Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 330                                      09.11.2016 г.                     град  Стара Загора

 

                                         В   И М Е Т О  Н А   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

На тринадесети октомври 2016 г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.,

Прокурор Юлияна Станева

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 7 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД и чл.78- 80 от ГПК.

 

Постъпила е Искова молба пълнолетния български гражданин Д.Н.Б. ***, в която заявява, че от повече от 4 г. живее в това село, заедно с М.В.Ц. на семейни начала, в къщата- наета от нейните родители, като на 09.01.2014г. в този дом те били задържан от полицейски служители за срок до 24 часа съгласно Заповед рег.№ 8/09.01.2014г. В последствие за срок от 72 часа с Постановление на Прокурор от РП -Стара Загора съгласно Постановление № 130/10.01.2014г.  този срок е бил продължен, като на 09.01.2015г. е било образувано и досъдебно производство № ЗМ- 22/2014г. по описа на Второ РУП гр.Ст.Загора при ОД МВР Ст.Загора, като по същото той е бил привлечен като обвиняем на 10.01.2014г. по обвинение за извършване на престъпление по чл.150, ал.1 от НК за това, че на 08.01.2014г. в *** бил извършил действия с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание, без съвъкупление по отношение на лице навършило 14- годишна възраст, чрез използване на сила. Заявява, че обвинението, за което е бил привлечен като обвиняем, било за извършване на блудствени действия от негова страна с една възрастна жена на около 80 години. Но това обвинение не било подкрепено от никакви доказателства, освен твърденията на пострадалата и то, след като същите са били опорочени и не би следвало да се кредитират с доверие. Той живеел от години на семейни начала с М.В.Ц., като от нея има родени 2 деца, които към момента на извършването на престъплението, в което е бил обвинен, не били припознати от него. Внесено било Искане от РП- Ст.Загора с № 130/12.01.2014г. за вземането му на постоянна мярка „задържане под стража", по което било образувано Частно наказателно дело/ЧНД/ № 72/2014г. и с Определение № 13/12.01.2014г. на РС- Ст.Загора му била взета исканата мярка за неотклонение „задържане под стража". Той обжалвал наложената му мярка за неотклонение, но същата била потвърдена по ВЧНД № 1014/2014г. по описа на ОС- Ст.Загора. Впоследствие по депозирани от него молба за промяна на мярката за неотклонение с Определение № 93/17.02.2014г. по ЧНД № 258/2014г. по описа на РС- Ст.Загора и Определение № 302/26.05.2014г. по ЧНД № 892/2014г. по описа на РС- Стара Загора, молбите му не били уважени и мярката за неотклонение била потвърдена. Заявява, че по внесен от РП - Стара Загора Обвинителен акт № 130/27.06.2014год. на РП- Ст.Загора е било образувано НОХД № 1179/2014г. по описа на РС- Ст.Загора, като в открито съдебно заседание по делото на 10.07.2014г. се разгледала депозирана от него нова молба за промяна на мярката, и същата била уважена, като с Определение от 10.07.2014г. по НОХД № 1179/2014г., мярката му за неотклонение била променена от „задържане под стража" в по- леката „домашен арест". Счита, че през целия период на изтърпяване на наложената му мярка „Задържане под стража" от 09.01.2014г. до 10.07.2014г. бил настанен в Следствен арест- гр.Ст.Загора, който се намира на последния етаж в сградата на ОД МВР- Ст.Загора. Не бил задържан до тогава и изживях силни негативни емоции- повече от 6 м. се намирал в нечовешки условия за живот, липсвали елементарни условия, като тоалетна, нормално осветление, липсваше чист въздух, спални принадлежности, до тоалетната за удовлетворяване на физиологичните му потребности се ходело, не когато е належащо, а когато е възможно по преценка на служителите. В тоалетната трябвало да се стои на отворена врата, за да може да бъде наблюдаван, помещенията, които се обитавали било много горещо и липсвало каквото и да е движение на въздуха. Храната, която му се предоставяла, била недостатъчна за нуждите му и здравословното му състояние. Принуден бил да обитава едно помещение с хора, които му били крайно неприятни, още повече че знаел за себе си, че не е извършил престъплението, в което бил обвинен и бил поставен в невъзможност да вижда децата си и да полага елементарни грижи за тях и жена си. Престъплението в извършването на което бил обвинен, поради своя характер- удовлетворяване на полово желание, без съвокупление с една много възрастна жена, довело до силни негативни реакции от страна на близките му хора, както и промяна в отношението на познатите му и другите хора. Счита, че поради продължителния период от време, през който имал наложени мерки за неотклонение „Задържане под стража" и „Домашен арест", не било възможно да има каквито и да е доходи, с които да издържа двете си малолетни деца, а и тяхната майка не можела да работи, защото трябвало да ги гледа. Заявява, че поради обвинението за извършване на престъпление, за което бил привлечен, както и поради това, че бил задържан в ареста за един продължителен период от време, майката на децата му- М.В.Ц. на 04.06.2014г. била подала устен сигнал, а в последствие и с писмено Заявление била посочила, че не може да се грижи повече за децата им и че желае същите да бъдат настанени в социален дом. Излага, че била извършена проверка от Дирекция „Социално подпомагане"- Ст.Загора и със Заповед № ЗД-02/0210/19.06.2014г. и Заповед № ЗД-02/0209/19.06.2014г. на Директор на ДСП Ст.Загора, временно са БИЛИ настанени малолетните му 2 деца Н.М.В.- ЕГН ********** и М.М.В.- ЕГН ********** в социален дом, като в последствие със съдебни решения настаняването е било потвърдено. Това действие от страна на майката М.Ц. е било осъществено без негово знание и съгласие, и когато разбрал за това, той много се притеснил и решил, че ще загуби децата си. В последствие, накарал майката М.Ц. да поиска те да бъдат върнати при нея за отглеждане, като тя обжалвала съдебните решения за настаняване, но с Решение № 402/18.12.2014г. по в.гр.д.№ 1460/2014г. по описа на ОС- Ст.Загора било потвърдено първоинстанционното Решение № 978/02.10.2014г. по гр.д.№ 3140/2014г. за настаняване на децата в специализирана институция. Твърди, че след постановяване на оправдателната му Присъда, с която мярката ми за неотклонение била променена на „подписка", предприел необходимите действия за връщане на децата в домат му. Процедурата за това отне един голям период от време, през който за да видят децата си с М.Ц., трябвало да ходят на свиждане в дома, където те били настанени. Едва със Заповеди № ЗД-02/О062/18.03.2015г. и № ЗД 02/0061/18.03.2015 г. временното настаняване на децата му в социален дом било прекратено и същите се върнали в домът си. През този период от време той заявил и извършил официално припознаване на децата си в качеството им на баща, което било видно и от представените актове за раждане на двете деца. Впоследствие с Присъда № 162/03.10.2014г. по НОХД № 1179/2014г. по описа на РС- Ст.Загора той бил признат за невиновен за престъплението, в което бил обвинен и наложената му мярка за неотклонение била променена в по- лека от „домашен арест" в „подписка". На основание чл.318, ал.1 и 2 във вр. с чл.313 от НПК, оправдателната му Присъда била протестирана с Протест № 150/20.10.2014г. от РП- Ст.Загора и по образуваното ВНОХД № 1182/2015г. по описа на ОС- Ст.Загора с Решение № 185/23.10.2015г., същата била изцяло потвърдена. Претендира, че в следствие на всичко гореописано, той претърпял голям брой неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страх, страдания и унижения, чувствал се безпомощен и не виждал начин, по който да се защити, въпреки че не бил извършил престъплението, в което го били обвинили. Наказателното производство срещу него продължило близо две години, като през един дълъг период от време му били наложени мерки за неотклонение и бил поставен в нечовешки условия на живот при изпълнение на МН „Задържане под стража"- принуден бил да обитава помещения с хора, които имали силно негативно отношение спрямо него. Обвинен бил в извършването на едно престъпление, което не бил извършил, а и неговия характер/блудство с възрастна жена/ станало достояние на широк кръг от хора, включително и неговите близки, живущите в ***. Това от своя страна рефлектирало върху авторитета му и чувството му на лично достойнство, и името му вече се асоциирало с недобро поведение и то именно заради характера на престъплението, в което бил обвинен. Прави оплаквания, че обвинението в извършването на престъпление и наложените му мерки за неотклонение довели до необходимостта жената, с която живеел на семейни начала да даде малолетните им деца в социален дом, без неговото знание и съгласие, поради невъзможност да се грижи за тях и да им осигурява средства за задоволяване на елементарните им нужди, за което се чувствал виновен той. Наложило се през един продължителен период от време да осъществява процедура за реинтеграция на децата си, за да бъдат върнати същите в семейна им среда, като през цялото това време изпитвал силно притеснение, дали ще му бъдат върнати децата. Дори сега, след като вече бил признат за невиновен за престъплението в което бил обвинен, изпитвал силно безпокойство и страх, че е възможно да бъде отново обвинен в извършването на някакво престъпление и отново да бъда задържан. Поради характера на престъплението в което бил обвинен, била налице промяна и негативно отношение от страна на хората в с.А. и неговите познати, на които е станало известно извършването на престъплението, в какво бил обвинен. Тези неимуществени вреди, претърпени от него, той оценявал в размер на общо 40 000.00 лв., от които съгласно уточняващата си Молба от 17.05.2016г./ л.102- 103 от делото/ сумата 25 000 лв. за обезщетяване на неоснователното обвинение в престъпление против него, сумата 10 000 лв. за обезщетяване ограниченото му право на свободно придвижване и сумата 5 000 лв. за неоснователната мярка за неотклонение «домашен арест» в къщата, наета от родителите на М.Ц./майката на децата му/, с която той живее на съпружески начала. С оглед на всичко по-горе изложено, за него бил налице правен интерес да претендира заплащане на парични обезщетения за причинените ми в следствие на действията и актовете на органите на РП- Ст.Загора неимуществени вреди - в размер на общо 40 000.00 лв./съответно 25 000 лв., 10 000 лв. и 5 000 лв. за отделните видове щети/. Ето защо моли съда да постанови съдебно Решение, с което да осъди ответника да му заплати изцяло горепосочената сума от общо 40 000.00 лв., като парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е бил признат за невиновен за извършването на престъплението, в което е бил обвинен/23.10.2015г./ до окончателното изплащане на сумите, както и всички направени в настоящото съдебно производство разноски.

В писменото си Становище сочи, че становището на ответника в Отговора на ИМ счита за необосновано и несъстоятелно, тъй като с исковата претенция се претендира обезщетение за нанесените нематериални вреди от страна на разследващите органи в следствие, повдигането на едно неоснователно обвинение, неговото поддържане, както и наложените във връзка с него мерки за процесуална принуда, а именно мярка за неотклонение „Задържане под стража" за периода от 10.01.2014г. до 10.07.2014г. От 10.07.2014г. по отношение на подсъдимия Б. е взета по лека мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест", която мярка е променена от съда на 03.10.2014г. с постановяването на оправдателна присъда по НОХД № 1179/2014г. по описа на РС- Ст.Загора и по отношение на ищеца Б. е наложена мярка за неотклонение „Подписка", която е отменена при потвърждаване на присъдата с която същия е признат за невиновен от ОС- Ст.Загора по ВНОХД № 1179/2014г.  Никъде в ИМ не се претендирало обезщетение за претърпени вреди от обвинението по НОХД № 554/2013г., приключило с осъдителна Присъда № 103/16.12.2013г.- т.е. преди извършването на деянието, за което е обвинен ищеца и преди неговото задържане. В контекста на гореописаното, счита за неоснователно твърдението за недопустимост на исковата молба и позоваването на ответника на обстоятелството, че Б. е бил подсъдим и осъден за едно деяние, което няма никаква връзка с исковата претенция и уважаемия съд евентуално може да вземе в предвид това обстоятелство, при преценка относно претърпените вреди. Заявява, че не ставало ясно какво е имал в предвид ответника с твърдението, че исковете му биха били допустими едва при изтичането на изпитателния срок на наложеното наказание по осъдителната присъда по НОХД № 554/2013г. на РС- Димитровград, след като такива вреди не се претендират. Недопустим е според него опитът от страна на ответника за обвързването на деянието, за което ищеца е осъден, с едно неоснователно обвинение, което се поддържа от него на две инстанции. Заявява, че не се спори от тяхна страна, че в тежест на ищеца е да докаже вредата, и причинно- следствената връзка с настъпването на претендираните вреди. Това от своя страна е било предмет на настоящото производство и именно за неговото изясняване са били предоставили заповедите от ДСП Ст.Загора и са поискали допускане на свидетели в режим на довеждане. Счита, че ответникът не коментира въпроса относно характера на престъплението, за което неоснователно е повдигнато обвинение от негова страна/посегателство върху сексуалната неприкосновеност на една възрастна жена/, което обстоятелство е станало достояние на широк кръг от хора. Заявява, че относно пропуснатата възможност за реализиране на трудови доходи от страна на ищеца, следвало да се има предвид, че същия е от ромското малцинство и доходите които реализира са от „дърварство". В настоящото производство, не се претендира обезщетение за пропуснати ползи, а единствено нематериални вреди, произлезли от факта на повдигане и поддържане на неоснователно обвинение в извършването на престъпление и налагане на мерки за неотклонение, както и вследствие на това невъзможност за реализиране на доходи. Поради това и отсъствието от страна на обвинения от домът му и невъзможност на жената, с която живее на семейни начала да осигурява издръжка за малолетните му деца/припознати от него към настоящия момент/, предаването на децата в социален дом поради невъзможност от страна на тяхната майка да им осигури елементарните условия за отглеждане и дългия период за реинтеграция на децата в семейството, след промяната на мярката за неотклонение, в конкретния случай е налице едно неоснователно обвинение в извършването на престъпление и то с особен характер, ограничаване на правата на ищеца във връзка с това обвинение и редицата негативни изживявания, произтичащи пряко и непосредствено от обвинението и мерките за процесуална принуда по това обвинение. В предвид горе описаните съображения, считам исковата молба за допустима и основателна, като всички останали въпроси са от компетентността на съда при произнасянето му по съществени след събирането на доказателствата по делото. Наказателното производство, срещу ищеца продължава един дълъг период от време, въпреки че по ДП не са извършвани някакви особени процесуални действия. Престъпление за което е обвинен ищеца/блудство с възрастна жена/, става достояние на широк кръг от хора, близки, живущите в ***. Това от своя страна рефлектира върху неговия авторитет и чувство на лично достойнство. Името му вече се асоциира с недобро поведение и то именно заради характера на престъплението, в извършването на което е обвинен. Не се спори от ищцовата страна, че ищецът вече е бил осъждан за извършени от него престъпления по чл.194 от НК/кражба/. Следва да се отбележи, че ищеца е осъден по НОХД № 554/2013г. с Присъда  № 103/16.12.2013г. на РС- Димитровград, обл.Хасковска, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2 г. и изпълнението на наложеното наказание на основание чл.66 от НК е отложено за срок от 4 г. По посоченото наказателно производство Б. е бил задържан единствено за срок до 24 часа по реда на ЗМВР, същият не се е укривал и не е възпрепятствал разследването. Несъстоятелен е опита на представителя на прокуратурата да обвърже наложените мерки за неотклонение по ДП № ЗМ- 22/2014г. по описа на Второ РУП Ст.Загора с посоченото по- горе наказателно производство. Твърдението, че хипотетично ако ищеца извърши друго престъпление, което евентуално да доведе до изпълнение на отложеното наказание, то евентуално срока през който същия е изтърпял наложени мерки за неотклонение ще се приспаднат, представлява само позоваване на едно бъдещо несигурно събитие и то през гледната точка на прокуратурата, което е недопустимо. Очевидно всички неимуществени вреди, претърпени от Д.Б. са в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с едно неоснователно обвинение в извършване на престъпление и в следствие на същото наложените мерки за неотклонение и вредите от тях. Прокуратурата на Р.България упражнява надзор върху разследващите органи, повдига и подържа обвинение за извършено престъпление и по искане на прокурор се налагат мерките за процесуална принуда, като в този смисъл е ТР № 5/2013г. от 15.06.2015г. на ОСГК на ВКС- София.

 

В контекста на гореописаните обстоятелства и съображения моли съда да постанови съдебно Решение с което да уважите настоящата искова претенция, като осъди ответника да заплати на ищеца Д.Н.Б. сумата в размер на общо 40 000.00 лв. парични обезщетения за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е признат за невиновен за извършването на престъплението в което е обвинен /23.10.2015г./ до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски, а именно възнаграждение за един адвокат и държавна такса. Ответникът Прокуратура на Република България /ПРБ/ - гр. София е депозирала писмен Отговор на Исковата молба по реда на чл.131- 133 от ГПК в законния 1- месечен срок, в който сочи, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът Б. е осъден по НОХД № 554/2013г. с Присъда № 103/16.12.2013г. на Районен съд- гр.Димитровград, обл.Хасковска, в сила от 09.04.2014г. на лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за изпитателен срок от 4 години. Ищецът претендира, че ДП № зм 22/2014г. по описа на 02 РУ на МВР гр.Стара Загора е бил привлечен като обвиняем на 10.01.2014г. и задържан под стража от тази дата. По-късно е образувано НОХД № 1179/2014г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора. По това дело на 10.07.2014г. мярката за неотклонение на Б. е била променена от задържане под стража в домашен арест. На 03.10.2014г. с присъда по цитираното НОХД Б. е бил признат за невиновен и мярката му за неотклонение е била изменена от домашен арест в подписка. Деянието, за което ищецът е бил задържан и е получил оправдателна присъда е за обвинение, което се намира в реална съвкупност с обвинението по НОХД № 554/2013г., по което е признат за виновен и изпълнението на присъдата е отложено. Счита, че по осъдителната присъда, при евентуално изтърпяване на отложеното наказание ще се приложи разпоредбата на чл.59, ал.З от НК /времето през което е бил задържан и с мярка за неотклонение домашен арест ще се приспадне при изпълнение на това наказание лишаване от свобода/. Ето защо счита, че искът би бил допустим едва след изтичане на изпитателния срок на осъдителната присъда. В случай, че съдът не приеме тези доводи прекратяване на делото, моли съда да има предвид следното- тежестта на доказване е за ищеца и той следва да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните морални вреди и незаконното обвинение. Счита, че в конкретния случай не са били ангажирани доказателства за такава връзка, напротив- от представените с исковата молба доказателства се установява, че в процесния период срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, както бе споменато по-горе. Ищецът следвало да докаже, кои от твърдените негативни преживявания като вид, размер и интензитет са последица именно и единствено от незаконното обвинение. В противен случай не можело да се направи разграничение между моралните вреди от двете обвинения и ищецът ще бъде евентуално обезщетен двукратно за едни и същи вреди, и то все за сметка на Държавата, поради което и с оглед резултата, който е получен от другото наказателно производство/осъдителна присъда/, следва да се преценява и факта на незаконното обвинение. Във връзка с твърдението на ищеца, че по причина на незаконното обвинение не е могъл да издържа семейството си възразява, че това твърдение е недоказано, тъй като ищецът не бил представил и не сочи доказателства за това да е бил трайно трудово ангажиран и какви постоянни доходи е получавал от трудовата си дейност. По отношение на твърденията за вреди от битовите условия в ареста възразява, че ПРБ не отговаря за тези условия и поради това не бил пасивно материално-правно легитимирана като ответник по предявения иск по чл.1 от ЗОДОВ и следвало да се предяви и разгледа пред съответния Административен съд по реда на АПК, каквато е и трайната съдебна практика, обективирана в решенията на ВАС София. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер, като изключително завишен и неотговарящ на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи. Като при евентуално уважаване на иска и определяне размера на обезщетението счита, че съдът следва да съобрази обстоятелството, че наказателното производство е протекло в сравнително кратък срок/по-малко от 1 г. и 10 м./, включително съдебната фаза, като делото е гледано на 2 съдебни инстанции. Следвало да се отчете и липсата на налагани други мерки да процесуална принуда освен мярката за неотклонение, както и наличието на друго обвинение в процесния период. Във връзка с Искова молба на Д.Н.Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.З от ЗОДОВ е подаден писмен Отговор от 19.02.2016г. от ОП Ст.Загора, като представител на Прокуратурата на Р.България/ПРБ/, и във връзка с направеното от ПРБ възражение, че в процесния период срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, приключило с влязла в сила осъдителна присъда, която прилага допълнително към Отговора и моли да се приеме като ново писмено доказателство по делото Справка за съдимост на ищеца Д.Н.Б.. Във връзка с получено в ОП Ст.Загора допълнение към Искова молба, от името на ПРБ подава следния допълнителен Отговор- възразява срещу претендираната от ищеца лихва предвид факта, че мораторна лихва за обезщетения по ЗОВОД не се дължи, тъй като се касае за облигационни отношения. При евентуално уважаване на иска върху обезщетението следва да се присъди единствено законна лихва от датата на изискуемост на вземането- в конкретния случай това е датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

 

Контролиращата страна Окръжна Прокуратура /ОП/ Стара Загора е пледирала чрез своя процесуален представител- прокурор от ОП, че искът е недоказан по основание, а по размер е изключително завишен. Моли съдът да се произнесе в този смисъл.

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове за главница и лихви са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни като първа инстанция на настоящия първоинстанционен ОС – Стара Загора. Поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните по делото, с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

ОТНОСНО ГЛАВНИЦИТЕ НА ИСКОВЕТЕ :

Видно от събраните по делото многобройни  писмени доказателства- Заповед за задържане на лице от 09.01.2014г.,  Постановление от 10.01.2014г. на РП- Ст.Загора, Искане от РП- Ст.Загора от 12.01.2014г., Определение от 12.01.2014г. на РС- Ст.Загора, Протокол № 31/17.01.2014г. на ОС- Ст.Загора, Определение № 93/17.02.2014г. на РС- Ст.Загора, Определение № 302/26.05.2014г. на РС- Ст.Загора, Протокол от 10.07.2014г. на РС- Ст.Загора, Определение от 10.07.2014г. на СРС, Обв. акт от 27.06.2014г. на РП- Ст.Загора, Протокол от 03.10.2014г. на СРС, Присъда №162/03.10.2014г. на СРС, Протест от 20.10.2014г. от РП- Ст.Загора, Решение №185/23.10.2015г. на СОС, Заповед № ЗД-02/0209/29.06.2014г. на ДСП Ст.Загора, Заповед № ЗД- 02/0210/19.06.2014г. на ДСП Ст.Загора, Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 392/05.03.2012г. на Община-Ст.Загора, Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 2326/11.11.2013г. на Община- Ст.Загора, Заповед № ЗД-02/0061/18.03.2015г. на ДСП Ст.Загора, Заповед № ЗД-02/0062/18.03.2015г. на ДСП Ст.Загора и Справка за съдимост от 19.02.2016г. на РС- гр.Самоков, обл.Софийска, ищецът Д.Н.Б. е бил обвинен в извършването на престъпление по смисъла на чл.150, ал.1 от НК - за това, че на 08.01.2014г. в ***, обл.Старозагорска бил извършил действия с цел да възбудя и да удовлетворя полово желание, без съвокупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст, чрез използване на сила. На следващия ден- 09.01.2014г. в домът му, същият е задържан от полицейски служители за срок до 24 часа със Заповед рег.№ 8/09.01.2014г., като в последствие за срок от 72 часа е задържан с Постановление № 130/10.01.2014г. на прокурор от РП- Ст.Загора. На същата дата- 09.01.2014г. е било образувано и досъдебно производство/ДП/ № ЗМ- 22/2014г. по описа на Второ РУП Ст.Загора при ОД МВР Ст.Загора, като на следващата дата- 10.01.2014г. той е бил привлечен като обвиняем по горе посоченото ДП. След 2 дни е било внесено Искане от РП- Стара Загора с № 130/12.01.2014г. за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража", по което беше образувано частно наказателно дело № 72/2014 год. и с Определение № 13/12.01.2014 год. на РС - Стара Загора е взета исканата мярка за неотклонение „задържане под стража". В хода на досъдебното разследване той неколкократно е подавал молби за промяна на марката му за неотклонение в по- лека такава, но молбата му е била оставена без уважение- видно от Определение № 93/17.02.2014г. по ЧНД № 258/2014г. по описа на РС- Ст.Загора и Определение № 302/26.05.2014г. по ЧНД № 892/2014г. по описа на РС- Ст.Загора. В първоинстанционния РС- Ст.Загора е бил внесен Обвинителен акт № 130/27.06.2014г. на РП- Ст.Загора и едва по вече новообразуваното НОХД № 1179/2014г. по описа на РС- Ст.Загора, в откритото съдебно заседание по делото на 10.07.2014г. по депозирана нова молба за промяна на мярката, същата е била уважена, с Определение от 10.07.2014г. по НОХД № 1179/2014г., мярката му за неотклонение е била променена от „задържане под стража" в „домашен арест". Следователно поради повдигнатото му обвинение за извършване на горепосоченото престъпление, на ищеца му е била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража" за един продължителен период от време. В резултат на това едно трето за делото лице- пълнолетната българска гражданка М.В.Ц., с която живее на семейни начала и която е майка на двете му деца, на 04.06.2014г. е подала устен сигнал, а в последствие и писмено Заявление, че не може да се грижи повече сама за децата и желае същите да бъдат настанени в Социален дом. Във връзка с това със Заповеди № ЗД-02/0210/19.06.2014г. и Заповед № ЗД-02/0209/19.06.2014г.- и двете на Дирекция„Социално подпомагане"- гр.Ст.Загора, двете им малолетните деца Н.М.В.- ЕГН ********** и М.М.В.- ЕГН ********** временно са били настанени в социален дом. След узнаването на този факт и след промяна на мярката за неотклонение по искане на ищеца, е била депозирана нова  писмена молба от майката за връщане на двете малолетни деца в семейството, но тъй като процедурата за това отнема доста голям период от време, през който за да се види с децата си, ищеца е трябвало да отиде до социалния дом,  в който те са били настанени. През този период от време, същия отново е изживял силни негативни емоционални преживявания, чувство на несигурност, неяснота дали децата му ще бъдат върнати в домът им и т.н.          Видно от постановената изцяло оправдателна Присъда №162/03.10.2014г. по НОХД №1179/2014г. по описа на РС- Ст.Загора ищецът- подсъдимия Д.Б. е бил признат изцяло за невиновен за извършването на престъплението, в което е бил обвинен, и наложената му мярка за неотклонение е променена в по- лека, а именно от „домашен арест" в „подписка". Макар, че на основание чл.318, ал.1 и 2 във вр. с чл.313 от НПК тази изцяло оправдателна присъда е протестирала от РП- Ст.Загора с Протест № 150/20.10.2014г., по образуваното ВНОХД № 1182/2015г. по описа на ОС Ст.Загора, с въззивно Решение № 185/23.10.2015г., същата е била изцяло потвърдена, ведно със законните последици, включително и по отношение на цялостната отмяна на каквато и да е негова мярка за неотклонение.

Следователно против ищеца незаконно е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което впоследствие той е бил изцяло оправдан от съда, за което е отговорен органът по задържане на обвиняемия, който се явява и орган по повдигане и поддържане на обвинението- това е ответникът/публично- правния субект/ Прокуратурата на Република България (ПРБ), като цяло/ и в частност неразделната част от нея РП- Ст.Загора/, тъй като съгласно с чл.127, т.1 и т.3 от КРБ, чл.46, ал.2 от НПК и чл.144, ал.1 от ЗСВ, същата следи за спазване на законността, като упражнява надзор за законосъобразното провеждане на разследването и го ръководи. Чрез наблюдаващ прокурор, прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления от общ характер и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер против тях. Ето защо под ръководство и нареждане на прокурор в РП- Ст.Загора незаконосъобразно на ищеца му е било повдигнато обвинение по горепосоченото ДП за престъпление от общ характер, по което е бил впоследствие изцяло оправдан, тъй като е било установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че той не го е извършил. Същевременно под ръководството и надзора на прокурор от РП- Ст.Загора, наказателното производство/досъдебно и съдебно в 2 инстанции/ незаконосъобразно е продължило по отношение на ищеца като подсъдим, въпреки пълната липса на преки и сигурни доказателства за неговото авторство относно престъпното деяние, за което е бил задържан, разследван и съден на 2 инстанции., макар че е бил изцяло оправдан още на първата инстанция РС- Ст.Загора.

Видно от материалите от приложеното в цялост приключено ДП, още на предварителното производство ищецът е давал обяснения, искал е събирането и на други доказателства и е посочвал на наблюдаващия прокурора, че той не е виновен, тъй като той не е извършителят на това престъпление. Въпреки това, и въпреки запознаването с това на наблюдаващия прокурор от РП Ст.Загора, който е бил запознат подробно със съдържанието на ДП, поставените от защитата важни въпроси не били своевременно изследвани от представителя на Прокуратурата в ДП, а делото било внесено в този му незавършен вид в съда за разглеждане по същество. Поради всичко това очевидно е налице законовата хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ищеца, за него съществува обоснован и доказан правен интерес от завеждане на иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди на това основание. Съгласно материалите на приложеното изцяло приключено в 2 съдебни  инстанции наказателно производство по това НОХД по описа на РС Ст.Загора, като причинна връзка в резултат на незаконосъобразното обвинение, което му е било повдигнато, срещу ищеца е било водено наказателно производство в продължение на почти 1 година, по- голямата част от която с ней- тежките мерки за неотклонение «задържане под стража» и «домашен арест». Очевидно е по делото, че спрямо обвиняемия- ищеца нямало да се води наказателно производство, нямало е да бъде разпитван, нямало е да участва в наказателното производство, и нямало да бъда подложен на наказателно преследване, разпити, съдебни заседания, ако прокуратурата си е свършила качествено работата. Показателно е, че още на съдебните прения пред първата съдебна инстанция в РС Ст.Загора, в деня на постановяване на изцяло оправдателната Присъда спрямо него, на представителя на прокуратурата е станало ясно, че при тази липса на надеждни доказателства в процеса, такова едно обвинение не може да издържи и пред по-горната въззивна съдебна инстанция. Но въпреки и въпреки липсата на искания за нови доказателства за пред въззивния ОС- Ст.Загора, изцяло оправдателната първоинстанционна Присъда е била протестирана. Очевидно и безспорно е, че наблюдаващият прокурор от РП- Ст.Загора е имал на разположение достатъчно време и ресурси, за да може законосъобразно, мотивирано и качествено да проведе разследването и да изследва обективната истина така, че да привлече към отговорност действително виновното лице, а не ищеца - обвиняем и подсъдим. В резултат на такова некачественото държавно обвинение са се проявявали съответните фактически и правни изводи на обвинението, че обвиняемият следва да бъде даден на съд и осъден при наличния по ДП доказателствен материал. Следователно, ако на ищеца не му е било повдигнато незаконно обвинение пред съда, против него е нямало да има тежки мерки за неотклонение, напълно оправдателна Присъда от първоинстанционния РС и изцяло потвърдително Решение на въззивния ОС. В тази връзка, в резултат на така повдигнатото му обвинение, по което е бил изцяло оправдан, ищецът е претърпя неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането, и очевидно е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ, което се доказа в хода на съдебното дирене, което потвърждава по принцип цялостната фактическа и правна основателност на исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В тази връзка напълно логично и нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство против него /досъдебно, първоинстанционно и въззивно съдебни/, лицето - ищеца, обвинен в извършване на престъпление от общ характер/обвиняемия и подсъдим- ищеца/, за което в последствие той е бил изцяло оправдано, е изпитвало неудобства, чувствало се е унизено, а също така е било притеснено и несигурно, накърнени са били моралните и нравствените ценности у личността му, както и социалното му общуване. В тази именно връзка е и възприетото в практиката разбирането, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните външни доказателства. Напълно нормално е ищецът Б. да е претърпял психически болки и страдания вследствие от наказателното производство против него, което в настоящото гражданско производството същото се установи от показанията на разпитаните по делото множество свидетели.

Съдът счита, че неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционалното и психологическото равновесие на пострадалото лице. В тази връзка вредите, които са нанесени на ищеца от ответника никога няма да могат да бъдат изцяло и напълно поправени. Неговото емоционално, психическо и психологическо равновесие никога няма да бъде същото, каквото е било преди обвинението и наказателния процес против него. Неговите душевни терзания не могат да бъдат за в бъдеще и изцяло заличени, неговата накърнена чест, достойнство и добро име в обществото са били вече увредени, нравствените му терзания в продължение на почти 2 година са били сериозни, дълбоки и жестоки. И все пак с такова едно парично обезщетение може частично и сравнително справедливо да бъде възстановено психическото, емоционалното и психологическото равновесие на пострадалия /изцяло и окончателно оправдания подсъдим/ ищеца /пълнолетен български гражданин/. С това обезщетение Държавата в лицето на съдебната си власт чрез ПРБ София, ще покаже, че наистина цени личността, че работи в името на човека, че я е грижа за добруването, благоденствието и за справедливостта към обикновените хора, какъвто очевидно се явява ищеца.

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните общо 3 бр. свидетели/всички те пълнолетни български граждани/, се установява по несъмнен и безспорен начин следното :

 

Свидетелката М.В.Ц. заявява, че от 6 г. живее с ищеца Д.Б., като имала две деца от него. Когато през 2014г. заради случая с възрастната жена задържали Д. в ареста, те не знаели за какво. Отишли при него на свиждане, като Д. плачел, казвал, че не знае за какво е задържан. Тя ходила на свиждане 4- 5 пъти, като състоянието му било много зле, бил много притеснен, плачел. Цялото село А. го познавало, викали го да работи, събирал се с приятели. Обаче после никой не го викал, след случая хората се отстрани от тях. След ареста бил много притеснен и не бил добре- изнервял се много, все плачел. Когато излязъл от ареста бил под домашен- пак бил много притеснен, не излизал от къщи, не идвали хора да го виждат, освен тя и баща й. Останали без приятели. Докато той бил в следствения арест, тя оставила двете им деца в социални служби, защото и тя изпаднала в депресия, започнало да й става лошо, не знаела какво говори. Самата тя имала общо 4 деца- двете ги гледали майка й и баща й, другите две си ги гледали с ищеца Д.. Минали 4- 5 м., но Д. не си идвал, защото бил задържан в “белия дом”/Следствения арест в сградата на ОД на МВР- Ст.Загора/ и тя изпаднала в депресия. Не му казала, че ще дава двете им деца в дом, защото Д. още повече щял да се притесни. Дори след като дала двете деца, отишла на свиждане при него. Като излязъл от ареста, двамата били на работа като дървари с родителите й в И.ско и той се обадил, че е излязъл от ареста. Искал да говори с децата по телефона, но тя го излъгала го, че спят. После като му казала къде е дала децата, той още повече се притеснил, ревял, не можал да си познае по-малкото дете, защото го оставил на 2 месеца. Той работел с дърва, не бил на трудов договор, плаща ли му нормално, колкото струват дървата. По-малките 2 деца били от него, а по- големите 2 деца били от друг мъж. Двете по- малките деца живеели при тях, а другите 2 по-големи деца живеели при майка й и баща й. Двете по-малки техни деца били в дом 4 м. и Д. я накарал да пусна молба за връщане на децата. Тя пуснала молба още като се прибрала, децата станали на 9 м. и тогава си ги взела. След това той припознал двете си малолетни деца. Хората от селото вече не ги гледали с добри очи, както преди, не ги викали да работа. Сега работели в Кърджали         , идвали ли за 1 ден да видят родителите си и пак се връщали там. От постановяване на Присъдата от РС- Димитровград минало доста време и не си спомняла подробност- тогава Д. бил задържан за 2 дни или 3 дни, но не си спомня, тъй като минало много време от тогава. 

 

Свидетелят Ц.Ж.Т. заявява, че познава ищеца М., тъй като са от едно село и от малки се знаят, по- късно му станал и зет преди повече от 6 г., като живеел на съпружески начала без официално сключен граждански брак с предишната свидетелка М.В.Ц., която била негова биологична дъщеря, но не е официално призната от него. Сродили се с ищеца Д. от 2010г., като по- рано той не е имал наложен арест, но скоро бил под домашен арест при него в продължение на месец и половина-  два месеца. Преди това той бил в следствения арест за 6 месеца, и след това го закарали в Затвора- Ст.Загора. Като Д. се върнал в къщата за домашен арест, той бил на работа в И.. Но още като го освободили, той имал обаждане, напуснал работа си и с жена си се прибрали в къщи. Д. бил сам, нямал работа, защото би под домашен арест. Един негов приятел взел свидетеля на работа и той поддържал ищеца, докато минат делата. Дъщеря му, като се връщала от свиждане разказвала, че М. много плачел. След като излязъл М. от ареста и когато свидетеля се прибрал от И., като се връщал от работа купувал за ядене и цигари, а ищецът само плачел, защото го било много срам. Дъщеря му М.Ц.  я била в депресия, искала да се убива. Той нямал толкова сили двамата с жена си да поддържат всичките 4 деца на дъщеря му- нейните две от Д. и плюс още две от друг мъж, които 4 деца той ги гледал изцяло. Социалните служби взели двете деца, но той знаел Д. за какво е бил обвинен. Преди ареста зет му работел, мислел за децата и за жена си. Това обвинение той го приел плачейки, казвал, че много е гадно това нещо да става и се тормозел. Ищецът по- рано го викали преди да работи, а сега не го викали, защото хората знаели за какво е бил съден зет му.

 

Свидетелката В.Ц.Ц. казва, че знае за ареста на ищеца М., когото познава от 6г., от както живее на съпружески начала  с дъщеря й- първата свидетелка М.В.Ц.. Много има разлики у ищеца след излизането му от ареста- преди бил един нормален човек, след това започнали у него едни притеснения, които нямала думи да опише. Това ненормално положение продължило, докато двете му деца се приберат от дома. Дотогава не бил спокоен, като около 3- 4 месеца продължили тези неща.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на всеки един от тримата свидетели, които са в близки фактическа /макар не и юридически/ отношения с ищеца, тъй като те са искрени, подробни и пълни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду си и се подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателства, както и от становищата на страните по делото.

 

По делото няма искани, назначавани, изготвяни и приемани каквито и да са съдебни експертизи.

 

ОТНОСНО ДЪЛЖИМОСТТА НА ГЛАВНИЦИТЕ НА ИСКОВЕТЕ :

Видно от събраните по делото множество писмени и гласни доказателства, и се установи по несъмнен и безспорен начин, че състоянието на ищеца Б. вследствие на обвинението и процеса е било такова на значително психическо и социално неблагополучие, довели до съществена промяна в личността му. В тази връзка съдът счита, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че ищецът само вследствие на незаконното обвинение и продължилото близо 2 години наказателно производство против него, е претърпял сериозни лични и семейни болки и страдания в резултат на повдигнатото му обвинение и на водените против него съдебни процеси в 2 съдебни инстанции. Действително пряката отговорност на ответника ПРБ София е както относно досъдебното, така и относно първоинстанционното и въззивното съдебни производства против ищеца, с оглед Обвинителния акт, пледоариите пред РС и пред ОС, както и видно от текста на въззивния Протест против изцяло оправдателната Присъда на РС- Ст.Загора. Но непряко ответникът ПРБ София като цяло отговаря и за провеждането и на първоинстанционното, и на въззивното съдебно производство против подсъдимия- ищец, тъй като в резултат на внесения и поддържан в РС Обвинителен акт против него, е станало възможно провеждането на двата открити съдебни наказателни процеса против ищеца- първоинстанционния пред РС и въззивния пред ОС, които в крайна сметка са също изцяло и окончателно с напълно оправдателни резултати против ищеца в наказателната им част.

Поради което исковете на ищеца по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ против ответника ПРБ София се явяват напълно основателни, обосновани и доказани по своето фактическо и правно основание, и следва да бъдат уважени в съответния размер, по справедливост относно главниците им за парично обезщетяване, ведно със законните последици от това. Съдът взема предвид обстоятелството, че ищецът е бил напълно и окончателно оправдан по повдигнатите му обвинения, като тази изцяло оправдателна Присъда против него е влязла в законна сила, и тя има силата на присъдено нещо, както за подсъдимия /ищеца/ и обвинението /прокуратурата/ по наказателното производство, също така и за настоящия граждански съд съгласно императивните правила на чл.300 във вр. с чл.297 от ГПК. От своя страна разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на Държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни и правораздавателни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто е прокуратурата. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано /какъвто е казуса с ищеца/, или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност. Отговорността на Държавата е обективна и не се предполага вина от действията на съответния орган/следовател или прокурор/ за понесените от ищеца щети /имуществени и/или неимуществени/. Достатъчно е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, и че е бил впоследствие изцяло и окончателно оправдан. Отговорност се носи за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно и/или по непредпазливост от съответните длъжностни лица/ дознатели, следователи и прокурори/ от съответната прокуратура/в случая това е РП- гр.Ст.Загора/, която е неразделна структурна част от единната и неделима Прокуратура на Република България/ПРБ/. С посочените по-горе актове на съдилищата и от двете съдебни инстанции безспорно се доказва, че действията на РП- Ст.Загора, като неразделна част от Прокуратурата на РБ са били неоснователни, и предвид на това следва да бъде ангажирана отговорността на цялата ответна по това гр.дело Прокуратура на Република България- София, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение. Материалната претенция за обезщетение се определя от отговорността на Държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи, като в случая Държавата отговаря изцяло и напълно, независимо от наличието или липсата на вина на съответните длъжностни лица от съответните правозащитните си органи. Съгласно ЗСВ и НПК  Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. В съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, пасивно легитимирани по този иск са органите по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се твърди, че са причинили вреди на ищеца, като очевидно обвинението в престъпление се явява неоснователно /незаконно/ винаги, когато обвиненото лице- ищеца е оправдано /какъвто е настоящия казус/, респективно дори и ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. До момента на първоначалното повдигане на обвинението ищецът честно и всеотдайно е настоявал за своята невинност, като липсват доказателства за каквито и да извършени нарушения от негова страна на етичните и законови норми, регламентиращи неговото поведение като свободен пълнолетен гражданин на българското общество.

Преди привличането му като обвиняем ищецът е бил в добро здравословно състояние, имал е добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни взаимоотношения с жена и деца, радвал се е на известен обществен авторитет и е бил в добри лични взаимоотношения с околните хора. Покрай перипетиите с делата ищецът много се е измъчил, бил психически разстроен, притеснен за децата и за семейството си. И макар, че впоследствие е бил изцяло и окончателно оправдан от въззивния ОС- Ст.Загора, и с оглед на изтеклото време да е бил вече в значителна степен възстановен физически и психически, но в поведението му още се усещала тревожност и неудовлетвореност, без изцяло възстановена вяра в хората. Още след първоначалното му привличане като обвиняем, животът на ищеца се променил значително както в личен, така и в обществен план. Същият започнал да живее в силно притеснение от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на такова тежко и неморално сексуално престъпление, станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с близките, започнал да страни от приятелите и познатите си, чувствал се обиден и унизен, с накърнено лично и човешко мъжко достойнство. Наказателното производство от започването му до окончателното му завършване се отразило и на обществения му авторитет, започнал е да усеща промяна в отношението на околните към себе си, през целия период ищецът е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за престъпления, които не е извършил и несигурност дали няма да бъде осъден въпреки това. Поради оформената му ценностна система със стойностни морално етични критерии и социално ориентирано поведение, незаконното обвинение е възприето от него като недопустимо и накърняващо достойнството му на зрял мъж и български гражданин, който да който да може да общува на равна него с околните. Преживеният от ищеца стрес като физиологично явление, настъпило в резултат на сравнително дълго продължилото дразнение и с проявени форми като тревожност, депресия, вътрешно напрежение и поведенчески промени, като промени чрез нарушения в личния и семейния живот, които не са били провокирани от него.

Като следствие от незаконното обвинение съществено бил уронен авторитета на ищеца пред колегите, околните и поради това, че негативните факти около личния му живот са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество хора, колеги, приятели и познати. С това е пострадало доброто му име на български гражданин и мъжката му чест, социалните му контакти в периода на разследване и обвинение са били силно ограничени, поради спецификата на производството и мерките за неотклонение спрямо него. Следователно воденото против него наказателно производство обективно му е попречило в работата, в личния му живот и в общественото му поведение. Поради особеностите на личността му и ценностната му система, той тежко е преживял уронването на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата невинност, поради продължилия доста дълго наказателен процес против него, и невъзможността да се грижи за двете си малолетни деца.

Затова следва да се отчете и факта, че живота на един пълнолетен български гражданин- мъж на средна възраст, в разцвета на личните и семейните си сили, е бил почти сринат емоционално, като дори самият факт, че срещу едно лице е образувано наказателно производство, сам по себе си сериозно смущава правната сфера на това лице, рефлектира съществено върху неговите основни права и законни интереси- предявено му е обвинение, срещу което следва да се защитава, призовано е да участва в досъдебното и съдебното производство при извършване на процесуално следствени действия, като всичко това засяга неприкосновеността на личността и защитените от обществото ценности като чест, достойнство, добро име и други лични ценности. Следователно отговорността на ответника /ПРБ София/ е на извъндоговорно /деликтно/ правно основание по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. С оглед критериите за аналогични казуси в ППВС № 4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин нарушения във физическия, семеен и психически     дискомфорт, които следва да бъдат парично обезщетени по справедливост, като обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.

Тъй като Прокуратурата на Р.България по настоящата действаща Конституция от 1991г. е единна и централизирана правозащитна държавна институция, и всички прокурори от всички нива и териториални структури в страната са подчинени на главния прокурор съгласно разпоредбата на чл.136, ал.3 от ЗСВ, и тъй като по отношение на ищеца  незаконосъобразно е било водено наказателно досъдебно и съдебно производство, по което той е бил оправдан от съда, е отговорна Прокуратурата на РБ, представлявана от Главният прокурор на РБ, който от своя страна, съобразно чл.136 от ЗСВ във вр. с чл.126, ал.2 от Конституцията на РБ, ръководи Прокуратурата и осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. И понеже Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр.София, на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ, във вр. с чл.27, ал.2 от ГПК, и във вр. с чл.137 от ЗСВ, следва да бъде осъден ответника по делото- Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, като надлежно легитимирана пасивна страна в този обезщетителен граждански процес, тъй като този орган не е изпълнил законовите си задължения и е станал причина по отношение на обвиняемия и подсъдим/ищеца/ да бъде повдигнато обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер, по което е бил оправдан изцяло и окончателно от съда.

 

ОТНОСНО РАЗМЕРИТЕ НА НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

При определяне на размерите на исковите претенции за неимуществени вреди, предявени за сумата общо 40 000 лв., с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взема предвид факта, че самото разследване е продължило значително с оглед определените в НПК процесуални и разумни срокове, като причина за това е било в поведението на служители на Прокуратурата, което от своя страна е станало причина за удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по- късното изчистване на името му, с висок интензитет на процесуалните действия и действията по проверката. Следва да се вземе предвид и изцяло проведеното 2- инстанционно съдебно производство, в което ОС- Ст.Загора е признал изцяло неоснователност дори на правната конструкция и нелогичния извод в обвинителния акт на прокуратурата против ищеца в наказателното производство. Още повече, че самият ищец поддържана в целия ход на наказателното производство последователно отстояване на становището си за невиновност по така предявеното и първоначално поддържано обвинение- оказвал е активно съдействие при разследването, давал е обяснения в качеството на обвиняем и в качеството на подсъдим пред всички инстанции, като през цялото време е поддържал становище, че е невиновен по така предявеното и обвинение. Поради това съдът счита, че  необходима и достатъчна за напълно справедливо и обосновано репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди съответно за обезщетяване на неоснователното обвинение в престъпление против него се явява сумата 5 000 лв., за обезщетяване ограниченото му право на свободно придвижване е сумата 3 000 лв. и за неоснователната мярка за неотклонение «домашен арест» в къщата, наета от родителите на М.Ц./майката на децата му/, с която той живее на съпружески начала, е сумата 1 000 лв.- или общо сумата 9 000 лв. С оглед на всичко по-горе изложено, за него бил налице правен интерес да претендира и получи заплащане на парични обезщетения за причинените му в следствие на действията и актовете на органите на РП- Ст.Загора неимуществени вреди.

Съдът счита, че тези размери са основателни, мотивирани, доказани, че са съобразени с естеството на претърпените неимуществени вреди, продължителността на наказателното преследване, претърпения дискомфорт, морални болки и терзания, отразили се в значителна степен на неговия личен, семеен и обществен живот, както и с оглед доходите на ищеца и съществуващата в този период от време минимална и средна работна заплата за страната. Такива размери на присъдени неимуществени вреди са и съобразно константната практика на съдилищата в региона и на ВКС- София по аналогични казуси през последните няколко години. В останалата част от всяка една от исковите суми, над доказаните съответно 5 000 лв., 3 000 лв. и 1 000 лв./или общо 9 000 лв./ до първоначално претендираните от ищеца съответно 25 000 лв., 10 000 лв. и 5 000 лв./или до общо претендираните 40 000 лв./ исковата претенция се явява твърде завишена по размер, неоснователна и недоказана в тази си част относно размера, и следва да се отхвърли частично, ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО МОРАТОРНИТЕ ЛИХВИ : Предвид гореизложените мотиви, основателността на иска за главницата относно парично обезщетение за неимуществени вреди води до основателност и на претенцията за законна лихва върху тези признати общо 9 000 лв. парично обезщетение, на основание чл.82- 86 от ЗЗД върху тях ответникът дължи на ищеца и законната лихва, считано от 23.10.2015г./датата на влизане в сила на окончателната оправдателна Присъда спрямо него/, до окончателното изплащане на главниците. В този смисъл е и задължителното тълкувание в т.4 на ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. по описа на ОСГК на ВКС- София. И тъй като се касае за неоснователно обогатяване по особения ред на чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с общия ред на чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86 от общия закон/ЗЗД/, съдът счита, че всички присъдени суми за паричните обезщетения на неимуществени вреди в уважените размери като главница, се дължат от виновния- ответника /ПРБ София/ към пострадалия- ищеца, считано от датата на увреждането му/в случая датата на постановяване на окончателно оправдателния съдебен акт, до окончателното изплащане на сумите, ведно с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от страните и да се протестира от контролиращата страна ОП Ст.Загора в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП Ст.Загора, чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

С оглед разпоредбите на чл.80 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ПРБ София следва да бъде осъден да заплати на ищеца и 9/40 части от направените от него разноски по делото в размер на общо 407 лв. за Държавна такса и за адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете му за главници и лихви, като в останалата им част над присъдените 407 лв. до общо претендираните 1 810 лв. следва да се отхвърлят, със законните последици от това.

 

Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49 и чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.124, ал.1, чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, първоинстанционният Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр. София - 1000, бул. “Витоша” №2 да заплати на Д.Н.Б.- ЕГН ********** ***, общо сумата 9 000 лв. /девет хиляди лева/ парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди по ДП №ЗМ-22/2014г. по описа на Второ РУП Ст.Загора, по ч.н.д.№72/2014г. и НОХД №1179/2014г.- и двете по описа на РС Ст.Загора, от които за обезщетяване на неоснователното обвинение в престъпление против него сумата 5 000 лв., за обезщетяване ограниченото му право на свободно придвижване сумата 3 000 лв. и за неоснователната мярка за неотклонение «домашен арест» сумата 1 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от общо 9 000 лв., считано от датата на увреждането/23.10.2015г./, до окончателното изплащане на сумите, като

 

ОТХВЪРЛЯ исковете за парични обезщетения на претърпени от ищеца неимуществени вреди в останалата част над присъдените общо 9 000 лв. до претендираните общо 40 000 лв., от които за обезщетяване на неоснователното обвинение в престъпление против него за сумата 25 000 лв., за обезщетяване ограниченото му право на свободно придвижване сумата 10 000 лв. и за неоснователната мярка за неотклонение «домашен арест» сумата 5 000 лв., като частично неоснователни и недоказани.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България София - 1000, бул. “Витоша” № 2 да заплати на Д.Н.Б.- ЕГН ********** *** общо сумата 407 лв./четиристотин и седем лева/ разноски по делото, съобразно уважената част от исковете му.

 

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП Ст.Загора, чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд Пловдив.

 

 

              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: