О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  Номер 885………………13.10.2016 година……………..Град С.

 

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………Втори граждански състав

На……………тринадесети октомври……..……………….………..Година 2016              

В закрито заседание в следния състав:                                             

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:            ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ   

 

                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

                        

Секретар……………………………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1376…по описа за……………2016 година.

 

         Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Община О., длъжник по изп.д. № 20168710400429/2016 г. по описа на ЧСИ Я. Г., рег.№ ., с район на действие С. окръжен съд. В жалбата се сочи, че се обжалват определените и възложени в поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ разноски по изпълнителното производство за заплащане на сума в общ размер от 560,64 лв. – 132 лв. разноски за изпълнителното дело, 128,64 лв. такса на ЧСИ по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, че сумите не са дължими от длъжника, тъй като общината е извършила всички действия по доброволно плащане на задълженията си към взискателката Б.А. по адм.д. № 187/2016 г. на АдмС – С. в размер на 790 лв. Жалбоподателят изяснява, че с писмо получено на 12.08.2016 г. от взискателката, тя е била поканена да представи банкова сметка, ***. Вместо обаче да посочи банкова сметка, *** изпълнително производство и то седем дни след получаване на поканата за посочване на банкова сметка. ***, че образуваното изпълнително дело го натоварвало излишно с разноски в противоречие с чл. 55 и 59 ЗЗД. Сочи, че в срока за доброволно изпълнение е заплатил сумата по изпълнителния лист в размер на 790 лв. и поради това изпълнителното дело било заведено без да е налице правен интерес. Поради това обжалва определените от ЧСИ разноски и моли за отмяна на дейстивята на ЧСИ в тази насока. Моли за спиране на изпълнителното дело на основание чл. 438 ГПК.

Срещу жалбата са постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнението, в които се развиват подробни доводи за нейната неоснователност. Сочи се, че плащането на задължението е извършено след образуване на изпълнителното дело и поради това била налице хипотезата на чл. 79, ал. 1 ГПК. Моли за отхвърляне на жалбата, претендира разноски за настоящето производство в размер на 200 лв.

Постъпили са писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ Я. Г., сочещи на неоснователност на жалбата.

Приложено е фотокопие от изпълнителното производство.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, възраженията на страните и приложимото право намира за установено следното:

Изпълнително дело № 429/2016 г. на ЧСИ Я. Г. е образувано по молба на Б.Б.А. ***, въз основа на изпълнителен лист № 187/04.08.2016 г., издаден по адм.д. № 187/2016 г. на АдмС – С.. С покана за доброволно изпълнение получена от длъжника на 24.08.2016 г. на основание чл. 428, ал. 1 ГПК Община О. е поканена да заплати доброволно задължението си в размер на 790 лв. ведно с посочените от ЧСИ в поканата такси и разноски в общ размер от 560,64 лв. – 132 лв. разноски за изпълнителното дело, 128,64 лв. такса на ЧСИ по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ и 300 лв. адвокатско възнаграждение. С възражение от 31.08.2016 г. /л. 10 и л. 11 от изп.д./ длъжникът е възразил срещу така определените в поканата за доброволно изпълнение разноски. Върху това възражение не е поставена резолюция от съдебния изпълнител, както и в кориците на делото не е налице акт, с който да се е произнесъл по искането. На същата дата, на която е подадено възражението – 31.08.2016 г. е депозирана и настоящата въззивна жалба.

С.ят окръжен съд като извърши проверка по изпълнителното дело и взе в предвид доводите на страните по изпълнението, намира, че подадената жалба е процесуално недопустима.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК на обжалване пред съответния окръжен съд от длъжника подлежи постановлението на съдебния изпълнител за разноските. В конкретния случай жалбоподателят има качеството на длъжник в изпълнителното производство и на основание чл. 435, ал. 2 ГПК има право да обжалва постановлението за разноските. Необходимо е обаче такъв акт на съдебния изпълнител действително да е бил постановен. В случая въпросните разноски са описани в поканата за доброволно изпълнение. При тази хипотези не се касае за имплицитно съдържащо се постановление за разноски в посочения акт. В него съдебният изпълнител се произнася с оглед наведените от взискателя твърдения и представените от него доказателства за дължимите суми. Същото произнасяне не е обвързващо за длъжника, който има възможност да направи искания и възражения във връзка с изпълнението, включително и по отношение на разноските. Едва след разглеждането на тези искания съдебният изпълнител на този или по-късен етап от производството се произнася с постановление за определяне размера на разноските в производството. В този смисъл е и Определение № 170/25.03.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. 297/2010 г., IV ГО. Още повече, че в случая е депозирано изрично възражение от 31.08.2016 г., по което липсва изрично произнасяне на съдебния изпълнител по този въпрос. Произнасяне от страна на съда би означавало изземване функциите на съдебния изпълнител, който за първи път следва да се произнесе с постановление по разноските. Както се посочи, в настоящия случай по изпълнителното дело няма постановен нарочен акт на ЧСИ, с който той да се е произнесъл по всички направени в изпълнителния процес разноски на взискателя, включително и такси и разноски по Тарифата за ТР ЗЧСИ, които признава и възлага в тежест на длъжника. Нещо повече, нормата на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ го задължава безусловно да изготви подробна сметка за разходите и основанията за събирането им, която да предяви на длъжника, но в конкретния случай няма изготвена и такава сметка за сумата 560.64 лв., което не дава възможност на съда да провери правилността на формирането на сумата.

С оглед изложените съображения съдът приема, че събирането на таксите и разноските по изпълнението е допустимо само и единствено след влизане в сила на постановлението на ЧСИ за разноски и предполага съобщаването му на страните в процеса. Този акт подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд. С поканата за доброволно изпълнение изх. № 6087/19.08.2016 г., връчена на длъжника на 24.08.2016 г., е посочено, че освен сумата по изпълнителния лист, длъжникът дължи още 560,64 лв. такси и разноски. Постановление за тези разноски и как точно са формирани те няма. Следователно налице е непроизнасяне на ЧСИ с нарочен и самостоятелен акт по размера на всички разноски по изпълнението, включително и тези по Тарифата към ЧСИ, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 435, ал.2 ГПК. Едва със съобщение от 07.09.2016 г. ЧСИ сочи защо разноските са дължими, но от една страна това съобщение /както и поканата за доброволно изпълнение/ не е постановление за разноски, а от друга отново не е ясно как тези разноски са формирани, за да може да бъдат предмет на съдебен контрол. Отделно от това жалбата е подадена на 31.08.2016 г. и спрямо датата на съобщението /07.09.2016 г. получено на 10.09.2016 г./ се явява преждевременна – към датата на нейното подаване не е съществувал годен за обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските в изпълнението.

Изцяло в подкрепа на гореизложеното е определение № 5/06.01.2016 г. на Пловдивски апелативен съд по в.ч.гр.д. № 705/2015 г., в което е прието, че „В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК са изброени лимитативно хипотезите, в които е дадена възможност на длъжника да обжалва определени действия и актове на съдебния изпълнител, като такава възможност е предвидена относно постановлението на съдебния изпълнител за разноските. В настоящия случай обаче съдът приема, че липсва издадено такова изрично постановление по делото. Жалбоподателят всъщност атакува поканата за доброволно изпълнение, която е получил, но изпращането на такава покана не съставлява постановление по въпроса за разноските, съответно - вписването на размера на задължението на длъжника в поканата за доброволно изпълнение не може да го замести. Съгласно чл. 428 ГПК, когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника покана, с която му дава двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Последната има за цел да уведоми длъжника за започналия изпълнителен процес и да го предупреди, че ако не изпълни задължението си в двуседмичен срок от уведомяването, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Поканата е предназначена да стимулира длъжника към доброволно изпълнение. Едва след изтичане на визирания от законодателя двуседмичен срок, съдебният изпълнител може да започне принудителни действия, т.е. реални изпълнителни действия, които подлежат на съдебен контрол и проверка. ПДИ има посочените в закона функции, но по същество не е същинско изпълнително действие и не съставлява действие от категорията на посочените в чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК, следователно жалба срещу ПДИ е недопустима. Защитата на длъжника чрез жалба по отношение на възложените му разноски може да стане само при условията на чл. 435, ал. 2, предл. последно от ГПК, когато е издадено нарочно постановление за тях. Тъй като в процесния случай такова постановление не е издавано, съдът не може да се произнася по направеното в жалбата искане при липса на съответен акт на съдебния изпълнител. Това е така, защото съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на съдебен изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно той може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. При горните обстоятелства жалбата би била недопустима поради липса на предмет“. В настоящия случай жалбоподателят длъжник сам сочи във въззивната си жалба, че атакува определените му в поканата за доброволно изпълнение разноски, точно поради липса на нарочен акт – постановление за разноски на съдебния изпълнител, с което да са определени сочените в поканата разноски. В мотивите си към делото ЧСИ също сочи, че предмет на жалбата са: „приетите по делото такси и разноски по изпълнителното дело“ – т.е. самият съдебен изпълнител не сочи, че е налице постановление за разноски, което следва да е предмет на жалбата и образуваното по нея дело. Както се посочи, съгласно контролно-отменителния характер на настоящето производство за съда не съществува възможност да се произнесе по сочените в ПДИ разноски за изпълнителното производство по липса на постановление за разноските.

Поради липса на валиден акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК, въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Искането за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 438 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Тъй като жалбата е недопустима по причина, че липсва произнасяне на ЧСИ по възражението с вх. № 03817/31.08.2016 г. /л.10 и л. 11 от изп.д./ съдебният изпълнител следва да разгледа това възражение, да се произнесе по неговата основателност и съобразно с преценката си да изготви постановление за разноските, ведно със сметка за разходите съгласно чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ, да връчи постановлението за разноски на страните, с право да го обжалват в сроковете уредени в ГПК. Разноските в настоящето производство следва да се присъдят при окончателното разрешаване на въпроса за разноските в изпълнителното производство – в случай, че ЧСИ не приеме за основателно възражението на длъжника, то направените разноски в това производство биха могли /ако се бъдат обосновани от взискателя/ да се приемат като разноски в изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК.

 

Мотивиран от гореизложеното, С.ят окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената въззивна жалба от Община О., длъжник по изп.д. № 20168710400429/2016 г. по описа на ЧСИ Я. Г., рег.№ ., с район на действие С. окръжен съд, против такси и разноски в размер на 560.64 лв., посочени в покана за доброволно изпълнение изх. № 6087 от 19.08.2016 г., връчена на длъжника на 24.08.2016 г., поради липса на постановление за разноските.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото и ВРЪЩА на ЧСИ Я. Г. за произнасяне с изрично постановление за разноските и по направеното възражение вх. № 03817/31.08.2016 г. по изп.д. № 20168710400429/2016 г. по описа на същия ЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по изп.д. № 20168710400429/2016 г. по описа на ЧСИ Я. Г..

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

         ЧЛЕНОВЕ:   1. 

 

                               2.