Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 316  ………………04.11.2016 година………………Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На четвърти октомври………………………...………………………..Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                       

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН З.   

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                       

                        

Секретар С.С.………………...…………………………………

Прокурор П. Д.……………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1285…….по описа за 2016……………година.

 

        Обжалвано е решение № 465 от 28.04.2016 г., постановено по гр.дело № 4017/2014 г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от З.Й.З. иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ против Министерство на правосъдието, за заплащане на обезщетение в размер на 1261.40 лева, за претърпени от него имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен акт на ДСИ при РС- С., представляващи разликата между действително придобитите от него 1/4 идеална част от три недвижими имота, обявени за публична продан, и заплатената от него сума по изпълнително дело № 3160/2007 г. съгласно постановление за възлагане, като неоснователен и недоказан.

 

        Въззивникът З.Й.З., чрез пълномощника си по делото адв.К.А., счита, че решението е незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде уважен предявеният иск и му се присъдят направените разноски по делото.

 

        Въззиваемият Министерство на правосъдието гр.С., чрез пълномощника си гр.юрисконсулт Д. Г., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Моли въззивната жалба да бъде  отхвърлена като неоснователна, а решението да бъде оставено в сила. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

 

        Третото лице- помагач ДСИ Р.И.Р., чрез пълномощника си по делото адв.Е.З., взема становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение- правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено.

 

        Представителят на Окръжна прокуратура гр.С. взема становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите, намери за установено следното:       

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Ищецът З.Й.З. твърди в исковата си молба, че по изп. дело № 3160/2007 г. на СИС при PC- С. били изнесени на публична продан по 1/3 ид. част от три ниви в землището на с.П., община С., собственост на П.Д. Д.. Сочи, че участвал в публичната продан с редовно наддавателно предложение и с протокол от 30.03.2012 г. бил обявен за купувач на продаваните идеални части. В срок внесъл предложената от него цена и тези имоти му били възложени. Обявлението за насрочената публична продан, постановлението за възлагане били обявени на другите съсобственици, но никой от тях не оспорил, не обжалвал и не предявил никакви претенции. След влизането в сила на постановленията за възлагане ищецът надлежно ги вписал в Агенция по вписванията. През 2013 г. получил призовка по дело за делба, по което ищцата Т.Д. претендирала 1/2 ид. част от същите ниви, като твърдяла, че З. като правоприемник на П.Д. притежавал само ¼ идеална част. С решение № 1123/01.10.2013 г. по гр.дело № 2834/2013 г. на PC- С. били допуснати до делба подробно описани недвижими имоти при квоти за съделителите: за Т.Д. - 1/2 ид.ч.; за С.П. – 1/4 ид.ч. и за ищеца- 1/4 ид.ч. Решението влязло в сила на 02.04.2014 г. Така ищецът заплатил 1261.40 лв. повече, съобразно определената от ДСИ при публичната продан цена за 1/4 идеална част. Счита, че като не е определил правилно квотите при обявяване на публичната продан и издаването на Постановление за възлагане, ДСИ при PC- С. му нанесъл имуществена вреда в размер на 1261.40 лв., представляваща разликата между реално заплатеното от ищеца за закупуването на 1/3 ид. част от обявените три недвижими имота и получените от него 1/4 идеална част от тези недвижими имоти. С уточняващи молби ищецът е посочил като ответник по делото  Министерство на правосъдието, което като работодател ДСИ отговаряло за неговите неправомерни действия и моли да бъде осъдено да заплати сумата от 1261.40 лв.,                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител при Районен съд- С., изразяващи се в разликата между действителната стойност на придобитите от него 1/4 ид. част от три недвижими имота по делбата и заплатената от него сума по ИД № 3160/2007 г. в размер 5045 лв. съгласно постановление за възлагане.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът Министерство на правосъдието гр.С. е оспорил изцяло всички факти и правни твърдения на ищеца в исковата молба. Оспорил е изцяло и исковата претенция по основание и размер и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

 

        В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал и молба за привличане на Р.Р.- държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд- С. на основание чл.219, ал.1 ГПК като трето лице- помагач, като е предявил и обратен иск срещу нея в условията на евентуалност за претендираната от ищеца сума.

 

        В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по обратния иск ДСИ Р.И.Р., с който взема становище, че искът е неоснователен и оспорва същия по основание и размер, за което излага подробни съображения. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

 

        Не е спорно по делото, че по искане на взискателя по образуваното изп. дело 3160/2007 г. на СИС при Районен съд- С. са предприети принудителни изпълнителни действия по отношение на притежаваните от длъжника П.Д. Д. земеделски земи, находящи се в землището на с.П., община С..

 

        По делото е бил представен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ № ., том ., дело № . г. от . г. на нотариуса при С. районен съд, с който молителите П.Д. Д., С.Д. П. и Т.Н. Д.  са признати за собственици на процесните земеделски земи- 3 броя ниви, находящи се в землището но с.П., община С., на основание влязло в сила решение по чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ и чл.27 ППЗСПЗЗ. В нотариалния акт не са посочени идеалните части от правото на собственост на всеки от съсобствениците /л. 48 от делото/.  

 

        Представена е и справка от 17.01.2012 г. от НБД- Население по изпълнителното дело № 3160/2007 г., от която не се установява родствена връзка между П.Д. Д., С.Д. П. и Т.Н. Д. /л.51 от делото/. До съсобствениците са изпратени съобщения относно извършения опис и оценка на процесните имоти, както и че на публична продан ще бъде изнесена собствената на длъжника П.Д. 1/3 идеална част от тях. Съсобствениците не са направили възражения във връзка с тези съобщения.

           

        След извършената публична продан, с постановления за възлагане от 03.04.2012 г. на купувача З.Й.З. са възложени: 1/3 ид.част от имот № 029013, представляващ нива, находища се в землището на с.П.; 1/3 ид.част от имот № 023012, представляващ нива, находища се в землището на с.П.; 1/3 ид.част от имот № 021007, представляващ нива, находища се в землището на с.П.. /л. 5, 6, 7 от делото/. Постановленията са влезли в сила 07.05.2012 г.

 

        С решение № 1123 от 01.10.2013 г., постановено по гр.дело № 2834/2013 г. на Районен съд- С., e допусната делба на процесните недвижими имоти при квоти, както следва: 1/2 ид.част за Т.Н.Д., 1/4 ид.част за С.Д. З. и 1/4 ид.част З.Й.З. /л. 8 от делото/.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.441 ГПК, за вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от държавен съдебен изпълнител, отговорността е по реда на чл.49 ЗЗД. Съгласно чл.265 ЗСВ държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Държавният съдебен изпълнител е в трудови правоотношения с Министерството на правосъдието /чл.278 ЗСВ/, затова за вреди, причинени от негови действия към увреденото лице ще отговаря именно възложителят на работата при условията на чл.49 ЗЗД. В отношенията между работодателя и работника по учредената трудово- правна връзка действие ще имат разпоредбите на чл.203- 206 КТ. За вреда, която е причинена умишлено или е в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод на изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. Разпоредбата на  чл.49 от ЗЗД предвижда, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. По правната си същност отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно- обезпечителна и настъпва след като натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. Следователно, предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД са следните: вреди, причинени на пострадалия/ищеца/; вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД /ответникът/ е възложил работата; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът или служителят да има вина за причинените вреди.

        Неправилно районният съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Отговорността на Министерството на правосъдието за незаконните действия на държавните съдебни изпълнители се реализира по общия гражданскоправен ред- чл. 49 ЗЗД. Това вече е и изрично посочено в чл.441 ГПК. Дейността на съдебният изпълнител не е административна по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ, нито е предвидена в хипотезите на чл.2 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от незаконни действия на правозащитни органи. Неправилната правна квалификация на спора, не води до порок в съдебното решение, обуславящ неговата недопустимост, респ. обезсилването му от въззивната инстанция, тъй като първоинстанционният съд е разгледал изцяло наведените фактически твърдения от ищеца в исковата молба /в този смисъл: Р 375- 2011- ІV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. По настоящето дело, въпреки дадената неправилна правна квалификация от първоинстанционния съд, той се е произнесъл по очертаното с исковата молба спорно материално право, правилно е разпределил доказателствената тежест и е разгледал всички предявени факти, които обуславят възникването на спорното право. Поради това въззивният съд само следва да отстрани неправилната правна квалификация на предявения иск и да посочи правилната- чл.49 ЗЗД.  

 

        От твърденията в исковата молба като процесуално незаконосъобразно действие на ДСИ се извежда неправилното изчисляване на притежаваната от длъжника идеална част от процесните ниви и обявяване на публична продан на 1/3 ид.част от тях вместо на ¼, от което за ищеца са произтекли имуществени вреди в размер на 1261.40 лв.

 

        В конкретния случай, в представения в изпълнителното производство нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, № ., том ., дело № . г. от . г. на нотариус при С. районен съд,  не са посочени квотите на съсобствениците. От направената от ДСИ справка за семейно положение и родствени връзки на Т.Н.Д. не е установена родствена връзка между нея и останалите съсобственици- С.Д. П. и П.Д. Д..

 

        Съгласно  разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗС, частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. В изпълнение разпоредбата на чл.500, ал.1 ГПК съдебният изпълнител е съобщил на съсобствениците, посочени в нотариалния акт, че процесните земеделски имоти са описани и  оценени и на публична продан ще бъде изнесена 1/3 ид.част от описаните в съобщението имоти, собственост на длъжника по делото П.Д. Д.. Т.Н.Д. е получила това съобщение лично на 20.01.2012 г. /л.54/, а С.Д. П.- на същата дата- 20.01.2012 г., чрез съпругата си С.К. П.а /л.55/. Тоест, в тези съобщения изрично е било посочено от ДСИ, че по 1/3 ид.част от всяка от описаните подробно ниви, собственост на длъжника П.Д., ще бъдат изнесени на публична продан. Съсобствениците Т.Д. и С.П. не са предприели нищо, за да възразят относно приложението на презумпцията на чл.30, ал.2 ЗС и да посочат други квоти. При това положение, ДСИ законосъобразно е провел публичната продан  от 29.02.2012 г. до 29.03.2012 г. на 1/3 ид. част от процесните земеделски земи- ниви в землището на с.П. и с постановления от 03.04.2012 г. е възложил същите на обявения за купувач З.З.. Постановленията са влезли в сила на 07.05.2012 г. С оглед изложеното до тук, последващото решение по делото за делба на същите недвижими имоти- ниви, не може да бъде основание за ангажиране отговорността на ДСИ. Не може да се приеме, че имуществената вреда- разликата в цената на имотите, които ищецът е получил при публичната продан и при делбата, е в пряка причинна връзка с изпълнителното производство. Пред вид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Не следва да бъде разглеждан и обратния иск на Министерството на правосъдието срещу Р.И.Р., тъй като той е предявен като евентуален. С отхвърлянето на главния иск, процесуалното условие за разглеждането на евентуалния иск не настъпва.

 

        По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да  бъде потвърдено. На основание чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемия Министерство на правосъдието следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                                Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 465 от 28.04.2016 г., постановено по гр.дело № 4017/2014 г. по описа на С. районен съд.

 

        ОСЪЖДА З.Й.З., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис ., адвокат К.А., да заплати на Министерство на правосъдието гр.С., ул.„С.” № ., юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв./триста лева/.

 

          Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника- ДСИ при Районен съд- С. Р.И.Р..

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: