О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  944                                             31.10.2016 г.                               гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на  31 октомври                                           две хиляди и шестнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

        

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                               НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  ………………….…………………………………………………….

Прокурор  …………………………………………………………………….....

като разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА 

в. гр. дело № 1368  по  описа  за  2016 година.

 

            Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков" №59,чрез пълномощника им юриск. К.И. против действията на ЧСИ Р.М. рег.№ 868 с район на действие ОС-Стара Загора.

Жалбоподателят сочи, че обжалва постановление за разноските, инкорпорирано в ПДИ от 23.08.2016г. по изп. д.№  20168680400574 на ЧСИ Р.М., а именно: 48 лв. –разноски по изп.производство; адвокатско възнаграждение по изп.д. в размер на 696 лв.; 2 491.52 лв. – пропорционална такса с вкл. ДДС.  Излагат се доводи, че сумите не са дължими от длъжника, тъй като преди да изтече законният срок по чл. 428 ал.1 ГПК ЧСИ не дължи и не е длъжен да предприема действия по принудително изпълнение. А такива в конкретния случай не били необходими, поради желанието на дружеството още преди образуване на изпълнителното дело за доброволното им изплащане и реалното им плащане в срока за доброволно изпълнение, даден с поканата от ЧСИ. Веднага след уведомяването на ЗАД „Алианц България" АД, че първоинстанционното съдебно решение е изготвено, дружеството на 02.06.2016г. изпратило покана до взискателя по настоящото изпълнително дело и до неговия пълномощник - адв. П.К. за предоставяне на банкови сметки, по които да нареди присъденото обезщетение и лихвата върху него в частта, в която няма да обжалва - именно сумите по ПДИ в размер на 22 880лв. В същото писмо уведомили г-н М., че за посочената сума ЗАД „Алианц България" АД няма да обжалва пред САС съдебно решение на СГС, поради което има готовност да изплати сумата веднага след предоставяне на банкова сметка. *** 03.06.2016 г. от адв. Керанова, която в отговор на това депозирала заявление с вх. № 240-00-2535 от 07.06.2016г. от името на доверителя си В.М.М., че категорично не желае така предложеното частично плащане. Независимо от така манифестираната воля адв. К. на 08.07.2016г. се снабдила с изпълнителен лист за сумата от 22 880лв., която дружеството предложило да изплати доброволно и е образувала горепосоченото изпълнително дело срещу ЗАД „Алианц България" АД. Също така твърдят, че ЧСИ Р.М. не е изпълнила и задължението си по чл. 79 ал.1 и 2 ЗЧСИ да изготви, подпише и връчи на задълженото лице за становище предварително сметка относно събираните такси по изпълнението, в която да посочи разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената авансово сума и последиците от неплащането. На следващо място считат, че адвокатският хонорар на взискателя по горепосоченото изпълнително дело, което е възложено в тежест на дружеството е прекомерен, за което излагат подробни съображения.

С оглед на това моли да бъде отменено като неправилно постановлението на ЧСИ Р.М., по горепосоченото изпълнително дело, инкорпорирано в ПДИ, изх. № 13 393 от 22.08.2016г., с което им се възлага заплащането на пропорционална такса 2491, 52 лв., разноски по и.д. 48 лв. и адвокатски хонорар в размер на 696 лв.Молят да им бъдат присъдени и разноските за настоящото производство.

         Няма писмени възражения от другата страна.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Р.М., Рег.№ 868, с район на действие ОС – Стара Загора, в които се взема становище за неоснователност на жалбата. 

Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по изпълнително дело № 574/2016г. по описа на ЧСИ Р.М., рег.№ 868, с район на действие ОС- Стара Загора писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице.

Изпълнително дело № 574/2016 г. на ЧСИ Р.М. е образувано по молба на взискателя В.М.М. против длъжника ЗАД“Алианц България“ за заплащане на олихвяеми главници от 21 000 лв. и 1880 лв. и законна лихва за забава върху същите от 23.06.2016г до окончателното им издължаване.

С покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София на 23.08.2016 г. на основание чл. 428, ал. 1 ГПК  същия е поканен да заплати доброволно следните суми: 22 880 лв. главница - обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на причинени му телесни увреждания при ПТП от 23.06.2013г.; законната лихва върху тази сума от датата на ПТП - 23.06.2013г. до окончателното  изплащане на главницата, която към 30.08.2016 г. /датата на плащането/ е в размер на 7419,11лв;         48 лв. - разноски по изпълнителното дело; адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 696 лв.; 2491,52 лв. пропорционална такса с вкл. ДДС;

Срещу така получената ПДИ длъжникът е подал настоящата частна жалба, предмет на настоящото дело.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК на обжалване пред съответния окръжен съд от длъжника подлежи постановлението на съдебния изпълнител за разноските. В конкретния случай жалбоподателят има качеството на длъжник в изпълнителното производство и на основание чл. 435, ал. 2 ГПК има право да обжалва постановлението за разноските. Необходимо е обаче такъв акт на съдебния изпълнител действително да е бил постановен. В случая процесните разноски са описани в поканата за доброволно изпълнение. При тази хипотези не се касае за имплицитно съдържащо се постановление за разноски в посочения акт. В него съдебният изпълнител се произнася с оглед наведените от взискателя твърдения и представените от него доказателства за дължимите суми. Същото произнасяне не е обвързващо за длъжника, който има възможност да направи искания и възражения във връзка с изпълнението, включително и по отношение на разноските. Едва след разглеждането на тези искания съдебният изпълнител на този или по-късен етап от производството се произнася с постановление за определяне размера на разноските в производството. Произнасяне от страна на съда би означавало изземване функциите на съдебния изпълнител, който за първи път следва да се произнесе с постановление по разноските. В настоящия случай по изпълнителното дело няма постановен нарочен акт на ЧСИ, с който той да се е произнесъл по всички направени в изпълнителния процес разноски на взискателя. Нещо повече, нормата на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ го задължава безусловно да изготви подробна сметка за разходите и основанията за събирането им, която да предяви на длъжника, но в конкретния случай няма изготвена и такава сметка.

Предвид гореизложеното, окръжният съд намира,че жалбата е недопустима. В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК са изброени лимитативно хипотезите, в които е дадена възможност на длъжника да обжалва определени действия и актове на съдебния изпълнител, като такава възможност е предвидена относно постановлението на съдебния изпълнител за разноските. В настоящия случай обаче липсва издадено такова изрично постановление по делото. Жалбоподателят всъщност атакува поканата за доброволно изпълнение, която е получил, но изпращането на такава покана не съставлява постановление по въпроса за разноските, съответно - вписването на размера на задължението на длъжника в поканата за доброволно изпълнение не може да го замести. Съгласно чл. 428 ГПК, когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника покана, с която му дава двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Последната има за цел да уведоми длъжника за започналия изпълнителен процес и да го предупреди, че ако не изпълни задължението си в двуседмичен срок от уведомяването, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Поканата е предназначена да стимулира длъжника към доброволно изпълнение. Едва след изтичане на визирания от законодателя двуседмичен срок, съдебният изпълнител може да започне принудителни действия, т.е. реални изпълнителни действия, които подлежат на съдебен контрол и проверка. ПДИ има посочените в закона функции, но по същество не е същинско изпълнително действие и не съставлява действие от категорията на посочените в чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК, следователно жалба срещу ПДИ е недопустима. Защитата на длъжника чрез жалба по отношение на възложените му разноски може да стане само при условията на чл. 435, ал. 2, предл. последно от ГПК, когато е издадено нарочно постановление за тях. Тъй като в процесния случай такова постановление не е издавано, съдът не може да се произнася по направеното в жалбата искане при липса на съответен акт на съдебния изпълнител, следователно съдът може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. Ето защо жалбата е недопустима поради липса на предмет. В настоящия случай жалбоподателят длъжник сам сочи във въззивната си жалба, че атакува определените му в поканата за доброволно изпълнение разноски, точно поради липса на нарочен акт – постановление за разноски на съдебния изпълнител, с което да са определени сочените в поканата разноски. В мотивите си към делото ЧСИ също сочи, че предмет на жалбата са приетите по делото такси и разноски по изпълнителното дело – т.е. самият съдебен изпълнител не сочи, че е налице постановление за разноски, което следва да е предмет на жалбата и образуваното по нея дело. За съда не съществува възможност да се произнесе по сочените в ПДИ разноски за изпълнителното производство при липса на постановление за разноските.

Поради липса на валиден акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК, въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Отделно от това жалбата не е администрирана по надлежния ред. Липсват данни същата да е била изпратена на другата страна с възможност да подаде писмени възражения съгласно разпоредбата на 436 от ГПК.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков" №59,чрез пълномощника им юриск. К.И. против действията на ЧСИ Р.М. рег.№ 868 с район на действие ОС-Стара Загора- против покана за доброволно изпълнение, получена от страната на 23.08.2016г., като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1368/2016 г. по описа на ОС – Стара Загора.               

ВРЪЩА делото на ЧСИ Р.М. за произнасяне с изрично постановление за разноските  по изп.д. № 20168680400574 по описа на същия ЧСИ.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено пред АС- Пловдив.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:   1. 

 

 

                                                                              2.