Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 338                                  11.11.2016г.                        град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ въззивен състав

На единадесети октомври 2016 година

в публичното заседание, в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ :         ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                      СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1168 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.224, ал.1 във вр. с чл.150 и чл.262 от КТ.

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба вх.№ 2110/01.02.2016г. от работодателя- ответник “Н.”- ООД, гр.Т., обл.Х., в частта му, с която е осъден да заплати на въззиваемия- ищец/служителя си/ парично обезщетение в размер на 597 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2012г., 2013г. и 2014г., ведно със законната лихва за забава от 20.03.2015г. до окончателното изплащане на сумите, и разноските пред РС. Счита, че атакуваното Решение на РС в обжалваната от него част е незаконосъобразно и неправилно, тъй като въпреки липсата на писмено искане от работника и писмено разрешение от страна на работодателя, работникът реално е ползвал процесните дни платен годишен отпуск за тези 3 бр. поредни календарни години, тъй като в отчетите му като работодател той се е водил в отпуск, плащани са му съответните суми като в отпуск съгласно ведомостите, с изключение на м.11.2014г. Поради което моли настоящия въззивен ОС- С. да уважи изцяло въззивната му жалба, като отмени в атакуваната му част първоинстанционното Решение като незаконосъобразно и неправилно, ведно със законните последици от това- включително лихвата за забава и разноските.

В Отговора си на Насрещната въззивна жалба вх.№ 8616/15.04.2016г. сочи, че подадената насрещна въззивна жалба няма характера на “насрещна такава”, тъй като тя по никакъв начин не се отнася до исковете с правно основание чл.262 във вр. с чл.150 и чл.143, ал.1 от КТ, които са предмет на неговата първоначална въззивна жалба. Поради гореизложеното моли да не се допуска до разглеждане тази “насрещна въззивна жалба” пред настоящия въззивен ОС- С..

Процесуалния представител- адвокат на въззивника пледира пред настоящата въззивна съдебна инстанция, че неговата жалба е изцяло обоснована, основателна и доказана, поради което моли да се уважи изцяло, като се отмени осъдителната част от атакуваното от него първоинстанционно Решение като незаконосъобразно и неправилно, тъй като въззиваемият- ищец е ползвало реално отпуската, за която претендира парично обезщетение. А относно насрещната въззивна жалба- твърди, че тя няма характера на „насрещна“ такава, поради което моли да се отхвърли като изцяло неоснователна. Претендира всички свои разноски пред двете съдебни инстанции. Не е представил своя писмена Защита пред настоящия въззивен ОС- С..

 

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 6324/18.03.2016г. от въззиваемия/бившия работник/- ищеца Х.Я.Х. ***, обл.С., който счита тази въззивна жалба за изцяло неоснователна и недоказана, и заявява, че моли съда да остави в сила обжалваното Решение № 25/08.01.2016г., постановено по гр. д.№ 1445/2015г. по описа на РС- С., в частта му, с която е осъден ответника- работодател да му заплати сумата 597.00 лв., представляваща дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2012г, 2013г. и 2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2015г., като правилно и законосъобразно, а подадената против него въззивна жалба вх.№ 2110/2016г. да бъде оставена изцяло без уважение, тъй като въззивникът- ответник в първоинстанционното производство “Н.”- ООД, гр.Т., не е доволен от решението в частта, с която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за посочения в решението период и съответните лихви за забава, поради което иска от въззивният съд да го отмени в тази му част и да отхвърли изцяло предявения от ищеца иск. Жалбоподателят твърди, че мотивите на РС са необосновани и неправилни, в частта в която съдът приема, че щом няма представено писмено искане от страна на ищеца и писмено разрешение от страна на работодателя не може да приеме за установено, че ищецът е ползвал платения си годишен отпуск. Излага подробно своите становища против подадената от работодателя въззивна жалба. Предвид гореизложеното, счита подадената въззивна жалба от ответника- работодател вх. №2110/2016г. за неоснователна и недоказана, като моли да се остави в сила в обжалваната му част Решението на РС, като се осъди въззивника- ответник да му заплати изцяло и направените пред въззивната инстанция разноски.

       

По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба вх.№ 6328/18.03.2016г. от работника- въззиваемия Х.Я. ***, който заявява, че не е  доволен  от  постановеното   Решение  № 25/08.01.2016г., постановено по гр.д.№ 1445/2015г. по описа на РС- С., в частта му с която  е отхвърлен предявения от работника иск с правно основание по чл.262 във вр. с чл.150 и във вр. с чл.143, ал. 1 от КТ. Счита, че същото в тази му част е неправилно и незаконосъбразно, поради което моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постановите ново Решение, с което да уважи изцяло предявения от работника- ищец иск за заплащане на незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 81 дни. Счита, че РС неправилно и  необосновано е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове категоричен извод за полагане на извънреден труд от ищеца през посочения период от време. Необоснована и неправилна е била и преценката му относно ангажираните от ищеца доказателства, както и извода му, че те не удостоверяват  твърденията за положен извънреден труд. Излага подробни фактически и правни аргументи в  подкрепа на своите оплаквания против отхвърлителната за него част първоинстанционното Решение на РС- С.. Предвид гореизложеното моли ОС да отмени частично атакуваното Решение на РС- С. в частта му, с която е отхвърлен предявения от него осъдителен иск по чл.262 във вр. с чл. 150 и във вр. с чл.143, ал.1 от КТ за сумата от 787.50 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд от общо 81 дни за периода 22.05.2012г.- 05.11.2014г., ведно със законна лихва върху от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан, и на негово място постанови друго,  изцяло позитивно за него въззивно Решение, ведно с всички законни последици от това.  Претендира спрямо въззивника- ответник и да бъде осъден да му заплати и всички направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Настоящият въззивен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

Пред настоящата въззивна съдебна инстанция няма искани, допускани и събирани нови писмени и/или гласни доказателства, и няма назначавани нови съдебни експертизи, нито по искане на някоя от страните по делото, нито по инициатива служебно от въззивния ОС- С..

 

Въззивният ОС- С. констатира, че пред РС са събрани множество писмени и 2 бр. гласни/свидетелски показания/ доказателства, от които безспорно се установява, че страните по делото са били в трудови правоотношения помежду си, считано от 21.05.2012г. По силата на представения писмен трудов договор се установява, че ищецът- работник Х. е бил назначен при ответника- работодател на длъжността „шофьор", като трудовите правоотношения между страните са били прекратени на основание чл.325, т.1 от КТ/по взаимно съгласие/, считано от 05.11.2014г. с изрична писмена Заповед на работодателя.

Спорен между страните по делото остава въпроса дали ищецът- работник е полагал извънреден труд в съботните дни през периода от 21.05.2012г. до 05.11.2014г. включително в ответното дружество- работодател, и ако е полагал такъв- в какъв размер е дължимото му се допълнително трудово възнаграждение за този труд. На този въпрос първоинстанционният съд е отговорил в Решението със съответните мотиви изцяло отрицателно, но изводите му за цялостна недоказаност на тази ищцова претенция са неправилни и необосновани. Същевременно РС е отговорил изцяло положително на вторият спорен между страните въпрос- дължи ли се на ищеца- работник парично обезщетение за неползван и полагащ му се платен годишен отпуск за общо 50 дни, който извод се явява изцяло мотивиран, правилен и законосъобразен.

Пред РС е установено по безспорен начин, че ищецът като шофьор на автобуса на ответното дружество във връзка с възложената от работодателя му работа като „шофьор“/тоест водач на МПС/ всяка събота е управлявал поверените му 2 бр. служебни автобуси рег.№ Х 37-06 ВН и № X 61-92 ВН, като е пътувал по маршрута гр.Т.- гр. С.- гр.Т.. В подкрепа на този факт РС допуснал и събрал множество писмени и гласни доказателства, като по делото са изслушани 3 бр. свидетели И. Х. В., Д. Я. Г. и Д. П. Д., чиито свидетелски показания, като непротиворечиви с останалите писмени доказателства по делото, правилно са кредитирани изцяло с доверие от РС. От показанията на св.В. и св.Г. се установява, че ищецът- работник често е шофирал автобуса по линията гр.Т. – гр.С. и обратно през съботните дни в процесния период от време. Първият свидетел заявява, че от около 2-3 години ищецът кара автобуса, като лично свидетелят се е качвал в съботен ден на автобуса му. св. Г. потвърждава, че работното време на ищеца е било 6 дни през седмицата, като за това обстоятелство свидетелката съди от факта,   че през съботни дни се е качвала на управлявания от ищеца автобус, за да му отиде на гости. Твърди още, че през периода 2012г. - 2014г. само една събота не е работил, и «или общо 2- 3 пъти, когато автобуса го е карал съпруга на управителката» на фирмата- работодател. Ищцовата страна е представила и от РС е приета като писмено доказателство официална Справка изх.№ 34/11.08.2015г. от А.- С., от която е видно, че за периода 03.07.2012г.- 31.01.2013г. ответното дружество- работодател е изпълнявало маршрутно разписание съгласно Договор за комплексно автогарово обслужване от 29.06.2012г., като за същия период освен от ответника маршрутното разписание се е изпълнявало и от други превозвачи. РС обаче не е изследвал и обсъдил достатъчно задълбочено справката, а в нея е директно отразено, че ответното дружество е извършвало автобусни превози през всички дни от седмицата/включително и съботните/, с изключение само на неделните дни и официално обявените за национални празници дни. Следователно автобусите на ответника са пътували по официалното си разписание всяка събота, без това да се отразява документално от работодателя- превозвач. В подкрепа на показанията на свидетелските показания е категорично доказващ и факта, че работника работи всяка събота, за което са представени и приети от РС, като писмени доказателства тахографски листи и Справка № 34/11.08.2015г., от които се установява, че на конкретните дати 23.06.2012г., 07.07.2012г., 27.10.2012г., 10.11.12г., 17.11.2012г. и 26.01.2013г.(всички те съботни дни), ищецът- работник е шофирал един от двата служебни автобуси на фирмата с рег. № Х 3706 ВН и № X 6192 ВН (като за единия автобус представя тахошайби, а за другия фиш). В подкрепа на твърдението си за изработен извънреден труд, ищецът е представил и РС е приел като писмени доказателства и 10 бр. тахошайби с посочени конкретни дати/все съботни дни/ и име на шофьора- ищец на тях. В същите е посочено, че лично ищеца е управлявал автомобил/МПС/ с рег. № Х 3706 ВН, който е пътувал събота, като има отбелязване и за общо изминатите километри. Общоизвестен факт е, че тахографският лист може да бъде само един и той няма как да бъде фалшифициран, защото информацията се записва в устройството на автобуса и се проверява от органите на ДАИ. Също така нормативно е предвидена и санкция за водача на автобуса и фирмата превозвач съгласно Раздел XII, чл.92. (1) от Наредбата № 12/05.01.2007г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях, съгласно който преди започване на всеки превоз водачът е длъжен да постави тахографски лист в тахографа, в случай на монтиран аналогов тахограф или карта на водач на ППС при използване на дигитален тахограф. Тахографският лист не се сваля, а тахографската карта не се изважда преди края на работния период. При продължителност на превоза над 24 часа водачът е длъжен да заменя тахографския лист с нов не по-късно от 24 часа от поставянето на предишния.

Представена е от ищеца пред РС също и писмена Разписка от глоба с фиш от 28.07.2014г., от която е видно, че в същия ден той при управление на МПС «Ивеко 50» с рег. № Х 6192 ВН по път II - 57 в с. М., общ.С. се е движил с превишена скорост, за което е бил санкциониран от органите на МВР- КАТ- С..

Също така видно от представените пред РС от ответника- работодател работни графици за периода м. 05.2012г.- м.10.2014г., срещу името на ищеца- работник са посочени отработените ежемесечно от него работни дни, но навсякъде липсва отбелязване за полагане на труд през почивните дни или извънреден труд. Ответникът- работодател е направил опит пред РС да се освободи от отговорност от незаконосъобразното си поведение, като е представил пред РС- С. Служебна бележка от 16.04.2015г. от РС «Пожарна безопасност и защита на населението»- гр.Т., обл.Х., от която е видно, че на 13.04.2015г. е било наводнено мазе на жилищна сграда, находяща се в гр.Т., ул.“Т.“ № ., собственост на Д. И., при което «се е намокрило намиращото се там имущество». За тези обстоятелства обаче е била разпитана св. Димчева която установи, че в края на януари 2015г. помогнала на управителката на ответното дружество при пренасянето на документация от счетоводството на фирмата до мазето. Документите били в кашони, в които имало товарителници, пътни листи, «тахошайбите за старата година, за 2014г.», както и «документация от предходни години». По- късно свидетелката разбрала, че мазето е било наводнено, като цялата документация е била унищожена.

От назначената, изслушана и приета по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че поради факта на настъпило наводняване, ответникът- работодател не е представил пътни листи, графици за пътуванията на автобуса, управляван от ищеца, удостоверяващи извънреден труд.

Ответното дружество- работодател не е представило по делото пред РС оспорващи или опровергаващи доказателства, които да оспорят доказателствената сила на тези, които ищеца- работник е представил в подкрепа на твърденията си за положен от него извънреден труд, и които са били приети от РС.

Ето защо предвид гореизложените съображения и на основание на наличните доказателства въззивният съд счита, че искът за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд се явява изцяло основателен и доказан още пред РС, и следва изцяло да бъде уважен в претендирания размер, ведно със законните последици от това. Като не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото пред него доказателства, и като не е обсъдил и възприел изцяло и в пълен обем доказателствената сила на вече събраните доказателства, РС е достигнал до погрешен извод, че претенцията на ищеца за положен извънреден труд в претендираното от него количество и период от време била недоказана и я е отхвърлил изцяло, със законните последици от това. В тази връзка РС е следвало в значителна степен да се съобрази и с немаловажната степен на фактически подчиненото положение на работника спрямо работодателя си по време на трудовоправните взаимоотношения между тях по време на действие на трудовия договор. В тази връзка въззивният съд приема, че до доказване на противното работникът е в по- неизгодна от работодателя си позиция относно съставянето, събирането, съхраняването и представянето на официални писмени документи, тъй като той само изпълнява възложената от работодателя му конкретна работа по трудовия договор. Следователно работникът/за разлика от работодателя си/ не може в никакъв фактически и правен аспект да отговаря за неправилното съхранение, наводнението и евентуалното унищожаване на фирмената документация и архива на работодателя си, който не представя по делото и по искане то вещото лице по СИЕ документи за изготвяне на заключението по делото.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства категорично може да се обоснове извод за полагане от ищеца- работник на извънреден труд през посочения процесен период от време. Разпитаните по делото свидетели съобщават за съвсем конкретни и точни факти и обстоятелства, кога точно е полаган този извънреден труд, че той е полаган от работника- ищец всяка събота, като същите потвърждават, че лично са пътували точно в този автобус на фирмата- работодател, и то управляван тогава конкретно от работника- ищец. Обективността и верността на свидетелските показания се потвърждава и от събраните по делото множество писмени доказателства- така например видно от приетите по делото на РС тахошайби, те отразяват името на шофьора, изминати километри (пробег) на автомобил с рег. № X 3706 ВН, дните от седмицата и датите, на които служебният автобус е пътувал, управляван от работника- ищец.

В тази връзка е неправилен изводът на РС, че в тежест на ищеца е да докаже, какви точно автобуси и с какви рег.номера притежава ответника- напротив, в интерес на ответника и в негова тежест е било да докаже, че при него евентуално е работил и е имало и друг шофьор на служебен автобус, който изпълнява рамков договор за комплексно автогарово обслужване № 1481/29.06.2012г. за превоз на пътници по маршрут гр.Т. - гр.С. и обратно, и който евентуално да е управлявал 2 бр. служебни автобуси с рег. № Х 3706 ВН и № X 6192 ВН в събота и по време на отпуска на ищеца, с което да обори твърденията на ищеца, че само той пътува за посоченият период. Като не е доказала фактите, че ответникът е наел и друг шофьор за извършване на същата работа/да превозва пътниците в събота и през времето на отпуск на ищеца/, то твърденията на ответника се явяват доказани, както пред първоинстанционния РС, така и пред въззивния ОС. Поради което е очевидно и безспорно, че пред РС ищецът- работник е доказал полагания от него в полза на ответника- работодател извънреден труд, съобразно изчисленото от ВЛ по СИЕ и е работел по време, когато ответника, твърди, че е бил в отпуск, а той е глобен с фиш, за незаконосъобразно управление на повереният му служебен автобус по редовната линия гр.Т. - гр.С. и обратно.

Ето защо искът с правно основание по чл.262 във вр. с чл.150 и във вр. с чл.143, ал.1 от КТ, следва да бъде уважен напълно, като изцяло основателен и доказан по основание и размер, ведно със законните последици от това, тъй като съгласно разпоредбата чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за  него работно време. Следователно съгласно разпоредбата на чл.150 от КТ за положен извънреден труд се дължи заплащане на трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно разпоредбите на чл.262, ал.1, т.1- 4 от КТ, където е установен и начина на заплащане на извънредния труд в зависимост от деня, в който е полаган.

В хода на съдебното дирене по делото и пред РС, и пред ОС не се представиха никакви доказателства, че през процесния период от време управителят на ответното дружество- работодател е издавал каквато и да е писмена Заповеди за полагане и съответно за заплащане на извънреден труд. Вещото лице по приетата от РС съдебно- счетоводна експертиза констатира и  установява, че в присъствените форми дните събота и неделя са отразени като неработни, с изключение на обявените за работни, в разчетно-платежните ведомости на ищеца- работодател няма данни за начислен положен извънреден труд, като работодателят не е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и не се е отчитал на полугодие пред „Инспекцията по труда"- Х.. По делото не е била представена от работодателя и приета от РС или от ОС специална Книга за отчитане на извънредния труд съгласно нормативните изискванията на чл.149 от КТ, от която да се установи, че ищецът- работник е полагал някога такъв извънреден труд. От представените и приети писмени доказателства/трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца/ се установява, че той е работел при стандартен 8- часов работен ден, на 5- дневна работна седмица. С оглед на трайно установената съдебна практика на ВКС по аналогични случаи, евентуалното полагане на извънреден труд може да бъде доказвано и с гласни доказателства/със свидетелски показания/. За да послужат като сигурен и убедителен доказателствен източник свидетелските показания трябва да са конкретни, точни, безпротиворечиви и по един категоричен и недвусмислен начин да установяват в тяхната пълнота най-съществените елементи от съответния фактически състав- в конкретния случай се цели установяване на обстоятелства, за които законът изисква изрично наличието на писмен акт. В тежест на работодателя- ответник е било воденето на Книгата за извънреден труд, поради което при липсата на такава същият би черпил благоприятни последици от собственото си недобросъвестно поведение, поради което е било допуснато от РС доказване полагането на извънреден труд от ищеца- работник със свидетелски показания. По делото пред РС са били събрани множество писмени доказателства, които изцяло кореспондират със събраните свидетелски показания и които доказват по несъмнен и безспорен начин ищцовите претенции, че той е шофирал повереният му автобус в съботни дни, на които негови трудови действия работодателят- ответник въобще не се е противопоставял по какъвто и да е начин, и които очевидно мълчаливо е одобрявал и поощрявал.

 

От друга страна, относно в.жалба от въззивника- работодател “Н.” ООД- гр.Т., обл.Х., е останал пред РС и между страните по делото спорен въпроса относно евентуалното ползване от ищеца- работник полагащия му се платен годишен отпуск за 2012г., 2013г. и 2014г., какъв е размерът на обезщетението за неползването  му и дали същото е изплатено на ищеца, който въпрос е решен положително от РС, като мотивите му се явяват изцяло правилни, обосновани и законосъобразни, поради което и направените фактически и правни изводи са изцяло законосъобразни. Видно от приетия от РС трудов договор № 10/21.05.2012г. с ищеца е уговорен размер на основния платен годишен отпуск в размер на 20 дни годишно. Представените от ответника- работодател по делото на РС писмени доказателства/3 бр. писмени молби за ползване на платен годишен отпуск № 1/29.11.2012г., № 2/26.06.2013г. и № 3/29.06.2014г./ не удостоверяват, че ищецът е ползвал полагащия му се отпуск, тъй като никоя от тях не е подписана от ищеца, поради което очевидно те са съставени за нуждите на проверката от ДИТ и настоящото съдебно производство. На това горепосочено основание същите са изцяло оспорени от ищеца пред РС, като обстоятелството, че върху молбите за отпуск липсва подпис на работника(ищеца), е отбелязано и от вещото лице в изготвената съдебно-счетоводна експертиза пред РС. Представените от ответника- работодател писмени молби за ползване на платен отпуск, поради липсата на съществен техен реквизит/саморъчния подпис на работника/, не се явяват годно доказателствено средство и не могат да удостоверяват волята на ищеца да ползва платения си годишен отпуск за тези периоди от време и за съответните посочени в тях дати. Също така твърденията на ответника- работодател, че ищецът- работник е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск през следните периоди/03.12.2012г.- 15.12.2012г.; 01.07.2013г.- 26.07.2013г. и 01.07.2014г.- 28.07.2014г./, също са останали изцяло недоказани п ред РС, тъй като видно от представените от ответното дружество таблици за отчитане явяването/неявяването на работа, в тях е отразено, че ищецът- работник е ползвал платен отпуск, но те не удостоверяват тези посочени в тях факти и обстоятелства, тъй като са частни писмени документи, издадени от самия ответник- работодател, върху тях също въобще липсват подписите на самия работника, като абсолютно същото важи и за представения план -график за платен отпуск и молбите за отпуск. От представената и приета по делото глоба с фиш серия С № 0573636/28.07.2014г. се установява, че на дата 28.07.2014г. в 9.21ч. ищецът Х., като водач на МПС „Ивеко" с рег.№ Х 6192 ВН, е извършил нарушение по път II- 57 в с.Могила, общ.С.. С това официално писмено доказателство се установява и доказва по безспорен начин, че ищецът- работник е бил на работа като шофьор на МПС на работодателя си в събота, а не, както твърди ответника- работодател, на тази дата е бил в поискан, разрешен и ползван платен годишен отпуск. Претенцията на ищеца- работник, че е бил на работа през посочените от ответника периоди /03.12.2012г.- 15.12.2012г.; 01.07.2013г.- 26.07.2013г. и 01.07.2014г.-28.07.2014г./ се била доказана по безспорен начин и от изслушаните общо 3 бр. свидетели, които потвърждават, че по време на трудовия му договор, ищецът- работник не е отсъствал от работа и никога не е ползвал платен годишен отпуск. От приетата по делото на РС съдебно-икономическа и допълнителна съдебно-икономическа експертизи се установява, че в представените от ответника разчетно- платежни ведомости е отразено, че на ищеца- работник е било заплатено обезщетение за ползван от него платен годишен отпуск, но  поради липсата на издаден фиш тогава, на работника е очевидно трудно да различи изплатените му суми, още повече, че са на практически еднакви стойности (съответно 324.52лв. и 326.47 лв. в поредните месеци, вкл. тези в които е в отпуск). В тази връзка пред РС е доказано, че ищецът никога не е ползвал платен годишен отпуск за тези 3 поредни календарни години, поради липса на друг шофьор при работодателят му, както се е установило безспорно по делото на РС, тъй като ответникът е нямал назначени други шофьори на тези автобуси. От всички събрани доказателствата пред РС също не се установи по несъмнен и категоричен начин, че ищецът реално е ползвал този платени годишен отпуск. А съгласно изготвеното допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза пред РС, дължимото от ответника- работодател парично възнаграждение за неползван от ищеца- работник платен годишен отпуск е в размер на общо 966.00 лв. Следва да се има предвид, че приетите счетоводни справки и ведомости са по съществото си частни документи, същите се изготвят, съхраняват и ползват единствено ответника- работодател и те не съдържат подписа на ищеца- работник, поради което същите са в пълно противоречие с представените от ищеца писмени и гласни доказателства пред РС. Поради което РС е следвало да кредитира едните от тях, които изцяло кореспондират с изложените факти и обстоятелства, но тъй като представените от ищеца писмени доказателства са издадени от трети лица, те е следвало да бъдат изцяло кредитирани от РС, още повече, че те се потвърждават и от показанията на разпитаните  пред РС свидетели, за разлика от представените такива от ответника- работодател.

Предвид на всички гореизложени съображения въззивният ОС- С. счита, че още пред първоинстанционния РС- С. са били събрани категорични доказателства, установяващи и доказващи по несъмнен и безспорен начин, че ответникът- работодател дължи на ищеца- работник  парично възнаграждение за положен извънреден труд за общо 81 дни за периода от 25.05.2012г. до 05.11.2014г. включително, както и парични обезщетения за неизползван от него платен годишен отпуск за общо 50 дни за периода от 25.05.2012г. до 05.11.2014г. включително.

 

Ето защо въззивният ОС- С. следва да уважи предявените искове с правно основание по чл.262 във вр. с чл.150 и във вр. с чл.143, ал.1 и чл.224 от КТ, като изцяло основателни и доказани, като отмени в тази му отхвърлителна част атакуваното Решение на РС- С., и вместо него постанови ново такова, с което да осъди ответника- работодател „Н." ООД- ЕИК... да заплати на ищеца- работник Х.Я.Х. възнаграждение за 81 дни положен извънреден труд в общ размер на 787.50 лв., и да остави в сила останалата част от Решението на РС, с което на ищеца- работник РС е признал за основателна и доказана претенцията и му  е присъдил  обезщетение за неползван годишен отпуск за 2012, 2013 и 2014г. в общ размер на 597.00 лв. Горепосочените парични суми следва да се присъдят в полза на ищеца- работник и в тежест на работодателя му- ответник ведно със законните лихви върху всяка една от тях, считано от 20.03.2015г./датата на завеждане на ИМ в РС- С./, до окончателното изплащане на сумите.

 

С оглед изхода на делото пред РС и пред ОС, предвид представените писмени доказателства за разноските по делото и приложимите разпоредби на чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, следва да се отмени атакуваното Решение на РС в частта му, с която ищеца- работник е бил осъден за заплати на ответника- работодател разноски в размер на 350 лв. пред РС. А въззивникът/бивш работодател/ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия/бивша негов работник/ всички направените по делото разноски в размер на общо 1 035 лв., от които още 330 лв. разноски за 1 адвокат- повереник пред РС предвид цялостното уважаване на исковете му, и също така общо 325 лв. разноски пред въззивната инстанция ОС- С./видно от Списъка на л.47 от настоящото дело на ОС/, от която за ДТ- 25 лв. и за възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник в размер на 300 лв. съгласно писмения Договор за правна защита и съдействие от 18.03.2016г./л.17 от в.гр. дело/.

На основание императивните разпоредби на чл.280, ал.2, т.3, пр.1 и 2 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред ВКС на РБ- гр.С..

 

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.224, ал.1 във вр. с чл.150 и чл.262 от КТ, въззивният ОС- С.

 

                                   Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 25/08.01.2016г. по гр. д.№ 1445/2015г. по описа на РС- С., в частите му, с които :

1.Е отхвърлен иска предявения от Х.Я.Х.- ЕГН ********** ***- къща,  иск с правно основание по чл.262 във вр. с чл.150 и във вр. с чл.143, ал. 1 от КТ за сумата 787, 50 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд от общо 81 дни за периода 22.05.2012г.- 05.11.2014г., ведно с искането за присъждане на законна лихва върху сумата 787, 50 лв., считано от датата 20.03.2015г. до окончателното й изплащане, и

2.Х.Я.Х.- ЕГН ********** ***- къща,  е бил осъден да заплати на “Н.”- ООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление в гр.Т., обл.Х., ул.“Трети март“ № 27 сумата 350 лв. разноски пред РС- С., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОСЪЖДА “Н.”- ООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление в гр.Т., обл.Х., ул.“Т.“ № .да заплати на Х.Я.Х.- ЕГН ********** ***- къща сумата 787, 50 лв./седемстотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд от общо 81 дни за периода 22.05.2012г.- 05.11.2014г., ведно със законна лихва върху сумата 787, 50 лв., считано от 20.03.2015г. до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Решение № 25/08.01.2016г. по гр. д.№ 1445/2015г. по описа на РС- гр.С..

 

ОСЪЖДА “Н.”- ООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление в гр.Т., обл.Х., ул.“Т. “ № . да заплати на Х.Я.Х.- ЕГН ********** ***- къща общо сумата 1 035 лв./хиляда тридесет и пет лева/. 

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване  пред по- горен съд.

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                               ЧЛЕНОВЕ :      1.

 

                                                       

 

                

   2.