Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 328                           04.11.2016 г.                           Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                              І Граждански състав

На пети октомври                                                                   Година 2016   

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                                  

                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                   НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  П.В.

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

в.гр.д. № 1273 по описа за 2016 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

          Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от двамата жалбоподатели Е.П.Х. и М.Ж.Х.  чрез пълномощника им адв. Р.М. ***, срещу Решение № 34/27.05.2016г., по гр.д. № 248/2015., по описа на Чирпанския районен съд.

 

Жалбоподателите поддържат становище, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, с което е допуснат до делба процесния недвижим имот –пасище, мера от 35 декара, находящ се в землището на село Гранит, община Братя Даскалови, област Стара Загора, представляващо имот № 000431, при квоти: 2/4 ид.ч. за Х.Е.Х. и 1/4 ид.ч. за М.Ж.Х. и 1/4 ид.ч. за Е.П.Х., с които аргументи и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ГПК моли да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло постановеното първоинстанционно решение на РС-Чирпан, като вместо него се постанови друго решение, с което да бъде допуснат до делба процесния имот при квоти:

- за Х.Е.Х. -12.340/35.000 ид.ч. или 35.26% от целия имот от 35.000 декара; за

- за М.Ж.Х. – 6.170/35.000 ид.ч. или 47.11% от целия имот от 35.000 декара. Претендират разноски.

Жалбоподателите твърдят във въззивната жалба, че е налице договор за доброволна делба, който е сключен на основание чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ /действувал към онзи момент от време / и представлява валидно правно основание, явяващо се предпоставка за издаване на самостоятелни решения за възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на всеки един от съсобствениците, участвали в делбата, съобразно стойността на определените от самите тях дялове. Считат, че в конкретния случай са били налице основанията на чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като договорът е сключен в предвидената в разпоредбата на този текст форма - писмена, с нотариална заверка на подписите, и е сключен преди изработването на плана за земеразделяне. Също твърдят, че извършеното в процесния договор нотариално удостоверяване на подписите на съделителите е станало в съответствие с нормата на чл. 158, ал. 4 от ЗСВ / отм. / в редакцията му, действуваща към момента на подписване на договора. Кметът на населеното място е имал правомощието да извърши тази заверка, независимо от ограничената си нотариална компетентност, понеже този договор не подлежи на вписване. / Решение № 33/ 21.02,2013 г. на Второ отделение на ВКС, Гражданска колегия, постановено по гр. дело № 791 /2012 г. /. Това е така, тъй като по своята същност договорът за доброволна делба по чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ е квазиконтракт и не води до реално прекратяване на съсобствеността, доколкото такава още не е възникнала, а служи като основание за довършване на реституционната процедура, при която реституционният ефект настъпва директно в патримониума на наследниците по закон. По тази причина макар и да се именувал „договор за доброволна делба", той е особен вид такъв и се различава от доброволната делба на недвижими имоти, визирана в чл. 35, ал. 1 от ЗС, за която не може да има спор, че заверката на подписите следва да се извърши от лице с пълна нотариална компетентност. Този последният вече подлежи на вписване в Агенцията по вписванията и в него поделените имоти са индивидуализирани с граници и квадратура. Изводът на Чирпанския районен съд се явявал неправилен, тъй като причината за невписване на процесния договор за делба по чл. 17, ал. 2 / отм. / от ЗСПЗЗ не е, че заверката е извършена от лице с ограничена нотариална правоспособност, а тъй като законодателят не е предвидил вписване на този вид договори. До този извод лесно можело да се стигне, като се направел внимателен анализ на цитираната правна норма и на представения по делото Договор за делба на наследствени земеделски земи с възстановено право на собственост с решение по чл. 14, ал. 1, пи 2 от ЗСПЗЗ на поземлената комисия, от дата 03.08.1995 г., чиято форма е по утвърден образец. След като законодателят е предвидил възможност наследниците да извършат подялба на наследствените земи още след постановено решение по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, т.е. след като земеделската земя само е призната и определена за възстановяване, но все още не възстановена, нямало как един такъв договор за делба да подлежи на вписване. Действителното възстановяване на правото на собственост се извършва едва с решението по чл. 27 от ППЗСПЗЗ. Това било така, тъй като най-малкото този договор не отговаря на изискванията, визирани в чл. 6, ал. 1, б. „в" от Правилника за вписванията, изискващи индивидуализация на имотите, а и към него момент на съделителите още не е възстановено правото на собственост. Ето защо такъв тип договори не могат според тях да бъдат вписани, дори и подписите на съделителите да бъдат заверени от лица с пълна нотариална правоспособност. При това положение нямало как да се приеме становището на съда, че договорът е нищожен, тъй като е следвало да бъде заверен от лице с пълна нотариална компетентност, понеже е подлежал на вписване. Този извод на съда не намира никаква опора в закона.

 

Във въззивната жалба също твърдят, че били неправилни и изводите на съда, че предвид нищожността на цитирания по-горе Договор за делба на наследствени земеделски земи с възстановено право на собственост с решение по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на поземлената комисия, от дата 03.08.1995 г., както и предвид издадената от министъра на земеделието и горите Заповед № РД-46-933 от 20 юли 2000 г. за преработка на плана за земеразделяне на село Гранит, Нотариален акт за дарение от 25.02.1999 г., № 98, том I, рег. № 1448, дело № 284 / 1999 г. на Нотариус Л. И., с който Т.П.М. е дарила своите имоти на Е.П.Х., се явява нищожен и обезсилен по силата на закона. Подробни оплаквания са изложени във въззивната жалба на жалбоподателите.

 

В законоустановения срок е подаден писмен отговор от  адв. П.К. ***,  като процесуален представител на въззиваемия Х.Е.Х., като в депозирания отговор оспорва въззивната жалба и счита същата за неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Претендира разноските пред въззивната инстанция да бъдат заплатени от двамата жалбоподатели.

 

Въззивниците Е.П.Х. и М.Ж.Х., редовно и своевременно призовани, явяват се лично, заедно с процесуалният им представител адв. Р.М. ***, който моли съдът да отмени решението на районния съд като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и с оглед на направеното искане от тях да допусне делбата при посочените от тях идеални части дробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендират и за присъждане на разноски по делото.

 

Въззиваемият Х.Е.Х., редовно и своевременно призован, не се явява. Вместо него се явява процесуалния му представител адв. К., която изцяло поддържа подадения  писмен отговор, в който моли жалбата да се остави без уважение и решението на Чирпанския районен съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в същия депозиран по делото писмен отговор, както и в съдебното заседание по съществото на делото.

 

След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

 

Видно от представените по делото писмени доказателства: Решение № 06.С/ 14.11.2007 г., Скица № К05375/ 20.05.2015 г., Удостоверение за данъчна оценка, безспорно се установява, че на наследниците на Е.Х. М., б.ж. на с. Гранит, е предоставено правото на собственост върху процесния земеделски имот представляващ земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ а именно, Пасище, мера от 35. 000 дка. с имотен №000401.

 

Видно от представените по делото писмени доказателства а именно: Преписките с вх.№ 8332/25.07.1994г. се установява, че със заявление по см. на чл. 11 от ЗСПЗЗ са били заявени 35 дка земеделски имоти със заявител Е.Х. М.. С Протокол № 8319/19.09.1994г. по горе-цитираната преписка ПК тогава с. Бр. Даскалови признала и определила правото на собственост върху 35дка земеделски имоти описани в шест на брой ниви. Впоследствие с друг Протокол под същия № 8319 но с различна дата - от 02.10.2000г. ПК Бр. Даскалови е отказала да признае правото на собствеността върху цитираните 35 дка ниви поради това, че същите били заявени с друга преписка.Този Протокол /Протоколно решение № 8319/02.10.2000г. на ПК с. Бр. Даскалови/ е бил прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно Решение под № 90/14.10.2002г. по гр. адм.д. № 224/2002г по описа на РС Чирпан.

 

Междувременно, с Договор за делба на наследствени земеделски земи с възстановено право на собственост с Решение по чл. 14, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ на ПК № 8318/19.09.1994г. извършена на 03.08.1995г. наследниците на Е.Х. М.са извършили въпросната делба, въз основа на която ПК с.Бр. Даскалови е издала и Решение № 06.27/ 06.06.1997г. по несъществуваща преписка /съгласно обясненията и твърденията на Началник на ОСЗ с.Бр. Даскалови сега/ - № 01389Е/20.08.1995г. с което решение възстановила правото на собственост на Т.П.М., върху 10,330 дка земеделски имоти. Видно от представеното удостоверение за наследници Т.М. е съпруга па общия за страните наследодател. Същата с нот. акт № 98/1999г. на Л.Иванов, нотариус с № 090 на НК с район на действие РС Чирпан, дарила въпросните 10,330дка земеделски имоти на внука си Е.П.Х., който се явява и първия въззивник по делото.Именно заради гореизложеното и жалбоподателите твърдят, че квотите при които следва да бъде допусната делбата са различни от твърдяните в исковата молба. Основният спор между страните е породила ли е и какви са правните последици в извършената през 1995г. делба по см. на чл. 17 ал.2 /отм./ от ЗСПЗЗ.

 

Съгласно специалният текст на чл, 17 ал. 2 от ЗСПЗЗ в хипотезите на възстановяване на земеделски имоти, когато решението на ПК по чл. 14 ал. 1 от ЗСПЗЗ е издадено на името на починал собственик, какъвто е настоящият случай, наследниците могат да разпределят помежду си земите, като „ Договорът за делба следва да е писмен с нотариална заверка на подписите на сьделителите. „Общият текст регламентиращ доброволната делба е нормативно уреден в разпоредбата на чл. 35 ал. 1 от ЗС / в редакцията му до ДВ бр. 33/ 1996 г. / и установява, че когато предмет на доброволна делба са недвижими имоти, договорът трябва да бъде извършен в писмена форма с нотариално заверени подписи . Или за да породи правните си последици, договорът за доброволна делба и се ликвидира собствеността без намесата на съда, само по волята на съсобствениците, изискуемата се от закона форма е писмената с нотариална заверка на подписите. Безспорно е, че тази облекчена норма, регламентирана от закона изключва приложението на чл.18 от ЗЗД за нотарилната форма на сделката, но по разбиране на настоящият състав не изключва изискването за пълната нотариална компетентност на лицето, което извършва нотариалното удостоверяване на подписите именно с оглед на прехвърлителния ефект на сделката.

 

Подписите на съделителите, сключили договора за доброволна делба от 03.08.1995 г. са действително заверени от кмета нас. Гранит, обл. Стара Загора. Според Българският закон лица с пълна нотариална компетентност са Нотариусите. Наред с тях законовата уредба познава и т.н. „ лица с ограничена нотариална компетентност „. Тази компетентност бе уредена в чл. 97 от ЗУС / отм. /, възпроизведена с нормата на изменения чл. 158 от ЗСВ / в редакцията му до ДВ бр. 59/ 1994 г. /, а след това и в ЗННД / ДВ бр. 106/ 1996 г. / в сила от 01.06.1996 г. , Глава „ Нотариални функции на лица, които не са Нотариуси „. В тази категория лица са включени органите на местната администрация. Действащата чл. 83 от ЗНД визира, че когато в населеното място няма нотариус и Районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, зам. кметът и секретарят на общината, удостоверяват датата и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. По аргумент на противното, удостоверяването на същите обстоятелства по частните диспозитивни документи, които подлежат на вписване, а договорът за доброволна делба е именно такъв документ, по аргумент на чл. 4 б. г от Правилника за вписванията, не може да бъде извършено чрез заверка на лицата с ограничената нотариална компетентност. Макар и последната добавка на този действащ текст да не се съдържащи в цитираните по- горе текстове на ЗУС и ЗСВ, то именно по тълкувателен път се извлича извода, че рамките на компетентността на посочените по- горе органи винаги се е свеждала до нотариални удостоверения на подписи, на частни документи, които не подлежат на вписване и не касаят прехвърлянето на вещни права на недвижими имоти.

Водим от гореизложеното, съдът приема, че обсъжданият договор за доброволна делба не е породил вещно- правни последици и се явява нищожен на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД.

Тази нищожност води след себе си и порочност на всички последващи разпоредителни сделки с имотите предмет на Този Договор за доброволна делба -Нотариален акт за дарение от 25.02.1999 г., № 98, том I, рег. № 1448, дело № 284/1999 год. на нот. Л. И., рег. № 090, вписан в Сл. по вписванията гр. Чирпан вх.р.№ 146 от 25.02.1999 г., акт № 64, том I, дело № 243/1999, парт. книга: том 124, стр. 423, защото никой (в случая Т.П.М.), не може да прехвърли повече права от тези, които притежава и ответникът Е.П.Х. не може да стане собственик на определени имоти, получавайки това право от несобственик.

 

Във въззивната жалба на жалбоподателите се сочи Решение № 33/ 21.02.2013 г. на Второ отделение на ВКС, Гражданска колегия, постановено по гр. дело № 791 /2012 г. /. Настоящият въззивен съд счита, че същото е неотносимо към настоящия случай, тъй като касае договор за извършване на групов строеж в жилищна кооперация, като този режим на разрешаване е различен от настоящия случай.

 

В случая съдът приема, че не е необходимо цитираните по —горе писмени документи да бъдат отменяни от съда по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като на такава отмяна подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. (Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на Върховен касационен съд).

 

От друга страна, в конкретният казус първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че със Заповед № РД-46-933 от 20.07.2000 год. на Министъра на Земеделието и горите, е наредено да бъде преработен изцяло влезлият в сила план за земеразделяне на с. Гранит, община Братя Даскалови, област Стара Загора.

Тази заповед е публикувана в Държавен вестник бр. 75/12.09.2000 год. - стр. 12.

 

Съгласно специална разпоредба на чл. 34в. (Нов - ДВ, бр. 68 от 1999 г.)от ЗСПЗЗ -в редакция към ДВ, бр. 68 от 30.06.1999 г.-в случаите по чл. 17, ал. 8 и по § 31, 32 и 34 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 98 от 1997 г.; изм., бр. 36 и 88 от 1998 г.) от момента на обнародването в "Държавен вестник" на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на поземлената комисия и издадените въз основа на тях нотариални актове за засегнатите от преработката имоти.

Следователно, Решение № 06.27/06.06.1997 г. на поземлена комисия с. Бр. Даскалови, с което се възстановява правото на собственост на Тана Петкова Манева по плана за земеразделяне в землището на с. Гранит, върху: Нива от 5.238 дка, трета категория, местност Дъбака, имот № 015005 и Нива от 5.092, четвърта категория, местност Дългия камък, имот № 094008 - е обезсилено по силата на Закона.

 

            Наложилата се трайна съдебна практика определя, че трети лица (в случая ответника Е.П.Х.) са приобретатели на имот по силата на правна сделка, сключена с лицата, на които собствеността е възстановена с влязло в сила решение по ЗСПЗЗ. При отпадане на правата на праводателите им, обаче, те не могат да противопоставят права, различни от техните. В разпоредбата на чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е предвидена изрична възможност за преработване на влезли в сила планове за земеразделяне при определени условия и това може да се направи независимо от обстоятелството, дали след реституцията имотите се намират в патримониума на бившите собственици и/или техните наследници, или имат нови собственици по силата на прехвърлителни сделки. Ето защо без значение е обстоятелството, че административната процедура по преработването на плана е осъществена след като имотите са станали обект на продажбено (дарствено) правоотношение, тъй като новите собственици са имали правен интерес и са могли да участват в тази процедура в случай, че са считали правата си за нарушени. Те не са трети лица, а заинтересовани лица по смисъла на ЗАП и влязлата в сила заповед за преработване на плана е задължителна спрямо тях.ешение № 228 от 19.03.2010 г. по гр.  д. № 5137/2008 г. на Върховен касационен съд).

 

Тана Петкова Манева се е разпоредила с имотите, които са й възстановени с Решение № 06.27/06.06.1997 г. на поземлена комисия с. Бр. Даскалови, като с Нотариален акт за дарение от 25.02.1999 г., № 98, том I, рег. № 1448, дело № 284/1999 год. на нот. Л. Иванов, рег. № 090, вписан в Сл. по вписванията гр. Чирпан вх.р.№ 146 от 25.02.1999 г., акт № 64, том I, дело № 243/1999, парт. книга: том 124, стр. 423, ги е подарила на внукът си - ответника Е.П.Х..

По делото не са представени доказателства, че Заповед № РД-46-933 от 20 юли 2000 год. на Министъра на Земеделието и горите, е обжалвана от ответника Е.П.Х., в качеството му на заинтересовано лице - приобретател на имотите, възстановени на Т.П.М. с Решение № 06.27/06.06.1997 г. на поземлена комисия с. Бр. Даскалови и което решение е обезсилено по силата на закона.

Следователно Заповед № РД-46-933 от 20 юли 2000 год. на Министъра на Земеделието и горите е задължителна и влязла в законна сила и по отношение ответника Е.П.Х., относно имотите, подарени му с Нотариален акт за дарение от 25.02.1999 г., № 98, том 1, рег. № 1448, дело № 284/1999 год. на нот. Л. Иванов, рег. № 090, вписан в Сл. по вписванията гр. Чирпан вх.р.№ 146 от 25.02.1999 г., акт № 64, том 1, дело № 243/1999, парт. книга: том 124, стр. 423 и този нотариален акт е обезсилен по силата на закона.

 

Съгласно нормата на чл. 91а от ЗН имотите които се " реституират " по смисъла на ЗСПЗЗ се смятат за новооткрито наследство по см. на чл. 1 от ЗН.

 

Следователно съобразно правилата на ЗН квотите при които следва да се допусне съдебна делба са: за ищеца Х.Е.Х. -2/4 ид. части, и за ответниците М.Ж.Х. и Е.П.Х. - по 1/4 ид. части за всеки един от тях.

 

В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е разгледал всички законови предпоставки за допускане на делбата в мотивите към обжалваното Решение и е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че делбата между страните по делото следва да се допусне при горепосочените квоти за всеки един от съделителите.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.3 и чл.273 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направените от последния разноски по делото общо в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат пред настоящата съдебна инстанция, а именно адв. П.К.

 

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/27.05.2016г. по гр.дело № 248/2015г., по описа на Чирпанския районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА Е.П.Х. ЕГН: ********** *** и М.Ж.Х. ЕГН:********** ***. Даскалови, ул. „Комсомолска” № 25  да заплатят на Х.Е.Х. *** сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представлявана възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд Стара Загора при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.