Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  327                                       04.11.2016 г.                             Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                            І Граждански състав

На пети октомври                                                                                   Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                                  

                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             

Секретар  П.В.

като разгледа докладваното от съдията УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1243 по описа за 2016 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П.Т.Г. и от Ж.С.Г., против решение № 237/06.03.2016г., постановено от РС - гр. Стара Загора по гр.дело № 2991/2015г., с което съдът е признал за установено по отношение н Държавата представлявана от Областния управител на Област Стара Загора, че въззивниците не са собственици на процесния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. Стара Загора, ул. … № 24, вх. …, ет. …, ап. …, ведно с прилежащото му избено помещение и са осъдени да заплатят направените разноски по делото, което обжалват изцяло.

Молят     постановеното     първоинстанционно     решение          като

неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон да бъде отменено, като се остави без уважение предявения от ищеца отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан. Претендират за присъждане на направените в хода на производството пред двете съдебни инстанции разноски.

По делото в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от инж. Г.Р.- Областен управител на Област Стара Загора относно въззивната жалба на въззивниците П.Г. и Ж.Г., против постановеното първоинстанционно решение № 237/06.03.2016г., постановено по гр.дело № 2991/2015г. по описа на РС-Стара Загора. Молят да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба като изцяло неоснователна, а постановеното решение от Районен съд - гр. Стара Загора като правилно, законосъобразно, обосновано постановено при спазване разпоредбите на материалния закон да бъде потвърдено. Считат, че след като от събраните по делото доказателства не се установява, че процесния имот е придобит от въззивниците чрез правна сделка или по закон, то за да е тяхна собственост имота следва е бил придобит от тях по давност, като в тази връзка същите се позовават на изтекла в тях полза придобивна десетгодишна давност и в тази връзка възразяват срещу изложените твърдения за придобивна давност. Молят да бъде прието в тази връзка, че имотът винаги е бил държавна собственост и не е излизал от патримониума на Държавата, нито по силата на закона, нито по силата на правна сделка, изтекла придобивна давност в полза на въззивниците или друг предвиден в закона способ, поради което молят да бъде оставена без уважение подадената от въззивниците въззивна жалба като неоснователна и да бъде потвърдено постановеното първоинстанционно решение на РС-гр. Стара Загора, като правилно и законосъобразно..

По делото е постъпило писмо с вх. № 5504/26.04.2016г, изходящо от РС-гр. Стара Загора, с което са изпратили за разглеждане от Окръжен съд - гр. Стара Загора жалба по гр. Дело № 2991/2015г., по описа на РС-Стара Загора. С молбата молят делото да им бъде върнато за да се произнесе Районния съд с допълнително решение, след което делото ще бъде върнато отново на Окръжен съд - Стара Загора, за разглеждане на въззивната жалба.

Съдът е намерил, че след като пред РС - Стара Загора е депозирана молба от инж. Г.В.Р.- Областен управител на Област Стара Загора, с правно основание чл. 250 от ГГЖ за допълване на решение № 237/06.03.2016г. по гр. дело № 2991/2015г. съответно за произнасяне с допълнително решение на първоинстанционния съд, поради което същото дело следва да се върне незабавно на първоинстанционния съд, а производството по настоящото в.гр.дело № 1158/2016г. по описа на ОС-Стара Загора да бъде прекратено, като след влизане на съответния съдебен акт на първоинстанционния съд в законна сила по гр. дело № 2991/2015г. следва да обратно върнато на Окръжен съд - Стара Загора, за прилагането му по в.гр.дело № 1158/2016 г. и е върнал гр.дело № 2991/2015 г. по описа на РС-гр. Стара Загора, за произнасяне с допълнително решение, като е прекратил производството по в.гр.д. № 1158/2016г., по описа на Окръжен съд - Стара Загора.

По делото е постъпила въззивна жалба от адв. Д.М.  пълномощник на въззивниците: П.Т.Г. и Ж.С.Г., против постановеното допълнително решение № 510/12.05.2015г. постановено по гр. Дело № 2991/2015г., по описа на Старозагорския районен съд и съдът е отменил нотариалния акт за собственост на недвижим имот № 94, том ІІІ, рег. 3355, нот. Дело № 285/15.07.2014г. по описан а Нотариус П.И., с рег. № 308, на Нотариалната камара, под вх. № 7635/15.07.2014г., акт № 133, том ХХІ, нот. Дело № 4254/2014г., което обжалват. Съдът е признал за установено по отношение на Държавата, представлявана от Областния управител на Област Стара Загора, че въззивниците не са собственици на процесния имот, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.501.517.1.12, находящ се в гр. Стара Загора,  ул. “…– ведно с прилежащото му избено помещение и са осъдени да заплатят разноските по делото.

Поддържат становището, че процесния недвижим имот независимо съставения за него ат за държавна собственост – не е собственост на държавата, а на юридическо лице. Без прилагането и без съобразяване разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост, че не са държавна собственост по смисъла на закона имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, постановено в нарушение на материалния закон основно решение.

Считат, че и постановеното допълнително решение  като пряка последица от основното решение  се явява неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и молят да бъде отменено.

Не претендират за присъждане на разноски и нямат искане за събиране на доказателства.

По делото е постъпил писмен отговор от инж. Г.В.Р.– Областен управител на Област Стара Загора, относно подадената въззивна жалба от адв. Д.М. – като пълномощник на двамата въззивници П. и Ж. Г., против допълнително решение № 510/12.05.2016г., постановено по гр. Дело № 2991/2015г., по описа на Старозагорския районен съд.  Моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли подадената въззивна жалба против постановеното допълнително решение на РС-Стара Загора, като изцяло неоснователна и да бъде оставена без уважение.

 

С цитираното решение се отменя по претенция на Държавата, представлявана от Областния управител на област Стара Загора чрез пълномощник, Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 94, том III, рег. № 3355 / дело № 285/15.07.2014 г. на Нотариус П.И., вписан под № 308 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Агенция по вписванията - Служба по вписванията Стара Загора с вх. Рег. № 7635/15.07.2014 г., акт №133, том XXI, дело № 4254/2014 г., партида №12083612, с който въз основа на обстоятелствена проверка въззивниците П.Т. Славова, ЕГН ********** и Ж.С.Г., ЕГН ***********, и двамата от гр. Стара Загора, се легитимират като собственици по давностно владение при условията на СИО на процесния недвижим имот: Имот с идентификатор 68850.501.517. 1.12, с адрес на имота: гр. Стара Загора, община Стара Загора, област Стара Загора, кв. „Железник", ул. „Генерал Иван Пашинов" №24, вх. 0, ет. 4, представляващ апартамент с площ от 67 кв.м, с прилежащо избено помещение № 8.

Считат, че цитираното решение допълва Решение № 237/06.03.2016 г. постановено по гр. дело №2991/2015 г. с което се признава за установено по отношение на Държавата, представлявана от Областния управител на област Стара Загора чрез пълномощник, че П.Т. С., ЕГН ********** и Ж.С.Г., ЕГН ***********, и двамата от гр. Стара Загора чрез адв. М. и адв. Г. не са собственици на апартамент №12, с адрес: гр. Стара Загора, община Стара Загора, област Стара Загора, кв. „Железник", ул…., въз основа на който е образувано гр. дело №2991/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. Със същото се осъжда П.Т. С. и Ж.С.Г. да заплатят на Държавата, представлявана от Областния управител на област Стара Загора чрез пълномощник направените по делото разноски от 374,69 лв., както и 738,36 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Считат оспореното Допълнително Решение № 510/12.05.2016 г., постановено по гр. дело №2991/2015 г. на Районен съд - гр. Стара Загора за правилно и законосъобразно, обосновано и също така постановено при спазване разпоредбите на материалния закон.

В тази връзка изложените във въззивната жалба доводи, че цитираното решение като пряко последица на постановеното основно решение ( Решение №237/06.03.2016 г., постановено по гр. дело №2991/2015 г. по описа на РС Стара Загора ) и разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК, изр. последно се явява неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон, както и  постановено в нарушение на основното решение, считам същите са изцяло неоснователни. Разпоредбата на чл. 537, ал.2, изр. последно от ГПК урежда законовите последици от уважаване на иск досежно гражданското право или правоотношение, във връзка с което е постановен охранителен акт с констативно действие (арг. и от ТР  29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК).

 

             С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот, като удостоверяването става в едно безспорно охранително производство, при участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното, отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.

 

След като с решение №237/06.03.2016 г. постановено по гр. дело № 2991/2015 г. се признава за установено по отношение на Държавата, представлявана от Областния управител на област Стара Загора чрез пълномощник, че П.Т. Славова, ЕГН ********** и Ж.С.Г., ЕГН *********** и двамата от гр. Стара Загора чрез адв. М. и адв. Г. не са собственици на апартамент №12, с адрес: гр. Стара Загора, община Стара Загора, област Стара Загора, кв. „Железник", ул. …, въз основа на който е образувано гр. дело №2991/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, както и предвид приложението на разпоредбата на чл.537,ал.2 от ГПС, изр. последно, дори и да не е направено изрично искане в хода на производството за отмяна на нотариалния акт, от който въззивниците се ползват, отмяната на акта е негова законова последица. Такъв е и изводът, до който правилно достига първоинстанционният съд като е постановил оспореното Допълнително решение №510/12.05.2016 г. по гр. дело №2991/2015 г. В този смисъл е и Тълкувателно решение №178/1986 г. от 30.06.1986 г. по гр. дело №150/85 г. на ОСГК, съгласно което "предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не на нотариалния акт. Отмяната на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право".

 

Предвид изложеното и по смисъла на задължителната съдебна практика, че на отмяна по реда на чл.537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот (какъвто е и конкретния случай), решаващият съд е поставил правилен и законосъобразен акт и в съответствие с материалния закон.

 

          Поддържат изцяло дадения писмен отговор с изх. № АП-01-11/15.04.2016 г. срещу подадената от П. Славова и Ж.Г. Въззивна жалба против Решение №237/06.03.2016 г. постановено по гр.дело 2991/2015 г. по описа на РС-Стара Загора.

 

Предвид изложените съображения, молят да бъде постановено решение, с което да отхвърли подадената чрез адв. Д.М. от П.Т.Г. и Ж.С.Г. Въззивна жалба против Допълнително Решение 510/12.05.2016 г., постановено по гр. дело №2991/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, като неоснователна и да потвърдите така постановеното допълнително решение №510/12.05.2016 г., като правилно и законосъобразно.

Не правят искане за присъждане на разноски и за събиране на други доказателства.

 

            Въззивниците П.Т.Г. и Ж.С.Г., редовно и своевременно призовани, не се явяват, явява се лично процесуалният им представител адв. Д.М. ***, която моли съдът да отмени решението на районния съд като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и с оглед на направеното искане от тях да отхвърли изцяло предявения иск, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото.

 

   Въззиваемият Областен управител на област Стара Загора, редовно и своевременно призовани, изпраща представител в съдебно заседание, а именно гл. юрисконсулт В.П., която изцяло поддържа подадения  писмен отговор, в който моли жалбата да се остави без уважение и решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в същия депозиран по делото писмен отговор, както и в съдебното заседание по съществото на делото.

 

   Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 и ал.2 от ЗС.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Видно от представените и приети като писмени доказателства– Заповед № 1846/17.07.1990г. на Общински Народен съвет-Стара Загора, издадена на основание чл.103 от Наредбата за държавните имоти и Договор от 24.03.1989г. между ОбНС и Териториално управление на съобщенията е отстъпено право на строеж на Жилищен блок І-16 –кв.”Железник” в град Стара Загора, като цената на правото на строеж е определена на 30094 лева, като същата е изцяло заплатена от ТУ на съобщенията на ОбНС- държавни имоти, видно от представеното от ищеца платежно нареждане от 19.07.1990г. Според разделителен протокол от 01.10.1991г. е определено имуществото, преминаващо от Комитета по съобщения и информатика към новосъздаденото дружество – „Български пощи и далекосъобщения”ООД, като съгласно т. ІІ от протокола наред с имуществото, описано в разделителния баланс, към дружеството се предава и това, което съществува по балансите на поделенията на комитета по съобщения и информатика, изброени в точката, включително и посоченото в т.1 на т.ІІ от протокола – това на всички териториални управления на съобщенията и в т.26 от т.ІІ на протокола – това на Дирекция „Инвеститорски контрол”. В т.І. страните се споразумяват че финансирането и разходите по договорите, сключени до 30.09.1991г. по капиталните вложения, се поемат от „Български пощи и далекосъобщения”ООД.

 

Със Заповед № РД 08-13/01.09.1992г. на управителя на дружеството, определен с разпореждане № 42 на МС от 17.04.1992г. се прекратява ТУ на съобщенията – Стара Загора и се създават Териториално поделение „Пощенски съобщения„ -Стара Загора и Териториално поделение „Далекосъобщения” – Стара Загора, правоприемници на прекратеното, като с разпореждане № 124/11.12.1992г. на МС „Български пощи и далекосъобщения” ООД се преобразува в еднолични търговски дружества с държавно имущество „Български пощи”ЕООД и „Българска телекомуникационна компания„ЕАД.

 

С протокол–образец 16 от 12.03.1993г. са приети 30 апартамент в незавършен вид в обект „Жил.блок І-16 в кв.”Железник” Тези апартаменти попадат в секции 222 и 213 на блока, видно от приложената към протокола справка за изразходваните средства и са подробно описани на стр.3 и 4 от акта за държавна собственост. Сред тях е и процесния апартамент под №12.

 

За инвеститор на обекта е посочено териториално поделение „Далекосъобщения” – Стара Загора. В представените от ищеца Заповед № 21/ 22.02.1994г. на Районна инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол – Стара Загора за назначаване на държавна приемателна комисия и в самото разрешение за ползване № 256/05.05.1994г. отново ТПД е посочено като инвеститор /собственик на строежа/. В полза на поделението е разрешен лимит за капитални вложения за жилищен блок в кв.”Железник” – видно от анализа на финансовото състояние на ТПД – Стара Загора към 31.12.1992г.

 

В съставения акт за държавна собственост – раздел VІ актуваните имоти /апартаменти/ не са посочени като собственост на ТПД, ТППС и Инвеститорска дирекция – структури, отделения на „Български пощи и далекосъбщения”ООД – по-късно част от „Българска телекомуникационна компания”ЕАД и „Български пощи”ЕООД. В акта е записано ясно че този жилищен блок е предоставен за оперативно управление на ТП “Далекосъобщения”. Жилищният блок е строен по ведомствен начин  от търговско дружество с държавно имущество, като с разпореждане № 124/11.12.21992г. на МС „български пощи и далекосъобщения„ ООД се преобразува в две еднолични търговски дружества с държавно имущество, жилищният блок в който попада процесния имот е приет в незавършен вид на 12.03.1993г. като в разрешението за ползване № 256/05.05.1994г. за жилищния блок І-16 в кв.”Железник” като собственик на имота е вписано ТПД - считано от 11.12.1992г. част от търговско дружество.

 

Но от друга страна към датата 10.06.2014г. имотът не е включен в баланса на търговското дружество „БТК”ЕАД /видно от писмо от „БТК”ЕАД от 10.06.2014г., но това не означава, че имотът автоматично е станал собственост на въззивниците по спора, въпреки съставения им констативен акт за собственост № 94 том ІІІ, рег.№ 3355, дело № 285 от 15.07.2014г. на Нотариус П.И.– нотариалният акт е съставен въз основа на обстоятелствена проверка, като са разпитани само свидетели.

 

Също така въззивния съд намира, че по делото е представено писмо с вх.№ ДС-У-68-27.03.2014 год. при Областна администрация гр.Стара Загора изготвено от първата въззивница П.Г., от което е видно, със Заповед № РД 08-285/27.06.1997 год. на Генералния Директор на РУ “Далекосъобщения” тя е настанена в същия апартамент.

 

По твърдения на същата, въззивницата Г. е предприела съответните действия за закупуване на същия апартамент, като възстанови на инвеститорската дирекция, разходите вложени за строителните дейности на апартамент № 12. Твърди, че е внесла на касата на Дирекцията в гр.София сумата от 12 150 лева, но по делото не е представен никакъв документ или друго доказателство, че тази сума е действително заплатена на тази дирекция.

 

Процесният имот е актуван като държавна собственост с Акт № 12589/17.03.1995г., който също има формална доказателствена сила, като в настоящото производство следва да се докаже собствеността на въззивниците, твърдението на ищеца е, че те не са станали собственици. Не се спори, че инвеститор на строежа е ТП”Далекосъобщения” – Стара Загора /Протокол на държавна приемателна комисия образец 16 от 25.11.1994г./. Също така  имотът е предоставен за оперативно управление на Инвестиционна дирекция, като според записването в Акт за държавна собственост имотът /ап.12 А-ІV със ЗП 63,38кв.метра заедно с прилежащото мазе № 10 със ЗП-5,06 кв.метра/ е предоставен за оперативно управление на Инвестиционна дирекция – поделение на БТК.

 

С искане вх.№ ДС-97/26.02.2015г. постъпило в Областна управа – Стара Загора от Ж.С.Г. за отписване от акта за държавна собственост/оттук и правния интерес на ищеца да установи, че въззивниците не са собственици на имота/ е посочено основание на придобиване „давностно владение”, като въззивниците се позовават на придобивна давност при владението продължило повече от 10 години, явно и необезпокоявано, за което ангажират и гласни доказателства. Според показанията на разпитаните по делото свидетели М.М.М.и Й.Г.К., въззивниците са настанени в процесния апартамент в панелната секция, като са извършили довършителни работи – в момента живеели на село.

 

Въззивниците завели преписка с областна управа – Стара Загора, като от представената по делото кореспонденция им се установяват твърденията им, че със Заповед № РД 08-285/27.06.1997г на ген.директор на РУД били настанени в процесния имот, като внесли сумата от 12150лева на касата на Инвеститорска дирекция – София /това били разходите на инвеститора за строителството на процесния апартамент/, като имали уговорка да бъде подготвен договор за продажба, но поради приватизацията на „БТК” инвеститорска дирекция била закрита и такъв договор не бил изготвен. Активите били прехвърлени към ЦУ на БТК, но с възстановяване на сумата за строителни работи на инвеститорска дирекция същата заличила апартамента от активите си и той вече не е в баланса на БТК. Вносната бележка не е представена по делото, като въззивниците твърдят, че декларирали ползвания от тях имот като собствен с декларация от 05.12.2005г. /непредставена по делото/, като заплатили данъчните задължения за имота от 2000г. до 2013г. Според представеното удостоверение за данъчна оценка № Д0007949БЦ/06.07.2015г. имотът е собственост на П.Т.Г.. Същият имот е отбелязан като собственост на П.Т.Г. и по кадастралната карта на Стара Загора – имот с идентификатор 68850.501.517.1.11.

 

Въззивният съд счита, че първостепенният съд правилно и обосновано е приел, че въззивниците са предприели действия, които явно да манифестират факта на владение на имота спрямо ищеца едва с подаването на декларация на 05.12.2005г. – с неговото деклариране като собствен, но съдът счита, че за тях е налице законовата забрана да придобият по давност процесният имот, въведена още от 1996г. Те самите не са противопоставили давността като придобивно основание против предоставилия им имота за ползване – Инвеститорска дирекция към ТП „Далекосъобщения”, а според признанието им са търсили закупуване на същия, която процедура останала незавършена. Те обаче не са подали заявление за отписване от акта за държавна собственост на базата на внесените средства към Инвеститорска дирекция на БТК, като съдът счита, че до 2005г./деклариране на имота като собствен/ те са упражнявали само обикновено държане на същия.

 

В същото време апартаментът не е вписан в активите на БТК, но за него е съставен акт за държавна собственост още от 1995г. Следователно съдът счита за приложима по отношение на процесния имот разпоредбата на §1 от Закона за допълнение на ЗС /обн. в ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г./, давността за придобиване на частни държавни и общински имоти спирал да тече за срок от седем месеца, считано от 31.05.2006г., както и последвалите изменения спиращи давността за придобиване на държавни и общински имоти до 31 декември 2011г.

След като с решение №237/06.03.2016 г. постановено по гр. дело № 2991/2015 г. се признава за установено по отношение на Държавата, представлявана от Областния управител на област Стара Загора чрез пълномощник, че П.Т. С., ЕГН ********** и Ж.С.Г., ЕГН *********** и двамата от гр. Стара Загора чрез адв. М. и адв. Георгиев не са собственици на апартамент №12, с адрес: гр. Стара Загора, община Стара Загора, област Стара Загора, кв. „Железник", ул. …, въз основа на който е образувано гр. дело №2991/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, както и предвид приложението на разпоредбата на чл.537,ал.2 от ГПС, изр. последно, дори и да не е направено изрично искане в хода на производството за отмяна на същия нотариален акт, на който въззивниците се позовават, отмяната на акта се явява негова законна последица.

Такъв е и извода на първостепенния съд, като е постановил оспореното Допълнително решение №510/12.05.2016 г. по гр. дело №2991/2015 г.

 

В този смисъл е и Тълкувателно решение №178/1986 г. от 30.06.1986 г. по гр. дело №150/85 г. на ОСГК, съгласно което "предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не на нотариалния акт. Отмяната на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право".

С оглед на гореизложеното, както и по смисъла на задължителната съдебна практика, че на отмяна по реда на чл.537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот (какъвто е и конкретния случай), решаващият съд е поставил правилен и законосъобразен акт изцяло в съответствие с материалния закон.

 

В заключение въззивният съд намира, че и двете решения на районния съд – първоначалното и допълнително такова са правилни и законосъобразно, поради което следва да бъдат потвърдени, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивниците П.Т.Г. и Ж.С.Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия Държавата представлявана от Областния управител на област Стара Загора направените от него разноски по делото пред въззивната инстанция общо в размер на  798,36 лева, представляващи възнаграждение за един юрисконсулт, съобразно цената на иска и в съответствие с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения чл.7, ал.2, т.3 от същата.

 

Водим от горното, съдът

 

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 237/06.03.2016г. по гр.дело № 2991/2015г., по описа на Старозагорския районен съд, както и допълнително решение № 510/12.05.2016 г. по гр.д. № 2991/2015 г. по описа на Старозагорския Районен съд, като правилни и законосъобразни.

 

ОСЪЖДА въззивниците П.Т.Г. ЕГН: ********** и Ж.С.Г. ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: *** и двамата със съдебен адрес:***, офис 3 /офис – сграда Сити/ чрез адв. Д.М. да заплатят на Държавата, представлявана от Областния управител на област  Стара Загора  сумата от 798,36 лв. представляваща направените от въззиваемия разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ чрез Окръжен съд гр. Стара Загора при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                  2.