молба, че с решение № 92/ 24.10.2011 г. постановено по гр. дело № 1140/2010г., по описа на Окръжен съд Стара Загора, по реда на чл.422 от ГПК първият ответник Г.М.Ч. бил осъден да заплати сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от 11.06.2010г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 1050 лв., разноски по делото. За задълженията на този ответник било образувано изп. дело № 20107650401023 при ЧСИ Г.И.- район на действие ОС- Ст. Загора, по което дело ищецът бил взискател. До настоящия момент, въпреки предприетите действия от ЧСИ липсвало погасяване на задълженията по издадения изпълнителен лист. От направена справка в Служба по вписванията се установило, че имотите притежавани от ответника Ч. били обект на прехвърлителни и облигационни сделки, ипотеки и др., извършени в периода след започване на изпълнителното производство. На 20.11.2012г., с нот.акт вписан в Сл.В. вх. регистър № …от …, акт № …, том….дело № …г. Г.Ч. дарил на дъщеря си - втората ответница Е. Р.,  собствената си 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 68850.514.286.3  по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Стара Загора, находяща се в гр.Ст.Загора, на бул. …№ …със застроена площ по кадастралното заснемане 36 кв.метра, а по документи за собственост с площ 48 кв.м., на един етаж с предназначение: хангар, депо, гараж, заедно със съответния процент от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което била построена сградата, представляващо имот с идентификатор 68850.514.286., като си запазил пожизнено правото на ползване. Към момента на изповядване на сделката оценката на 1/2 ид. част от така дарения имот била 9 850.10 лв.   Ищецът счита, че с извършената разпоредителна сделка били  увредени интересите му в качеството на кредитор, тъй като първият ответник действал със съзнанието, че уврежда кредитора си, като предвид това, че сделката била безвъзмездна и надарената втора ответница - дъщеря на длъжника Г. Ч., знанието за това увреждане се предполагало. Налице бил правен интерес да предяви настоящия иск за обявяване  недействителността на разпореждането- дарение. Моли, съдът да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна в отношенията между него и Г.М.Ч. и Е.Г.Р., сделката оформена с нот. акт вписан в СлВ., вх.регистър № …от …,акт № …, том….дело № … г.., с която Г. М.Ч. дарил на дъщеря си Е. Г.Р. собствената си 1/2 ид. част от недвижим имот представляващ сграда с идентификатор 68850.514.286.3 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Стара Загора, находяща се в гр.Ст.Загора, на бул….№ …със застроена площ по кадастралното заснемане 36 кв.метра, а по документи за собственост с площ 48 кв.м., на един етаж с предназначение: хангар, депо, гараж, при граници: ПИ имоти с идентификатори- север и изток- 68850.514.286, юг-ПИ и сграда 68850.514.285.1 и запад ПИ 68850.514.286, заедно със съответния процент от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата представляващо имот с идентификатор 38850.514.286. Ответниците Г.М.Ч. и Е.Г.Р. не са подали  писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явяват лично. Ответникът Ч. взема становище, че признава предявения иск.  Ответницата Р. не взема становище по съществото на спора.  

   По делото не е спорно, че ищецът е кредитор на ответника Г.М.Ч. по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3186/2010г. по описа на СтРС, образувано по реда на чл. 417 от ГПК. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело № 23/2010 г. по описа на ЧСИ Г.И. с рег. № 765, с район на действие СтОС. Видно от представеното по делото Удостоверение изх. № 9186/25.02.2016г., издадено от ЧСИ Г.И., с издаденият изпълнителен лист длъжникът – ответникът Г.Ч. е осъден да заплати на взискателя по изпълнителното дело – ищецът П.Б., сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2010г. до изплащането й, както и 1050 лв. – съдебно деловодни разноски.

   На 20.11.2012г. в Имотния регистър към Агенция по вписванията гр. Стара Загора е вписан договор за дарение на недвижим имот между Г.М.Ч., в качеството му на  дарител, и Е.Г. Руева в качеството й на надарен. Сделката е вписана с акт № …, том …, входящ рег. № …г. Съгласно договора за дарение, обективиран в нот. акт № …, том …, рег.№ …дело № …г. на нотариус Д.Н., с рег. № 181 на НК и с район на действие СтРС, Г.Ч. е дарил на дъщеря си Е. Р., собствената си ½ ид.ч. от следния недвижим имот: сграда с идентификатор 68850.514.286.3 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Стара Загора, находяща се в гр.Ст.Загора, на бул. …№ …, със застроена площ по кадастралното заснемане 36 кв.метра, а по документи за собственост с площ 48 кв.м., на един етаж с предназначение: хангар, депо, гараж, при граници на гаража: от север и от изток - ПИ /поземлен имот/ с идентификатор № 68850.514.286, от юг - ПИ с идентификатор № 68850.514.285 и сграда с идентификатор № 68850.514.285.1 и от запад - ПИ с идентификатор 68850.514.286, заедно със съответния процент от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.514.286.

 Исковата претенция е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за признаване по отношение на ищеца относителната недействителност на сключения между ответниците договор за дарение на недвижим имот. Искът е допустим – налице е правен интерес от предявения иск, обусловен от наличието на образувано изпълнително дело, по което ответникът Г.Ч. е длъжник, а ищецът по делото – взискател. За да се уважи Павлов иск по чл. 135 ЗЗД, е необходимо да е налице действителна правила сделка, а в случая ищецът не се позовава на пороци на сделката, които да дават основание да се счита, че атакувания договор е недействителен – нищожен / съгл. чл. 26 от ЗЗД / или унищожаем  /съгл.чл.27 – чл.31 от ЗЗД/. Доводите на ищеца касаят наличие на специфична форма на недействителност, разпростираща се единствено по отношение на него и страните по увреждащата сделка, визирана в чл. 135 от ЗЗД. Кредиторът, предявил Отменителния иск, следва да установи наличието и кумулативната даденост на няколко обективни и субективни елементи от сложния фактически състав, предвиден в ал. 1 на чл.135 от ЗЗД, а именно наличие на вземане на кредитор, извършване на правни действия от страна на длъжника, увреждане чрез тях интересите на кредиторите и знание за увреждането от длъжника и третото лице, с което той е договарял.

 

            Безспорно е, че ищецът е кредитор на Г.Ч. по образуваното изпълнително дело, съгласно изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 3186/2010г. по описа на СтОС, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Това вземане е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска – 20.11.2012г. Налице е действие на разпореждане на длъжника с негово имущество в полза на трето лице – дарение на собствената си 1/2 ид.ч. от недвижим имот. Вторият елемент - увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. Безвъзмездното разпореждане, каквото в случая е налице, предполага намаление на актива на длъжника, който би послужил за удовлетворяване на кредитора. Увреждащо е всяко правно или фактическо действие на длъжника, с което се осуетява или затруднява осъществяването на правото на кредитора да се удовлетвори от длъжниковото имущество, като е без значение дали длъжникът притежава друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност. Упражняването на правото по чл.135 от ЗЗД е вид обезпечение на кредитора, което той може да получи както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се снабдил с него.

 

Необходимо условие за успешното предявяване на Павловия иск е  длъжникът да е знаел за увреждането, т.е. да е съзнавал по време на извършване на правното действие, че с него ще затрудни удовлетворяването на кредитора. В конкретния случай, знанието за увреждане интересите на кредитора у третото лице – приобретател е ирелевантно, тъй като сделката е безвъзмездна и приобретателят не е извършил насрещна престация. Дарението, като безвъзмездно разпореждане, обективно предполага намаление актива на длъжника, който актив би послужил за удовлетворяване кредитора – взискател при принудителното изпълнение. По иск по чл.135 ЗЗД, като ответник наред с длъжника, извършил увреждащото действие, следва да участва и лицето, придобило права по него, в чийто патримониум е постъпило имуществото. Недобросъвестността на участниците в сделката не се предполага и следва да се докаже от ищцовата страна, освен в хипотезата на чл.135 ал.2 ЗЗД. Когато третото лице, придобило права по сделката, е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, недобросъвестността се предполага. В този смисъл след като отчуждителната сделка е безвъзмездна,  като дарението е в  полза на низходящ –дъщеря на първия ответник, съдът намира, че е налице знание за увреждането, както у длъжника – прехвърлител, така и у третото лице - преобритател по сделката. Ето защо, съдът намира, че са налице всички изискуеми от чл. 135 ЗЗД предпоставки за уважаване на иска. По изложените съображения процесната сделка следва да се обяви за недействителна.

          

Изложените във въззивната жалба съображения от въззивника Г.М.Ч. относно отношенията му с ищеца П.Б. представляват по съществото си оспорване на задължението на длъжника – ответник в първоинстанционното производство по влязлото в сила решение по гр.д.№ 1140/2010г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Такива съображения не могат да се обсъждат в настоящото производство. От друга страна, ответникът Ч. е пропуснал процесуалната възможност да подаде отговор на исковата молба и да оспори предявения иск, поради което правото да прави възражения и оспорвания е преклудирано. Нещо повече, в съдебно заседание на 07.03.2016г. ответникът Ч. е завил, че признава иска. 

 

С оглед на изложените съображения, въззивната инстация намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на относимите материално – правни норми. Въззивната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.  

           

Въпреки, че въззиваемия е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство, доколкото не са налице доказателства за извършване на такива, разноски не следва да се присъждат.

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 364 от 04.04.2016 г., постановено по гр.дело № 1794/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

   Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: