Р Е Ш Е Н И Е

 

 317                                          04.11.2016 г.                         гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, Втори въззивен  състав,

на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година,

в публичното заседание, в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ :          ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                        СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1266 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

             Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.19, ал.3 от ЗЗД.

 

        Производството пред настоящия въззивен съд е образувано въз основа на въззивна жалба от И.М. ***, против Решение № 16/07.01.2016г. по гр.д.№ 2629/2015г. по описа на РС- С., с което е отхвърлен изцяло, като неоснователен предявения от него срещу двамата ответници/продавачи/- съпрузите Г.Д.М. и К.А.М.- и двамата също от гр.С., иск с правно основание по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор между тях от 21.03.2013г. за покупко- продажба на недвижим имот/апартамент/ в гр.С./,по който е платена цената и е изтекъл срока за сключване на окончателния договор за това. Прави конкретни оплаквания относно неправилно тълкуване на доказателствата, липса на мотиви, и необсъждане доводите в писмената му Защита от първоинстанционния РС- С.. Счита, че е налице негово изразено съгласие за сключването на този писмен предварителен договор, поради което моли въззивния съд да отмени  обжалваното от него изцяло негативно Решение на РС- С., като постанови друго, с което да уважи изцяло иска му по чл.19, ал.3 от ЗЗД, като обяви предварителни договор между страните за окончателен, ведно със законните последици от това, включително и като му се присъдят съответните разноски пред двете съдебни инстанции.

Постъпил е в срок писмен Отговор на въззивната жалба от ответницата Г.Д.М. от гр.С., в който се заявява, че жалбата е изцяло основателна и моли да се отмени атакуваното Решение на РС- С., като неправилно и незаконосъобразно.

 

Против това Решение е постъпила и въззивна жалба от същата ответница Г.Д.М. от гр.С., в която се изрязява становището, че постановеното Решение от РС- С. е неправилно и незаконосъобразно, тъй като никога никоя от страните по делото не е твърдял пред РС или пред трети страни, че не е подписал предварителния договор. Счита, че е недопустимо РС да мотивира Решението си въз основа на факти и обстоятелства, които не са наведени от страните в процеса. Прави изрично писмено заявление, че ищецът изцяло им е заплатил претендираната от тях продажна цена, а ответникът К.М. никога не се е противопоставял на сключването на процесния предварителен договор. Моли да се отмени изцяло атакуваното Решение на РС- С., ведно със законните последици от това.

 

Против тази въззивна жалба е постъпил в срок писмен Отговор на в.жалба от ищеца И.М.И. от гр.С., който заявява, че счита подадената въззивна жалба за основателна, че атакуваното Решение на РС- С. е неправилно и незаконосъобразно по изложените в нея съображения, и постановеното противоречи на постоянната съдебна практика на ВКС- София. Моли да се отмени Решението на РС- С. и да се постанови ново такова, с което да се уважи исковата претенция и да се обяви предварителния договор за окончателен, със законните последици от това. Подал е по делото Молба с характера на предварителна писмена Защита. Не се е явил лично или чрез процесуален представител и не е пледирал пред настоящия въззивен съд.

 

Въззивният съд, в настоящия си състав, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

Първоинстанционният РС- С. е приел, че поради липса на изрично изразено в задължителната писмена форма официално съгласие от страна на съпруга К.А.М. на продавачката Г.Д.М./съпрузи/, както към датата на сключване на предварителния договор/21.02.2013г./, така и до приключване на съдебното дирене пред РС/07.12.2015г./ относно предложения за продажба техен общ недвижим имот/апартамент в гр.С./, представляващ бездялова съпружеска имуществена общност/СИО/ по смисъла на действащия СК/2009г./, искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД е недоказан. Поради което РС е отхвърлил изцяло исковата претенция по чл.19, ал.3 от ЗЗД, вземайки предвид всички събрани пред него доказателства по делото, ведно със законните последици от това. В рамките на съдебния процес, но след постановяване на атакуваното Решение на РС, и преди даване ход на делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция в подадената си Въззивна жалба вх.№ 1771/27.01.2016г./л. 92 от делото на РС/, ответникът К.А.М. е заявил изрично, в писмена форма волята си : „С настоящата въззивна жалба бих искал до уточня, че не съм навеждал възражение, че не съм дал съгласие за сключване на предварителен договор, с оглед на което и пред настоящата инстанция заявявам, че не се противопоставям на договора, потвърждавам същия, давам и съм дал съгласие за сключването на същия“, макар че тази в.жалба е върната обратно на подателя й поради невенасяне на дължимата ДТ по приходната сметка на ОС- С..   

Въззивният съд, като инспектира съществото на спора, следва да вземе предвид и новите факти и обстоятелства, настъпили след произнасянето на РС по иска, които са от съществено значение за спора, с който е бил сезиран, в изпълнение разпоредбите на чл.235, ал.3 от ГПК. Като такъв се явява наличието на ново изрично писмено волеизявление от този съсобственик на недвижимия имот/потенциален продавач по предварителния договор/. Поради което настоящият въззивен ОС- С. приема, че е налице валидно изразена от него изрична воля, което се явява нов факт, ново обстоятелство и ново писмено доказателство, възникнало след постановяване на атакуваното отхвърлително Решение на РС- С., но преди началото на съдебното дирене пред настоящата въззивна съдебна инстанция по смисъла на чл.266, ал.1, т.2 от ГПК. Ето защо то следва да се обсъди, да се вземе предвид и да се съобрази при цялостната проверка от въззивната инстанция.

ОС- С. взема предвид, че тъй като според императивната разпоредба на чл.19, ал.З от ЗЗД предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма, че предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор и че всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В настоящия случай предварителният договор съдържа съществените    уговорки на сделката- индивидуализиран е предметът на продажбата и е посочена и продажната цена. Съобразявайки се със законовото изискване по чл.22, ал.З от СК, че разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи/оответниците пред РС/, и че макар в случая предварителния договор да е подписан само от съпругата, но не и от съпруга й, тъй като предварителният договор не е разпоредителна сделка, той е действителен, макар и да е сключен само от единия от съпрузите. Това следва по аргумент за по-силното основание от нормата на чл.22, ал.З от СК, в която хипотеза разпореждащата се съпруга действа от свое име, представяйки вещта като собствена, а сделката е действителна като разпореждане с чуждо право- на неподписалия предварителния договор неин съпруг. Ако другият съпруг не оспори разпореждането в шестмесечен срок от узнаването, преклудира се само възможността му да ревандикира вещта или да защити правото си на собственост с установителен иск. Следователно, неоспорването не е даване на съгласие, нито е допълване на волеизявлението на разпореждащия се и сделката няма да е недействителна поради липса на съгласие съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД. Ето защо, липсата на волеизявление на другия съпруг при предварителния договор не прави последния нищожен и като противоречащ на закона.

В процесния случай действията на съпруга К.М. изразяват съгласие със сключения по-рано предварителен договор от съпругата му Г.М.. Следователно процесният предварителен договор от 21.02.2013г. е потвърден и от двамата съпрузи, поради което може на основание този договор да се уважи иск по чл.19, ал.З от ЗЗД.

 

Съгласно утвърдената съдебна практика по аналогични казуси, ако предмет на предварителния договор е недвижим имот, който е СИО, то за да може този предеварителен договор да бъде обявен за окончателен по настоящия съдебен ред по чл.19, ал.3 от ЗЗД, следва да е налице валидно изразеносъгласие и от втория съпруг/К.М./, без да се третира въпроса как, кога и каква форма е било дадено то, какъвто е и п роцесния случай на неговото волеизявление във въззивната му жалба пред РС. Поради наличието на впоследствие дадено изрично писмено съгласие от втория съсобственик/продавач/ на процесния недивижим имот, то следва обжалваното Решение да се отмени изцяло, ведно със законните последици по реда на чл.271, ал.1, изр.1 и ал.3 от ГПК, включително и по отношение на необжалвалата го ответна страна/съпруга К.М./, като се уважи изцяло исковата претенция по чл.19, ал.3 от ЗЗД, и предварителния договор между страните от 21.02.2013г. се обяви за окончателен, считано от датата на влизане в законна сила на настоящото изцяло позитивно въззивно съдебно Решение предвид разпоредбите на чл.19, ал.3, изр.2 от ЗЗД, ведно със законните последици от това.

 

При тези данни от фактическа страна, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за обявяване на сключения между страните предварителен договор за окончателен. Освен, че е сключен в писмена форма/така, както изрично изисква разпоредбата на чл. 19, ал.1 от ЗЗД/, същият съдържа и уговорките относно съществените условия на окончателния договор съгласно чл.19, ал.2 от ЗЗД - недвижимият имот, предмет на договора е индивидуализиран и подробно описан, посочена е продажната цена и начина й на заплащане. Представените по делото доказателства удостоверяват, че продавачът-ответник е собственик на посочения в договора недвижим имот-апартамент. Наред с тези условия съществува и още едно законово изискване за да се извърши прехвърляне на собствеността, въведено с разпоредбата на чл. 264, ал.1 ДОПК, съгласно която прехвърлянето би могло да се извърши само, ако публичните държавни и общински задължения на продавачите по договора са заплатени. Към настоящия момент обаче, липсват данни продавачите да имат непогасени публични държавни и общински задължения. С оглед изложеното въззивният съд счита, че са налице всички предпоставки за обявяване на сключения между страните предварителен договор за окончателен, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и се уважи предявеният от ищеца конститутивен иск по чл. 19, ал.З от ЗЗД. На основание чл. 362, ал.1 от ГПК предварителният договор следва да бъде обявен за окончателен при условие, че ищецът е изпълнил насрещното си задължение за заплащане изцяло на остатъка от продажната цена в съответния размер, дължима от него при прехвърляне на собствеността. Също така съгласно разпоредбата на чл.364, ал.1 от ГПК ищецът дължи следващите се разноски по прехвърлянето на имота, а това са: нотариална такса по набирателната сметка на ОС- С. съгласно чл.85, ал.2 във вр. чл.87 от ЗННД, определена по раздел II, т.8 от Тарифата за нотариални такси към ЗННД и изчислена върху по- високата стойност/данъчната оценка на недвижимия имот/ в размер на 450 лв., както и местния данък за придобиване на имота по сметка на Община- С. в размер, определен съгласно чл.47, ал.2 във вр. с чл.46, ал.2, т.1 от ЗМДТ, който към момента е 2.5 % върху стойността на прехвърляния имот- или точно 1 155 лв. Като до изплащане на тези суми съдът служебно вписва възбрана върху процесния недвижим имот в Службата по вписванията- гр.С.. На основание разпоредбата на чл.364, ал.2 от ГПК на ищеца- въззивник не следва да се издава препис от настоящото изцяло позитивно за него въззивно съдебно Решение, преди да е представил в съда доказателства/платежни документи/ за заплатени  горепосочените суми за дължимите данъци и такси за имота, и след представяне на Удостовеления от НАП- С. и от Община- С., че той не дължи публични държавни и общински вземания.   

 

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, предвид волеизявленията на страните и естеството на съдебното производство, въззивният съд счита, че всяка от страните следва да понесе разноските, които сама е направила пред двете съдебни инстанции по делото, поради което страните не си дължат взаимно разноски в това производство.

 

Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.19, ал.3, изр.1 и 2 от ЗЗД, въззивният ОС- С.                                                   

 

                                      Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 16/07.01.2016г., постановено по гр.д.№ 2629/2015г. по описа на РС- С., с което е отхвърлен искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОБЯВЯВА за окончателен Предварителен договор, сключен на 21.02.2013г. в гр.С., с който Г.Д.М.- ЕГН ********** и съпругът й К.А.М.- ЕГН **********- и двамата от гр.С., ул.“Х.“ № ., вх.., ет.., ап.. продават на И.М.И.- ЕГН ********** от гр.С., ул.“И.В.“ № ., ет.9, ап.. собствения си недвижим имот- самостоятелен обект/апартамент/ с идентификатор 68850.518.133.2.41, находящ се в гр.С.- 6000, ул.“Х.“ № ., вх.., ет.., ап.., в сграда № ., с площ 83, 54 кв.м., прилежащи части- избено помещение № 1, разположени в поземлен имот с идентификатор 68850.518.133, за сумата 12 000 евро/дванадесет хиляди евро/, която сума е изплатена изцяло.  

 

ОСЪЖДА И.М.И.- ЕГН ********** от гр.С., ул.“И.“ № ., ет.., ап.. на основание чл.85, ал.2 във вр. с чл.87 от ЗННД да заплати по приходната сметка на ОС- С. нотариална такса в размер на 450 лв./четиристотин и петдесет/, а по приходната сметка на Община-гр.С. местен данък в размер на 1 155 лв./хиляда сто петдесет и пет лева/.

 

ВПИСВА служебно възбрана върху гореописания недвижим имот- апартамент с идентификатор 68850.518.133.2.41, находящ се в гр.С.- 6000, ул.“Х.“ № ., вх.., ет., ап.., в сграда № ., с площ 83, 54 кв.м., прилежащи части- избено помещение № 1, разположени в поземлен имот с идентификатор 68850.518.133, до изплащане на посочените разноски-нотариална такса в размер на 450 лв./четиристотин и петдесет/, а по приходната сметка на Община-гр.С. - местен данък в размер на 1 155 лв./хиляда сто петдесет и пет лева/, като за целта след влизане на Решението в законна сила да се изпрати препис от настоящото Решение за изпълнение на Служба по вписванията- гр.С..

ПРЕПИС от Решението да се издаде на ищеца И. М.И.- ЕГН ********** от гр.С.ул.“И.“ № ., ет.. ап.. едва след представяне на документи за заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота, както и на удостоверения от ТО- РД- НАП- гр.С. и от Община- гр.С., че не дължи публични държавни и общински вземания.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез ОС- С. пред ВКС на Република България- С.в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, при наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК.

                          

         

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          

 

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ :