О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер 873…………11.10.2016 година……………………..…..Град Стара Загора    

                                            

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД..………...Втори граждански състав

На единадесети октомври…….………………………..……………….Година 2016

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ      

                        

                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

въззивно частно гражданско дело номер 1359 по описа за 2016………...година.

 

          Производството е по реда на 419, ал. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 15235/05.07.2016 година на С. районен съд година подадена от Й.К.В. и Т.М.К. против разпореждане за незабавно изпълнение, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 2432/2016 г. по описа на същия съд. В жалбата се твърди, че разпореждането е издадено на основание документ по чл. 417 ГПК – нотариален акт за ипотека. Този документ обаче не установявал ликвидно и изискуемо вземане по договор за заем, тъй като изявлението на жалбоподателите, че не са получили заемната сума не е уговорено да има характер на разписка. Поради това твърдят, заемната сума не им е била предадена, респ. не са получили същата нито в брой, нито по банков път, а ипотечният акт не можел да удостовери това. Заявителят не бил представил документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, с който да е внесъл/превел сумата от 120 000 евро на заемателите и затова съдът е допуснал неправилно незабавното изпълнение. Изясняват, че са подписали споразумението с цел да прикрият действителната си уговорка със заемодателите. Въз основа на изложените съображения се иска отмяна разпореждането за незабавно изпълнение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответниците П.П. и Д.П., чрез адв. М.М.. Сочи се, че частната жалба е недопустима поради обстоятелството, че не била подадена заедно с възражението против издадената заповед за изпълнение каквото било изискването на чл. 419, ал. 2 ГПК. Изложени са и съображения за неоснователността на жалбата – нотариалният акт можел да служи като доказателство за предаване на сумата и не било необходимо да се прилага отделен документ разписка. Останалите доводи за липса на реално предаване на заемната сума не следвало да се обсъждат в настоящето производство. Сочи се съдебна практика на ВКС. Моли за потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Въззивният съд, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от П.Х.П. и Д.Я.П. чрез адв. М.М. със заявление от 30.05.2016 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците Й.К.В. и Т.М.К., за следните суми: 70 000 евро, с левова равностойност 136 908, 10 лв. - втора вноска от главница с общ размер 120 000 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването й; 2738,16 лв. - разноски за заплатена държавна такса за завеждане на делото; 2318,50 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение. Вземанията произтичат от следния, приложен към заявлението документ: нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № ., том ., рег. № ., дело №. от . г. на нотариус М. И., рег. № . в НК. В заявлението е отразено, че претендираната вноска е изискуема на падежа - 31.05.2011 г. На 23.12.2015 г. страните по заема са подписали споразумение с нотариална заверка на подписите, но в него е посочено, че се определя нов срок само за първата вноска от 50 000 евро, като няма постигнати договорки за определяне на нов срок за втората вноска в размер на 70 000 евро предмет на настоящето производство. На 03.16.2016 г. е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 6 ГПК срещу Й.К.В. и Т.М.К. за претендираните вземания, като с разпореждане, обективирано в заповедта за изпълнение, е постановено незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 ГПК.

Частната жалба се явява процесуално допустима, депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване. Неоснователни са възраженията в отговора на частната жалба относно нейната недопустимост. Действително частната жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение следва да бъде депозирана едновременно с възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК и подаването на такова възражение е условие за допустимост на частната жалба. Трайно установената съдебна практика на ВКС също приема, че подаването на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК представлява предпоставка за допустимостта на частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК /Определение № 62/23.01.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 958/2012 г., ІІ т.о. е; Определение № 188/12.03.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 88/2012 г. ІІ т.о./. В Определение № 42/16.01.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 4579/2013 го., ІІ т.о. е застъпено аналогично становище. Също така е прието, че независимо от обвързаността на частната жалба от възражението, производството по чл. 419 от ГПК ще е допустимо само ако предвиденият в закона срок е спазен, както за частната жалба,така и за възражението по чл. 414 ГПК. В случая възражението е подадено на 13.06.2016 г., но това се е случило  дори преди връчването на заповедта за изпълнение на длъжниците - 21.06.2016 г. Частната жалба е подадена на 05.07.2016 г., т.е. в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК, считано от 21.06.2016 г. Поради това съдът приема, че длъжниците са спазили двуседмичния преклузивен срок относно възражението и частната жалба, като са изпълнили изискването по чл. 419, ал. 2 ГПК, жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение да бъде подадена заедно с възражението срещу заповедта за изпълнение. Обстоятелството,че възражението и жалбата не са подадени на една и съща дата е ирелевантно за спора, в контекста на цитираната съдебна практика. Соченото в отговора на жалбата определение № 348/25.05.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2142/2015 г., IV г.о. не противоречи на изложеното.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, а това се отнася и до изпълнителния лист. Допустим предмет на обжалване е съдържащото се в заповедта разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист - чл. 419, ал. 1 ГПК, който съдебен акт следва да се приеме, че е предмет на настоящата частна жалба, а според ал. 2 на същата норма жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК, като в случая това е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № ., том ., рег. № ., дело №. от . г. на нотариус М. И., рег. № . в НК. Проверката на съда също е ограничена единствено до това дали документът е сред изчерпателно посочените в чл. 417 ГПК и дали е редовен от външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Възраженията си против постановеното незабавно изпълнение жалбоподателят може да основе само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК. В производството по чл. 418, ал. 2 ГПК съдът следва да провери служебно налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респ. - на изпълнителен лист: дали заявлението на кредитора съдържа всички необходими реквизити; дали документът въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. С оглед охрана на интересите на длъжника, който не участва в производството по реда на чл. 417 ГПК, съдът трябва да провери дали наистина е налице изискуемо и ликвидно вземане в полза на заявителя. За тази цел именно в тежест на заявителя е да установи с безспорни писмени доказателства съществуването на такова вземане пред заповедния съд, поради което само твърдението, че такова вземане съществува, не е достатъчно.

Поради това настоящият съдебен състав следва да провери правилността на преценката на районния съд дали представеният от заявителите П.П. и Д.П. документ - нотариален акт е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане срещу длъжниците Й.В. и Т.К.. В този смисъл е и практиката на ВКС - определение № 855/31.10.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 600/2011 г., II т.о., определение № 544/18.07.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 2287/2013 г., I т.о., определение № 79/02.02.2012 г. на ВКС по ч.г.д. № 714/2011 г., III г.о., определение № 490/02.07.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 298/2010 г., II т.о., в които е прието, че преценката на основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се извърши с оглед изискванията на чл. 417, т. 6 ГПК, т. е. налице ли е редовен от външна страна ипотечен акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението. Доколкото при това основание документът за издаване на заповед за незабавно изпълнение е самият ипотечен акт, то съществуването на претендираното вземане следва да се установява от този акт, а не от други документи.

След проверката, извършена по реда на чл. 419, ал. 2 ГПК, съдът намира, че актът, въз основа на които се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение, т.е. ликвидно и изискуемо вземане. Процесният нотариален акт съдържа необходимите реквизити и от съдържанието му се установява претенцията на взискателите - посочени са заемодателите и заемателите, размера на заемната сума с точна конкретизация на двете вноски, крайния падеж за втората вноска в размер на 70 000 евро, който към датата на подаването на заявлението - 30.05.2016 г. е отдавна настъпил - 31.05.2011 г. Между двамата заявители и двамата длъжници е сключен договор, обективиращ съгласие за възникване на заемно правоотношение между тях, както и за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот в полза на заемодателите. От волята на страните по договора се извежда намерението им за сключване на обикновен заем за потребление по смисъла на Закона за задълженията и договорите, за който писмено е уговорена и лихва. Действително договорът за заем е реален и предаването на заемната сума е част от фактическия състав по сключването му, а не е елемент от изпълнението му. Употребените изрази „която сума, заемателите заявиха, че са получили на датата на подписване на настоящия нотариален акт“ могат да установят факта на предаването на спорната сума в рамките на проверката по чл. 418, ал. 2 ГПК. Поради това от представения документ се установяват всички елементи на заемното правоотношение, както изисква т. 2б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, като съществуването на претендираното вземане се установява именно от самия ипотечен акт.

Възраженията на длъжниците, по отношение на реалното предаване на заемната сума са по същество на спора и следва да се разгледат в производството по чл. 422 ГПК. Това е така, защото тези възражения не са извлечени от самия документ, а се оспорва значението на направени изявления в него с оглед на твърдения за неосъществили се факти.

Поради всичко изложено съдът счита, че обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение в полза на заявителите П.Х.П. и Д.Я.П. е правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди.

Настоящото определение, постановено по реда на чл. 419 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, не са в кръга на визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. В този смисъл е т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.

 

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6967 от 03.16.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 2432/2016 г. по описа на С. районен съд, с което е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по заявление вх. № 11845/30.05.2016 г., подадено от П.Х.П. и Д.Я.П. против Й.К.В. и Т.М.К..

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: