Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 319                              04.11.2016 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 12 октомври                                          две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                Н. УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1250  по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на П.В.С., подадена от адв. Н.Н., против решение № 410 от 18.04.2016 г., постановено по гр.дело № 6283/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.        

          Въззивницата счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения по време на заповедното производство и при разглеждане на делото в първоинстанционния съд, както и при постановяване на решението. Освен това същото било необосновано. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика.

Моли съдът да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд, да постанови ново такова, с което да отхвърли иска като недопустим и неоснователен, както и да приеме, че заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист са нищожни, както и да й присъди направените разноски за двете съдебни инстанции.

          Въззиваемият „Агенция за събиране на вземания” АД – гр. София, чрез юрисконсулт  М.Д., взема становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Намира, че съдът не е допуснал посоченото във въззивната жалба процесуално нарушение, а правилно е възприел, че джирото, поставено на гърба на ценната книга – запис на заповед не е частично. Предметът на исковата претенция бил част от вземането по запис на заповед, но не поради частичното му прехвърляне, а поради извършено от ответницата частично плащане. Излага съображения и цитира съдебна практика. Въззиваемият намира, че претенциите на въззивника са напълно неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, както и да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство. 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, гр.София твърди в исковата си молба, че на 30.04.2013 г. ответницата П.В.С. издала в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД запис на заповед за сумата 771.12 лева. На 13.07.2015 г. записът на заповед бил прехвърлен с джиро от „Изи Асет Мениджмънт" АД на „Агенция за събиране на вземания" ООД. Записът на заповед бил платим на 23.12.2013 г. По подадено от ищеца заявление до Районен съд - гр. Стара Загора въз основа на посочения запис на заповед за сумата 771.12 лева, от които претендира сумата 419,29 лева, било образувано ч.гр. дело №3742/2015 г. по описа на Районен съд - Стара Загора и били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 419,29 лева, ведно със законната лихва и разноски. Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1295/2015г. пред ЧСИ Гергана Илчева, с район на действие Старозагорски окръжен съд. Междувременно, считано от 24.08.2015 г., „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" АД с ЕИК: 203670940 станало универсален правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ООД с ЕИК: 201318404, видно от Удостоверение с изх. №20150824115311/24.08.2015 г. от Агенция по вписванията. На 09.11.2015 г. ищецът получил съобщение, че срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.З742/2015г. било подадено в срок възражение от длъжника П.В.С.. Ищецът твърди, че записът на заповед е редовен от външна страна и отговаря на законовите изисквания за валидност. Записът на заповед бил издаден именно от П.В.С., като тя собственоръчно поставила своя подпис върху менителничния ефект. Твърди още, че в момента на издаването на записа на заповед не е била налице каквато и да било законова пречка П.В.С. да изрази свободната си воля и да се задължи по ценната книга. Твърди още, че П.В.С. не била заплатила сумата по посочения менителничен ефект. Моли съда със сила на пресъдено нещо да установи съществуването на вземането в размер на 419,29 лева, представляващо остатък от неизплатено задължение по записа на заповед, издаден за сумата 771,12 лева, което „Агенция за събиране на вземания" АД имало към П.В.С., произтичащо от запис на заповед, издаден от длъжника в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД на 30.04.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира за разноските в настоящото и в заповедното производство. 

Ответницата П.В.С. счита, че предявеният установителен иск е неоснователен. Представеният в заповедното производство запис на заповед с дата на издаване 30.04.2013 г. бил издаден от ответника в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, джиросан на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК 201313404, видно от печат с джиро, поставен на гърба на документа, с изключително нечетлив и дребен шрифт. По делото не били представени доказателства за това, че длъжникът е бил уведомен за извършеното джиро, за да е наясно кой е неговият кредитор и да изпълни поетото по записа на заповед задължение. За да породяло действие джирото, ценната книга трябвало да е придобита с реална сделка и джиратарят да е бил добросъвестен. В настоящия случай, предвид всички посочени неясноти, счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В първото по делото заседание взема становище, че джирото е нищожно, тъй като е частично, както и че записът на заповед е следвало да бъде предявен на ответницата, включително чрез изпращането на нотариална покана. Счита, че вземането е погасено по давност най-късно на 25.12.2013 г., тъй като не е извършено предявяване. Претендира за разноските по делото.

Предявеният иск правно основание чл.422 от ГПК е иск  за съществуване на вземането и представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора в заповедното производство съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3742/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2258/28.07.2015 г. за сумата 419,29 лева за главница, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 30.04.2013 г., и законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата 325 лева разноски по делото. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

По делото не са наведени доводи и от събраните по делото доказателства не се установява нередовност на записа на заповед от 30.04.2013 г., въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Същият е съставен в писмена форма и съдържанието му отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ. Ответникът е оспорил единствено редовността на джирото, с което ищецът се легитимира като носител на вземането по записа на заповед.

По делото е установено, че първоначално записът на заповед е издаден в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София. С джиро от 13.07.2015 г. поемателят е прехвърлил всички права по записа на заповед на „Агенция за събиране на вземания" ООД, гр.София – праводател на ищеца според удостоверение изх. №20150824115311/24.08.2015 г. на Агенция по вписванията. Видно от съдържанието на документа, джирото е написано върху гърба на записа на заповед и е подписано  от представител на джиранта, с което са изпълнени формалните изисквания на чл.468 от ТЗ. В разглеждания случай джирото не е под условие и не е частично, както неправилно се поддържа в отговора на исковата молба. С уточняваща молба от 21.03.2016 г. ищецът конкретизира, че предмет на исковата претенция е част от вземането по записа на заповед, но не заради частичното му прехвърляне,  а поради извършено от ответницата частично плащане. С оглед на това правилно първоинстанционния съд е приел, че са неоснователни доводите на ответната страна за необходимост от съобщаване на джирото на ищцата. Правната уредба на джирото в ТЗ е специална спрямо уредбата на прехвърлянето на вземания /цесия/ в ЗЗД и същата не предвижда уведомяване на длъжника. Съобразно разпоредбата на чл.469, ал.1 от ТЗ всички права по менителницата се прехвърлят със самото извършване на  джирото. Законът не предвижда задължение за уведомяване на джирото на издателя, като съгласно чл.469 ал.1 ТЗ джирото е прехвърлило всички права по процесния запис на заповед на ищеца, който в качеството си на джиратар и държател на записа на заповед се смята за законен приносител, тъй като правото му се следва от джирото върху записа на заповед, като се има предвид и че видно от джирото, джиранта на основание чл.470 ал.2 от ТЗ е забранил последващо джиросване на процесния запис на заповед. 

Ответницата е направила възражения по отношение изискуемостта на вземането с оглед непредявяването на записа на заповед за плащане. В т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК е посочено, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане. Според мотивите на посоченото тълкувателно решение предявяването на записа на заповед за плащане не се отразява на възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл.237, б.”е” ГПК /сега чл.417, т.9 ГПК/, а има значение единствено за изпадането в забава на длъжника и за правата по отношение на регресно отговорните лица – джиранти и техните авалисти.   С оглед на това правилно РС Стара Загора е приел, че непредявяването на процесния запис на заповед за плащане не влияе на изискуемостта на задължението по него.

Ответницата е направила и възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца, предмет на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК. Правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 от ГПК /в този смисъл са: Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, решение № 85/17.06.2011 г. на ВКС по т.д.№ 682/2010 г., ІІ т.о., ТК по чл.290 ГПК, решение № 111/08.10.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1068/2009 г., І т.о., ТК по чл.290 ГПК/. В случая правопогасяващото възражение на ответницата е въведено в процеса едва в първото по делото заседание, т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК. Следователно така направеното възражение е преклудирано и не може да бъде преценявано от съда по същество, както правилно е сторил РС. 

С оглед на гореизложеното правилно е прието от първоинстанционния съд , че е налице редовен от външна страна запис на заповед, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане на ищеца към ответницата. По делото не са въведени от никоя от страните твърдения или възражения, основани на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С оглед на това предметът на доказване се изчерпва с доказването на вземането, основано на менителничния ефект  /в този смисъл е Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/. Ответницата не е представила доказателства за изпълнение на посоченото задължение и следователно не е доказала възраженията си за недължимост на сумата 419,29 лв. по издадената по ч.гр.д.№ 3742/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд заповед за изпълнение.    

Ето защо правилни са изводите на Старозагорския районен съд, че предявеният иск по чл.422 от ГПК за установяване по отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца за сумата 419,29 лева за главница, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 30.04.2013 г. и законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2015 г. до изплащане на вземането, присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2258/28.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 3742/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, е основателен и следва да бъде уважен.

Правилно са определени и присъдени и направените разноски по делото.     

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба  следва да се присъдят на въззиваемият направените разноски пред въззивната инстанция, което са в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.  

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 410 от 18.04.2016 г., постановено по гр.дело № 6283/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.        

              

ОСЪЖДА П.В.С. *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от Н.Т.С. сумата в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: