Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер335……………………11.11.2016 година………………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На единадесети октомври…………………………….………………..Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ   

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                       

                        

 

Секретар С.С.……………...……………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1284……по описа за 2016…………….година.

 

        Обжалвано е решение № 43 от 11.01.2016 г., постановено по гр.дeло № 1575/2013 г. на С. районен съд, с което е намалено универсалното саморъчно завещание на С. К.К., починал на 15.09.2012 г., извършено в полза на С.А.К., възстановени са запазените части от наследството на наследниците Н.С.К. и С.С.К. и са допуснати до делба апартамент и ниви.

 

        Въззивниците Н.С.К. и С.С.К., чрез  пълномощника си адв.М.Д., считат, че решението е неправилно, противоречи на материалния закон, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Съдът неправилно изчислил запазените им части и неправилно определил участието им в съсобствеността. Считат, че искът за делба е отхвърлен неправилно по отношение на ответницата Б.С.К.- Ю., както и считат за неправилни изводите на съда относно действителността на саморъчното завещание от 24.02.2004 г. Излагат подробни съображения. Молят решението да бъде отменено изцяло , като им се присъдят разноските за въззивната инстанция.

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от другите страни.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възражения, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск за делба на съсобствени имоти, кумулативно съединен с иск за възстановяване на запазена част. Ищците Н.С.К. и С.С.К. са твърдели в исковата си молба, че заедно с ответниците Б.С.К.-Ю. и С.А.К. са наследници по закон на С. К.К., починал на 15.09.2012 г., като първите трима били негови деца, а последната - преживяла съпруга. Приживе наследодателят на страните притежавал недвижими имоти, подробно описани в исковата молба в три пункта, като за отделните имоти била налице съсобственост, възникнала по силата на наследяване и правни сделки между различните групи от съделителите.  Описаният в пункт първи имот- апартамент, находящ се в гр. С., бил придобит по силата на договор за продажба от 23.03.1999 г. по време на брака между С. К. и С.К.. Този имот бил съсобствен между ищците и първата ответница С.К.. Наследодателят бил собственик и на 5/8 ид. ч. от описаните в пункт втори на молбата земеделски земи, всички находящи се в землището на с.Б., община Е.. 1/8 ид.част от тези имоти били придобити от наследодателя по силата на договор за покупко-продажба от 16.07.2001 г., сключен по време на брака му със С.К.; 2/8 ид.ч. - по силата на договор за дарение от 16.07.2001 г. по нот.дело № 274 на нотариус Ж.Р., и 2/8 ид.ч.- по наследяване и реституция по ЗСПЗЗ от  покойния му баща К. Х.К.. Тези земеделски земи  били съсобствени между ищците и ответниците С.К. и Н.А.К., като последният се легитимирал като собственик на 2/8 ид.ч. съгласно нотариален акт за дарение от 10.08.2001 г. по нот.дело № 352 на нотариус Ж.Р.. Твърди се също, че наследодателят на ищците бил собственик и на 1/4 ид.ч. от земеделските имоти- ниви, описани в пункт трети на исковата молба, находящи се в землището на с.Б., община Е. и съставляващи имоти с № 003052 и № 091084 по плана за земеразделяне. Собствеността върху тези имоти била възстановена с решение № 18Б от 27.04.1999 г. на Поземлена комисия гр.Е. на наследниците на К. Х.К.. Тези два имота били съсобствени между ищците Н.К. и С.К. и ответницата С.К., като наследници на С. К.К., ответника Н. А. К., който е придобил 1/4 ид.ч. от тях по договор за дарение от 10.08.2001 г., ответницата П.Х.К., която е наследник на Х. К.К.- син на общия наследодател К. Х.К., и Б.К.К.- също син на общия наследодател. Ищците са поддържали още и това, че им било известно, че С. К.К. е съставил на 24.02.2004 г. саморъчно завещание в полза на С.К., с което се е разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество, притежавано към момента на смъртта. Завещанието не било написано и подписано от наследодателя С. К., поради което  било нищожно. При условията на евентуалност, в случай, че се установи, че саморъчното завещание е действително, ответниците твърдят, че то накърнява запазената им част от наследството, като разполагаемата част на наследодателя С. К. била 1/6 ид.ч., а запазената част съответно - 5/48 ид. ч. за всеки от ищците относно имота по пункт първи, 25/192 ид.ч. за всеки относно имотите в раздел втори на исковата молба и 5/96 ид.ч. за всеки, относно имотите описани в раздел трети на исковата молба. Твърдят още, че ответницата С.К. е вписала правата си по завещанието само относно 1/2 ид.ч. от апартамента в С. и за 5/8 ид.ч. от имотите, описани в раздел втори на иска, но не е приела наследството в частта му досежно имотите описани в раздел трети на исковата молба. Иска се завещателното разпореждане да бъде намалено и да бъде възстановена запазената им част, както и да бъде допусната делба на описаните в исковата молба имоти, съобразно правата на страните.

 

        Ответниците С.А.К., Н.А.К., П.Х.К. и Б.К.Х. не са депозирали отговор на исковата молба.

 

        Ответницата Б.С.К.-Ю. е представила молба, в която е заявила, че е извършила отказ от наследството на наследодателя С. К.К., вписан на 08.08.2013 г.

 

        Първоинстанционният съд е приел, че извършеното от С. К. универсално завещателно разпореждане в полза на ответницата С.К. е написано и подписано от наследодателя, съдържа дата на съставяне и подпис,  положен в съответствие с изискванията на чл.25 ал.1 ЗН, поради което не е нищожно. Приел е, че с това завещание са накърнени запазените части на ищците. Приел е, че когато наследодателят е оставил съпруг и три деца, както е в настоящия случай, съгласно чл.29, ал.3 ЗН,  разполагаемата му част е равна на 1/6 от наследството. Останалите 5/6 представляват запазена част за  наследниците, които в случая били четирима. Затова запазената част на всеки от тях била равна на 5/24. Приел е, че направеният отказ от наследство от ответницата Б.К.-Ю. не се отразява на размера на запазените части. Отказът бил новонастъпил факт и имал за последица уголемяване на дяловете на наследниците от същия ред по арг. от чл.53 ЗН. Приел е, че чрез универсалното завещание наследодателят С. К.К. е могъл да прехвърли само 1/6 имуществото си, а като се е разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ответницата С.К., той е накърнил запазената част на ищците. По отношение на иска за делба районният съд е приел, че е налице съсобственост на описаните в исковата молба имоти, но в тази съсобственост не участва отказалата се от наследство Б.С.К.- Ю.. Затова е допуснал делбата на имотите между останалите страни, като е определил дяловете им съобразно извършеното намаление на завещанието и възстановяване на запазените им части.

       

        Наследодателят на ищците С. К.К. е починал на 15.09.2012 г. в гр. С.. След смъртта си е оставил като наследници преживяла втора съпруга- ответницата С.А.К. и децата си: ищците Н.С.К. и С.С.К. и ответницата Б.С.К.- Ю.. Бракът му с ответницата С.К. е сключен на 29.03.1976 г. По времето му двамата съпрузи са закупили при условията на съпружеска имуществена общност недвижим имот- апартамент № 5, находящ се в гр.С., ул. “К.” № ., с площ от 40.81 кв.м, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 5 с полезна площ 2.33 кв.м. Договорът е бил сключен на 23.03.1999 г. По действащия кадастрален план на гр.С. описаният апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.518.169.1.5.  Със саморъчно завещание от 24.02.2004 г. Стоят К.К. е назначил за единствен наследник съпругата си С.А.К.. Завещанието е обявено на 18.09.2012 г. от нотариус Б. Г. и вписано в Службата по вписванията С. на 30.11.2012 г. и в Службата по вписванията гр. Е. на 05.12.2012 г.

 

        По делото са изслушани две съдебно-почеркови експертизи, от чиито заключения се установява, че ръкописният текст на завещанието от 24.02.2004 г., съхранявано в оригинал в кантората на нотариус Б. Г., както и подписът под него, са изпълнени от С. К.К.. Неоснователно е възражението на въззивниците, че  вещото лице от първоначалната експертиза е изследвал друго саморъчно завещание, различно от процесното, което е съхранявано при нотариус Г.. Обект и на първоначалното, и на повторното заключение е завещанието от 24.02.2004 г., обявено от нотариус Г.  и вписано в Службата по вписванията и това е видно от текста на заключението и от фотоалбума към него. Вярно е, че по делото освен завещанието, което е било обявено на 18.09.2012 г. и понастоящем се съхранява в кантората на нотариуса, е налице още едно завещание, съставено на същата дата- 24.02.2004 г.  При направеното от първоначалната експертиза почерково изследване, вещото лице е установило, че и този документ е написан и подписан от наследодателя С. К., но това е без значение по делото.

 

        Не е основателно възражението, че и повторното заключение не позволява да се направи безспорен извод за автентичността на документа. Изводът в заключението е категоричен, което ще рече, че вещото лице е преценило, че има достатъчно сравнителен материал, за да направи своите изводи. Завещанието е действително и е породило присъщите му правни последици.

 

        Съгласно чл.30 ЗН наследникът с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Ответницата С.К., спрямо която ищците упражняват правото си по чл.30 ЗН, е наследник по закон, призован да наследява, поради което не е необходимо ищците да са приели наследството по опис. Според чл.28, ал.1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Разполагаемата, респ. запазената част се определя в зависимост от броя на децата на наследодателя. Така при две деца разполагаемата част е равна на 1/4 от наследството, а три и повече деца- на 1/6. В случая наследодателят е оставил като наследници три деца, но едното от тях- Б.С.К.- Ю. се е отказала от наследството на баща си. Отказалият се от наследството не е придобивал правата, включени в наследството, а също така той не отговаря и за задълженията на наследодателя, т.е. не е бил наследник. Отказалият се от наследството в нито един момент след откриването му не е имал право върху него /ТР № 148/1986 г. на ОСГК на ВКС- т.1/. Това е така защото, както приемането на наследството, така и отказът от него произвеждат действие от откриване на наследството. Няма период, в който отказалият се от наследството да е бил наследник, а след това поради отказа да е престанал да бъде наследник. Аргумент в подкрепа на това е нормата на чл.53 ЗН, според която частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници, т.е. на наследниците от същия ред. Законодателят изрично е посочил правните последици от отказа от наследство- счита се, че отреклият се от наследство не съществува като наследник, поради което дяловете на останалите се уголемяват с частта му.

 

        След като отреклият се от наследство се счита, че не е наследник на починалото лице и то от момента на отриване на наследството, следва да се приеме, че от броя на лицата, посочени в удостоверението за наследници като такива, следва да е извади броя да отреклите се от наследство и едва тогава да се определи разполагаемата част според броя на наследниците без тези, които са се отказали от наследството. Затова в случая разполагаемата част на наследодателя е ¼ от наследството, а не както неправилно е определил първоинстанционният съд, приемайки, че и отказалата се от наследството Б.К. е наследник. Останалите 3/4 представляват запазена част за  наследниците, които в случая са трима. При това запазената част на всеки от тях ще бъде равна на 3/12  /или ¼/. 

 

        С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че предявеният иск по чл.30, ал.1 ЗН е основателен и следва да бъде уважен, като се намали безвъзмездното разпореждане, извършено от наследодателя с универсално завещание до размера на запазената част на всеки един от ищците, която е в размер на 1/4 от наследството.

 

        По допускането на делбата: Съгласно чл.344, ал.2 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от наследниците. В случая предмет на делбата са две наследства- на наследодателя на ищците С. К.К. и на общия наследодател К. Х.К..

 

        По делото няма спор относно това, че  придобитият по време на брака между наследодателя и ответницата С.А.К. е съпружеска имуществена общност, която е прекратена на основание чл.27, ал.1 СК във връзка с чл.44, т.1 СК. Съгласно чл.28 СК при прекратяване на съпружеската имуществена общност дяловете на съпрузите са равни, т.е. ½ ид.ч. от делбеният апартамент остава собственост на съпругата, а другата ½ ид.ч. е наследство. С процесното завещание съпругата е назначена за наследник. Запазените части на ищците, които се възстановяват, са равни на по ¼ от наследството. Разполагаемата част, която получава единствено съпругата, също е ¼. Както бе посочено по-горе дъщерята на наследодателя, Б.С.К.-Ю. се е отказала от наследството, поради което тя не е наследник и не наследява. По отношение на нея искът следва да бъде отхвърлен, тъй като тя няма права в съсобствеността. Неоснователно е възражението на въззивниците, че отказалата се от наследство не е надлежна страна по делбата в процесуалноправен смисъл и производството по отношение на нея трябва да бъде прекратено. В тази връзка въззивната инстанция възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

 

        С оглед на тези съображения съдът намира, че делбата на процесния апартамент следва да бъде допусната между С.А.К., Н.С.К. и С.С.К. при квоти: за С. 6/8 ид.ч., от които ½ ид.ч. по силата на прекратената имуществена общност и 2/8 ид.ч. по силата на универсалното завещание, направено от наследодателя в нейна полза; и за Н.С.К. и С.С.К. по 1/8 ид.ч. представляваща възстановените им запазени части от наследството.

                

        От представеното удостоверение за наследници К. Х.К., починал на 11.08.1964 г., се установява, че като наследници той е оставил съпруга, която също е починала на 31.12.1965 г., и синове А., Х., К., С. И Б.. А. С.К. е починал на  16.01.2012 г. и оставил съпруга Е. Я. К., син- Н.А.К. /ответник по делото/ и дъщеря Г. А.Г.. Х. К.К. е починал на 15.03.1996 г.  и е оставил съпруга, която е починала на 30.04.2010 г., и дъщеря П.Х.К. /ответник по делото/. К. К.К. е починал на 30.07.1998 г. без да има наследници по права линия. Той се наследява от братята си при равни права. С. К.К. е починал на 19.09.2012 г. и оставил: втора съпруга- С.А.К. /ответник/, дъщеря Б.С.К.- Ю., дъщеря Н.С.К. и син С.С.К..

 

        С решение № 24б от 15.06.1999 г. на ПК гр.Е. на наследниците на общия наследодател К. Х.К. са възстановени с план за земеразделяне, както следва: нива от 7.000 дка, представляваща имот № 013008; нива от 3.501 дка, представляваща имот № 019048; нива от 3.000 дка, представляваща имот № 020150; нива от 5.000 дка, представляваща имот № 023043; нива от 4.999 дка, представляваща имот № 025013; нива от 4.000 дка, представляваща имот № 035021;  нива от 4.500 дка, представляваща имот № 040086; нива от 8.500 дка, представляваща имот № 068024; нива от 0.812 дка, представляваща имот № 090272. С решение № 18б от 27.04.1999 г. на ПК гр.Е. е възстановено правото на собственост върху: нива от 1.003 дка, представляваща имот № 003052 и нива от 0.889 дка, представляваща имот № 091084. След възстановяването на собствеността част от наследниците са извършили разпореждания с идеалните си части от правото на собственост върху някои от недвижимите имоти. Така с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 35, том ІІ, дело № 273 от 2001 г. , издаден от съдия по вписванията при РС- Е., Б.К.К. е прехвърлил на С. К.К. собствената си 1/4 ид. ч. от имотите, възстановени с решението на ПК- Е. № 24б от 15.06.1999 г. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ., том ., дело ... г., издаден от съдия по вписванията при РС- Е., И. Г.а К. и П.Х.К. са прехвърлени безвъзмездно на С. К.К. собствената си 1/4 ид. ч. от имотите, възстановени с решението на ПК- Е. № 24б от 15.06.1999 г. На 10.08.2001 г. А. К.К. дарил на сина си Н. А. К. собствената си 1/4 ид.ч. от земеделските земи, предмет на решение № 24б от 15.06.1999 г. на ПК- Е., както и от нивите предмет на решение № 18б от 27.04.1999 г. на ПК гр. Е.. Сделката била сключена с нотариален акт №., том ., дело № . г. на съдията по вписванията при Районен съд Е.. По отношение на тези недвижими имоти е налице съсобственост от смесен тип, възникнала по силата на наследяване и транслативни сделки. Съделителят Н.К. е придобил 1/4 ид.ч. по силата на направеното му дарение, а останалите 3/4 ид.ч. са били придобити приживе от С. К.- наследодател на ищците и на първата ответница. Тъй като 1/4 ид.ч. от тези 3/4 е била придобита от К. на възмездно основание и по време на брака му с втората му съпруга, тази 1/4 е станала съпружеска имуществена общност. След прекратяването й със смъртта на С. К. половината от тази една четвърт, тоест 1/8 ид.ч., е придобита лично от С.К. по силата на закона- чл.27 СК. При разпределение на дяловете между наследниците на С. К. следва да се съобрази и възстановената запазена част от наследството за двамата ищци, а именно по 15/96. С оглед това квотите на участниците в тази имуществена общност следва да бъдат както следва: С.А.К. получава 1/8 ид.ч. от прекратената съпружеска имуществена общност и 30/96 ид.ч. по завещание или общо 42/96 ид.части. Ищците получават по 15/96 ид.ч. и Н. А. К.- ¼ ид.част или 24/96 ид.части.

 

        Както бе посочено по-горе, на наследниците на общия наследодател са били възстановени с решение № 18б от 27.04.1999 г. на ПК гр. Е. нива от 1.003 дка, представляваща имот № 003052 и нива от 0.889 дка, представляваща имот № 091084. Всеки от тях по силата на наследственото правоприемство е получил по ¼ ид.ч. /12/48/.  Синът на общия наследодател, А. С.К. е дарил своята ид.ч. на  сина си Н.А.К.. Синът Х. К.К. се наследява от дъщеря му П.Х.- ответник. Останалата една четвърт идеална част от тези имоти се разпределя между наследниците на С. К., като се вземе предвид саморъчното завещание и възстановената запазена част на ищците, при което съпругата С.А.К. получава  6/48, а ищците по 3/48 ид.ч.  Съдът не споделя доводите на ищците за това, че преживялата съпруга С.К. не е приела завещанието по отношение на тези имоти, тъй като не извършила вписване относно тях, а само за апартамента в гр.С. и нивите, посочени в пункт втори на иска. Този довод е несъстоятелен предвид обстоятелството, че завещанието е универсално, тоест отнася се до цялото имущество на завещателя. След като съпругата е извършила действия по обявяването на завещанието и неговото вписване, тя е изразила недвусмислено воля да се ползва от него. Предвид универсалния му характер, тя не би могла да приеме част от включените в него имоти и да се откаже от други, по същия начин, както не би могла да направи частичен отказ от наследство. Това е така, защото универсалното завещателно разпореждане придава на лицето, в полза на което е извършено, качество на наследник. От това следва, че С.К. получава също дял в това имущество и следва да участва в делбата му.

 

        С оглед на тези съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно размера на запазените части на ищците, както и относно размера на квотата на съделителите С.К., Н.К. и С.К., като вместо него се постанови друго, с което да възстанови запазените части на ищците в посочените горе размери, както и да определи дяловете на съделителите съобразно тези размери. При този изход на делото на въззиваемите следва да се присъдят разноските по делото за тази инстанция. Същите са в размер на 80 лв. за държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание на 11.10.2016 г. пълномощника на въззиваемата С.К. е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивниците възнаграждение за адвокат. Въззивният съд намира, че възражението е основателно с оглед  разпоредбата на ал.4, чл.7 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ /ДВ, бр.84/2016 г./ и извършените процесуални  действия от адвоката- изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство. Поради това следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. или общо разноски на въззивниците за настоящата инстанция в размер на 980 лв.  

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 43 от 11.01.2016 г., постановено по гр.дело № 1575/2013 г. по описа на С. районен съд, в частта, с която на основание 30, ал.1 ЗН е намалено универсалното саморъчно завещание от 24.02.2004 г., направено в полза на С.А.К. от съпруга й С. К.К., починал на 15.09.2012 г., до размера на 10/24 ид. ч. и са възстановени запазените части на: Н.С.К.  в размер на 5/24 ид.ч. и на С.С.К. в размер на 5/24 ид.ч. от наследството на С. К.К., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН универсалното саморъчно завещание от 24.02.2004 г., направено в полза на С.А.К., ЕГН **********,***,  от съпруга й С. К.К., ЕГН **********, починал на 15.09.2012 г., до размера на 2/4 ид. части,  и ВЪЗСТАНОВЯВА запазените части на: Н.С.К. , ЕГН **********,***,   в размер на ¼ ид.ч. и на С.С.К., ЕГН **********,***, в размер на ¼ ид.ч. от наследството на С. К.К..

 

        ОТМЕНЯ решение № 43 от 11.01.2016 г., постановено по гр.дело № 1575/2013 г. по описа на С. районен съд, в частта, с която са определени квотите на съделителите С.А.К., Н.С.К. и С.С.К., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         

        ОПРЕДЕЛЯ за съделителите С.А.К., Н.С.К. и С.С.К. следните квоти в съсобствеността:

 

        - в апартамент №., находящ се в гр.С., ул.”Св. К.” бл.., състоящ се от: стая, кухня и сервизни помещения, с площ от 40.81 кв.м, при съседи на апартамента: от изток – апартамент 6 и улица; запад – апартамент 7; север – апартамент 6 и коридор; юг – улица и избено помещение №5 с полезна площ от 2.33 кв.м., при съседи на избеното помещение: от изток – мазе 6; запад – мазе 4; север – двор; юг – коридор, заедно с припадащите се 0.451% - 4.88 кв.м идеални части от общите части на сградата в кв.52, парцела І ЖС при граници на парцела: от север – улица “Г.”; изток – междублоково пространство; юг – улица “Х.” и запад – улица “А.”, който имот представлява съгласно схема № 7101/03.07.2013 г. на СГКК– С. самостоятелен обект с идентификатор 68850.518.169.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със заповед № РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.518.169, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, при граници на имота по кадастрална схема: при съседни самостоятелни обекти: на етажа - 68850.518.169.1.6 и 68850.518.169.1.4, под обекта -  68850.518.169.1.2 и над обекта - 68850.518.169.1.8, за  съделителката С.А.К. 6/8 ид.части; за съделителката Н.С.К. – 1/8 ид.част и за съделителя С.С.К. – 1/8 ид.част;

 

        - в  1.нива от 7 дка /седем декара/, трета категория, в местността „К.”, представляваща имот № 013008 по плана за земеразделяне на с.Б., община Е., с ЕКАТТЕ 06001, при граници: № 013007 – нива на наследниците на Р. Я. К., № 000813 – полски път на Община Е., № 013011 – нива на наследниците на С. Радев А., № 013012 – нива на Н. В. Н., № 013009 – нива на М. С.М.; 2.нива от 3.501 дка /три декара и петстотин и един кв.м./, пета категория, в местността „Я.”, представляваща имот №019048 по плана за земеразделяне на с.Б., община Е., с ЕКАТТЕ 06001, при граници: № 019047 – нива на наследниците на В. К. Б., № 000563– полски път на Община Е., № 019049 – нива на С. Х. Д., № 019064 – нива на наследниците на В. Я. Д., № 019063 – нива на наследниците на Ж. С. Ф., № 019062 – нива на наследниците на Д. К. Я.; 3.нива от 3 дка /три декара/, шеста категория, в местността „Кайряка”, представляваща имот № 020150 по плана за земеразделяне на с.Б., община Е., с ЕКАТТЕ 06001, при граници: № 020204 – нива на А. Г. В., № 020145 – нива на Н. П. Д., № 020151 – нива на наследниците на Б. П. Б., № 000579– полски път на Община Е.; 4.нива от 5 дка /пет декара/, четвърта категория, в местността „Самаларска драка”, представляваща имот № 023043 по плана за земеразделяне на с.Б., община Е., с ЕКАТТЕ 06001, при граници: № 023042 – нива на “О.” ЕООД, № 000571– полски път на Община Е., № 023044 – нива на П. А. К., № 023019 – нива на М. Т. Г. и др., № 023017 – нива на „Р.” ООД; 5.нива от 4.999 дка /четири декара и деветстотин деветдесет и девет кв.м./, четвърта категория, в местността „Пладнището”, представляваща имот № 025013 по плана за земеразделяне на с.Б., община Е., с ЕКАТТЕ 06001, при граници: № 025012 – нива на Д.С. К., № 000592 – полски път на Община Е., № 025014 – нива на наследниците на С. Ж. Б., № 025008 – нива на наследниците на Р. Я. К., № 025007 – нива на наследниците на С. П. С.; 6.нива от 4 дка /четири декара/, от които 3.942 дка четвърта категория и 0.058 дка трета категория, в местността „Сусам тарла”, представляваща имот № 035021 по плана за земеразделяне на с.Б., община Е., с ЕКАТТЕ 06001, при граници: № 035020 – нива на „Т.” АД, № 000646 – полски път на Община Е., № 035022 – нива на наследниците на В. Я. Д., № 035030 – нива на К. И. К., № 035029 – нива на наследниците на С. Г. С.; 7.нива от 4.500 дка /четири декара и петстотин кв.м./, трета категория, в местността „Айдере”, представляваща имот № 040086 по плана за земеразделяне на с.Б., община Е., с ЕКАТТЕ 06001, при граници: № 040085 – нива на П. А. С., № 000632 – полски път на Община Е., № 040087– нива на наследниците на Й. П. С., № 040077– нива на наследниците на К. Н. И., № 040076 – нива на А. Г. Т.; 8.нива от 8.500 дка /осем декара и петстотин кв.м./, трета категория, в местността „Под гарата”, представляваща имот № 068024 по плана за земеразделяне на с.Б., община Е., с ЕКАТТЕ 06001, при граници: № 068022 – нива на наследниците на И. С. Д., № 000734 – полски път на Община Е., № 000741 – полски път на Община Е., № 068025 – нива на Б. Ц. Т.; 9.нива от 0.812 дка /осемстотин и дванадесет кв.м./, пета категория, в местността „Лозята”, представляваща имот № 090272 по плана за земеразделяне на с.Б., община Е., с ЕКАТТЕ 06001, при граници: № 090266 – лозе на А. Г. П., № 090270 – нива на наследниците на Х.Д. К., № 090271 – нива на „Т.” АД, № 090272 – нива на Т. Д. К., № 000458 – полски път на Община Е., 42/96 ид.части за съделителката С.А.К.; 15/96 ид.части за съделителката Н.С.К. и 15/96 ид.части за  съделителя С.С.К.;

 

        - в 1. нива от 1.003 дка /един декар и три кв.м./, шеста категория, в местността „До село”, представляваща имот № 003052 по плана за земеразделяне на с.Б., община Е., с ЕКАТТЕ 06001, при граници: № 003051 – нива на Х. С.Х., № 000578 – полски път на Община Е., №000003 – пасище, мера на земи по чл.19;  2. нива от 0.889 дка /осемстотин осемдесет и девет кв.м./, пета категория, в местността „Лозята”, представляваща имот № 091084 по плана за земеразделяне на с.Б., община Е., с ЕКАТТЕ 06001, при граници: № 000400 – полски път на Община Е., № 091002 – нива на И.Ж С. и др., № 091085 – нива на наследниците на А. Г. В., 6/48 ид.части за  съделителката С.А.К.; 3/48 ид.части за съделителката Н.С.К.  и за съделителя С.С.К. – 3/48 ид.части.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

 

        ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН **********,***,  да заплати на Н.С.К. , ЕГН **********,***, и на С.С.К., ЕГН **********,***, направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 980 лв./деветстотин и осемдесет лева/

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: