Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

        №329                      07.11.2016г.                                   град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     VІ ГРАЖДАНСКИ състав

   

        На четиринадесети септември, 2016 година

        в публично  заседание, в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. УРУКОВ

                                     

        Секретар  П.Г.

        като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ  

         Гражданско дело № 1088 по описа за 2011 година, за да се произнесе          съобрази следното :

 

    Производството е на основание чл.108 от ЗС.

  Предявен е ревандикационен иск на основание чл.108 от ЗС от Р.А.Ю. ***, Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. София, ул. "Пиротска" №171 А, Министерство на регионалното развитие и благоустройството гр. София, с адрес: гр. София, ул. “Кирил и Методий” 17 за предаване ползването и собствеността на следния недвижим имот: 

- Дворно място от 2640 кв.м, представляващо част от дворно място цялото от 3260 кв.м, представляващо имот пл.№966 в кв. 54 по плана на гр. Ч., находящо се в гр. Ч., а съобразно Скица №4, издадена на 07.01.2013г. от Отдел „Териториално и селищно устройство" - Община Ч. и Удостоверение за идентичност с изх. №АБУ-2/08/01/2013г., понастоящем с пл. № 3737, попълнен по кадастралния план със Заповед №РД-09-152/15.06.1998г., попадащ в УПИ I - Пожарна охрана в кн.54 по плана на гр.Ч., ведно с построените в него: сграда, представляваща винарски склад със застроена площ 447 кв.м и сграда, представляваща едноетажно жилище, състоящо се от две стаи, кухня и антре с 42 кв.м застроена площ, долепено за северната част на винарски склад.

  Установителен иск за прогласяване на нищожност на основание чл.185,б."а" ЗЗД, чл.40 ЗЗД, чл.9 ЗЗД, както и на основанията на чл. 576 от ГПК във връзка с чл. 574 от ГПК и във вр. с чл.578, ал.4 от ГПК, на изповяданата с Нотариален акт №151, том.1, дело №1200/16.06.1998г. сделка срещу Община Ч..

  Осъдителен иск срещу Община Ч. и Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" за заплащане на обезщетение в размер на 950 400 лева за ползване на описания в т.1 от петитума имот за периода от 25.06.2005г. до 25.06.2010г., ведно със законната лихва за забава.

Ищцата твърди, че с договор за продажба на наследство от 30.11.2009 г. М.Х.Л. й продал цялото си наследство /открито и - открито, възстановено и не възстановено/ оставено от покойната му майка Т.Р.С.-К., придобито от покойните й родители - Р.М.К. и Р.М.К., бивши жители на град Г.. Договорът бил съставен от нотариус Св.Василев, в район на действие, рег. № 093 на НК и регистриран с рег. № 10549. В удостоверение за наследници на Т.Р.С. фигурирал и другият й син, а именно Р.Х.Л., ЕГН **********, който е предоставил Заявление за отказ от наследство от наследодателката си Т.С. и в уверение на това, че М.Л. е единствен наследник на майка си.

През 1996 година наследодателката на М.Л. и негова майка, Т.Р.С., завела дело за възстановяване на незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. недвижими имоти в нейния случай - дворно място пл. № 3737, част от Парцел I отреден за Противопожарна охрана - ат кв. № 54 по плана на гр. Ч., цялото дворище, съдържащо 2640 кв. м, заедно с построените в него Винарски склад на един етаж / преустроени в сграда за Противопожарна охрана с 447 кв.м. Застроена площ и Жилище на един етаж долепено до северната част на Склада с 42 кв.м. Застроена площ при граници на дворището: Парцел П-втори - Жилищен комплекс, Парцел № I първи - ЖП - гара, Терен за озеленяване и терен на противопожарна охрана и улица. Имотът бил подробно описан в НА № 32 том. I, дело № 91/1943 г., издаден от Районен съд Ч. - като собственици в него са посочени родителите на Т.Д..

Имотът бил отнет с Акт, пореден №153 по актовите книги на Общински съвет по местонахождение на имота гр. Ч., като датата на съставяне на акта била 24.04.1951 година с разпореждане на Й.И.С., началник жил. У-ние и в присъствието на свидетели 1. С.С.С. - техник; 2. Т.М.Ж. - финансов изпълнител при Ч.ски Градски народен съвет, на основание Министерско постановление № 15/13.VIII. 1948 г. публ. В Д.В. бр. 194/1949 година и чл.15 и 16 от З.Д.С. Монопол, публикуван в Д.В. бр. 178/1947 година. Одържавеният имот е записан в същия акт, че е с площ 3,320 кв.м /Посочен в същия акт/ заедно с винарски склад, находящ се до района на гара Ч., съставляващ пл.сним. №246 при граници: зап.Мзра; юг - С.Г.; Из. - Ив. Ж. Г. и север - Ж.П.Линия. Винарският склад е застроен на 447 кв.м п.масив. постройка и едно отделение едноетажно. Навес залепен за северната страна на склада с 105 кв.м и западно - склад на 5 кв.м. Предприятието, на което бил отстъпен тогава имота за ползуване е Държавен спиртен монопол - гр. Ч. на основание постановление на Министерски съвет № 15 от 13.VIII. 1948 г. от Д.В. бр. 194/1948 година - Подробното описание на акта и самия акт е по гр.д. №332/1996г. на ЧРС. Заведената искова претенция от Т. С. е по гр.д. № 332/26.07.1996 година по описа на Районен съд Ч.. С решение №170/28.12.1997 година по същото дело, Т.Р. възстановила горепосочената собственост в своя патримониум. Тази собственост към онзи момент - 15.03.1996г. била в активите на Общината, видно от посочения и подробно описан по-горе акт. С решението се задължавали РДВР Ст.Загора; Община Ч., ТДУ Ст.Загора и Обл. Управител Хасково /държателите на имота/ да предадат на ищцата Т.Р.С. - като наследник на починалите й родители Р.Х.К. и Р.М.К. собствеността и владението на 2640 кв.м, ведно с построените в него постройки, като в останалата част до 3260 кв.м, представляващо планоснимачен №966 в кв.54 по плана на гр.Ч. искът е бил отхвърлен, като неоснователен.

Пет месеца и единадесет дена преди да заведе гражданската си претенция гр.д. №332/1996 година и да възстанови горепосочения имот Т.Р.С. продала на ЕТ "Бони МИ - Н. М." с договор за продажба на наследство с №2470/15.03.1996 година - продажбата е извършена пред нотариус Н.Матева с район на действие РС Г..

Шест месеца и деветнадесет дена след като Т. е възстановила наследство по съдебен ред, което не е имала към момента на продаване на наследството 15.03.1996, имотът отново бил продаден само, че не от собственика, а от купувача на наследство. От покупката на наследството и новата продажба осъществена от ЕТ "Бони МИ - Н. М." вече била минала една година, девет месеца и тринадесет дни. С Нотариален акт №151, том 1, дело № 1200/16.06.1998 г. - продавача ЕТ „Бони МИ - Н. М." продал процесния имот на Община Ч.. За да извърши тази продажба Н. М. представил пред нотариус при РС  Ч. Решение №142/06.02.1991 година на ОС гр. Г. за рег. на ЕТ "Бони М - Н. М."; Решение №170/28.12.1997 година на РС Ч. за възстановяване на собствеността, съгласно ЗВСОНИ на Т.Р.; У-ние за наследници № 465/20.02.1997 година от Общ. Г.; На №32, том. I дело №91/1943 година - издаден от РС Ч.; Договор за продажба на наследство от 15.03.1996 год., Нотариално заверен и вписан при Районен съд  Ч.; Скица №322/15.06.1998 г., издадена от Община гр. Ч.; У-ние № 260/15.06.1998 г. за базисна оценка издадена от Общ. гр. Г.; У-ние № 1024/15.06.1998 г. за данъчна оценка, издадено от Дан. служба ТУД гр. Ст.Загора. От своя страна купувача Община гр. Ч. била представила Решение №216/28.05.1998 година на Общински съвет гр. Ч. за закупуване на недвижим имот; Заповед №146/12.06.1998 година на Кмета на Община Ч.; Банково бордеро от 16.06.1998 година на Булбанк гр. Ч. за направен превод за изплащане на продажната цена, в което е посочена и сумата от 75 000 000.00 лева, която сума била преведена по сметка на продавача.

Ищцата моли съда да прецени наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността относно имотите, одържавени на основание на някои от законите, с които след приемането на ЗОСОИ се разширило приложното поле на ЗВСОНИ, тези предпоставки трябвало да се преценят към 22.11.1997 г., когато влиза в сила ЗОСОИ, тоест един месец и шест дена преди постановяване на решение по гр. д. №322 на ЧРС, а именно 28.12.1997г. Не било известно дали е чакано влизането на закона в сила, за да може да се извърши новата сделка и Община Ч., наново да впише в активите си същия имот. Възстановявало се правото на собственост върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. Това реституционно основание предвиждало хипотезите, при които имотът не е бил надлежно одържавен, въз основа на национализационен или благоустройствен закон, а е бил завзет от държавата или процедурата за отчуждаване не е била спазена, при което той не можел да бъде реституиран, като отчужден по някой от визираните в чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ и чл.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ изброително посочени нормативни актове. По обясними причини през периода 1944г. - 1989г. неговият собственик не е могъл да защити правото си на собственост по исков път, а след 1989 г. би могло да му бъде противопоставено възражение за изтекла придобивна давност. С въвеждането на това реституционно основание и заличаване изтеклата придобивна давност по отношение на имоти, подлежащи на реституция до влизане в сила на ЗОСОИ (22.11.1997 г.) - □ 1, ал. 3 ПЗР на ЗОСОИ, с която се създала чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, собствениците на имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините или народните съвети през периода 1944-1989 г. можели да ги реституират. Ефектът на реституцията настъпва по право и правоимащите по нея в основната хипотеза, могат да защитят правото си на собственост по исков ред. По смисъла на чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ реституцията настъпва по право - по силата на закона, при наличие на визираните в него условия - чл.2, ал.3 без да е необходим някакъв допълнителен административен или съдебен акт. Следователно съгласно цитирания текст моментът на реституцията настъпвал на 22.11.1997 г., тъй като преди тази дата липсва един от елементите на фактическия състав на реституцията - нормативният акт, по който имотът е бил одържавен и подлежи на връщане на бившия му собственик или на неговите наследници.

В настоящия случай бившият собственик не бил жив, но неговата наследничка Т.Р.С. била жива и като такава е възстановила имота си на нейно име. Н. М. в качеството си на едноличен търговец е закупил наследство - каквото е имала Т.Р. не към момента на възстановяване на процесният имот, а именно 15.03.1996 година.

Ищцата твърди, че фактическият състав на възстановяването на собствеността включвало: 1) Право на собственост върху недвижим имот, отчужден по нормативни актове, посочени в чл.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ...; 2) Отчуждените сгради да съществуват към 25.02.1992г., а ако не съществуват или са останали с временен режим, дворното място да отговаря на изискванията на самостоятелен парцел като последните могат да бъдат включени в режима на бъдещо застрояване по ЗРП; 3) Мероприятието, за което е бил отчужден имота, фактически да не е започнало; 4) искане за възстановяване на собствеността му от бившия собственик или неговите наследници в съответния преклузивен срок и позитивно решение на органа по реституцията по него - тази предпоставка е извършена от наследника Т.Р.С..

Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (ЗАВОИ), конфискуваните недвижими имоти по чл.1 от закона се връщали на лицата, от които са били конфискувани или на техните наследници по закон. Т.Р.С. е тази наследничка към момента на връщане на отнетия имот. Свързването на искането за връщане на конфискувания имот със срок от две години след влизане в сила на ЗАВОИ, възстановен със ЗОСОИ с начало влизане в сила на последния, било мотивирано не само от съображения за правна сигурност, с оглед бързо разрешаване на въпроса със статута на тези имоти, но и поради обстоятелството, че реституцията им не настъпвала по силата на закона, а исковият път на защита - път, който е извървяла наследничката по закон Т. Р. С..

На основание чл.90а от Закона за наследството договорът по чл.212 от ЗЗД нямал действие по отношение на имоти, правото на собственост, върху които е възстановено по-късно.

По отношение на правото на собственост върху одържавени на основание на някои от законите, с които след приемането на ЗОСОИ се разширявало приложното поле на ЗВСОНИ - било ли е загубено или не, е налице константна практика на ВКС, съгласно която правото на собственост не се губело.

До постановяването на решение, с което правото на собственост се възстановява, то това право не можело да бъде обект на прехвърлителна сделка, обстоятелство от което Н.М. се е възползувал, като е представил договор за продажба на наследство с дата преди решението на РС Ч., постановено по гр.дело 332/1996г.

Ищцата твърди, че била недопустима продажбата на бъдещи вещи, които към момента на продажбата - 15.03.1996 год. не са съществували в патримониума на продавача. Основание за това била разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Следователно към момента на продажба на наследството 1996 год., правото на собственост върху гореописаният имот все още не е било възстановено, поради което не е било възможно продавачът Т. Р.С. да прехвърли собствеността в полза на едноличния търговец Н. М. и по силата на чл.26 от ЗЗД договорът е нищожен, поради невъзможен предмет. В определението на правната характеристика на чл.212 - 213 ЗЗД се казвало, че продажбата на наследство е договор, с който наследникът-продавач прехвърля на купувача съвкупността от правата и задълженията, които е наследил срещу определена цена. Този договор съдържа елементи на договора, конкретно посочени от законодателя, елемента на съгласие както и форма. Законодателят бил казал също, че за да се сключи този договор, наследството трябвало да бъде открито, в противен случай договорът е нищожен. В настоящия случай продажбата била извършена преди имота, който визира ищцата по-горе да бъде открит - в настоящия случай имало „Новооткрит имот". Т.Р. е гарантирала качеството си на наследник, както и откритото към онзи момент наследство, но не и „новооткритото наследство" към 28.12.1997 година.

Купувачът на наследството не ставал наследник, което е едно лично и неотчуждимо качество, т.е. всички особени права, които са свързани с качеството "наследник" не можели да се прехвърлят с този договор. Т.Р.С. е наследник на „новооткрито наследство" и като такава тя става изключителен собственик на имота, а след нейната кончина и отказа от наследство на единият й син, наследник става М.Л., от който ищцата била закупила наследствени права и за новооткритите по-късно имоти.

Сделката била извършена при накърняване на добрите нрави в обществото. Н. М. се възползувал от документ, който не му давал право да продава новооткритото наследство. Правната норма на чл.26, от ЗЗД давала една възможност за поглед върху "неоткрито" наследство. Това наследство не можело да съществува, доколкото наследството представлявало съвкупност от правата и задължения, принадлежали на наследодателя, които едва от момента на смъртта му придобивали качеството на наследство и преминавали върху неговите наследници (ако то бъде прието Т.Р. е собственик на новооткритото наследство върху процесуалния имот. Имота, защото към момента на покупката тя е била жива и по неизвестни причини въпреки представеното Удостоверение за наследници №465/20.02.1997 година от Общ. Г., от което е видно, че Т. Р.С. е наследник, представил е също и Решение №170/28.12.1997 година на РС  Ч., в което е видно, че имотът е възстановен на Т.Р.. Ако е имало съгласието на Т.С., за да бъде сделката чиста, то М. е можел да поиска, тя да му прехвърли имота с НА, но това не се е случило, защото С. не е дала съгласието си, тоест такова съглашение няма. Съдебното решение постановено по гр.д. №332/1996 година по описа на ЧРС, е задължително за всички, участващи в сделката на осн.чл.297 ГПК факт, който не бил отчетен нито от Община Ч., нито от Н.М., нито от нотариуса изповядал сделката.

М. се е уговорил с представляващите Община Ч., като той се е уговорил във вреда на Т.Рачева, в резултат на което от процесната сделка не били настъпили благоприятни правни последици за пряката наследничка. Ищцата твърди, че сделката противоречи на добросъвестното договаряне и добрите нрави, поради продажбата на имота от лице, което по смисъла на закона не е собственик и не следва да се легитимира като такова при наличие на жив собственик.

Ищцата твърди, че видно от представеното като доказателство влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 32/1996 година по описа на ЧРС, имотът бил ползван към датата на постановяването му за „нуждите на противопожарната охрана". Понастоящем същият бил предоставен за ползване от Община Ч. на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" Ч..

Предвид гореизложените съображения ищцата Р.А.Ю. моли съда да уважи предявените искове.

 

Постъпил е първи отговор на исковата молба от Община Ч., която  оспорва по основание и размер предявените от ищцата против Община Ч. искове, като излага подробни съображения :

Ответникът твърди, че към момента на сключване на договора за продажба на наследство от 30.11.2009г., процесният имот не е бил част от наследството, останало от Т.Р.С.-К..

Към датата на смъртта - 25.03.2002 г. имотът действително не е бил част от имуществото на Т.Р.С.-К., поради която причина, същият не би могъл да бъде обект на извършената от нейния наследник прехвърлителна сделка.

От съдържанието на съставения договор за продажба на наследство от 30.11.2009 г. се установявало, че предмет на сключената прехвърлителна сделка било „цялото’’ наследство “(открито и неоткрито, възстановено и невъзстановено), оставено от покойната му майка Т.Р.С. -К., придобито от покойните и родители - Р.М.К. и Р.М.К.”.

Ответникът счита, че продажбата на неоткрито наследство е недействителна правна сделка по смисъла на чл.26. ал.1 от ЗЗД, поради която в тази част сключеният договор е нищожен.

На второ място, с извършената прехвърлителна сделка, наследникът на Т.Р.С.-К. се е разпоредил с цялото останало от майка му наследство, като по този начин е извършил акт на разпореждане с идеални части от наследството, които той вече не е притежавал. Видно от представеното удостоверение за наследници на Т.Р.С., след нейната смърт тя е оставила като наследници - М.Х.Л., Р.Х.Л. и съпруга й Е.С.С., за които няма данни същите да са извършили прехвърляне на своите идеални части от наследството в полза на ищцата - Р.А.Ю..

На следващо място, обект на извършената на 30.11.2009г. прехвърлителна сделка е само наследството на Т.Р.С.-К., но ограничено до имуществото, което същата е получила в наследство от своите родители - Р.М.К. и Р.М.К.. От така направената уговорка, следвал извода, че обект на извършеното разпореждане са конкретни права върху имоти, които са били включени в наследствената маса на починалите Р.М.К. и Р.М.К., а не цялото имущество, което е останало в наследство от Т.Р.С.. В тази връзка, счита че сключеният договор няма характеристиките на Договор за продажба на наследство по смисъла на чл.212 от ЗЗД, а представлява разпоредителна сделка, която поради липса на предмет и форма (доколкото се касае за продажба на недвижими имоти) е недействителна.

Към момента на смъртта на Т.Р.С.-К., процесният имот не е бил част от нейното имущество, поради което същият не представлява част от оставеното от нея наследство.

Доколкото процесният недвижим имот бил идентичен с този, описан в съставения АДС № 153 от 24.04.1951 г. и доколкото са били налице предпоставките на действуващия и приложим реституционен закон, то процесният имот е бил обект на реституция в полза на наследниците на бившите му собственици, за които се твърди, че са наследодатели на Т.Р.С.-К..

Видно от съставения АДС, имотът бил одържавен на основание ПМС № 15/13.08.1948 г. издадено на основание чл.16 от Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия е плодови ракии и вино (обн.ДВ бр. I 78/1947г.).По силата на Закона за възстановяване собственост върху одържавени недвижим имоти (обн. ДВ бр.15 от 21.02.1992г.) и на основание чл.2 от него, собствеността върху процесния недвижим имот (при наличие на законоустановените предпоставки за това ) е настъпило в полза на бившите собственици, респ. техни наследници от момента на влизане в сила на този закон, а именно 24.02.1992г. Възстановяването на собствеността било настъпило по силата на закона, без да е било необходимо имота да бъде деактуван или да бъде издаван нарочен административен акт, оповестяващ настъпилата реституция. Поради тази причина, проведеното пред Районен съд гр.Ч. производство нямало характер на реституционна процедура за възстановяване на собствеността на процесния имот, а единствено защита на правото й на собственост спрямо владеещите несобственпци. В тази връзка правата на собственост на Т.Р. не са възникнали по силата на постановеното съдебно решение, а по силата на реституционния закон, на основание на който същата е заявила своето право на собственост. Обстоятелството, че съдебното решение е влязло в сила след извършеното от нея разпореждане с наследството, останало от бившите собственици - Р.М.К. и неговата съпруга, не променя този извод.В тази връзка процесният имот има характер на новооткрито наследство, но от датата на влизане в сила на реституционния закон - 24.02.1992г., а не от датата на влизане в сила на постановения съдебен акт - 03.02.1998г.

На 15.03.1996г. Т.Р. се е разпоредила с полученото от нея наследство, останало след смъртта на баща й - Р.М.К. и Р.Х.К.. Продажбата на наследството била извършена в изискуемата от закона форма и съдържание и същата е породила желаните от нея последици. В качеството си на приобритател по така сключения договор представлявания от Н.И. М. Едноличен търговец с фирмено наименование „Бони-Ми-М." е придобил правата върху наследеното имущество в цялост, включително и върху правата на собственост на останалите в наследство недвижим имоти и върху възстановените такива към датата на сключения договор. Към датата на извършената прехвърлителна сделка процесният имот е имал характер на новооткрито наследство, което е било включено в наследствената маса, обект на извършеното разпореждане,

Процесният имот е прехвърлен в собственост на Община Ч., на основание сключен на 16.07.1998г. с приобритателя ЕТ „Бони-Ми-М.” с.Борики договор за покупко-продажба, обективиран в съставения Нотариален акт № 151, том И, н.д.1200/1998г. Договорът е сключен на основание прието от Общински съвет гр.Ч. Решение за неговото закупуване. Въз основа на осъществената прехвърлителна сделка, процесният имот е надлежно актуван с АОС № 147 от 06.01.1999г. като публична общинска собственост. От момента на извършената прехвърлителна сделка имотът до сега имотът се владеел от страна на Община Ч.. С Договор от 05.09.2002г. имотът бил предоставен за безвъзмездно ползване на РД на МВР гр.Стара Загора.

При тези данни, ответникът счита, че Община Ч. е придобила имота от собственик на годно придобивно правно основание. Сключената сделка не страдала от пороци, поради което желаният в нея транслативен ефект е настъпил.

От момента на придобиване на собствеността -16.07.1998г. до настоящия момент, имотът се владеел и държал от Община Ч., която упражнявала фактическа власт върху него с правата и намеренията си на негов собственик. От датата на придобиване на имота били изтекли повече от десет години, което давало основание на Община Ч. да твърди, че освен на договорно основание, обективирано чрез съставения Нотариален акт № 151, том И, н.д.1200/1998г. имотът бил придобит от нея на оригинерно правно основание - упражнено повече от пет години, респ. десет години от датата на сключената придобивна сделка.

При тези съображения Община Ч. е придобила правото на собственост върху процесния имот, още повече, че договорът за продажба на наследство от 30.11.2009г.. от който се черпят претендираните права не е бил надлежно вписан, поради което същият не би могъл да се противопостави на трети лица. вкл. Община Ч..

Предвид гореизложеното, ответникът Община Ч. моли съда да отхвърли предявеният ревандикационен иск като неоснователен и недоказан.

 

В законоустановения едномесечен срок е постъпил и втори писмен отговор от втория ответник Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – гр. Стара Загора , с който вземат становище, че исковата молба е ненадлежно предявена към тях като ответник и следва да бъде оставена същата без движение, а по съществото на делото изразяват становище, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен по отношение на тях, по съображенията подробно изложени в този писмен отговор.

С определение от 10.11.2014 г. съдът е заличил като втори ответник по делото Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - Ч. чрез Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - гр. Стара Загора, с адрес: гр.Стара Загора, ул."Св.Княз Борис" №83 и на негово място е конституирал като втори ответник по делото: Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” с адрес гр.София, ул. “Пиротска” №171А.

 

В законоустановения едномесечен срок е постъпил трети писмен отговор от третия ответник Министерство на регионалното развитие и благоустройството – гр. София чрез Областния управител на Област Стара Загора, с който вземат становище, че исковата молба е частично недопустима, тъй като Държавата не притежавала право на собственост върху така описания в исковата молба поземлен имот и следва да бъде частично прекратено делото, а по съществото на делото изразяват становище, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен по съображенията подробно изложени в този писмен отговор.

         В законоустановения едномесечен срок е постъпил втори писмен отговор от втория надлежен ответник Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – гр. София, с който вземат становище, че исковата молба е надлежно предявена към тях като ответник, а по съществото на делото изразяват становище, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен по отношение на тях, по съображенията подробно изложени в този писмен отговор. Представят и молят да бъдат приети като писмени доказателства по делото, Акт за общинска собственост № 147/06.01.1999г., Решение № 216/28.05.1998г. както и Заповед № РД 09-316 от 05.09.2002г. на Община Ч. и Договор от 05.09.2002г. изх. № 11497/11.09.2002г.

 

         Ищцата редовно призована по делото, чрез особения представител адв. Д., моли съда да уважи изцяло така предявения иск, по съображенията подробно изложени в съдебно заседание, както и в депозираната по делото писмена защита.

         Ответникът по делото Община гр. Ч., редовно призован, явява се адв. Ц., която от името на своя доверител моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, по съображенията подробно изложени в съдебно заседание, както и в депозираната от нея подробна писмена защита.

         Вторият ответник Министерство на регионалното развитие и благоустройството редовно призовани, явяват се юрисконсулт П., която от името на своя доверител моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, по съображенията подробно изложени в съдебно заседание, както и в депозираната от нея подробна писмена защита.

        

         След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :

Безспорно е по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. Стара Загора. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

 

  Безспорно е установено, че процесния имот е отнет с Акт, пореден №153 по актовите книги на Общински съвет по местонахождение на имота гр. Ч., като датата на съставяне на акта е 24.04.1951 година с разпореждане на Й.И.С., началник жил. У-ние и в присъствието на свидетели 1. С.С.С. - техник; 2. Т.М.Ж. - финансов изпълнител при Ч.ски Градски народен съвет, на основание Министерско постановление № 15/13.VIII. 1948 г. публ. В Д.В. бр. 194/1949 година и чл.15 и 16 от З.Д.С. Монопол, публикуван в Д.В. бр. 178/1947 година. Одържавеният имот е записан в същия акт, че е с площ 3 320 кв.м /Посочен в същия акт/ заедно с винарски склад, находящ се до района на гара Ч., съставляващ пл.сним. №246 при граници: зап.Мзра; юг - С.Г.; Из. - Ив. Ж. Г. и север - Ж.П.Линия. Винарския склад е застроен на 447 кв.м п.масив. постройка и едно отделение едноетажно. Навес залепен за северната страна на склада с 105 кв.м и западно - склад на 5 кв.м. Предприятието, на което е отстъпен тогава имота за ползуване е Държавен спиртен монопол - гр. Ч. на основание постановление на Министерски съвет № 15 от 13.VIII. 1948 г. от Д.В. бр. 194/1948 година - Подробното описание на акта и самия акт е по гр.д. №332/1996г. на ЧРС.

С  решение №170/28.12.1997 г. постановено гр.д. № 332/26.07.1996 г. по описа на Районен съд Ч., Т.Р. е бил уважен иска на същата по чл.108 от ЗС за защита правото й на собственост. С решението РДВР Ст.Загора; Община Ч., ТДУ Ст.Загора и Обл. Управител Хасково /държателите на имота/ са осъдени да предадат на ищцата Т.Р.С. - като наследник на починалите й родители Р.Х.К. и Р.М.К. собствеността и владението на 2640 кв.м, ведно с построените в него постройки, като в останалата част до 3260 кв.м, представляващо планоснимачен №966 в кв.54 по плана на гр.Ч. искът е бил отхвърлен, като неоснователен.

 

По отношение на иска за предаване владението и собствеността на процесния недвижим имот съдът намира следното:

За да се уважи ревандикацинния иск по чл.108 от ЗС ищцата следва да докаже следните три предпоставки: 1.Че ищеца е собственик на процесния недвижим имот, 2. Че ответника владее или държи същия имот и 3. Че ответника владее или държи имота без да има правно основание за това.

 

По отношение на първата предпоставка настоящият съд възприема следното:

Ищцата се легитимира като собственик с договор за продажба на наследство от 30.11.2009 г., по силата на който М.Х.Л. й продал цялото си наследство /открито и - открито, възстановено и не възстановено/ оставено от покойната му майка Т.Р.С.-К., придобито от покойните й родители - Р.М.К. и Р.М.К., бивши жители на град Г.. Договорът бил съставен от нотариус Св.Василев, в район на действие, рег. № 093 на НК и регистриран с рег. № 10549. В удостоверение за наследници на Т.Р.С. фигурирал и другият й син, а именно Р.Х.Л., ЕГН **********, който е предоставил Заявление за отказ от наследство от наследодателката си Т.Д. и в уверение на това, че М.Л. е единствен наследник на майка си.

 

Също така съдът намира, че през 1996 година наследодателката на М.Л. и негова майка, Т.Р.С., е завела дело за предаване на владението на вече възстановените й незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. недвижими имоти в нейния случай - дворно място с пл. № 3737, част от Парцел I отреден за Противопожарна охрана - от кв. № 54 по плана на гр. Ч., цялото дворище, съдържащо 2640 кв. метра, заедно с построените в него Винарски склад на един етаж / преустроени в сграда за Противопожарна охрана с 447 кв.м. Застроена площ и Жилище на един етаж долепено до северната част на Склада с 42 кв.м. Застроена площ при граници на дворището: Парцел П-втори - Жилищен комплекс, Парцел № I първи - ЖП - гара, Терен за озеленяване и терен на противопожарна охрана и улица. Имотът е подробно описан в НА № 32 том. I, дело № 91/1943 г., издаден от Районен съд Ч. - като собственици в него са посочени родителите на Т.Д..

 

Съдът счита, че с решение №170/28.12.1997 година по същото дело, Т.Р. не е възстановила горепосочената собственост в своя патримониум, като това става по силата на самия реституционен закон от 1992, а именно Закона за възстановяването на собствеността върху одържавени недвижими имоти, /ЗВСОНИ обн. ДВ бр.15/1992 год./ и влязъл в законна сила на датата 25.02.1992 год. Именно по силата на този закон е възстановена собствеността на Т.Р.. С решението по чл.108 от ЗС на Ч.ския РС се задължават ответниците РДВР Ст.Загора; Община Ч., ТДУ Ст.Загора и Обл. Управител Хасково /държателите на имот/ да предадат владението си на ищцата Т.Р.С. - като наследник на починалите й родители Р.Х.К. и Р.М.К. собствеността и владението на 2640 кв.м, ведно с построените в него постройки, като в останалата част до 3260 кв.м, представляващо планоснимачен №966 в кв.54 по плана на гр.Ч. искът е бил отхвърлен, като неоснователен.

 

Но пет месеца и единадесет дена преди да заведе гражданската си претенция гр.д. №332/1996 година по описа на ЧРС Т.Р.С. е продала на ЕТ "Бони МИ - Н. М." с договор за продажба на наследство с №2470/15.03.1996 година - продажбата е извършена пред нотариус Н.Матева с район на действие РС Г.. Продажната цена на този валиден договор е в размер на 500 000 /петстотин хиляди/ неденомиринаи лева.

Същият договор е съставен изцяло съобразно изискнанията на чл.212, ал.2 и ал.3 от ЗЗД, които гласят, че този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договорящите да бъдат нотариално заверени. Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан.

С оглед на горецитираните императивни законови разпоредби на ЗЗД съдът намира, че процесния договор за продажбата на наследството от 15.03.1996 год. на Т.Р. като цяло се явява напълно валиден действителен и съставен изцяло в съответствие с изикванията на закона. Същият договор е съставен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на страните по него и е надлежно вписан. Налага се категоричния извод, че още през 1996 год. собствеността върху процесния имот е преминала към купувача по този договор, а именно ЕТ "Бони МИ - Н. М.". От това следва заключението, че ищцата няма как да придобие собствеността от наследниците на Т.Р., след като тази собственост е преминала към третото лице ЕТ "Бони МИ - Н. М.".

В последствие с Нотариален акт №151, том 1, дело № 1200/16.06.1998 г. - продавача ЕТ „Бони МИ - Н. М." е продал процесния имот на Община Ч.. За да извърши тази продажба Н. М. представил пред нотариус при РС  Ч. Решение №142/06.02.1991 година на ОС гр. Г. за рег. на ЕТ "Бони М - Н. М."; Решение №170/28.12.1997 година на РС Ч. за възстановяване на собствеността, съгласно ЗВСОНИ на Т.Р.; У-ние за наследници № 465/20.02.1997 година от Общ. Г.; На №32, том. I дело №91/1943 година - издаден от РС Ч.; Договор за продажба на наследство от 15.03.1996 год., Нотариално заверен и вписан при Районен съд  Ч.; Скица №322/15.06.1998 г., издадена от Община гр. Ч.; У-ние № 260/15.06.1998 г. за базисна оценка издадена от Общ. гр. Г.; У-ние № 1024/15.06.1998 г. за данъчна оценка, издадено от Дан. служба ТУД гр. Ст.Загора. От своя страна купувача Община гр. Ч. била представила Решение №216/28.05.1998 година на Общински съвет гр. Ч. за закупуване на недвижим имот; Заповед №146/12.06.1998 година на Кмета на Община Ч.; Банково бордеро от 16.06.1998 година на Булбанк гр. Ч. за направен превод за изплащане на продажната цена, в което е посочена и сумата от 75 000 000.00 лева, която сума била преведена по сметка на продавача.

 

След като това лице е станало собственик на същия имот още през 1996 год., той е в правото си да се разпорежда както намери за добре със своя имот. В тази връзка и тази сделка се явява напълно валидна и законосъобразна.

 

С Договор от 05.09.2002г. Община Ч. е предоставила имота за безвъзмездно ползване на РД на МВР гр.Стара Загора.

 

С договор за продажба на наследство от 30.11.2009 г. М.Х.Л. продава на Р.А.Ю. цялото си наследство /открито и - открито, възстановено и не възстановено/ оставено от покойната му майка Т.Р.С.-К., придобито от покойните й родители - Р.М.К. и Р.М.К., бивши жители на град Г.. Договорът е съставен от нотариус Св.Василев, в район на действие, рег. № 093 на НК и регистриран с рег. № 10549.

 

От заключението на допълнителна комплексна техническа и икономическа експертиза се установява следното :

В периода след сключване на сделката между Община Ч. и ЕТ „Бони МИ - Н.М.” на 16.06.1998 г. не са правени никакви преустройства върху сградите, находящи се в процесния имот

Пазарната стойност на процесните сгради възлиза на 88 000 лв., като тази стойност следва да се приеме и за цена на иска, съгласно чл.69, ал. 1, т. 2 от ГПК

За периода 25.06.2005г. - 25.06.2010г., месечният наем на сградата със застроена площ 447 кв.м., за която е долепена сграда с 42кв.м. застроена площ е общо 23 472лв.

 

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява следното :

Стойността на обезщетението за ползване на процесиите имоти за периода 26.05.2006 г. - 26.06.2010 г. възлиза на 22 034 лв.

 

От допълнителното заключение на съдебно – техническа експертиза се установява следното :

Стойността на обезщетението за ползване на процесиите имоти за периода 21.02.1992 г. - 26.06.2010 г. възлиза на 58 613 лв.

 

От разпитаните в хода на процеса свидетели С.И.Г. и Н.Г.Г. се установява, че от 16.07.1998г. до сега Община Ч. не е губила владението на имота и е упражнявала е фактическа власт върху него.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

За да бъде уважен иска по чл. 108 от ЗС, следва да са налице три кумулативни предпоставки - ищецът да притежава право на собственост върху имота, предмет на иска; имотът да се намира във владение или държане на ответника; ответникът да владее или държи имота без основание. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на вещта, предмет на иска и че вещта се намира във владение или държане на ответниците, а ответниците следва да установят основанието, на което владеят или държат процесния имот.

Безспорно е установено, че процесният имот е одържавен по силата на Постановление на МС №15 от 13.08.1948 г. и чл.15 и 16 от Закона за държавния спиртен монопол, т.е по реда на Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино. В Акта за завземане на одържавения имот № 153/24.04.1951 г. като собственик е посочен Р.М.К.. От удостоверение за наследници № 465/20.02.1997 г. е видно, че Т.Р.С.-К. е наследник на Р.М.К..

Ето защо по силата на чл. 2 от ЗВСОНИ (обн. ДВ бр.15 от 21.02.1992г.), собствеността върху процесния имот (при наличие на законоуставените предпоставки за това ) е възстановена на  бившите собственици, респ. техни наследници от момента на влизане в сила на този закон, а именно 25.02.1992 г. Така правото на собственост на Т.Р.С. е възникнало по силата чл. 2 от ЗВСОНИ, а не по силата на решение №170/28.12.1997 г. на Ч.ския районен съд.

Поради това следва да се приеме, че Т.Р.С.-К. валидно се е разпоредила с полученото от нея наследство като на 15.03.1996 г. го е прехвърлила на Н.И. М. в качеството му на ЕТ “Бони-Ми-М.”. Договорът е сключен в предвидената от разпоредбата на чл. 212, ал. 2 от ЗЗД писмена форма с нотариална заверка на подписите и е вписан в Имотния регистър при Службата по вписване.

Приобритателят ЕТ “Бони-Ми-М.” е прехвърлил собствеността на процесния имот на Община Ч., с договор за покупко – продажба от 16.07.1998 г., обективиран в съставения Нотариален акт № 151, том II, н.д. 1200/1998г. Въз основа на осъществената прехвърлителна сделка, процесният имот е надлежно актуван с АОС № 147 от 06.01.1999г. като публична общинска собственост.

Предвид изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че ищцата  Р.А.Ю. не е придобила правото на собственост върху процесния имот по силата на сключения договор за продажба на наследство от 30.11.2009 г. между М.Х.Л. и нея, тъй като към този момент спорния имот не е бил част от патримониума на Т.Р.С.. Освен това договорът за продажба на наследство от 30.11.2009 г., макар и сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, не е и вписан и поради това не би могъл и да се противопостави на Община Ч..

Поради това съдът намира, че ищцата Р.А.Ю. не е установила, че е собственик на процесния имот, поради което предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС следва да бъде изцяло отхвърлен.

 

С оглед неоснователността на иска по чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен предявения установителен иск за недействителност на Нотариален акт № 151, том I, дело № 1200/1998г. и иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване в размер на 950 400 лева за ползване на процесния имот за периода от 25.06.2005г. до 25.06.2010г., ведно със законната лихва за забава, с оглед на подробните съображения и доводи изложени по-горе.

 

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата Р.А.Ю.  следва да бъде осъдена да заплати на ответника ОБЩИНА Ч. направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

 

Ищцата Р.А.Ю. следва да бъде осъдена да заплати на ответника МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 170 лв. изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 4 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

 

Ищцата Р.А.Ю. следва да бъде осъдена да заплати на ответника ГД “Пожарна безопасност и защита на населението” направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 170 лв. изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 4 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Но тъй като ищцата с Определение № 1031/29.06.2012 год. по ч.гр. дело № 440/2012 год. по описа на Апелативен съд Пловдив е освободена от внасяне на разноски по делото, то такива разноски в нейна тежест не следва да бъдат присъждани от настоящия съд.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                         Р      Е      Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Р.А.Ю. с ЕГН **********   от гр.Ч., понастоящем в ***, МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО с адрес : гр. София, ул. “Кирил и Методий 17 и Главна Дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” с адрес: гр. София, ул. “Пиротска” № 171А за предаване владението и собствеността на следния недвижим имот:     

-Дворно място от 2640 кв.м., представляващо част от дворно място цялото от 3260 кв.м., представляващо имот пл.№966 в кв. 54 по плана на гр. Ч., находящо се в ***, а видно от представеното по делото Удостоверение за идентичност с изх. № АБУ-2/08/01/201Зг., понастоящем процесния имот е с пл. № 3737, попълнен по кадастралния план със Заповед №РД-09-152/15.06.1998г., попадащ в УПИ I -Пожарна охрана в кв.54 по плана на гр.Ч., ведно с построените в имота: сграда, представляваща винарски склад със застроена площ 447 кв.м. и сграда, представляваща едноетажно жилище, състоящо се от две стаи, кухня и антре с 42 кв.м. застроена площ, долепено за северната част на винарски склад, при граници на имота, улица, УПИ II -Комплекс Жилищно Строителство, УПИ 1У-963, 3602, 355, УПИ 1-ЖП гара като неоснователен и недоказан.

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Р.А.Ю. с ЕГН ********** от гр.Ч., понастоящем в  ***, МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО с адрес : гр. София, ул. “Кирил и Методий 17 и ГД “ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” с адрес : гр. София, ул. “Пиротска” № 171А за прогласяване на нищожност на основание чл.185, б."а" ЗЗД, чл. 40 ЗЗД, чл.9 ЗЗД, както и на основанията на чл. 576 от ГПК във връзка с чл. 574 от ГПК и във вр. с чл.578, ал.4 от ГПК, на изповяданата с Нотариален акт №151, том.1, дело №1200/16.06.1998г. сделка, като неоснователен и недоказан.

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Р.А.Ю. с ЕГН ********** от гр.Ч., понастоящем в  ***, и ГД “ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” с адрес : гр. София, ул. “Пиротска” № 171А за заплащане на обезщетение в размер на 950 400 лева за ползване на Дворно място от 2640 кв.м., представляващо част от дворно място цялото от 3260 кв.м., представляващо имот пл.№966 в кв. 54 по плана на гр. Ч.,находящо се в ***, а видно от представеното по делото Удостоверение за идентичност с изх. № АБУ-2/08/01/201Зг., понастоящем процесния имот е с пл. № 3737, попълнен по кадастралния план със Заповед №РД-09-152/15.06.1998г., попадащ в УПИ I -Пожарна охрана в кв.54 по плана на гр.Ч., ведно с построените в имота: сграда, представляваща винарски склад със застроена площ 447 кв.м. и сграда, представляваща едноетажно жилище, състоящо се от две стаи, кухня и антре с 42 кв.м. застроена площ, долепено за северната част на винарски склад, при граници на имота, улица, УПИ II -Комплекс Жилищно Строителство, УПИ 1У-963, 3602, 355, УПИ 1-ЖП гара за периода от 25.06.2005 г. до 25.06.2010г., ведно със законната лихва за забава, като неоснователен и недоказан.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :