Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  Номер 309                              31.10.2016г.                          град Стара Загора

 

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,             Втори граждански състав

На тридесет и първи октомври                                                               2016 г.              

В закрито заседание в следния състав :                                            

                                                     

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА   

                                                       ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                    СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                                                                                         

Секретар Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ      

въззивно гражданско дело номер 1353 по описа за 2016г.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

        Производството е по реда на чл.435 и сл. във вр. с чл.79, ал.1 от ГПК.

 

Делото е било образувано по жалба от Сдружение “Н.”- гр.С.- длъжник по изп.дело № 20168680400416 на ЧСИ- Р. М.- гр.С., рег.№ ..., против постановление за разноските от 18.07.2016г.

 

        Жалбоподателят счита, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Взискателят и ЧСИ не му предоставили възможност да плати доброволно, като не му отправили покана за доброволно плащане по изп.лист преди завеждане на настоящото изп.дело, поради което той не дължал каквито и да било разноски по преждевременно образуваното изпълнително производство и те следвало да бъдат за сметка на взискателя. Също така неправилно била начислена и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. При условията на евентуалност възразява и срещу размера на адвокатското възнаграждение. Счита, че същото следва да бъде в размер на минималните 200 лв. Моли постановлението да бъде отменено изцяло, а при условията на евентуалност моли да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя  до размер от 200 лв., а таксите по изпълнението до размера на обикновени такси. Претендира за разноските си по настоящото дело.

 

        Взискателят А.А., действаща със съгласието на баща си А.Н.А. *** моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана и потвърдено обжалваното постановление като законосъобразно и правилно, тъй като длъжникът не е заплатил своевременно задължението си към нея, а адв.възнаграждение в размер на платените 1 080 лв. с ДДС е бил под минималния такъв по тарифата.                         

        Приложени са Мотиви от ЧСИ- Р. М.- гр.С., рег.№ ...  по обжалваните нейни действия съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които се изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на взискателя и мотивите на ЧСИ, и като обсъди законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна- длъжник, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на ЧСИ в хипотезата на чл.435, ал.2, пр.посл. от ГПК. Следователно, подадената жалба е процесуално допустима и съдът следва да се произнесе по съществото на направените в нея оплаквания.

        Съдът констатира, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от ГО на С. апелативен съд по Решение по гр.д.№ 315/2016г. по описа на съда, в полза на непълнолетната А.А.А., действаща със съгласието на своя баща и законен представител А.Н.А., за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от 14.01.2013г. до окончателното изплащане на сумите. По делото е изпратена ПДИ на длъжника- жалбоподател НББАЗ- С., изх.№ 10376/30.06.2016г., получена на 01.07.2016 г., като на 05.07.2016 г. дължимата сума е била преведен изцяло по сметката на ЧСИ и е постъпила по изп.дело.

Малко по- късно в ЧСИ с вх.№ 4272/11.07.2016г. е постъпило писмено възражение от длъжника с искане за неначисляване на обикновени такси и такса по т.26 ТТРЗЧСИ, както и намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 1 080 лв. до сумата от 200 лв. На 18.07.2016г. е изготвено процесното Постановление на ЧСИ, с което е отказано неначисляване на такси по ТТРЗЧСИ и отказано намаляването на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв., което е връчено на длъжника на 21.07.2016г.

        Жалбоподателят твърди, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като не му била дадена фактическа възможност да изпълни задължението си преди образуването на изпълнителното производство- не бил поканен от взискателя да стори това. Такова задължение обаче не съществува по закон за взискателя.  С оглед на това, твърдението на жалбоподателя, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, е изцяло неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато  изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. С оглед на това, макар и длъжникът да е платил в срока за доброволно изпълнение, правилно разноските по изпълнението са възложени в негова тежест.

Неоснователно е и искането за неначисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. В случаите, когато изпълнението се извършва от ЧСИ, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение, като таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители/ТТРЗЧСИ/, по общото правило на чл.79, ал.1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Нещо повече- с ПМС № 215/24.07.2014г. за допълнение на ТТР към ЗЧСИ в т.26 „Забележки” беше създадена нова т.6- „Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира”, която е впоследствие отменена с Решение по адм.д.№ 4389/2015г. на І о. на ВАС, 5- членен състав, което е окончателно. Следователно, към настоящия момент е приложима т.26 в първоначалната й редакция, поради което правилно тази такса е начислена от ЧСИ.

        Съдът счита, че в конкретния случай се следва адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ- за образуване на изпълнително дело, в размер на минималните 200 лв. Установено е по делото, че единственото процесуално действие на адвоката- пълномощник на взискателя е подаване на Молба за образуване на изпълнителното дело и посочване по коя сметка на сдружението да се наложи запор. Доколкото в срока за доброволно изпълнение длъжникът е изплатил изцяло дълга си, няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат по хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, като процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

        Ето защо съдът намира, че подадената жалба в тази й част е основателна. Следва обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 1 080 лв. на 200 лв.

В останалата част жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени само ½ част от всички съдебни и деловодни разноски по делото, които са в размер на общо 73 лв.- а именно сумата от 36, 50 лв., ведно със законните последици.

        Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.435 и сл. във вр. с чл.79, ал.1 от ГПК, ОС- С.

 

                                                   Р   Е   Ш   И :

        ОТМЕНЯ Постановление от 11.07.2016г. на ЧСИ- Р. М.- С., рег. № …, издадено по изп.дело № 20168680400416 по описа на ЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

        НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя А.А.А.- ЕГН ********** ***, офис №. по договор за правна защита и съдействие от 30.06.2016г. адвокатско възнаграждение от 1 080 лв. с ДДС на 200 лв./двеста лева/ с ДДС.

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Сдружение “Н.” гр.С.1000, ул. „Г.” № ., ет.., против постановлението от 11.07.2016г. за разноските по ИД № 20168680400416 по описа на ЧСИ- Р.М.- С., в останалата й част.

        ОСЪЖДА  А.А.А.- ЕГН ********** ***, офис № . да заплати на Сдружение “Н.” в гр.С. - 1000, ул.“Г.“ № ., ет.. направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на 36, 50 лв./тридесет и шест лева и петдесет стотинки/.  

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ :