Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 311                                      01.11.2016г.                             гр.С.З.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

в публично заседание

на тринадесети октомври 2016г.

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

при секретаря П.Г.

като изслуша докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

гр.д.№ 15 по описа за 2016 год.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.23, ал.1 от СК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

 

         Постъпила е Искова молба от А.Х.М.- ЕГН **********-***, *** къща, с адрес за призоваване: гр.С.З., ул.“Захари Княжески“ № 83, ет.1, ап.2 против В.    К.    М.- ЕГН ********** ***, с иск по чл.23, ал.1 от СК и цена на иска съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК в размер на 65 789, 10 лв., в която тя заявява, че е собственичка на недвижим имот- апартамент с идентификатор 68850.518.346.1.16, находящ се в ***, с площ 89, 08 кв.м., ведно с прилежащи части- избено помещение № 7, както и 1.554 идеални части от общите части на сградата и общите помещения, а именно- в таванския етаж-шест общи сушилни, както и 1.554 % идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място от 4496.62/21290 кв.м., представляващо парцела 1 от квартал 128 по плана на гр.С.З., при съответните граници. Заявява, че гореописания недвижим имот е придобила с нотариален акт №158, т.II, дело № 565/04.03.1992г. на Старозагорския нотариус, материализиращ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между неговите родители Х.К.Ж. и Р. Д.Ж./като прехвърлители/ и него/като приобретател/, по силата на който те му прехвърлили собствения си апартамент, подробно описан по-горе, срещу задължението да се грижа за тях до края на живота им като им осигурявам храна, облекло и всичко необходимо при старческа немощ, издръжка за допълване на пенсиите при нужда, както и да им се запази една стая за обитаване в това жилище- всичко до края на живота им. Заявява, че към момента на сключване на посочения договор/04.03.1992г./ той е бил в законен брак с ответника В.К.М. от гр.С.З., който брак е бил сключен на 27.05.1982г. В момента с ответника били в процес на развод, като за прекратяване на брака ни е образувано и висящо гр.д.№ 5477/2015г. по описа на РС- С.З.. Независимо, че горната сделка, с която е придобила собствеността върху описания апартамент, е сключена по време на брака й с ответника, този имот счита за изцяло нейна лична собственост, тъй като ответникът нямал никакъв принос за придобиването му поради това, че никога не е изпълнявал задължения по посочения договор. Договорът, с който придобила описания апартамент, е бил сключен само с нея/дъщерята на прехвърлителите/ и само тя е била приобретател по същия. Само тя била изпълнявала задълженията по договора, липсвал какъвто и да е принос от страна на ответника за придобиването на имота, поради което счита, че тя е изключителен собственик на процесния апартамент. Този имот е бил деклариран само от нея като нейна индивидуална собственост и е бил записан изцяло като неин собствен имот. От момента на сключване на договора до момента на смъртта на всеки един от нейните родители само тя била изпълнявала задълженията спрямо тях в обема, уговорен между тях, без никакъв принос от страна на ответника. Тя и родителите й имали много близки и топли отношения и тя се грижела за тях съобразно договореното. През цялото време ответникът нямал добри отношения с нейните родители, не се интересувал от тях и никога не бил  поддържал връзка с тях.  Родителите й живеели в ***, тя ходех при тях редовно,  но сама, полагала грижи за тях, помагала им в домакинството, водела ги на лекар, осигурявала им това, от което имали нужда, като понякога й помагаха синът й от първия й брак Т.М.М., който живеел и работел в ***, и брат й И.Х.К.. Заявява, че те с ответника имали редица проблеми като семейство, основно тя работела и се грижела и издържах семейството, а ответникът често оставал без работа и нямал постоянни доходи. Това задълбочило кризата в отношенията им и се наложило тя да отида на работа в чужбина. От пролетта на 2002г. не живеели заедно с ответника и били във фактическа раздяла оттогава. След раздялата ответникът не поддържал връзки с нея, както и с родителите й. Тя продължила да изпълнява задълженията към родителите си съгласно договора, поддържала редовно контакт с тях, осигурявала им дрехи, храна, парични средства, лекарства и била подпомагана в грижите за тях от сина й Т.М. и от брат й И.Х.К., действащи от нейно име в изпълнение на договорните й  задължения. Баща й починал на 03.04.2003г., след което изпълнението от нейна страна продължило по отношение на майка й съгласно уговореното, без никакво участие от страна на ответника. Осигурявала на майка си нужното съобразно потребностите й, дрехи, храна, лекарства, парични средства, грижела се за нея до смъртта й на 23.04.2009г., като била подпомагана от сина й и брат й. Ответникът обаче никога не бил полагал никакви грижи за родителите й, не бил помагал с нищо, дори не бил ходил при тях. Тъй като ответникът нямал принос за придобиване на процесния имот и изложените факти давали основание да се приеме, че е оборена презумпцията на чл.21, ал.З от СК. Поради което счита, че този имот е нейна изключителна собственост- тоест процесният апартамент е нейна индивидуална собственост/лично имущество/ по смисъла на закона, но придобиването му по време на брака й с ответника с договор за гледане и издръжка обосновавал правния й интерес от предявяване на настоящия иск на основание чл,23, ал.1 от СК. Поради което моли съда да постанови Решение, с което на основание чл.23, ал.1 от СК да признаете за установено по отношение на ответника, че тя е изключителен собственик на този недвижими жилищен имот, ведно с всички законни последици от това. Претендира и за разноските си по делото.

         В пледоарията си поддържа исковата си претенция и моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения от нея иск, като основателен и да й се присъдят разноските по делото. Счита, че е налице пълна трансформация, с оглед на обема на уговорените грижи по договора за прехвърляне на имота, поради липса на принос от страна на ответника. Счита, че искът й е и във връзка с разпоредбата на чл.24 от СК, като искът е предявен така, както следва да се предяви в този случай. Такава е и задължителната практика, която ще посочи в писм. си защита.

         В писмената си Защита ищцата сочи, че предявеният иск с правно основание чл.23, ал.1 във вр. с чл.21, ал.4 от СК е изцяло основателен и доказан, поради което моли съда да постанови решение, с което да го уважите  изцяло, ведно със законните последици, като излага подробни фактически и правни аргументи в своя полза. Претендира от ответника и всички направени от нея разноски по делото, за което е представила Списък по чл.80 от ГПК.

 

         Ответникът- пълнолетния български гражданин В.К. М. от гр.С.З. в Отговора си на ИМ сочи, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК, тъй като ищцата не е посочила правния си интерес от воденето на иск за трансформация на лично имущество, тъй като не твърди, че бракът между страните е прекратен, нито пък сочи, че е налице някоя от хипотезите в СК. Искът й бил недопустим, тъй като е заведен преждевременно- между страните все още съществува граждански брак, сключен от тях през 1982г. в гр.С.З., налице бил иск за развод, заведен от ищцата по гр.д. № 5477/2015г. пред РС- С.З., като делото било още висящо. Не било налице влязло в сила съдебно решение за прекратяване на брака между страните, поради което не било възможно завеждането на настоящия иск за пълна трансформация, поради наличие на правна пречка- непрекратен брак. Поради това моли съда да постанови определение, с което да прекратите производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, както и да му присъди направените по делото разноски, а ако съдът счете, че въпреки непрекратения брак искът е допустим, да постановите съдебно решение, с което да отхвърлите иска като неоснователен, както и да му присъди направените по делото разноски. Единственото изключение, свързано с възможност за предявяване на иск за пълна трансформация по време на брака, е въведено с ТР № 5/29.12.2014г. по ТД № 5/2013г., но се отнасяло за придобиване на недвижим имот по време на брака с договор за покупко- продажба на името двамата съпрузи/т.4 от горепосоченото ТР/. Настоящият случай не касаел договор за покупко-продажба, както и не било налице придобиване на недвижим имот на името на двамата съпрузи, а процесният имот е прехвърлен срещу поемане на задължение за гледане и издръжка ,осъществен по време на брака на страните, като приобретател е само ищцата. Счита, че искът е неоснователен, тъй като задължението за гледане и издръжка е поето през 1992г., като двамата съпрузи са живели заедно с дъщеря си в процесния апартамент, като двамата заедно са изпълнявали задължението за грижа и издръжка към прехвърлителите до месец март 2002г.- от семейните средства, които те са имали, са закупували необходимите хранителни продукти, лекарства и консумативи за прехвърлителите, обгрижвали са ги, като ответникът заедно с ищцата е участвал постоянно в гореописаните действия. Твърди, че през м.март 2002г. ищцата е напуснала внезапно, без предупреждение и без причина съпруга си, дъщеря си и семейното жилище и е заминала за продължителен период извън страната, като от 2002г. и до настоящия момент живее извън Р.Б., без да посочи адрес, на който пребивава, телефон за връзка и без да уведоми за намеренията си. От поведението й следвал изводът, че се е установила трайно извън страната. Оспорва твърдението, че само ищцата е изпълнявала договора за гледане и издръжка и счита, че той/ ответникът/ е изпълнявал своите задължения добросъвестно и отговорно, предоставяйки на прехвърлителите, както парични суми, така и непосредствени грижи. Оспорва твърдението, че след 2002г. ищцата е осъществявала каквото й да било изпълнение на договора за гледане и издръжка- напротив, точно обратното.  Заявява, че след като през ранната пролет на 2002г. тя внезапно, без предупреждение,без обяснение и без да остави телефон за връзка или адрес, както и без да сподели каквото й да било със съпруга си, заминава извън Р.Б., в продължение на години тя не само че не поддържа контакт със съпруга си, но и изцяло се дезинтересира както от съпружеските и семейни задължения,така и от задълженията спрямо родителите си. Заявява, че задължението за гледане и издръжка спрямо прехвърлителите се поема изцяло само от ответника- той осигурява необходимите медицински грижи, лекарства,храна, отопление. Счита, че макар ищцата да твърдяла, че предявява иск за пълна трансформация, изложените от нея аргументи в исковата молба били, като такива за разваляне на договор за гледане и издръжка поради виновно неизпълнение от страна на ответника. Следователно, по реда на установителния иск ищцата целяла да се развали договорът за гледане и издръжка, сключен между прехвърлителите на имота и нея самата по време на брака й с ответника. Развалянето на договора за гледане и издръжка на основание чл.87, ал.З от ЗЗД било невъзможно да се извърши от ищцата, тъй като тя не била легитимирана нито процесуално- правно, нито материално- правно да води такъв иск, а като надлежна страна страна биха могли да бъдат само прехвърлителите на имота или единият от тях или наследниците по закон, които не са страна по прехвърлителната сделка. От друга страна, давностният срок за предявяване на иск за разваляне на договора за гледане и издръжка бил изтекъл още през 2014г./тогава е изтекъл 5- годишният срок от смъртта на втория прехвърлител/. Следвало да се има предвид и ТР № 6/15.05.2012 г. по ТД № 6/2011г. на ОСГК- ВКС- София, според което, ако недвижим имот е прехвърлен на 2 лица срещу задължение за гледане и издръжка, което се изпълнява само от единият длъжник, като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на осн. чл.87, ал.З от ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намирали приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане на осн. чл.129, ал.2 от ЗЗД. Следователно отношенията между изпълнилия длъжник и този,който не е изпълнявал задълженията по алеаторния договор следвало да се уредят по правилата на чл.127 от ЗЗД. При изпълнение на задължението за гледане и издръжка двамата съпрузи били солидарни длъжници съгласно чл.32, ал.2 от СК, като неизпълнението на договора от един от тях било основание за облигационни претенции за стойността на дължимата престация от неизпълнилия длъжник, а не за трансформация поради липса на принос. През 2003 г. единият прехвърлител е починал, а през 2009 г. и вторият прехвърлител  е починал- следователно през целия период от 2002г. до 2016г., а и към настоящия момент ищцата не била в Р.Б., тя пребивавала постоянно и трайно извън страната, за период от 14 г. тя се била връщала в страната не повече от три- четири пъти, като през това време дори не се е прибирала в семейното жилище/процесния апартамент/, не е отсядала там, а е отсядала в ***, в дома на свои близки - в дома на сина й от първия й брак. С оглед на гореизложеното моли съда да прекрати производството по гр.д. №15/2016г. по описа на ОС С.З., като приемете, че предявеният иск е недопустим, и алтернативно- в случай, че допуснете иска до разглеждане, да го отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендира и направените по делото разноски съобразно приложения Списък по чл.80 от ГПК.

В пледоарията си моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърлите изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан и да му присъди направените по делото разноски, съобразно представения списък, за възнаграждение за един адвокат. Моли съда да приеме, че иска е неоснователен и недоказан, тъй като по делото се събрали убедителни доказателства за това, че ответникът по време на брака е изпълнявал задълженията по СК относно грижата за семейството, децата и домакинството. Въпреки, че ищцата е предявила положителен установителен иск, бил направен опит за събиране на доказателства във връзка с чл.21, ал.2 от СК, което представлява отрицателен установителен иск за липса на принос. Счита, че събраните доказателства изцяло опровергавали предявения иск и моли той да бъде изцяло отхвърлен, ведно със законните последици от това.

В писмената си Защита ответникът моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, тъй като исковата претенция на ищцата по делото А.Х.М. за признаване на установено по отношение на ответника, че тя е изключителен собственик на придобития по време на брака им недвижим имот чрез поемане на задължение за гледане и издръжка, не е била доказана в хода на съдебното дирене. Развива подробно своите съображения в тази насока. Претендира към ищцата и направените от него по делото разноски.

 

         СЪДЪТ, след като се запозна със становището на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключението на съдебно- счетоводната експертиза и с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

         ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

         Искът е своевременно предявен, процесуално допустим, тъй като се касае за придобит от страните недвижим имот- апартамент по време на брака им, за който действа оборимата законова презумпция на тогава действалия чл.21, ал.1 от СК/1985г./-отм. във връзка със сега действащия чл.21, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от сегашния СК/2009г./.

         Поради което искът се явява родово и местно подсъден като първа инстанция на настоящия първоинстанционен ОС- С.З. с оглед местонахождението и цената на претендирания процесен недвижим жилищен имот, поради което настоящия първоинстанционен ОС- С.З. следва да се произнесе по неговата материално- правна основателност по съществото на спора между страните по делото.

 

         ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА :

         Видно от събраните по делото писмени доказателства- Удостоверение за граждански брак от 27.05.1982г. на ОбНС- С.З., Нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 158/04.03.1992г., Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 24/23.02.1951г. на Община- С.З., Схема № 15-38531-28.01.2016г. на СГКК- С.З., Удостоверение за дан. оценка от 28.01.2016г., Вписана иск.молба в СВ рег. № 1585/17.02.2016г., Протокол от 14.03.2016г. по гр.д. № 5477/2015г. на СРС, Решение № 378/08.04.2016г. по гр.д. № 5477/2015г. на СРС, Въззивна жалба по гр.д. № 5477/2015г. на СРС, Удостоверение за наследници № 493/01.02.2016г. на Община- С.З., Препис-извлечение от акт за смърт № 6/03.04.2003г. на Община- С.З., Удостоверение за наследници № 2357/05.05.2016г. на Община- С.З., Препис- извлечение от акт за смърт №639/24.04.2009г. на Община- С.З., Удостоверение за прекратен гр. брак от РС- С.З., Декларация от ищцата от 26.10.2015г., Удостоверение от СРС, Данъчна декларация от 27.05.1998г., Трудова книжка № 1227 за ответника, Трудова книжка Серия Р, № 436085 за ответника, се установява, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 27.05.1982г., междувременно е бил прекратен на 03.05.2016г. с влязло в законна сила Решение, постановено по гр.д.№ 5477/2016г. по описа на РС- С.З.. Видно от приетото удостоверение за раждане, изд. на ***г. въз основа на акт за раждане № 224/23.02.1951г. на Община- С.З. ищцата е рождена дъщеря на съпрузите Х.К.Ж. и Р. Д.Ж.. От приетите удостоверение за наследници на Х.К.Ж.- ЕГН ********** е видно, че той починал на 03.04.2003г., а от удостоверение за наследници на Р. Д.Ж.- ЕГН **********, е видно, че тя е починала на 23.04.2009г. По време на брака на страните по делото/тогава законни съпрузи/, на 04.03.1992г. с нотариален акт № 158, т.II, дело № 565/04.03.1992г. на Старозагорския нотариус, родителите на ищцата- Х.К.Ж. и Р. Д.Ж. са сключили с нея договора за гледане и издръжка, по силата на който са й прехвърлили собствения си апартамент, находящ се в ***, подробно описан в исковата молба, срещу поето от нея задължение да се грижа за тях до края на живота им като им осигурява храна, облекло и всичко необходимо при старческа немощ, издръжка за допълване на пенсиите при нужда, както и да им запази една стая за обитаване в това жилище- всичко до края на живота им.

 

         Видно от гласните доказателства по делото- показанията на разпитаните по делото общо 7 бр. свидетели, се установи, че от 2002г. ищцата живее в чужбина и оттогава не поддържат контакти с ответника. Разпитаните по искане на ищцата свидетели Т.К., Д.Т., М.Д. са съседи на родителите на ищцата в ***  и имат ежедневни преки лични впечатления за живота им от дълги години до смъртта им. Всички те дават еднопосочни показания за изпълнение на договора само от страна на ищцата и за пълна липса на контакти на ответника с прехвърлителите, както и за липсата на принос от негова страна в придобиването на имота. От показанията на св. Т.К. се установява, че ищцата А.М. е идвала по 2- 3 пъти в седмицата,      винаги сама е идвала на село, като ответникът никога не е ходил там.

Св.Д.Т. заяви, че не познава съпруга- ответник, и въобще не  го видяла нито веднъж. Дори сега питала кой е той. Много добри били отношенията на ищцата с родителите й, тя не ги оставяла никак. Те искали тя да идва, но зетят/ответника/ не бил идвал и те казвали, че не знаят защо не е идвал.  Заявява, че мъжа на А. не го познава, не го е виждала никога. Баба Р. много не обичала да говори за семейните работи.

Св.М.Д. заявява, че мъжа на А. не го познава, не го е виждала никога. Баба Р. много не обичала да говори за семейните си работи. Казвала, че зет й не идва, но защо не идва- не е казвала нищо конкретно.

Показанията на тези свидетели доказват, че договорът е изпълняван само от ищцата А.М./лично или чрез сина й, брат й и съпругите им/, но никога и по никакъв начин от ответника- лично или чрез друго трето лице.

 Св.К. заявява, че майката на ищцата се е хвалела, че тя й е изпратила някой лев да има. Баща й имал много хубава пенсия като фронтовак, майка й вземала по-малка пенсия и все се хвалела, че А. й изпраща дрехи, пари за лекарства  други. А. имала едно момче Т. и той всеки ден бил при баба си и по 2 пъти в седмицата идвал редовно и задължително.  Никога не го е виждала съпруга на А. да дойде при майка й- баба Р.. Докато момчето/ сина й Т./ всеки ден/всяка сутрин и вечер/ със съпругата си е ходел, която много помагал. И двете й деца/Т. и сестричката му/- редовно с трабантчето се движели и идвали.   Т. си живеел на село, той от скоро дошъл да живее в гр.С.З.. Поне З0г. бил редовно в селото тракторист, после беше механик.

 В този смисъл са и показанията на св.Д.Т., която е била много близка с баба Р., имала е дори ключ от къщата й и е ходела там ежедневно, непрекъснато, постоянно, както и на св.М.Д..

Св.М.Д. и св.Н.К. казват, че ищцата А. е била стожера в собственото си семейство и тя се е грижела за всичко. Аз като е ходила в жилището на съпрузите, той винаги бил затворен в хола, живеел си в неговия свят. Пепелникът му бил препълнен с цигари. А ищцата поддържала домакинството в този дом- тя перяла, готвела, поправяла колата и шевната машина. Ходела на село, помагала на родителите си. Били икономически отделно, естествено е изкарвала пари,тъй като  тя никога не е стояла без работа. Тя тръгнала за И., за да живее и работи до сега, сама  вече 12 години там. По документи им били отношенията, живеели фактически разделени, спели в отделни стаи. Тя издържала семейството и дома си. Не знае дали е получавала някаква помощ от съпруга си.

В същия смисъл са и показанията на св.Т.М./син на ищцата от първия й брак/- внук на прехвърлителите, който има трайни, преки, непосредствени и ежедневни впечатления от живота на прехвърлителите, както и от живота на страните. Той заяви изрично, че от 1992 г. до 2010г. е работил и живял в същото село, където живеели баба му и дядо му. Не е виждал ответника В.М. да е идвал да помага на тъста и тъщата си, когато майка му заминала за И.. Разговарял е с майка си, че тя има проблеми в къщи, че мъжът й не разговаря с нея, трудно й е било и това я е натоварвало психически. Мисли, че основните грижи към двамата прехвърлители били от майка му, тъй като тя била трудолюбив човек и давала много нещо за тяхното гледане. Когато е бил там, винаги майка му е готвила и оправяла в къщи, не е виждала В.М. да прави тези неща. Майка му заминала през 2002 г. в И. и сестра му Е. завършила през 2003г. Била отишла на гости и се върнала в Б. и после мисля, че отишла за постоянно през 2005г. Майка му, когато е била в Б., постоянно посещавала дома на баба му и дядо му, събота и неделя с вуйчо му и с вуйна му. Грижела се е да почисти, да помогне, да се грижат за двора, за да има и за тях. Само веднъж, единствен път го виждал в село мъжа й В.М.. Дядо му получавал голяма за времето пенсия- пенсия и пожизнена помощ. Докато били живи с баба му, живеели добре, посрещали си всички нужди. Попитал веднъж майка си какво ще стане с В. и тя ми казала, че той не говори с нея от много време. Станало му ясно, че няма да живеят вече заедно и че така трудно се живее, тъй като последните 3-4 години не са спали заедно. Заявява, че майка му винаги е имала работа/с леки прекъсвания/, но и през това време е работила на село, отглеждала е чушки. Изкарвала пари, тъй като заради осигуровките и напредналата възраст не можела да си осигури пенсия. Мисли, че майка му със заплатата си издържала цялото си семейство. Сигурен е, че тя пазарувала и плащала сметките.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по искане на ищцата свидетели, тъй като те са без противоречиви, трайни, преки, в резултат от лични впечатления на самите лица.

В тази връзка съдът да не дава в достатъчна степен вяра на свидетелите, разпитани по искане на ответника, тъй като те не познават прехвърлителите, имали са спорадични контакти с ищцата А.М. и нямат никакви преки и непосредствени впечатления за обстоятелствата, касаещи придобиването на имота и изпълнението на договора, както и за живота на А. и родителите й.

Например св.Г.Д. признава, че не е присъствал с В. ***, и той не е ходил с него в с. Т.. Не е ходил в дома на родителите на А.М. и не ги познава.

Св.Я.Т. също няма никакви впечатления за относимите по спора факти, като заявява, че той не е ходил там, не съм ги виждал тези неща и не съм присъствал. Зная, че гледаха чушки, но не съм видял, не съм присъствал. Не съм присъствал на среща между В.М. и родителите на А.М.. Тези хора аз не ги познавам.

Липса на знание и информация за отношенията между страните и родителите на ищцата показа и св.М.И., който заявява, че само един път е ходил в с.Т. за тази фуражомелка, като В.М. му го е казвал това.

От доказателствата по делото се установява и доказва по несъмнен и безспорен начин, че единствено ищцата М. е изпълнявала задълженията си към прехвърлителите/нейни родители/ съобразно договореното между тях и с оглед нуждите на самите тях двамата. Докато са били живи и двамата й родители, те са се справяли относително добре в ежедневието, но когато са имали нужда от грижи и помощи, само ищцата ги е осигурявала, без никакво участие от страна на съпруга й- ответник. Докато е бил жив бащата на ищцата, прехвърлителите не са имали нужда от парично подпомагане, тъй като са разполагали с достатъчно парични средства. Бащата на ищцата е получавал висока пенсия, както и допълнителна такава, като бивш фронтовак. Едва след като майката на ищцата е останала сама, самата ищца е помагала и с парични средства, които е пращала от чужбина, но вече е била фактически разделена с ответника- неин съпруг все още към онзи момент. В случаите, когато прехвърлителите са имали нужда от грижи, ищцата, нейния син Т., съпругата му, брат й и неговата съпруга, винаги са се отзовавали и са осигурявали на прехвърлителите всичко необходимо за ежедневието - водели са ги на лекар, интересували са се от здравословното им състояние, купували са им вещи и лекарства, необходими за бита, помагали са им в домакинството, при обработката на дворното място в с.Т., където са живеели.

От своя страна и самите прехвърлители са разчитали основно на грижите и средствата само на дъщеря си/ищцата/, докато тя е живеела в страната, чувствали са се сигурни и спокойни, че тя винаги ще откликне на нуждата им при необходимост.След като дъщеря им/ищцата/ е заминала да работи в чужбина/И./, нейният син от първия й брак и нейният брат заедно със съпругите си, от името на ищцата, по нейна заръка, са изпълнявали задълженията й към прехвърлителите, а след смъртта на баща й, само към майка й, като те са приемали тези грижи и са били доволни от дъщеря си, Прехвърлителите и приобретателката са имали много силна и здрава връзка, основана на обич, уважение и привързаност, което важи и за другите й роднини. Противно на това, ответникът никога не е поддържал връзки с родителите на ищцата, дори не е ходел да ги види в с.Т., където те живеели, и не се е интересувал от тях. Всички свидетели на ищцата имат преки и непосредствени впечатления от живота на страните, като първите 3 бр.  свидетели са съседи на прехвърлителите в с.Т. и са имали ежедневен контакт с тях. Предоставяните от ищцата/а по-късно от сина й и брат й, действащи от нейно име/, грижи са били съответни на нуждите на прехвърлителите, съобразени със състоянието и потребностите им и договореното. Винаги, когато прехвърлителите са имали нужда от нещо, ищцата/лично или чрез своите роднини- син, брат, техни съпруги/ им е оказвала помощ. В същото време се доказа по категоричен начин, че съпругът й М. не е ходел при родителите й, дори по празници, не е имал отношения с тях, по никакъв начин не им е оказвал внимание, грижи или помощ, не ги е търсел. Установи се, че години преди ищцата да замине за чужбина, страните по делото не са били в добри отношения като съпрузи- всеки е разполагал със своите средства, не са имали икономическа общност, не спели в една обща стая. Следователно ищцата не е могла да разчита за нищо от съпруга си- ответник. Тя се е грижела изцяло за семейството, дома, домакинството, вършейки и женска, и мъжка работа, за децата, които е отглеждала и възпитавала основно тя. Ищцата е заминала за чужбина през 2002г. и оттогава страните нямат никакви контакти помежду си, а ответникът не е поддържал и контакти с родителите й. Освен, че ответникът не е изпълнявал по никакъв начин задълженията на съпругата си по договора й за гледане и издръжка, същият не е изпълнял и задълженията си като съпруг. Преди да се разделят и двамата съпрузи са имали периоди на безработица, но дори когато е работел, ответникът не е подпомагал материално съпругата си, която основно се е грижела за семейството си и за неговата издръжка. Освен това, докато страните са живеели в едно жилище, бащата на ищцата е бил жив и прехвърлителите не са били подпомагани с парично средства, тъй като баща й е имал висока пенсия и не са имали нужда от такива.

Липсват доказателства за изпълнение на задълженията на ответника като съпруг и баща, както и за какъвто и да било негов фактически, финансов или друг принос за семейството, за отглеждането на децата, за негово участие или труд в домакинството.

 

Относно изложените от ответника защитни тези в Отговора на ИМ и в писмената му Защита по делото, съдът счита, че по отношение твърдените от ответника задължителни предварителни искови процедури по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл.21, ал.1 и ал.4 от СК- същите не са задължителни и необходими, тъй като те не са фактическа и правна предпоставка за завеждане на различния по правна природа процесен иск по чл.23, 1 от СК.   Още повече, че в хода на съдебното дирене не се установи никакъв принос на ответника/пряк или косвен, паричен или непаричен/ за изпълнение задължението на съпругата му към двамата прехвърлители по договора за издръжка и гледане.

А по отношение на свидетелските показания на разпитаните по делото 2 групи свидетели/посочени от ищцата и съответно посочени от ответника/, техните показания в рамките на всяка една от двете групи са близки, без съществени противоречия помежду си и са общо взето в полза на съответната поискала ги страна по делото.

 

         По делото няма събирани никакви други писмени или гласни доказателства, и няма искани, назначавани и приемани никакви съдебни експертизи.

 

         Следователно от фактическа страна, на база на събраните писмени и гласни доказателства и при приложение на относимите материалноправни разпоредби, следва да се установи и приемете, че искът на ищцата на осн. чл.23, ал.1 във вр. с чл.21, ал.1 от СК за липса на съвместен принос от страна на ответника в придобиването на процесния апартамент и за приемане за установено, че ищцата е негов изключителен собственик, е основателен и доказан, и че оборимата законова презумпция по чл.21, ал.1 от СК е оборена. Придобиването на имота е по силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, който способ не изключва възможността ищцата, която лично е сключила договора като приобретател и го е изпълнявала, да е единствен негов собственик поради липса на принос в придобиването му от страна на съпруга й. Съгласно задължителната практика на ВКС, когато договорът за гледане и издръжка е изпълняван само от единия съпруг, той може да установява липса на принос на другия поради това, че не е полагал грижи и не е давал издръжка на прехвърлителите, И когато се установи неизпълнение на сключения договор от другия съпруг/ответника/, това е основание да се претендира трансформация поради липса на принос съгласно разпоредбата на чл.23 от СК, като липсата на съвместен принос може да се установява за всички имущества или за отделни имуществени обекти. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от сегашния СК/2009г./, съпружеска имуществена общност/СИО/ са само вещните права, които са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос. За да се установи и докаже, че този процесен недвижим имот не е СИО, следва да се обори предположението за съвместен принос с иск по чл.23, ал.1 във вр. с чл.21, ал.4 от СК, какъвто е предявен по делото от ищцата против ответника.  При сключване на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане/какъвто е процесния/, собствеността се прехвърля със сключване на договора, независимо, че изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане предстои след датата на подписването му. Въпреки, че само ищцата е страна по този възмезден договора,  съпругът- ответник се ползва от законовата презумпция за съвместен принос предвид момента на сключване на договор/по време на брака между тях двамата/. Тъй като се установи, че единствено и само ищцата е изпълнявала поетите от самата нея задължения/т.е. е налице изпълнение само от единия от длъжниците- ищцата/, и е неизпълнение от страна на другия съпруг/ответника/, с оглед специалния ред, предвиден в СК, следва да се приеме, че само ищцата е собственик на имота поради липсата на принос от страна на съпруга й- ответник. В конкретния случай се установи, че ответникът няма никакво пряко или косвено материално съдействие за придобиване на процесния недвижим жилищен имот, тъй като същият е бил собственост на родителите на ищцата, прехвърлен е лично на нея с договор за гледане и издръжка, изпълняван е само от ищцата, а ответникът няма никакъв принос в придобиването му. Поради което върху него не е възникнала СИО И този имот съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК представлява изключителна собственост на ищцата. Не само гласните доказателства сочат на такъв извод. Те се подкрепят изцяло и от писмените доказателства, приети по делото, които не са оспорени по никакъв начин от ответната страна. От данъчната декларация № 0111405411/27.05.1998г. е видно, че този имот е деклариран единствено от ищцата, като изцяло нейна собственост. От приетите по делото като писмени доказателства Удостоверение за данъчна оценка и кадастрална схема се установява, че апартаментът е записан и регистриран като собственост само на ищцата, а и ответникът никога не е демонстрирал собственически права върху този имот. Напротив, заявявал е и е демонстрирал, че имотът е на ищцата А.М., поради което не е вършел нищо в него дълги години, както докато са живеели там заедно двамата съпрузи, така и след като съпругата му А.М. е заминала за продължително време в чужбина.

Видно от декларацията за семейно и имотно състояние/СИС/, която ищцата е представила по брачното дело, същата и там е посочила, че този имот е нейна лична собственост. Независимо, че процесният имот е придобит по време на брака на страните с възмездна сделка, той не представлява СИО, тъй като в придобиването му съпругът/ответник по настоящото дело/ няма принос и апартаментът е лична собственост на ищцата. В случая се касае за придобиване на имот по силата на договор за гледане и издръжка, и макар договорът да е сключен по време на брака, страна по него като приобретател е само ищцата, която е поела и е изпълнявала задълженията по него, без участие и принос от тогавашния си съпруг/вече бивш/- ответника.

Поради което този недвижим имот е нейна лична собственост, като в случая не е налице никакъв принос от страна на ответника при придобиването му.  Договорът за гледане и издръжка предвид естеството му, се сключва с оглед личността на приобретателя, в случая между родителите и дъщеря им/ищцата/, които са имали прекрасни отношения помежду си. Родителите- прехвърлители са имали доверие и са разчитали на дъщеря си, и волята им е била имотът да е само неин, още повече, че това е било тяхното жилище, в което те са живели дълги години като семейство и са били продали друг свой имот жилищен имот, за да го закупят. Този договор е от типа на ненаименованите изрично договори по ЗЗД и от съдържанието му се определя неговия обем, като насрещната престация на приобретателката е уговорена в самия договор. В конкретния случай тя е договорена в следния обем- ищцата „да се грижа за тях до края на живота им като им осигурявам храна, облекло и всичко необходимо при старческа немощ, издръжка за допълване на пенсиите при нужда, както и да им запазя една стая за обитаване в това жилище-всичко до края на живота им". При анализ на всички писмени и гласни доказателства по делото се установява, че единствено ищцата е изпълнявала задълженията си по договора в уговорения обем и съобразно потребностите на прехвърлителите, без каквото и да е пряко или косвено участие и принос от страна на ответника, поради което ищцата е единствен собственик на този имот. Поради което следва да се приеме, че искът е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло съгласно чл.23, ал.1 от сегашния СК/2009г./ във вр. с чл.21, ал.1 от по- рано действалия СК/1985г./-отм., ведно със законните последици от това.

 

         ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

         Предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 от ГПК и с оглед изхода на спора по делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата всички направени от нея разноски по делото в размер на общо 3 224 лв., от които 658 лв. за ДТ за образуване на делото, 66 лв. за ДТ за вписване на ИМ и 2 500 лв. за възнаграждение на 1 адвокат- повереник по делото.

 

         ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

         Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен ОС- С.З. пред въззивния му ПАС- Пловдив.

 

         Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.23, ал.1 от сегашния СК/2009г./ във вр. с чл.21, ал.1 от СК/1985г./-отм. и във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, първоинстанционният ОС- С.З.

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника В.К.М.- ЕГН ********** ***, че ищцата А.Х.М.- ЕГН ********** от гр.С.З., с п.а. *** и н.а. в ***, *** къща, е изключителен собственик на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.518.346.1.16/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и осемнадесет, точка, триста четиридесет и шест, точка, едно, точка, шестнадесет/, находят се в гр.С.З., общ.С.З., обл.С.З. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, адрес на имота : ***п.16/шестнадесет/; самостоятелният обект се намира в сграда № 1/едно/, разположена в поземлени имоти с идентификатори 68850.518,343/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и осемнадесет, точка, триста четиридесет и три/. 68850.518.346/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и осемнадесет, точка, триста четиридесет и шест/; предназначение на самостоятелния обект : Жилище, апартамент; брой нива на обекта : 1/едно/; посочена в документа площ : 89.08 кв.м / осемдесет и девет цяло и осем стотни квадратни метра/; прилежащи части : избено помещение № 7/седем/ ; ниво : 1/едно/; съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : 68850.518.346.1.17, под обекта : 68850.518.346.1.13; над обекта : 68850.518.346.1.19, а по документ за собственост- АПАРТАМЕНТ с изложение юг- запад„ застроен върху площ от 89.08 кв.м./осемдесет и девет цяло и осем стотни квадратни метра/, находящ се на шестия етаж от жилищен блок, намиращ се в ***, състоящ се от : две спални, дневна, кухня с кухненски бокс, килер, баня, клозет, антрета и балкони, при граници : север-стълбище и ап. на С. и М.И., изток- ап. на С. и М.И. и двор, юг- двор, запад-***, ЗАЕДНО с едно ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ под № 7/седем/, при граници : север- мазе на С. и М.И. и мазе на Ж.З.и П.Д., изток- мазе на Т.Д.Т., юг-коридор, запад- коридор, КАКТО и 1.554 % /едно цяло петстотин петдесет и четири хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и общите помещения, а именно : в таванския етаж- шест общи сушилни,  КАКТО и 1.554 % /едно пяло петстотин петдесет и четири хилядни процента/ идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място от 4496.62/21290 кв.м./четири хиляди четиристотин деветдесет и шест цяло и шестдесет и две стотни квадратни метра ид.части от двадесет и една хиляди двеста и деветдесет квадратни метра/, представляващо парцела 1/първа/ от квартал 128/сто двадесет и осем/ по плана на гр.С.З., при граници : север- ***

 

 

ОСЪЖДА ответника  В.К.М.- ЕГН ********** *** да заплати на ищцата А.Х.М.- ЕГН ********** от гр.С.З., с п.а. *** и н.а. в ***, *** къща, общо сумата 3 224 лв./три хиляди двеста двадесет и четири лева/ разноски по делото.

 

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С.З. пред ПАС- Пловдив.

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :