Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер  320                             04.11.2016 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 05 октомври                                          две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1262  по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на С.П.М., подадена от адв. Я.С., против решение № 356 от 30.03.2016г., постановено по гр.дело № 1170/2015г. по описа на Старозагорския районен съд.            

Въззивникът счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон и е необоснован. Излага Съдът неправилно оставил без разглеждане предявения от него насрещен иск за имуществени вреди в размер на 3036,36 лв., като недопустим. В мотивите си съдът приел, че този иск е решен с влязло в сила решение на ВКС по гр.д. № 1810/2009 г. Счита, че първоинстанционният съд напълно е игнорирал в мотивите на решението си направените от същия възражения, касаещи прекратено изпълнително производство и института на изтекла погасителна давност. В нарушение на процесуалните правила  съдът пропуснал да извърши правна квалификация на претенциите му. Освен това намира, че решението е опорочено, поради липсата на обсъждане в мотивите на съдебния акт, какви правни последици настъпват след като е налице основанието на чл.330 ал.1 б.”д” от ГПК. По отношение на отхвърления, като неоснователен и недоказан, иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лв.  счита, че отново съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила. Липсвало и произнасяне от съда по отношение на направеното от него искане по чл.78, ал.2 от ГПК. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи иска за неимуществени вреди в предявения размер 2000 лв., да уважи и предявения иск за имуществени вреди в размер на 3036,36 лв., както и да бъде осъдена ищцата да му заплати обезщетение за забава по чл.86, ал., вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД в размер на законната лихва върху всяка от просрочените суми, считано от 20.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и да му заплати направените в производството разноски.   

Въззиваемата Д.В.Ц. чрез пълномощника си адв. М.Ш. заявява, че въззивната жалба е подадена след изтичане на законноустановения срок за обжалване на решението на съда и посоченото правно основание – чл.263, ал.1, пр.1 от ГПК не можело да намери приложение в конкретния случай. Затова моли да бъде прекратено производството поради недопустимост на въззивната жалба, като подадена извън срока. Въззиваемата твърди също така, че развитите в жалбата съображения за неправилност и необоснованост на съдебното решение счита за неоснователни. Правилно и обосновано съдът приел, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди  е недопустим, тъй като този въпрос е разгледан в друго производство с влязъл в сила съдебен акт.  По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът правилно бил отхвърлил тази претенция като неоснователна и недоказана. Моли съдът да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна, и да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да й присъди направените разноски пред настоящата инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл.259 от ГПК – двуседмичен срок от връчване на решението. Видно от съобщението до въззивника за изготвяне на решението, то е получено на 13.04.2016г. от пълномощника му адв. С., а въззивната жалба е подадена на 26.04.2016г., т.е. подадена е в срок, поради което  това възражение, направено в писмения отговор на въззиваемата окръжният съд намира за неоснователно. С оглед на това жалбата като допустима - подадена в срок и от надлежна страна следва да бъде разгледана по същество.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Подадена е и насрещна искова молба с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.

С първоначалната искова молба ищцата Д.Ц. претендира на основание чл. 55 от ЗЗД  да бъде осъден ответника С.П.М. да й заплати неоснователно получените от него 2586,76лева, както и сумата от 289,09лева лихва за забавено плащане - от момента на писменото й поискване - 15.12.2012г. до 20.01.2014г./денят, предхождащ датата на подаване на иска в съда/ до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът по първоначалния иск е предявил насрещен иск, с който претендира да бъде осъдена Д.В.Ц. да му заплати сумата от 5036.36 лв., от която 3036.36 лв. имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имуществото му, поради заплащане на недължими разноски по прекратеното изпълнително производство и 2000лв. неимуществени вреди ведно с обезщетение за забава по чл.86 ал.1 във вр. с чл. 84 ал.3 ЗЗД в размер на законната лихва върху всяка от посочените суми, считано от 20.02.2011г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по насрещния иск. 

Ищцата Д.В.Ц. /въззиваема в настоящото производство/ е подала искова молба, в която твърди, че през 2009 г. С.П.М. предявил иск срещу нея, като претендирал заплащане на парична сума в размер на 3 666 лв., представляваща неправилно събрани от нея като ЧСИ такси по изп. д. № 20068720400003, във връзка, с което било образувано гр.д.№ 1810/ 2009 г. по описа на Районен съд - гр. Казанлък. С решението си КРС уважил иска за сумата от 3566лв. При обжалване на това решение пред Старозагорски окръжен съд, същото било потвърдено и тъй като след решението на втората инстанция било допустимо предварително изпълнение ищцата превела на ответника 4001лева, представляваща 3566лв. неправомерно събрани такси и разноски в качеството на ЧСИ и 435 лв. деловодни разноски. Сумата била преведена на 06.08.2010г. преди издаване на изпълнителен лист, тъй като издаването на изпълнителен лист и завеждане на изпълнително дело срещу нея би означавало и заплащане на допълнителни парични суми. Следователно извършила плащане след постановяване на решенията на две съдебни инстанции, когато за ответника била възникнала законовата възможност за принудително изпълнение на присъдените суми. По нейна касационна жалба било образувано гр.д.№ 1891/ 2010 г. по описа на ВКС. С решението си от 08.05.2012 г. ВКС отменил решението на Старозагорски окръжен съд за сумата над 1414.24 лв. Междувременно ищцата превела по сметка на ответника сумата от 4001 лв., съгласно осъдителното решение на КРС, видно от преводно нареждане от 06.08.2010 г. Имайки предвид окончателното решение на ВКС, основателно било заплащане само на сумата от 1414.24 лв. В останалата част получените от ответника парични средства се явявали неоснователно получени от него. Твърди, че с Нотариална покана от 15.12.2012 г. поканила ответника да й възстанови сумата от 2 586.76 лв., но до този момент той не бил сторил това. С оглед на това моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника С.П.М. да й заплати сумата от 2 586.76 лв. неоснователно получена от него, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на писмената покана - 15.12.2012 г. до окончателното й изплащане. Претендира се за присъждане на съдебните разноски по настоящото дело.

Ответникът  С.П.М. /въззивник в настоящото производство/ оспорва изцяло предявените искове като твърди, че искът бил процесуално допустим, а разгледан по същество неоснователен. Сочи, че ищцата, в качеството си на частен съдебен изпълнител не е имала право да събира такси по провежданото от нея изпълнително производство, защото действията по изпълнението, за което била начислявала и събирала такива, били извършвани след изтичане на законова перемпция. Изпълнителното производство следвало да се прекрати по силата на закона, а действията, извършени от ЧСИ след погасяването били нищожни. Ето защо за нищожни действия ищцата нямала право да претендира нито заплащане, нито връщане на такси. Твърди, че тези основания не са били предмет на произнасяне в производството по гр.дело № 1810/2009 г. на КРС и последващите решения, като по този въпрос нямало формирана сила на пресъдено нещо. Ето защо, съдът в настоящото производство можел да се произнесе по тях, без да е обвързан от решение по предходен съдебен спор. За това предявил и насрещен иск в настоящото производство, който имал преюдициално значение за произнасянето по исковата претенция. Оспорва иска и по размер. С решение по гр.д.№1810/2009г. Районен съд гр.Казанлък осъдил Д.Ц. да му заплати 3566лв. - неправомерно събрани такси и разноски в качеството й на ЧСИ, както и 435лв. деловодни разноски. След като Старозагорски окръжен съд потвърдил решението Д.Ц. доброволно го била изпълнила предварително, като депозирала на негово име 4001лв. - сбора от присъдените суми. С решение №82/08.05.2012г. ВКС отменил обжалваното решение в частта, в която искът бил уважен за сумата над 1414.24лв. Същевременно не отменил решението в частта за разноските, което не било искано с касационната жалба. Следователно, неоснователно били заплатени/получени 3566.00-1414.24= 2151.76лв. Но претенцията била несъстоятелна и по отношение на размера над 2151.76лв. Правел възражение по чл. 78. ал.2 от ГПК. Сочи, че ищцата пропускала да изложи в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелство от съществено значение - че на нотариална покана изпратена от нея на 06.12.2012г. за връщане на сумата, изпратил своевременно Нотариален отговор. Последвалото в продължение на повече от една година пасивно поведение на ищцата, логично предполагало мълчаливо съгласие с аргументите в отговора. В този смисъл, не бил проявил бездействие, а с действието си не е отказал уреждане на паричните отношения. Считал, че с поведението си не е дал повод за предявяване на иск, както и не дължал лихва за забава и направени от ищцата деловодни разноски. Сочи, че без да поставял под съмнение задължението за изпълнение на влязло в сила решение, искал да е известно, че окончателното решение било постановено от ВКС при наличие на очевидни аритметични грешки, които го опорочавали. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, а в случай на частично уважаване - да приеме, че не е станал причина за завеждането на съдебното производство.

Претендира за направените по делото разноски.

В насрещната си искова молба С.М. излага съображения и предявява насрещен иск, с който претендира да бъде осъдена Д.В.Ц. да му заплати сумата от 5036.36 лв., от която 3036.36 лв. имуществени вреди – намаляване на имуществото му, поради заплащане на недължими разноски по прекратеното изпълнително производство и 2000лв. неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава по чл.86 ал.1 във вр. с чл. 84 ал.3 ЗЗД в размер на законната лихва върху всяка от посочените суми, считано от 20.02.2011г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по настоящия насрещен иск.  Относно претендираните неимуществени вреди сочи, че в резултат от незаконното принудително изпълнение против него, след настъпване на всички законови основания за прекратяване на изпълнителното производство, претърпял тежки притеснения и неудобства. В период от близо три години животът му преминал под сянката на непрекъснатия тормоз от незаконните действия на ЧСИ.Ето защо считал, че за него се пораждало правото да претендира ответницата да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното принудително изпълнение, провеждано от нея спрямо него, като предявял иск за справедливото му определяне.

Ответницата по насрещния иск взема становище, че следва да се  прекрати производството по насрещните искове,тъй като същите били недопустими като разрешени с влязло в сила решение по гр. 1810/2009г. на КРС. В случай,че се прецени,че исковете са допустими възразявала, че исковете били погасени по давност, тъй като претендираните от ищеца такси били начислени и платени на 19.03.2008г. В подкрепа на това представя счетоводните документи.  По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди сочи, че не е ясно не само какви точно вреди са му причинени, но и датите, от които ги претендира. Периодът фиксиран от ищеца бил 2-Згодини. Не се сочели никакви доказателства в подкрепа на твърденията му. Възразявал, че и този иск- бил погасен по давност. Освен това било и неясно формулиран и недоказан. Моли да бъдат отхвърлени исковете на С.М., като неоснователни и недоказани.

Поддържа направеното възражение в писмения си отговор, поради изтекла давност, тъй като се претендира заплащане на парични суми изплатени на 19.03.2008г., а исковата молба е представена по поделото през 2014г., т.е. след изтичане на пет годишния погасителен срок, същото касаело и претенция за неимуществени вреди, касаещи деяние от 06.02.2007г.

По делото е безспорно установено, а и това се установява от приложеното към настоящото дело гр.д.№ 1810/2009г. по описа на Казанлъшкия районен съд, че С.П.М. е предявил против Д.В.Ц., в качеството й на ЧСИ иск за причинени му от нея вреди в размер на 3666лева по повод образувано при нея изпълнително дело, като е претендирал заплащане на тази сума. С влязло в законна сила решение на Върховния касационен съд от 13.07.2012г./датата на поправката на очевидната фактическа грешка на решението от 08.05.2012г. по гр.д.№ 1891/2010г. на ІV.г.о. на ВКС/, касаещо окончателния размер на сумата, е осъдена ищцата в настоящото производство да му заплати сумата от 1414,24лева, като в останалата част от претенцията исковете са отхвърлени. Не се спори по делото, че ищцата на 06.08.2010г. е превела на С.П.М. сумата от 4001лева – преди постановяване на решението на ВКС – тай като с решението си Старозагорският окръжен съд е потвърдил решението на Казанлъшкия районен съд, с което исковете на С.М. са били уважени изцяло. Сумата е била преведена изрично по повод воденото гр.д.№ 1810/2009г. по описа на КРС. С решението си Върховният касационен съд обуславя неоснователността на получаването на сумата в частта й над присъдения размер от 1414,24 лева, като същата се явява неоснователно получена – на отпаднало правно основание, като с разликата ищцата се е обеднила, а ответникът се е обогатил.

С оглед на това въззивният съд намира, че са налице предпоставките на чл.55 ал.1 от ЗЗД, съгласно който, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне.  В случая налице са предпоставките на чл.55 ал.1 предл. 3 от ЗЗД, поради което ответника С.М. следва да върне на ищцата Д.Ц. процесната сума поради отпаднало основание, като сумата е дължима ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда на 21.01.2014г. до окончателното заплащане на сумата.

По делото е установено също така, че ищцата Д.Ц. е изпратила нотариална покана на ответника, която е получена от него на 15.12.2012г., поради което от датата на писменото поискване до датата на завеждане на иска в съда ответникът дължи обезщетение за забавата – в размер на 289,74лева, които Старозагорският районен съд е правилно изчислил служебно - за периода от 15.12.2012г. до 20.01.2014г. върху размера на главницата от 2586,76лева, поради което правилно  претенцията в размер на 289,09лева е уважена изцяло.

В тази му част обжалваното решение  е влязло в законна сила, тъй като не е постъпила въззивна жалба.

Въззивната жалба предмет на разглеждане в настоящото производство касае произнасянето на СРС по отношение на предявените насрещни искове от С.М. против Д.Ц..

Претенцията по насрещния иск на С.П.М. по отношение на отговорността на ЧСИ Д.В.Ц. по специалния текст на чл.74,ал.1 ЗЧСИ е аналогична на отговорността за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, като следва по този иск да бъде преценена процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител – дали е налице негови неправомерна дейност, т.е. такава, в разрез с нормите на ГПК, регламентиращи изпълнителното производство. Върховният касационен съд на Република България е имал вече възможността да се произнесе по претенциите, предявени от С.П.М., касаещи отговорност на ЧСИ за имуществени вреди, причинени на ищеца по насрещния иск от поведението на ЧСИ Ц. в изпълнителното производство.

С оглед на гореизложеното правилно Старозагорският районен съд е приел, че по отношение на предявените искове от С.П.М. против Д.В.Ц., а именно: искът за имуществени вреди за сумата от 3036,36лева, то  същия е недопустим, тъй като е решен с влязло в законна сила решение на ВКС по гр.д.№ 1810/2009г. по претенцията на С.П.М. за отговорност на ищцата в настоящото производство за причинени вреди по чл.74 ЗЧСИ.

По отношение на иска за неимуществени вреди, предявен за сумата от 2000лева, като обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, съдът е счел, че същият е неоснователен и недоказан. Въззивният съд намира и този извод за правилен и законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне отговорност за ответницата по чл.45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че е  извършено вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени вреди, вредоносното деяние е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове и правила за поведение, причинена е имуществена вреда, която е реално настъпила в претендирания размер, налице е причинна връзка между противоправното деяние на ответницата и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител. Налице е законова презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл.45,ал.2 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи в производството наличието на деликтна отговорност на ответницата в качеството на ЧСИ чрез доказване на твърдените в исковата молба противоправни действия и бездействия на ответницата, реално претърпяна вреда от ищеца и пряка причинна връзка между вредата и противоправното поведение на ответницата. При преценка на предвидените в закона предпоставки първоинстанционния съд е приел, че относно наличието на първата и втората, предвидени в закона предпоставки за възникване на деликтна отговорност на ответницата Ц., а именно: наличие на противоправни действия или бездействия от нейна страна в служебното й качество на частен съдебен изпълнител по посоченото изпълнително дело е установено, че е налице обезщетяване от страна на ЧСИ Ц. на длъжника по изпълнителното дело г-н М., което се е оказало прекомерно по размер, но изпълнителните действия не са били произволни, а основани на молба на взискателя, представил изпълнителен лист, издаден по редовен изпълнителен титул. Длъжникът се е възползвал от законовата възможност да обжалва по съответния процесуален ред действията на ЧСИ, като съдът правилно е  приел, че не е установена по делото причинната връзка между воденото срещу него изпълнително дело от ЧСИ Ц. и споделените от свидетеля И.П.Ж. /чиито показания РС кредитирал изцяло/ оплаквания на г-н М. от високо кръвно и лош сън. Съдът правилно е приел, че в настоящия случай, за да се ангажира отговорността на ответника по реда на ЗЧСИ, същия следва да е длъжностно лице, изпълняващо дейност по принудително изпълнение, за действието му при или по повод на тази дейност/каквато е била ответницата в качеството на ЧСИ, водено против ответника като длъжник по изпълнително дело № № 20068720400003106 по описа на частен съдебен изпълнител Д.В.Ц./, като е необходимо, за да се дължи обезщетение да има вреди - в пряка и непосредствена последица от увреждането.

Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. че увредения не би претърпял вредите ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частният съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватни вследствие от уврежданията. В случая отговорност ще е налице ако има неправомерна дейност на ЧСИ, настъпила вреда причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка между тях. Ищецът по насрещния иск е уточнил претенцията си с молба от 05.06.2014г. пред Казанлъшкия районен съд, че вследствие получения от него на 06.02.2007г. писмен отказ същата да прекрати изпълнителното производство поради настъпилата перемпция, претърпял неимуществени вреди в периода 06.02.2007г. – 14.12.2011г. С оглед на това правилно СРС е приел, че по делото не са установени действия на ЧСИ, непосредствено последвани от влошено здравословно състояние на С.П.М., което следва да бъде установено по делото с моменти на проявяването му и надлежно документиране на здравословното състояние, а не с общи свидетелски констатации, че бил „побеснял отвсякъде”, което се дължало на действията на ищцата, която го „тормозила за пари”.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че насрещната претенцията за претърпени имуществени вреди следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а тази за причинени неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

          Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба  следва да се присъдят на въззиваемата направените разноски пред въззивната инстанция, което са в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.  

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 356 от 30.03.2016г., постановено по гр.дело № 1170/2015г. по описа на Старозагорския районен съд.            

 

              

ОСЪЖДА С. ПЕТКОВ М. ЕГН **********,***, съдебен адрес чрез адв.Я.С.,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Ц. ЕГН **********,*** Загора, съдебен адрес ***, сумата в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: