Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

301                                                   27.10.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми септември                             две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

             РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1267 по описа за 2016 година.          

 

Производството е образувано по въззивна жалба на С.С.Т. чрез адв. В.К. против решение № 451 от 25.04.2016 г., постановено по гр.дело № 5290/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърлят предявените от С.С.Т. против С.С.Ч. искове за заплащане на сумата 1504,37 лева, представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползата, от която е лишен С.С.Т., като собственик на 13 800/145 000 идеални части от апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. …№ …, вх….на …етаж, представляващ апартамент № …с площ 85.62 квадратни метра, при граници – подробно описани, заедно с мазе № 12 от 7.52 квадратни метра, при съседи – подробно описани, и таванско помещение № 12 от 7.69 квадратни метра, при съседи – подробно описани, заедно с 1/34 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинското място, съставляващо парцел I в квартал 41 по плана на гр. Стара Загора, а по Схема № 15-127906-27.03.2015 год., издадена от СГКК - Стара Загора: Самостоятелен обект с идентификатор  68850.514.175.1.12, с предназначение - жилище, апартамент, с административен адрес: гр. Стара Загора, п.к.6000, ул. …, № …, вх…., ет…., ап. …, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.514.175, който апартамент е със застроена площ 85.62 кв.м., заедно с неразделна част от обекта: мазе № 12 и таванско помещение № 12 в същата жилищна сграда, за периода от 01.10.2010 год. до 02.06.2015 год., ведно със  законната лихва върху тази сума от 15.10.2015 г. до окончателното й изплащане, и за заплащане на сумата 459,02 лева, представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС за ползата, от която е лишен С.С.Т., като собственик на 13 800/145 000 идеални части от гореописания апартамент, за периода от 15.10.2012 г. до 15.10.2015 год., като неоснователни. Присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и неправилно, постановено в разрез с закона и съдебната практика на ВКС. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново такова, с което да осъди ответницата С.Ч. да му заплати  претендираните суми.

 

Въззиваемата С.С.Ч. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и закона. Излага подробни съображения, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и да й присъди направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

            Производството пред съда е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

Ищецът С.С.Т. твърди в исковата си молба, че със С.С.Ч. били бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен на 21.11.2005 год. По време на брака си придобили в съсобственост със сина си С.С.Т. процесния недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. …№ …, вх….на …етаж, представляващ апартамент № …с площ 85.62 квадратни метра, заедно с мазе № 12 и таванско помещение № 12 в същата жилищна сграда, при следните квоти: 13 800/145 000 идеални части за ищеца-С.С.Т., 58700/145 000 ид. части за ответницата и 72500/145 000 идеални части за сина им С.С.Т., признати им с решение, постановено по гр. дело № 1158/2011 год. по описа на ВКС, влязло в сила на 04.05.2015 год. С решение, постановено по гр. дело № 2329/2004 год. по описа на Районен съд, гр. Стара Загора, влязло в законна сила по отношение на ползването на семейното жилище на 02.08.2006 год., насрещната страна получила на осн. чл. 107, ал.1 от СК /отм./ ползването на гореописаното жилище. На 14.11.2006 година ищецът бил поканен от съдия-изпълнителя при Районен съд-Стара Загора по изпълнително дело № 20065530405206 да го освободи и от тогава до настоящия момент ответницата С.Ч. със сина си обитавали този имот, като ищецът нямал достъп до имота. На същата дата с нотариална покана С.Ч. била уведомена от ищеца, че следва да му заплаща месечен наем в размер на 200 лв. за неговата идеална част от апартамента и намиращите се в него движими вещи, които страните били придобили по време на брака, описани подробно в протокола за въвод във владение. На 02.06.2015 год. с нотариален акт по н.д. № 585/2015 год. на нотариус Д.Н., ищецът прехвърлил на сина си С.С.Т. своята идеална част от процесния имот с договор за покупко-продажба. До настоящия момент ищецът не бил получил дължимото му се обезщетение за лишаване от ползване на неговата идеална част от апартамента за периода от 01.10.2010 год. до 02.06.2015 год. Счита, също, че ответницата му дължи заплащането на обезщетение за забавено плащане на обезщетението за лишаване от ползване в размер на 100 лева, което претендира за периода от 15.10.2012 г. до 15.10.2015 г.  Моли да се постанови решение, с което да осъди С.С.Ч. да му заплати сумата 2800 лева, представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползата, от която е лишен като собственик на 13800/145000 идеални части от процесния апартамент за периода от 01.10.2010 год. до 02.06.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2015 год. до окончателното й изплащане, сумата 100 лв.- мораторна лихва за периода 15.10.2012 г. - 15.10.2015 год., както и съдебно- деловодните разноски. С определение в с.з. на 29.03.206 г. е допуснато намаление на предявения иск за обезщетение за лишаване от ползване, като същият се счита предявен за сумата 1504,37 лева, и увеличение на предявения иск за мораторна лихва, като същият се счита предявен за сумата 459,02 лева. Ответницата С.С.Ч. изцяло оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че канила  многократно ищеца да ползва вещите до приключване на съдебните дела, във връзка със собствеността на имота и никога не му била отказвала достъп до жилището. Много пъти ищецът идвал и вземал необходими за него вещи - телевизор, ел.печка, котлон, прахосмукачка, маса, ел.инструменти, както и дрехи, като това ставало в присъствието и на сина им С.С.Т.. Оспорва като неоснователен и предявения иск за присъждане на лихва за забава. Правата на С.С.Т. в качеството му на съсобственик не били нарушавани, през исковия период той имал възможността да ползва вещите, както прецени, и същият бил упражнявал правата си. В съдебно заседание излага твърдения за направено от ответника изявление за това, че отношенията между страните във връзка с ползването на имота са били уредени. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна исковата молба на С.Т.. Претендира за разноски по делото.

 

Безспорно е по делото, обстоятелството, че страните по делото са били съсобственици заедно със сина си С.С.Т. на апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул….№ …, вх….на …етаж, представляващ апартамент № …с площ 85.62 квадратни метра, при следните граници: от север-ул. Августа Траяна, от изток-ул.Раковски, от юг-дворно място-площадка и от запад-съсед-Д.В., заедно с мазе № 12 от 7.52 квадратни метра, при съседи:от север-Т.Б., от изток-ул.Раковски, от юг-Д.В.и от запад-коридор, и таванско помещение № 12 от 7.69 квадратни метра, при съседи: от север-съсед Т.Б., от изток-Р.Д., от юг-двор-площадка и от запад-коридор, заедно с 1/34 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинското място, съставляващо парцел I в квартал 41 по плана на гр. Стара Загора. С решение № 32/04.05.2015 год., постановено по гр. дело № 1158/2011 год. по описа на ВКС, квотите на съсобствениците са 13 800/145 000 идеални части за ищеца, 58700/145 000 ид. части за ответницата и 72500/145 000 идеални части за сина им С.С.Т..

 

Съгласно чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС предвижда, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Основна предпоставка за възникване на правото по чл.31, ал.2 от ЗС е съсобственият имот да е бил ползван пряко и лично от съсобственика за задоволяване на негови лични нужди. В отговора на исковата молба ответницата Ч. оспорва истинността на твърденията на ищеца относно личното ползване на апартамента. В тежест на ищеца е да докаже, че имотът се е ползвал лично само от ответницата.

 

            Не се спори по делото, че с решението за развод по гр.д.№ 2329/2004 г. по описа на Старозагорския районен съд, ползването на процесното жилище е предоставено на ответницата на основание чл.107, ал.1 СК /отм./ и на 14.11.2006г. същата е въведена във владението му от съдебен изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.3 СК /отм./, правото на ответницата за ползва целия имот на посоченото основание се е прекратило с навършване на пълнолетие от детето, по отношение на което ответницата е упражнявала родителските права по решението за развод. Прекратяването на правото на ползване е настъпило на  30.12.2008 г. След прекратяването на правото на ползване на ответницата, за ищеца не е съществувала правна пречка да започне да ползва процесния имот съобразно правата си в съсобствеността.

  

От показанията на свидетеля П.Г.А., се установява, че ищецът е  посещавал жилището, за да взема инструменти, като преди това се е обаждал на сина си или на бившата си жена, за да му отключат. Свидетелят е ходил с ищеца последно през м. май 2015 г. и тогава в апартамента бил синът му. Свидетелят С.И.С. сочи, че ищецът е ходил в апартамента, за да взема оттам дрехи и инструменти. Според свидетеля в момента имотът се ползва от бившата съпруга и от сина на ищеца, но уточнява, че това му е известно от самия ищец и от общи приятели, както и че не е посещавал имота. 

От показанията на свидетеля Д.Т.Б., домоуправител на етажната собственост, се установява, че ответницата не живее в процесния имот от около две години. Същата е ползвала една стая от 14-15 кв.м., като заедно с нея живеел синът на страните, който сега ползва имота самостоятелно. Свидетелят твърди, че след 2010 г. е виждал няколкократно ищеца да изнася багаж от апартамента. Свидетелят С.С.Т. – син на страните сочи, че живее в процесното жилище от 2010 г. до сега, а ответницата не живее там от около две години. Преди това ответницата е ползвала една малка стая от жилището - спалня. През този период ищецът е посещавал многократно жилището и е вземал някои неща, като още има свои вещи в жилището.

    

            От посочените свидетелски показания съдът намира за установено, че през процесния период недвижимият имот, за който се претендира обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, не е бил ползван само от ответницата. От показанията на свидетелите Б. и Т., се установи, че ответницата е ползвала част от имота, - една стая, а не целия имот, както и, че в жилището от 2010г. е живял сина на страните – св. С.Т.. При така установеното, съдът намира, че ответницата е ползвала част от процесния имот – една стая, която част е в рамките на правата й от съсобствеността - 58700/145000 идеални части.

            От друга страна, след прекратяване на правото на ползване на ответницата Ч. на 30.11.2008г. след навършване на пълнолетие на сина на  страните, няма данни ответникът да е изявил желание да ползва имота, съобразно правата си. Не са представени доказателства след 30.12.2008 г., ищецът да е предприел действия за това, както и ответницата да му е създавала пречки за ползване на имота.

Също така, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че ищецът е държал в имота през процесния период свои вещи и е посещавал имота многократно. Според свидетеля Т., ищецът продължава да държи такива и към момента на делото. Едва на 23.09.2016г. със приемо – предавателен протокол ищецът е получил собствените си движими вещи, находящи се в апартамента. Това обстоятелство сочи, че ищецът е ползвал процесния недвижим имот за съхранение на лични свои вещи. 

На следващо място, в с.з. на 15.06.2015 г. по гр.д.№ 6897/2010г.  по описа на СРС, с предмет делба на процесния недвижим имот, ищецът е заявил, че няма претенции към ответниците, имуществените отношения във връзка с този имот са уредени и няма да има такива в бъдеще към тях. Това изявление на лицето, направено пред орган на власт - съд, по делото за делба обвързва ищеца, доколкото същия твърди неблагоприятни факти, а именно, че имуществените отношения във връзка с процесния имот са уредени и няма да има претенции.

 

В случая не се доказа, че през процесния период ответницата е извлякла ползи от частта на ищеца от съсобствения имот, т.е. че се е обогатила за сметка на ищеца от ползването на апартамента. Това е така, защото същата притежава 58700/145 000 ид. части от процесния имот, което обстоятелство й дава право на собствено основание да ползва част от имота. От събраните доказателства не се установява, ответницата да е ползвала част по – голяма от собствените й права в съсобствеността.

 

При така установеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на сумата 1504,37 лева, представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползата, от която е лишен ищецът, като собственик на 13 800/145 000 идеални части от апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. …№ …, вх….на …етаж, представляващ апартамент № …с площ 85.62 квадратни метра,  заедно с 1/34 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинското място, съставляващо парцел I в квартал 41 по плана на гр. Стара Загора за периода от 01.10.2010 год. до 02.06.2015 год., ведно със  законната лихва върху тази сума от 15.10.2015 г. до окончателното й изплащане, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Неоснователността на главния иск, води до неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на сумата 459,02 лева, представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане  на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС за ползата, от която е лишен ищецът, като собственик на 13 800/145 000 идеални части от гореописания апартамент, за периода от 15.10.2012 г. до 15.10.2015 год.

 

С оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че  обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.  

             

            В полза на въззиваемата следва да се присъдят разноски в размер на 370 лв. за въззивната инстация.  

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение решение № 451 от 25.04.2016 г., постановено по гр.дело № 5290/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА С.С.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на С.С.Ч. ***, ЕГН ********** сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева, представляващи направените разноски за възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: