Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 359                                               25.11.2016 г.                             град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети октомври                          две хиляди и шестнадесета година

в открито заседание, в следния състав:   

                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                               

Съдебен секретар П.Г.,

Прокурор………………………………..

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МАВРОДИЕВА

гражданско дело № 133 по описа за 2015 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по искова молба от Д.К.К. против „Техноинженеринг“ ЕООД, гр.Стара Загора.  Ищецът твърди, че работил като шофьор на товарен автомобил по силата на трудов договор от 09.01.2013г. с работодателя „Нитера Транс“ ООД, гр.София. На 23.05.2013 г. извършвал курс с товарния автомобил на фирмата, до завода на „Кнауф България“ ЕООД в с.Медникарово, общ.Гълъбово. Около 13:00 ч. на същата дата, след като облякъл работни дрехи, в това число и светлоотразителна жилетка влязъл да товари, паркирал на посоченото от охраната на „Кнауф България“ ЕООД място на площадката за товарене, приготвил камиона за товарене, след което два мотокара започнали да товарят гипсокартон. След приключване на товарните работи, ищецът към 14:10ч. тръгнал към офиса на служителите на „Кнауф“, оформящи документите да заснемат товара. В този момент колега го попитал нещо и ищецът започнал да му обяснява на висок тон, тъй като имало силен вятър и нищо не се чувало. По това време на площадката нямало мотокари и движение. Изведнъж усетил силен удар в гръб,  предизвикан от превозно средство, което не чул и не усетил как приближило. За миг бил повален на земята и повлечен по асфалта. Изпитал невероятен стрес и силна болка, за миг помислил, че може и да загине. В този момент колегата му започнал да вика на мотокариста, който го блъснал и мотокара спрял. Колеги се обадили за медицинска помощ, пристигнала линейка, която го откарала до болница в гр.Гълъбово, където му оказали първоначална медицинска помощ, а в последствие бил транспортиран до МБАЛ Стара Загора. В следствие на инцидента получил множество травми, а имено : размачкване на лявото ходило, голяма разкъсноконтузна рана по гърба и ходилото - цялото му ходило било без кожа, счупване на втора предходилна кост, счупване на крайните фаланги на първи и четвърти пръсти - четири от пръстите му били счупени и един отрязан, изкълчване на междуфаланговите стави на четвърти и пети пръсти на ляво ходило, като единият му пръст останал без нокът, контузия на лява раменна става и хематом на двете седалищни области. На болнично лечение бил първоначално 15 дни, месец след това - още 21 дни, поради получени кожни некрози по ходилото. Бил опериран и му било поставено устройство за изграждане на кожа. След това възстановяването продължило в къщи. Отначало бил на легло, без да може да става, изцяло зависим от грижите на близките си. След това започнал да става по малко и в продължение на три месеца се движил с патерици. Общо шест месеца бил в болнични, а сега куцал, защото единия му крак бил подут и го болял. По време на лечението му в болницата, драстично се повишила кръвната му захар. В резултат от случилото се, освен физическите болки, претърпял и силен психологически стрес, който щял да го съпътства завинаги. По случая било водено наказателно производство от РУП-Гълъбово, при което се установило, че виновен за инцидента бил И.И.Т. - мотокарист, служител на „Техноинженеринг“ ЕООД гр. Стара Загора. С влязло в сила на 23.05.2015г., решение по АНД на РС Гълъбово, И.И.Т. бил признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл.134 ал.1 т.2 във вр. чл.129 от НК, като на основание чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност, и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. С това свое деяние служителят на „Техноиженеринг“ЕООД, гр.Стара Загора, управлявал мотокара и допуснал гореописаният инцидент. И.И.Т. му причинил трайно разстройство на здравето, от което търпял и продължавал да търпи много силни болки и страдания. Претърпял  имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение-58лв. за заплатен болничен престой и 475.66 лв. за машинка за изграждане на кожа. По тази причина, на основание чл. 49 от ЗЗД, „Техноиженеринг“ЕООД гр.Стара Загора, като възложител, отговарял за причинените му от техния служител неимуществени и имуществени вреди. Моли да се осъди ответника „Техноиженеринг"'ЕООД гр.Стара Загора да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на причиняване на вредите -23.05.2013г., до окончателното  им  изплащане, обезщетение   за   причинени   имуществени   вреди   в   размер   на   533.66 лв., както и направените разноски по делото. Тъй като процесуалното представителство било договорено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, моли да се определи адвокатско възнаграждение на повереника му, съобразно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения и да се осъди ответното дружество да го заплати.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от адв. П.С.Г. като пълномощник на ответника „Техноинженеринг“ ЕООД, представлявано и управлявано от управителя Илиан Борисов Марков, в който се взема становище за недопустимост, а по същество неоснователност на иска. Искът бил неоснователен в предявения размер за претендираните неимущеетвени вреди и имуществени вреди. Твърди, че липсвало изложение в обстоятелствената част на исковата молба, на какво се обосновава отговорността на „Техноинженеринг" ЕООД и защо иска бил насочен към него. Реализираната административна отговорност и наложено наказание на прекия причинител на вредата — И.И.Т. - глоба при условията на чл. 78а от НК се приравнявала към присъда, а съгласно чл.300 от ГПК, като влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския  съд, който разглеждал последиците от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Липсвали изложени факти, че на 23.05.2013г. „Техноинженеринг“ ЕООД възложил точно определена работа, на лицето И.Т. и в резултат и по повод на изпълнението й  настъпили вреди за ищеца Д.К.К.. Дори и да се приемело, че извършителят И.Т., работил по трудов договор към ответното дружество, то към момента на злополуката 23.05.2013г. „Техноинженеринг“ ЕООД не бил възложител на работата, която извършвал. Счита, че била налице отговорност, както от страна на прекия извършител И.Т., така и от „Кнауф България“ ЕООД и „Нитера Транс“ ЕООД и според  разпоредбата  на чл.53 от ЗЗД, същите  следвало  да  отговарят солидарно по настоящия иск. Също така отговорност за злополуката имал и пострадалия Д.К. и било налице съпричиняване, което следвало да бъде отчетено, съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 от  ЗЗД. Ищецът като шофьор на товарен автомобил по силата на трудов договор от 09.01.2013г. и съгласно длъжностната си  характеристика, при изпълнение на превозната задача, изпълнявал указанията и разпорежданията на представителите на фирмата и трябвало да спазва наложените правила и процедури за здравословни и безопасни условия на труд в организацията. При извършване на проверка по повод на злополуката бил изготвен от НОИ Протокол с констатации, за  нарушаване на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труда от И.Т. и от Д.К.. На „Нитера транс“ ООД бил съставен Протокол за извършена проверка от ИА „ГИТ“ ДИТ Ст.Загора и дадени предписания във връзка с допуснатата трудова злополука с лицето Д.К.К.. В съставения  Протокол за трудова злополука било отбелязано, че нямало информация дали на пострадалия /К./ бил проведен начален инструктаж.  При извършена проверка по повод на злополуката в „Кнауф България“ ЕООД бил съставен Акт от 09.07.2013г. с констатации, че в деня на злополуката - 23.05.2013г. на ищеца Д.К.К. не бил извършен инструктаж по безопасност при посещение на производствените звена на предприятието. Между „Кнауф България“ ЕООД като възложител и и „Техноинженеринг“ ЕООД като изпълнител бил подписан Договор от 17.12.2009г. с който Възложителя възлагал, а Изпълнителят приемал със свой персонал да извършва дейности под преките указания на Възложителя в. т.ч. товаро-разтоварни, текелажни, сортировъчни и други. В договора били посочени конкретни задължения за Възложителя, от които било видно, че същият бил пряк Възложител на работата и съгласно чл.49 от ЗЗД носил отговорност за вредите причинени при и по повод на извършената работа и конкретно за последиците от вредите причинени на Д.К., настъпили на 23.05.2013 г., на площадката на производственото предприятие – „Кнауф“. С действията си пострадалият допринесъл за причинените и понесени от него вреди, поради което било налице съпричиняване изразяващо се в следното: Намирал се на площадката на завод Кнауф, без да има право за това, тъй като на същата изрично било очертано по схема, че се извършват товаро - разтоварни работи и в този участък се движат мотокари; По време на злополуката разговарял с друго лице, сам, поставяйки се в риск без да наблюдава движението на други хора и товарни средства, за каквото било определено мястото, където стоял; Нарушил чл.33 от ЗБУТ; На работна площадка бил обут с открити чехли, джапанки; Ако бил обут с обувки с твърда подметка нямало да се получат поражения, каквито получил на бос крак. На посочения ден 23.05.2013г. следобяд в района на гр. Гълъбово нямало силен вятър, както твърди ищеца, което да му пречи да чуе мотокара. Неговото невнимание, престоя му на място, обозначено като работна площадка и насоченото му внимание към разговор с друго лице били причината да не види приближаващия се мотокар и да не реагира на това. Д.К. допринесъл за настъпване на вредите и при определяне на обезщетението съда следвало да намали размера съобразно поведението му и допринасянето за настъпилия резултат. Прави възражения също така, че след съставяне на Протокол за трудова злополука, от така търсения размер на обезщетение следвало да се приспаднат суми, които ищецът получил от изплащане на застраховка за настъпило увреждане /каквато се предполагало, че било изплатено/. Прави възражение, че претендирания размер на неимуществени вреди за причинени болки и страдания, който следвало да бъде уважен по справедливост бил неоправдано завишен като размер. Не оспорва представената фактура от 07.06.2013г. в размер на 58лв. Оспорва Протокола за отговорно пазене, като бил неотносим към спора, тъй като не бил издаден на името на ищеца, не представлявал фактура, а протокол за отговорно пазене, издаден е в полза на частно лице изписана стока от склад, стоката нито било получена от ищеца, нито доказвал плащане на посочената сума. По същество, счита, че искът е необоснован. Ответникът „Техноинженеринг“ ЕООД не бил пряк възложител на работата, която И.И.Т., като пряк причинител на вредата извършвал на 23.05.2013г. и не следвало да отговаря по чл.49 от ЗЗД, поради което моли да се отхвърли същия изцяло. Искът бил неоснователен и недоказан. Увреждането било причинено от
неколцина   и   съгласно   чл.53   от   ЗЗД,   същите   следвало   да   отговарят   за причинените вреди солидарно, по съображения изложени в обстоятелствената част на отговора. Обезщетението, което съда щял да определи по справедливост, следвало да бъде намалено, а обезщетението за имуществени вреди, следвало да се приеме за доказано само до размер на 58 лв., като в останалата част до размера на 533.66 лв. иска следвало да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следвало да се приспадне получена застрахователна сума, ако има изплатена такава на ответника за трудова злополука.

Третото лице - помагач на страната на ответника – И.И.Т., чрез процесуалния си представител адв. Б. В. взема становище за неоснователност на иска. Моли да се отхвърли. Ако се приемел за основателен, моли да се намали чувствително размера му, с оглед на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

 

Третото лице - помагач на страната на ответника „Кнауф България“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си мл. адв. К. М. взема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Моли да се има предвид, че било налице съпричиняване в действията на ищеца. Ако се прецени, че следва да се уважи иска, моли да се намали размера му, който според него бил крайно завишен.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД.

 

         От приложеното по делото АНД№ 75/2015г. по описа на Гълъбовския районен съд е видно, че с Решение № 12 от 07.05.2015г., постановено по делото обвиняемият И.И.Т. е признат за виновен в това, че на 23.05.2013г. на територията на завод „Кнауф България“ в с.Медникарово, общ.Гълъбово, причинил на Д.К.К. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия долен крайник, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – извършване превоз с мотокар, марка „Линде“, като по време на превоз на обемисти товари, нарушаващи видимостта на преден ход, не извършил превоза на заден ход или бавно на преден ход с помощта на човек, който да му показва пътя – нарушение на т.25 от Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари – престъпление по чл.134, ал.1, т.2 във вр. чл.129 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 1000 лв.  Съгласно разпоредбата на  чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския  съд, който разглежда последиците от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

 

Ответникът не оспорва обстоятелството, че И.Т. работи по трудов договор при ответника. Този факт се установява и от приложения по АНД № 75/2015г. на ГРС, трудов договор на прекия причинител,  л. 64 от досъдебно производство ЗМ 146/2013г. по описа на РПУ –Гълъбово. Ответникът оспорва факта, че е възложител на работата, която извършвал прекия извършител.

 

         Представените по делото болнични листи 8 бр. установяват, че ищецът е бил в отпуск по болест от 23.05.2013г. до 17.01.2014г., поради причина на трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.  

 

От представения по АНД № 75/2015г. по описа на ГРС Протокол № 13/25.06.2013г. на НОИ, ТП-Стара Загора за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 23.05.2013г. се установява, че причината за злополуката е временно влошаване на метеорологичните условия- силен вятър и при пресичане на летните за движение на превозните средства от Д. К. същият не е чул приближаващия се мотокар, пренасящ два палета с гипсокартон и е блъснат от него. Мотокаристът И.Т. не е видял пресичащия К. поради превозвания товар. Комисията е констатирала, че е нарушен чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труда от И.Т. и Д.К.. На „Нитера транс“ ООД е съставен Протокол за извършена проверка, изх. № 1132/26.06.2013г. от ИА „ГИТ“ ДИТ Ст.Загора и са дадени предписания във връзка с допуснатата трудова злополука с лицето Д.К.К.. При извършена проверка по повод на злополуката в „Кнауф България“ ЕООД е съставен Акт № 24-2403735 от 09.07.2013г. с констатации, че в деня на злополуката - 23.05.2013г. на ищеца Д.К.К. не бил извършен инструктаж по безопасност при посещение на производствените звена на предприятието. Съставен е и акт № 24-2303733 от 26.06.2013г. за установяване на административно нарушение на работодателя „Нитера транс“ ООД, гр.София.

От представения по делото договор от 17.09.2009г., сключен между „Кнауф България“ ЕООД като възложител и „Техноинженеринг“ ЕООД като изпълнител  е видно, че Възложителят възлага, а Изпълнителят приема със свой персонал да извършва дейности под преките указания на Възложителя в. т.ч. товаро-разтоварни, текелажни, сортировъчни и други.  

От представените по делото писмени документи Фактура от 07.06.2013г. на МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр.Стара Загора и Протокол за отговорно пазене от 15.07.2013г. на ЕКОС „Медика“ София се установява, че ищецът е заплатил за лечението си  58 лв. и за медицински консумативи 475.66 лв. или общо 533.66 лв.  

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно – медицинска експертиза, която е представила заключение. От заключението се установява, че пострадалия К. на 53 г. при инцидента на 23.05.2013г. е получил размачкване на лявото ходило – голяма разкъсно – контузна рана на гърба на лявото ходило, счупване на ІІ предна ходилна кост, счупване на крайните фаланги на І, ІІ, ІІІ и V пръст, изкълчване на междуфалангиалните стави на ІV и V пръст на лявото ходило; контузия на лявата раменна става – хематом на двете седалищни области; некроза от размачкването на лявото ходило с пластично вторично оперативно зарастване на същите. Вещото лице установява, че е проведено двукратно оперативно лечение: първото с извършване на открито наместване на счупването с вътрешна фиксация на ІІ предно – ходилна кост, метална остеосинтоза на 23.05.2013г.; второ оперативно лечение – пластика на кожни некрози по ходилото 12.07.2013г. Двете оперативни лечения са извършени под обща анестезия. Медикаментозно лечение – с обезболяващи – аналгин, диклак, парацетамол, афламил, антибиотици – гентамицин, флажил, цефазолин, нискомолекулярни хепарини – фраксипарин.

От заключението на вещото лице е видно, че възстановителния период при лечението на такива травми обичайно е в рамките на два до 3 месеца- нормално без усложнение и значително повече при наличие на усложнение. При пострадалия има усложнения, което е наложило разрешаването на по – продължително лечение от ТЕЛК комисия.

Вещото лице установява, също, че в периода на острата фаза на заболяването болката е била значителна. По време на следоперативния период е повлиявана с аналгетици, като в периода на усложнение е била отново с интензивен характер – времето на рехоспитализацията. В първите периоди на възстановяването след първата и втората оперативна интервенция се е налагало чужда помощ и ходенето с помощни средства. Чуждата помощ и помощни средства са били наложителни до пълното оздравяване на оперативните и постнекротични рани в рамките на 4-5 месеца. Възстановяването на кожа, подкожие и мускулатура, сухожилни, ставни и костни структури е настъпило постепенно с протрахирана продължителност. Неблагоприятни последици могат винаги да се получат при измръзване на крайника, продължителен престой прав, елементарни травми, тесни чорапи и обувки, всичко в съчетание с установените високи стойности на кръвна захар. Вещото лице заявява, че приложените документи на направените разходи са относими към лечението на получените травми от пострадалия.

 

            За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, която е представила заключение на 12.05.2016г. От заключението на вещото лице се установява, че пострадалия К., при влизане в завод „Кнауф България“ с товарния камион, участвайки в товаренето на камиона с гипсокартон, след това отправяйки се към офиса на площадката, не е нарушил правилата за здраве и безопасност. За да направи този извод вещото лице е установило, че К. не е подлаган на обучение по безопасност и здраве от работодателя си и не е инструктиран и получил инструкции за безопасна работа за работа в товаро – разтоварната площадка на завод „Кнауф България“. Според вещото лице мястото, където е допусната злополуката не е част от площадката за товаро – разтоварна дейност, а е в маркираната полуса за движението на работещите мотокари. Площадката за товаро – разтоварна дейност представлява навес. Не е обозначена с обяснителни и предупредителни табели за предназначението й и опасностите при товарене и разтоварване и движение в нея. Вещото лице счита, че на площадката за товаро – разтоварна дейност може да се движат свободно и да пребивават лица, които извършват работа в нея и такива, които са пряко засегнати и свързани с дейността на работещите, които са квалифицирани и инструктирани. Според вещото лице като престояват на товаро- разтоварната площадка, работещите в нея имат право и задължение да се грижат за собствената си безопасност, като опазват здравето си ако са квалифицирани и получили инструктаж или инструкции за безопасна работа на работното място от работодателя. Първоначален и периодичен инструктаж е проведен на пострадалия К. от работодателя му „Нитера транс“ ООД при спазване на необходимите срокове за това. Вещото лице приема, че в деня на злополуката е трябвало, но не е проведен ежедневен инструктаж на място от завод „Кнауф България“,  който се явява като приемащ К. като командирован персонал. Според вещото лице, когато даден работник или служител се яви като командирован персонал в дадено дружество, на него се провеждат необходимото обучение и инструктаж за безопасна работа, ако пребиваването им в дружеството е по – продължително, примерно над месец. Ако е командирован за един ден му се провежда само ежедневен инструктаж за безопасна работа на работното място за деня. В заключението си вещото лице счита, че се изискват специално работно облекло, каска и обувки за работещите в товаро – разтоварната площадка и шофьорите, участващи в товаренето в завод „Кнауф България“ .  Пострадалият е бил със светлоотразителна жилетка, дънки, тениска и чехли при товаренето на камиона и при злополуката.  При изслушване в съдебно заседание на 07.06.2016г. , вещото лице заяви, че според него пострадалият не е извършил никакво нарушение, тъй като това място не е определено от „Кнауф„ за опасно за изпълнение на работата. До момента на злополуката, ищецът не е бил задължен да носи специално облекло, дали са му светло-отразителна жилетка, която е облякъл и е ръководил товаренето на камиона. 

            Тъй като заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза е оспорено от ответника и третите лица помагачи на негова страна, по делото е назначена повторна съдебно техническа експертиза със същите задачи.

            От заключението на вещото лице по повторната съдебно - техническа експертиза от 07.09.2016г., след посещение на място се установява, че няма данни за изискване от страна на „Нитера транс“ и „Кнауф България“ пострадалия Д.К. да е със специално работно облекло, обут със специални обувки и това изискване да му е вменено писмено или да е подписан някъде, че е информиран за такова изискване. Вещото лице приема, че пострадалият е бил с работни ръкавици, горна работна дреха и жълто- зелено сигнално елече. Според вещото лице, пострадалият не е допуснал нарушение по отношение на специалното работно облекло. Дънките, разглеждани като панталони за работа са едно от най – подходящите работни панталони, поради здравината и структурата на тъканта. Същевременно, пострадалият е бил обут с чехли. Вещото лице, обаче счита, че не е имало изискване пострадалият да бъде със специални работни обувки. Няма предявени изисквания срещу подпис, документирано проведен инструктаж или дори в Процедурата по товарене в завод „Кнауф Марица“, къде да се намира шофьорът на камиона в определени моменти от процедурата – товаренето. Допуснатото нарушение на пострадалия Д. К., е че не е бил постоянно с повишено внимание и по този начин е нарушил чл.33 от ЗЗБУТ, съгласно който всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Той като шофьор трябвало да оцени, че обстановката е силно динамична и да се движи с повишено внимание, без да се разсейва. Според вещото лице по повторната експертиза, мястото, където се е намирал Д.К. по време на злополуката представлява площадка за товарни дейности и път за движение на камиони. Автомобили, мотокари и шофьорите на камиони се придвижват и престояват там. Задълженията на шофьорите са били при товарене на продукцията да присъстват на товаренето и да укрепят натоварената продукция. Няма представени писмени инструкции, които да се подписани от пострадалия за поведението на шофьорите по време на тези процедури, нито изисквания към тях за повишено внимание, тъй като водачите на мотокари, когато има товар на вилицата на мотокара гипсокартонени плоскости не виждат част от пътната ситуация пред тях. Вещото лице приема, че пострадалият е бил ангажиран да отговаря на някого, нещо, но мотокарите са нови, модерни и обезшумени и дори при по – добри атмосферни условия, според огледа направен на място се придвижват тихо, бързо и са много маневрени и пъргави, така, че дори за 3-4 секунди да е бил с гръб към мотокара, ищецът не е имал голям шанс, ако водача на мотокара не го забележи. Злополуката е станала през м. май, след обяд в четвъртък, четвъртият работен ден от седмицата, в което време статистически се увеличават злополуките, поради топлината и изявяване на натрупаната умора на организма. Вещото лице е установило, че на пострадалия е направен начален инструктаж на работното място на 09.01.2013г., след това е направен периодичен инструктаж на 05.04.2013г. от работодателя „Нитера транс“. Няма проведен инструктаж по ЗБУТ- ежедневен в деня на злополуката 23.05.2013г. Няма проведени инструктажи по ЗБУТ, начален и ежедневен в деня на злополуката 23.05.2013г. от „Кнауф България“ ЕООД. Няма представени вътрешни правила от „Кнауф България“ ЕООД, по организацията на труда и безопасност на лицата, работещи или намиращи се на територията на съответното дружество. Вещото лице е приело, че няма предявени изисквания за специално работно облекло, освен сигнална жилетка при товарене в „Кнауф Марица“. На пропуска на завода не са били поставяни условия за влизане и изпълняване на работа със специално работно облекло. В длъжностната характеристика на пострадалия за работно и униформено облекло, лични предпазни средства е записано, че няма изисквания. Според вещото лице по повторната експертиза, „Нитера транс“ е трябвало да направи ежедневен предпътен инструктаж на К., такъв не е направен. „Кнауф Марица“ е трябвало да направи начален инструктаж, съгласно чл.12 във вр. чл.11 от Наредба № РД -07-02 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на пострадалия преди влизане в завода, който инструктаж в зависимост от правилата на „Кнауф“ да важи за определен период или до следващата промяна в инструктажите като за влизане се издаде служебна бележка, че е проведен инструктаж, когато инструктирания влиза на територията на завода. Другият вариант е при всяко влизане да се прави инструктаж. Тези решения се определят с вътрешни правила и съответна заповед на ръководителя на предприятието. Според вещото лице не съществува точно определен маршрут, за да могат да отидат шофьорите до отдел „Спедиция“ за оформяне на документите. От мястото за товарене на камиона до отдел „Спедиция“ шофьорите е трябвало да пресекат пътното платно за движение по което се движат камионите, идващи за товарене и след това по същото пътно платно те излизат от мястото за товарене. По това платно за движение се движат и мотокарите като равнопоставени участници в движението. При наличие на няколко камиона за товарене, се получава сравнително висока интензивност на движението на мотокарите. Мотокарът е излязъл от складовата площ и завивайки се движи по платното в посока изток, настига пострадалия и го блъска поради това, че се е намирал в мъртвата зона/скрита от погледа на водача от палетите, натоварени на мотокара, с височина 1.76м + 0.16м =1.92 м. /.Двамата и пострадалият и мотокариста са били средни на ръст, което е допринесло за увеличаване на мъртвата зона на видимост. Вещото лице счита, че откъдето и да минат шофьорите са били изложени на риска да бъдат блъснати от движещ се мотокар по време на преминаване през платното за движение. Няма данни по какъв начин пострадалият К. е бил предупреден да се движи с повишено внимание при преминаване през платното за движение, както и по какъв начин да се движи и престоява на площадката за товарене и пресичайки платното. Поради наличието на два изхода за мотокарите, ако не се забележи източния, се увеличава рискът при внезапно излизане на мотокара да бъдат изненадани на платното за движение. Мотокарите имат за задача да натоварят по най – бързият начин камионите, възможно е в някои моменти да се движат със скорост по – висока от 10 км/ч.      

За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати гласни доказателства. От показанията на свидетелката Г.К. – съпруга на пострадалия се установява, че в деня на инцидента към 14.30 часа се чула по телефона със съпруга си, който й казал, че го ударил мотокар, много го боляло и не можел да говори. От служител в офиса в Бургас, разбрала и тръгнала за Ст.Загора. Сварила го докато му правили снимка в рентгена, на първия етаж, в Спешно отделение. Направили му снимка и го качили горе в операционната. От него разбрала, докато го качвали за операцията, че много го боляло, бил със скъсани дънки, целия в кръв. Казал й, че ходил до тоалетната и припаднал. От 18.10 часа - до 21 без 10 продължила операцията. Болките били адски, той бил ударен в краката. При първата операция стояли в болница 17 дни. Изписали ги за малко. Четирите пръста били счупени, били с железа. Кръвната захар в момента в болницата се вдигнала, кръв му преливали, идвали негови колеги от Бургас давали кръв в болницата в Ст.Загора. Болките били големи. После се наложила втора операция. Отрязали единия пръст, не се възстановил. Кожата отрязали отгоре, станала черна. Стояли още 15-20 дни. После го изписали, ходил на превръзки в Бургас. Изписали физиотерапия, ходили на нагревки всеки днес, 20 дни. В началото на месеца влезнали втори път, тъй като в един и същи месец не можело да влизат два пъти в болницата, да отрежат пръста и кожата. Купили машинка за създаване на кожа. Превръзките били за по 7 дни, но ги държали по 5 дни, защото се вмирисвала раната. Вторият път към 20 дни били там. Купили машина за възстановяване на кожата. Лекарите идвали да отрежат мъртвата кожа и да пресадят. Много разкъсано било. Платили машина за специални превръзки. На петия ден, стаята започвала да мирише и лекарите махали превръзката, един ден го оставяли да диша и пак 5-6 дни. После използвали мазила и кремове, каквото кажат. Ищецът два месеца ходел с патерици и чакал да се върне свидетелката от работа, за да се надигне, да отиде до масата. Постоянно лежал. После започнали с патерицата да слизат долу по малко. Шест месеца изкарал в болнични. Два месеца бил с патерици. После започнал да се движи само с едната. Сега ходил с два чифта различни номера маратонки 42 и 41. Кракът му останал по-дебел. Вземал аулин, лемизил, всички обезболяващи пил. Засегната била психиката му, това не можал да го преживее. После започнал да говори, че вече бил белязан, без един пръст, затворил се. Идвали хора да го гледат, той отказвал да говори, не искал да стане. Вдигнал захарта. Ходили на изследвания в Бургас. Сега се нормализирала. Мускулите се отпуснали, бил с машинка, на рамото му излязло нещо като мастна тъкан, топче. Стресът за семейството, за децата бил голям, те дошли вечерта с колата. Всички  преживели ужас. Свидетелката установява,че, ако тя не била до съпруга си,  дъщеря им била там. Всеки ден идвали в болницата. Приятелка на дъщеря й  ходила на „Била“ да му купува и носи храна. Всеки ден имало посещение от страна на семейството в болницата. Кожата изсъхнала, не можала да залепне. Четирите пръста били счупени, само един бил здрав. След първата операция имало сложени големи пирони и стърчали. Имало превръзка, но без допълнителни шини. Съпругът й работил в същата фирма. Върнал се на работа през м.02.2014г., след изтичане на болничните, само че камиона му вече бил с автоматични скорости.

 

Свидетелят Г.М. – работещ в момента в „Кнауф България“ и очевидец на инцидента, намиращ се на 30 – 40 м.,  разказва, че видял един човек, който стоял и говорил по телефона, а точно срещу него се движил мотокара. Човекът си говорил по телефона, в тази зона, където не трябвало да има хора. Това привлякло вниманието му, защото той си говорил по телефона и се въртял наляво и надясно. Явно бил фокусиран в разговора. Мотокарът, който  се движил към него, носил два палета гипсокартон и нямало пряка видимост пред него. Видял, че човекът се въртял, но като че ли не му правило впечатление, че мотокара върви към него. Шофьорът на мотокара не виждал, че отпред има човек. Свидетелят твърди, че в последния момент извикал и чул  други да викат. Мотокаристът се обърнал, видял свидетеля и набил спирачки. Човекът влязъл под вилиците и мотокара спрял, пред гумите бил човека. Затичали се всички хора, които видели инцидента. Било ужасно. Свидетелят набрал 112 и се обадих на полиция и БП, който дошли след известно време. Оставили човека да лежи, дали му да пие вода. После го викали в РУ да обясни какво видял. Било през деня, по светло, но дали преди обяд или след обяд не си спомня. Заводът  в Медникарово бил един от най-новите, скоро построен и всичко било направено по модерен начин. Асфалтът бил чисто нов, маркировките, всичко било чисто ново. Мотокарът карал в една линия, по която товарил камиона. Мотокарът минавал в една полоса. Камионите стояли до нея, за да могат на тази полоса да минават мотокарите. Мотокарът се движил по един и същи път до склада, където вземал продукцията, товарил я и излизал по тази линия навън. Пътят не можело да бъде ограничен по ленти, защото тези мотокари се движили непрекъснато. Имало маркировка, друго съоръжение нямало. Самият мотокар бил в тези очертания, това била стандартна процедура, както се движат всички мотокари. Свидетелят отново заявява, че човекът, който не познавал, говорил по телефона, когато го блъснал мотокар. Няма спомен дали имало силен вятър. Възможно било да имало, но не помни. Свидетелят твърди, че там нямало хора обикновено, защото там се движил мотокара. Хората стояли под навеса, където били останалите присъстващи, или влизали в завода, където имало място, където да пият вода, кафе. Обяснява, че маркировката била непрекъсната дебела линия, но дали жълта или бяла, не помни, тя обикаляла цялостното трасе, където се движил мотокара, от склада до камиона и обратно. Направена била както магистралите и се виждала по същия начин. Помни, че имало хора, но фокуса му бил върху тази неприятна случка и въобще не обърнал внимание на останалите присъстващи. Мотокарът имал две вилици, на които товарил разни неща, те се местили надолу и нагоре. Когато возил продукцията били ниско долу, били дълги, може би повече от метър. Един палет картон бил колкото бюро, а били качени два на вилици и не можело да се види какво има отпред. Ориентирал се изцяло по линията, която му била нарисувана. Човекът пострадал и бил на земята между асфалта и вилицата. Той по-скоро го бутнал, според свидетелят пострадалият бил с лице към мотокара. Знае, че имало наранявания по краката, но точно не може да каже. На единия имало счупване, панталоните му били раздрани и отдолу се виждала рана, имало кръв по краката му. Предполага, че с 20 км/ч се движил мотокара, те се движили бавно, особено като били натоварени. Спомня си, че човекът бил по джапанки или чехли от този тип, отворени. Надолу бил по дънки. Свидетелят  предполага, че имало маркирани зони за пешеходци, но не си спомня точно къде. Твърди, че зоната, където минавал мотокара била непосредствено до зоната за товарене. Имало обозначение някакво и всички знаели къде да паркират, имало определено място, където спирали всички камиони. Свидетелят отново заяви, че човекът просто тъпчел на едно място, говорел по телефона и се въртял. Не се движил. При поставяне на въпрос, защо в показанията си пред разследващите органи е казал, че пострадалият се е движил по асфалта, твърди, че не е заявявал такова нещо, защото не било така. Не оспорва обстоятелството, че е дал показания два дни след случката. Твърди, че пострадалият се движил, но не ходил. Спомня си, че се движил, но не си спомня да ходи, а по-скоро се въртял на място. След припомняне не показанията му пред разследващите органи, заявява, че можело да е вървял пострадалият, но не ходил устремено, а просто се движил на място. Запитан, защо при даването на показания пред полицаите по наказателното дело, не е споменал, че пострадалият е говорил по телефона, заяви, че никой не го бил питал, дали е говорил по телефона.

            При обсъждане на показанията на св. М., съдът намира, че следва да вземе предвид неговата заинтересованост от изхода на делото, с оглед на обстоятелството, че същият е служител на третото лице помагач „Кнауф България“ ЕООД, с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. С оглед преценката на останалите събрани по делото доказателства и противоречието в показанията на св. М., относно обстоятелството дали пострадалият К. се е движил или стоял на място и дали е говорил по телефона по време на инцидента, съдът намира, че в тази част показанията на свидетеля М. са недостоверни и не следва да се ценят. Това е така, защото свидетелят многократно заяви и акцентира в съдебно заседание при разпита си, че ищецът е говорил по телефона, нещо което не е споменал пред полицаите при разпита си след инцидента по наказателното производство и което не му е направило впечатление на 27.05.2013г. , т.е. два дена след него. На следващо място, в показанията си по наказателното дело, св. М. е заявил категорично, че ищецът се е движил по асфалта, за което обстоятелство при разпита си в с.з. , свидетелят даде противоречиви показания.  

           

При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка по делото:

 

На 23.05.2013г.  около обяд, ищецът Д. К. е влязъл на територията на завода на „Кнауф България“ ЕООД в с.Медникарово, за да товари камиона, като е паркирал на показаното му от служители място. Облякъл е светлоотразителна жилетка. След приключване на товаренето на камиона, ищецът се отправил към отдел „Спедиция“ за оформяне на документите за пътуване. Вниманието му е било ангажирано, поради което при движението си е бил блъснат от мотокар, натоварен с гипсокартон, управляван от третото лице помагач – И.Т., служител на ответника „Техноинженеринг“ ЕООД, гр.Стара Загора. Инцидентът е станал на територията на завод на „Кнауф България“ ЕООД, гр.София в с. Медникарово. Ответникът „Техноинженеринг“ ЕООД, гр.Стара Загора и негови служители извършват дейност на територията на завода в с.Медникарово, по силата на договор за възлагане на товаро- разтоварни и др. дейности. В резултат на инцидента пострадалият е получил следните увреждания, представляващи средна телесна повреда: размачкване на лявото ходило – голяма разкъсно – контузна рана на гърба на лявото ходило, счупване на ІІ предна ходилна кост, счупване на крайните фаланги на І, ІІ, ІІІ и V пръст, изкълчване на междуфалангиалните стави на ІV и V пръст на лявото ходило; контузия на лявата раменна става – хематом на двете седалищни области; некроза от размачкването на лявото ходило с пластично вторично оперативно зарастване на същите. Проведено му е двукратно оперативно лечение, под обща анестезия: първото с извършване на открито наместване на счупването с вътрешна фиксация на ІІ предно – ходилна кост, метална остеосинтоза на 23.05.2013г.; второ оперативно лечение – пластика на кожни некрози по ходилото 12.07.2013г. Медикаментозно лечение е проведено с обезболяващи – аналгин, диклак, парацетамол, афламил, антибиотици – гентамицин, флажил, цефазолин и нискомолекулярни хепарини – фраксипарин. Възстановителният период при лечението на пострадалия е бил е усложнения, заради което е продължил малко повече от 6 месеца. Безспорно е установено, че в периода на острата фаза на заболяването болката е била значителна. По време на следоперативния период е повлиявана с аналгетици, като в периода на усложнение е била отново с интензивен характер – времето на рехоспитализацията. В първите периоди на възстановяването след първата и втората оперативна интервенция се е налагало чужда помощ и ходенето с помощни средства. Чуждата помощ и помощни средства са били наложителни до пълното оздравяване на оперативните и постнекротични рани в рамките на 4-5 месеца. Възстановяването на кожа, подкожие и мускулатура, сухожилни, ставни и костни структури е настъпило постепенно с протрахирана продължителност. Неблагоприятни последици е възможно да се получат при измръзване на крайника, продължителен престой прав, елементарни травми, тесни чорапи и обувки, всичко в съчетание д установените високи стойности на кръвна захар. Приложените писмени документи за направените разходи с относими към лечението на получените травми и установяват че ищецът е заплатил за лечение и консумативи сумата от 533, 66 лв.

Ответникът е оспорил представения Протокол за отговорно пазене от 15.07.2013г. досежно относимостта му към иска и ищеца, което оспорване съдът намира за неоснователно, тъй като вещото лице е приело в заключението си, че писмените документи за извършени разходи са относими към лечението на ищеца. Още повече, че в този смисъл са налице и показания на свидетелката Г.К., която установява, че при лечението и възстановяването на ищеца са наложило закупуване на машинка за изграждане на кожа и машинка за превръзки.

            В резултат на инцидента и получените увреждания, установени по - горе ищецът е търпял силни болки и страдания, преживял е силен психологически стрес.  Уврежданията са били значителни, лечението е протекло с усложнения и възстановителния процес е продължил по – дълго от обичайното - около 6 месеца. С оглед на характера на увреждането, е била наложителна чужда помощ за ежедневното и нормално обслужване на пострадалия, каквато той е получил от своите близки.

           

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго. Отговорността е обективна, тъй като не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа,  осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

 

            В настоящия случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът е претърпял вреди в резултат на противоправно действие, извършено от И.Т.. Ответникът „Техноинженеринг“ ЕООД е възложил извършването на определена работа на прекия извършител на вредата И.Т., по силата на сключения между тях трудов договор. Възложителят – работодател следва да носи отговорност за вината на изпълнителя, защото последният е действал от негово име и е извършвал негова дейност. По силата на сключен на 17.12.2009г. договор ответникът „Техноинженеринг“ ЕООД е приел за изпълнява от възложителя „Кнауф България“ определени дейности, със свой персонал срещу определено възнаграждение, поради което съдът намира, че възложената на прекия извършител работа е била в интерес на работодателя – ответник. Налице е причинно – следствена връзка между действията на прекия извършител и вредата, като деянието е било при изпълнение на възложена от ответника – работодател работа. Установена е вината на извършителя.     

 

 

 

 

         Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца съдът намира за неоснователно, тъй като както се установи от заключението на първоначалната и повторна съдебно – технически експертизи, ищецът не е извършил нарушение на правилата за безопасност на труда. Това е така, защото на ищеца не е бил направен ежедневен или първоначален инструктаж при влизането му на територията на завода на „Кнауф България“ в  с. Медникарово, общ.Гълъбово. Същият е бил с ежедневно облекло, защото не е било налице изискване за специално облекло и предпазни средства. Площадката за товаро- разтоварни действия не е била означена като зона на повишена опасност, пострадалият не е бил инструктиран, че следва да се движи на територията  на площадката с повишено внимание , поради което не може да се приеме, че същият е нарушил разпоредбата на чл.33 от ЗЗБУТ.

         Възражението на ответника в отговора на исковата молба, че и други лица били отговорни за настъпилите вреди и следвало да носят солидарна отговорност, заедно с ответника, съгласно чл.53 от ЗЗД, съдът намира за неоснователно, тъй като ищецът е този, които има право на избор срещу кого от солидарно отговорните лица да предяви претенцията си за вреди. Когато едно от солидарно отговорните лица е заплатило обезщетение за вреди на основание чл.49 от ЗЗД, тъй може да търси от всеки причинител припадащата му се част, съобразно степента на съпричиняване. /Постановление № 17/1963г. на Пленума на ВС./   

            Възражението за приспадане на получената застрахователна сума от пострадалия, направено в исковата молба съдът намира за неоснователно. Въпреки, че в съдебно заседание пълномощникът на ищеца заяви, че е получена сума от застраховка от пострадалия, по делото остана недоказан размера й.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, последващото допълнително влошаване на здравословното му състояние, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания, неудобства и др. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищеца са причинени увреждания, имащи характера на средна телесна повреда; несъмнено описаните по-горе увреждания са свързани с продължително физическо страдание; състоянието е причинило на ищеца както физически болки и страдания, така и емоционален стрес; ищецът е преживял инцидента трудно, ограничил е социалните си контакти, нарушен е бил нормалния му ритъм на живот, ищецът продължава да търпи неудобства и към настоящия момент. Предвид изложените съображения, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 25 000 лв.  В останалата му част до претендирания размер от 50 000 лв., претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

Искът за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, съдът намира, че следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер 533.66 лв.

Определените обезщетения, следва да се присъдят заедно със законната лихва от датата на увреждането – 23.05.2013г. до окончателното им изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 38 ал.2, във вр. чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв. З.Ж. възнаграждение в размер на 1296 лв., съобразено с Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения.

 

Ответникът следва да бъде осъден за заплати държавна такса по сметката на ОС - Стара Загора в размер на 1021.35 лв. върху размера на уважения иск и 289.50 лв. за възнаграждение на вещо лице.

 

            Воден от горното, съдът

 

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

            ОСЪЖДА „Техноинженеринг“  ЕООД, ЕИК 123759274 със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.Хаджи Д. Асенов № 89, ет.3, офис 3 да заплати на Д.К.К.,***, ЕГН ********** сумата 25 000 /двадесет и пет хиляди/  лв., представляваща парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от станалия на 23.05.2013г. инцидент, причинен от служител на „Техноинженеринг“ ЕООД, гр.Стара Загора;  сумата от 533.66 лв. /петстотин тридесет и три лв. и 66 ст./ , представляващи претърпени имуществени вреди от станалия на 23.05.2013г. инцидент, причинен от служител на „Техноинженеринг“ ЕООД, гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.05.2013г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част над 25 000 лв. до претендирания размер 50 000 лв. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „Техноинженеринг“  ЕООД, ЕИК 123759274 със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.Хаджи Д. Асенов № 89, ет.3, офис 3  да заплати на адв. З.Ж. ***, пл.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 6 сумата от  1296 /хиляда двеста и деветдесет и шест/ лв., представляваща дължимото адвокатско възнаграждение върху размера на уважения иск.  

 

ОСЪЖДА „Техноинженеринг“  ЕООД, ЕИК 123759274 със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.Хаджи Д. Асенов № 89, ет.3, офис 3 да заплати държавна такса по сметката на ОС- Стара Загора в размер на 1021.35 лв. /хиляда, двадесет и един лв. и 35 ст./ и  сумата 289.50 лв. /двеста осемдесет и девет лв. и 50 ст./ за възнаграждение на вещото лице.

 

Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника – И.И.Т. и „Кнауф България“ ЕООД, гр.София.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му  му на страните, пред Апелативен съд - Пловдив.   

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: