Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Номер 326……………………04.11.2016 година……………..Град С.    

 

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…четвърти октомври………………………………………………..Година 2016

В публичното заседание в следния състав: 

                                             

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

 

Секретар С.С.  ………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1289……по описа за 2016…………...година.

 

 

         Производството е образувано по въззивна жалба подадена от П.Н.П. чрез адв. Д.Г. против решение № 528/18.05.2016 г. по гр.д. № 8/2016 г. на С. районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 245 КТ – за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 89,86 лв. и чл. 221, ал. 1 КТ  за заплащане на обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 81,43 лв., като ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 300 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

         Във въззивната жалба се твърди, че неправилно районният съд е приел, че служителката - ищца е прекратила незаконосъобразно трудовото си правоотношение с ответника по делото “И.“ ЕООД. Сочи се, че в трудовия договор и допълнителното споразумение към него било записано, че трудовото възнаграждение на служителката се изплаща с периодичност веднъж месечно. Поради това незаконосъобразно съдът обосновал правните си изводи за липса на забава на работодателя при изплащане на трудовото възнаграждение на въззивната жалбоподателка от представените от работодателя вътрешни правила за  организация на работната заплата. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест при докладване на делото по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът е релевирал възражение за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на служителката и нему била процесуалното задължение да докаже това свое възражение. Излага доводи, че вследствие на това първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е следвало да укаже на ответното дружество да ангажира доказателства на коя дата е изплатил трудовото възнаграждение на ищцата за месец октомври 2015 г., както и дали към датата на подаване на исковата молба – 20.12.2015 г. има неизплатени трудови възнаграждения на служителката. Освен дотук изложеното, във въззивната жалба се сочи, че трудовото възнаграждение за месец октомври 2015 г. е изплатено на 09.12.2015., а това за месец ноември 2015 г. е изплатено на 06.01.2016 г. ведно с обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ и поради това районният съд е следвало да осъди ответника да заплати разноските по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като той е дал повод с поведението си за завеждане на делото. Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск, както и да й присъди направените разноски.

         Въззиваемото дружество “И.“ ООД – ответник по исковете – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С. окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

С определение от 29.07.2016 г. въззивният съд се е произнесъл по доказателствените искания на въззивницата, като е оставил без уважение оплакванията във въззивната жалба свързани с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение във връзка с установените факти по делото, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на С. районен съд в тази им част.

Във връзка с доводите релевирани във въззивната жалба следва да се добави и следното:

         Възражението относно законосъобразното респ. незаконосъобразното едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на въззивницата на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ не е релевантно за правния спор. Първоинстанционният съд се е съобразил изцяло със задължителната практика на ВКС обективирана в решение № 87/11.05.2012 г. по гр.д. № 219/2011 г., IV г.о., че страната по трудовия договор разполага с потестативното право да прекрати трудово правоотношение едностранно и независимо дали е упражнила това свое право законно, волеизявлението й поражда правен ефект - трудовото правоотношение се прекратява. В същия смисъл е и сочената в обжалваното съдебно решение съдебна практика. Действително районният съд е приел в мотивите на обжалваното съдебно решение, че въззивницата е прекратила незаконосъобразно трудовото си правоотношение и работодателят не дължи заплащането на обезщетение по реда на чл. 221, ал. 1 КТ. При положение обаче, че ищцата е предявила осъдителен иск, налице е реално плащане на обезщетението от работодателя, няма насрещни претенции от негова страна за връщане на заплатената сума /напр. насрещен иск, възражение за прихващане/, то за основателността, респ. неоснователността на исковата претенция в настоящето производство този въпрос е без значение, тъй като не е възможно работодателят да бъде осъден да заплати за втори път същото обезщетение. По същество във въззивната жалба са изложени доводи против мотивите на съдебното решение за отхвърляне на иска, а съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. ВКС, ОСГК по гр.д. № 1/2000 страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като краен резултат /така и решение № 141/14.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 7446/2014 г.

         Основателни са оплакванията във въззивната жалба единствено по отношение на разпределянето на разноските по делото от първоинстанционния съд, тъй като настоящата инстанция счита, че ответникът е дал повод с поведението си за завеждане на делото независимо, че исковете правилно са отхвърлени, като неоснователни. В трудовия договор на ищцата е уговорено заплащане на трудовото възнаграждение веднъж месечно, следователно трудовото й възнаграждение за месец ноември е следвало да бъде заплатено до края на месец ноември – падежът е бил на 30.11.2015 г. Това е сторено на 06.01.2016 г., след подаване на исковата молба. Неоснователен е довода на ответника, че сроковете за плащане на трудовите възнаграждения в „предприятието“ му са регламентирани в чл. 18 от Вътрешните правила за организация на работната заплата/ВПОРЗ/, а именно в седмицата след последно число на месеца следващ месеца, за който възнаграждението  е начислено. ВПОРЗ са вътрешен акт на предприятието, утвърдени от работодателя, които не могат да противоречат на нормативните актове, а разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ регламентира ежемесечно плащане на трудовото възнаграждение на два пъти - авансово или окончателно. Отделно от това съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ, периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение е част от същественото съдържание на трудовия договор. Поради това, то не може едностранно да се променя с издадени от самия работодател ВПОРЗ /арг. чл. 118 КТ/. Следователно ответникът дължи разноски на ищцата за първоинстанционното производство в размер на 450 лв. изплатени в брой /договор за правна защита и съдействие от 17.12.2015 г./.

         Поради изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено по отношение на отхвърлените като неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ и отменено само за присъдените разноски в първоинстанционното производство, като ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 450 лв. разноски за първоинстанционното производство съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.12.2015 г. /л.6 от първоинст. дело/. Поради приетото от въззивния съд по отношение на разноските в първата инстанция следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 100 лв. /по 50 лв. за всеки иск/ по сметка на С. окръжен съд.

         С оглед изхода на въззивното производство на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

       Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

 

        Воден от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 528 от 18.05.2016 г., постановено по гр.дело № 8/2016 г. на С. районен съд, в частта, с която П.Н.П. ЕГН: ********** *** е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на “И.“ ООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „И.“, ул. „П.“ сумата от 300 лв. представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред С. районен съд: КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “И.“ ООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „И.“, ул. „П.“ да заплати на П.Н.П. ЕГН: ********** *** сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред С. районен съд.

ОСЪЖДА “И.“ ООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „И.“, ул. „П.“, да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд- С. държавна такса от 100.00 лв. /сто лева/, за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.Н.П. ЕГН: ********** *** да заплати “И.“ ООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „И.“, ул. „П.“ сумата от 300 /триста/ лева деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред С. окръжен съд.

        

         ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

       

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:                   1.

 

 

                                                                                                                 2.