О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер 877………………12.10.2016 година…………………Град С.    

 

                                            

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД……...………..Втори граждански състав

На дванадесети октомври…………………………….………………...Година 2016

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                         СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р. ТИХОЛОВА                                                    

частно гражданско дело номер 1363….…по описа за 2016……………...година.

 

        Обжалвано е определение № 1569 от  06.06.2016 г., постановено по гр.дело № 1704/2015 г. по описа на С. районен съд, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от предявяването на исковете.

 

        Частният жалбоподател Д.Д.Д., чрез пълномощника си адв.С.М., счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Развива подробни съображения относно наличието на правен интерес от предявяването на исковете. Моли определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

        В отговора си по чл.276, ал.1 ГПК другата страна- Областен управител на област С., като представител на Държавата по пълномощие от МРРБ, взема становище жалбата да бъде оставена без уважение като изцяло неоснователна. Развива подробни съображения в подкрепа на изводите на съда, че предявените искове са недопустими. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено и му се присъдят направените разноски по делото.

 

        В отговора си по чл.276, ал.1 ГПК ответниците К.К.К. и Г.И.К., чрез пълномощника си адв.М.Г., вземат становище, че частната жалба е неоснователна. Правилно районният съд приел, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес. Молят определението да бъде потвърдено и им се присъдят направените по делото разноски.

 

        Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и възраженията на другите страни, намери за установено следното:

   

        Пред първоинстанционния съд са били предявени два иска- за обявяване на договор от 18.06.2004 г., с който Областният управител продава на К.К.К. дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX- 146 /идентификатор 68970.502.146/ по плана на С., за частично нищожен и за осъждането на ответниците К. и Г. К. да преместят съществуващата ограда между УПИ XX- 146 и УПИ XIX- 145 на законното й място, съгласно действащия кадастрален план и договорите за ОПС върху УПИ XX -146 и УПИ XIX- 145.

 

        За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че ищецът няма правен интерес от предявяването на иска. Легитимиран да предяви установителния иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор. Когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по  чл.26 ЗЗД е от страна по делото, която не е страна по сделката /какъвто бил настоящият случай/, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката /държавата, в лицето на областния управител/, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, предявеният иск се явявал недопустим, поради липсата на правен интерес. Изложени са съображения, че за ищеца, който не бил субект на спорното правоотношение, липсва възможност да придобие правото на собственост върху държавна земя поради отпадане на способа, уреден в ПМС № 235. Прието е, че той не може да се облагодетелства от разпореденото с атакуваната сделка имуществено благо, поради което неговите права не могат да бъдат засегнати от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение.

 

        Прието е също така, че недопустим се явява и вторият осъдителен иск - за преместване съществуваща ограда между УПИ ХХ-146 и УПИ ХІХ-145, без да бъдат изложени съображения.

 

        Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Легитимиран да предяви установителния иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на действителното правно отношение, като интерес от предявяването му имат не само субектите на спорното правоотношение, но и всички трети лица, чужди на правоотношението, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Вярно е, че когато искането за прогласяване на нищожността на сделка на основанията, посочени в чл.26 ЗЗД, е от лице, което не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имущество ще се върне в патримониума на страната по сделката, без да облагодетелства това трето лице, заявило нищожността, искът му е лишен от правен интерес. В случая обаче това положение е неприложимо, тъй като ищецът, макар и трето лице по отношение на атакуваната сделка, е титуляр на ограниченото вещно право на строеж върху имот УПИ ХІХ- 145, включващ спорните 200 кв.метра. Правото е придобито от наследодателите му по договор от 1972 г. и валидно прехвърлено на ищеца с договор за дарение. Съгласно чл.15, ал.3 ЗС /отм./ правото да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие право на собственост върху сградата /право на строеж/ включва ползуването и на незастроената част от земята. Това изрично е предвидено и в договора от 11.01.1972 г. За държавата остава „голата собственост” върху земята. Задължен да плаща сметките е суперфициарят, а не държавата. Следователно всеки акт, с който се намаляват границите на парцела, върху който ищецът притежава правото на ползване, засяга неговите права.

 

        Няма значение, че нормата е отменена /ДВ, бр.33/1996 г./, защото тя е от материалноправен характер и отмяната й има действие занапред. Придобитото право на ползване върху урегулирания държавен имот по време на действието  й не се прекратява с отмяната й. Правните последици на сключения договор са запазени и ищецът се легитимира като носител на това ограничено вещно право. Затова съдът приема, че предявявайки иска за нищожност, ищецът брани своето ограничено вещно право, тъй като се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор- неговото облигационно действие между страните и най-вече вещно-прехвърлителния ефект на договора, имащ за предмет част от имота, по отношение на която ищецът има права.
 
        Както бе посочено по-горе, по отношение на втория предявен иск по чл.109 ЗС първоинстанционният съд също е приел, че ищецът няма правен интерес, без да изложи съображения. В тази част определението също е неправилно. Искът по чл.109 ЗС е предоставен на собственика или на носителя на ограничено вещно право за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота. Интерес от този иск е налице винаги когато на ищеца се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. В случая се твърди наличието на ограда, поставена навътре в УПИ ХІХ-145, която пречи на ищеца да упражнява в пълен обем предоставеното му право. Интерес от този иск е налице винаги, когато ищецът има право на ползване върху целия парцел, за който е било учредено право на строеж. Следователно за предявяването му е налице интерес. В тази връзка следва да се посочи, че за наличието на правен интерес от предявяването на един иск се съди от изложеното в исковата молба. Освен това няма пречка оспорването на сделката да се направи в отделно производство чрез иск за прогласяване на нищожността, няма пречка това да стане и при условията на кумулативно съединен иск с иск за защита на вещното право.
 
        Пред вид изложените по- горе съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
 
        Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
 
                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :
 
        ОТМЕНЯ определение № 1569 от  06.06.2016 г., постановено по гр.дело № 1704/2015 г. по описа на С. районен съд.
 
        ВРЪЩА делото на С. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
 
        Определението не подлежи на обжалване.
 
 
                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
                                                                              ЧЛЕНОВЕ: