Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 333                                                  11.11.2016г.                      гр.Стара Загора

 

     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ  въззивен състав

На първи ноември две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                       СВИЛЕН ЖЕКОВ 

 

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1290 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 и чл.195- 202 от ГПК и във вр. с чл.87 от ЗЗД.

 

Производството е образувано по въззивна жалба от М.А.Х. ***, против Решение № 260/08.05.2015г. по гр.д.№ 1165/2014г. по описа на РС- гр.Р., която в законоустановения 2- седмичен срок го обжалва изцяло, тъй като не е доволна от постановеното изцяло негативно за нея решение и счита същото за необосновано и незаконосъобразно, като изтъква своите фактически и правни оплаквания против това Решение. Твърди, че прехвърлителката е препятствала съзнателно и изцяло нейните продължителни опити да осигурява договорената издръжка и гледане. Счита, че вина за това има изцяло прехвърлителката, тъй като тя я е препятствала да осъществява договорените грижи към нея, и че РС в нарушение на закона не бил допуснал поисканата от нея съдебно- психиатрична експертиза. Твърди и че Решението било неправилно и в частта му относно разноските, като прави конкретни правни и математически оплаквания в своя защита. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло атакуваното Решение на РС- гр.Р. и да реши спора по същество, като отхвърли като неоснователен предявения от ищцата иска за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка по реда на чл.87 от ЗЗД, ведно със законните последици от това. Претендира против въззиваемата всички свои направени разноски пред двете съдебни инстанции.В този смисъл са пледоариите й и писмената й Защита пред настоящата въззивна инстанция.

 

Против тази въззивна жалба не е постъпвал писмен Отговор или Насрещна въззивна жалба от другата страна ищцата- въззиваема в законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 и 2 от ГПК.

 

Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от страните, като провери мотивите и диспозитивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и новоприетите пред настоящия въззивен съд, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

Предметът на спора се определя от посочените от ищеца- въззиваем като основание на иска обстоятелства и от търсената от ищеца- въззиваем защита, като настоящият въззивен съд е длъжен да разреши материалноправния спор между страните по същество. Предвид установената по безспорен начин пред РС и неоспорена от никоя от страните фактическа обстановка по процесния случай, в Исковата молба е предявен иска по чл.87 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

 

При извършената от настоящия въззивен съд проверка по направените във въззивната жалба на ответницата- приобретателка оплаквания се установи следното :

Първоинстанцонният РС в Мотивите на своето атакувано първоинстанционно Решение е обсъдил подробно всички събрани пред него гласни доказателства, включително и показанията на свидетелките Желязкова и Шаламанова, като в резултат на това е констатирал, че докато ответницата е живяла при своята баба /ищца по делото/ около 4 месеца,  тя е била поела изцяло грижите за нея, както и нейната издръжка. Доказа се, че няколко месеца след сделката жалбоподателката- ответница е напуснала по процесното жилище поради нежеланието на прехвърлителката там да живее наред с приобретателката и децата й, също така и мъжа, с който тя живее на съпружески начала, който не е страна по процесния договор. Следователно ответницата- жалбоподател не е била изгонена от това жилище от прехвърлителката, а се е наложило сама да го напусни. Установи се, че след тази дата, ответницата няколкократно е правила опити да установи контакт със своята баба- прехвърлителка, за да и предаде продукти, пари или от каквото има нужда, но не се е установило по несъмнен и категоричен начин тя да не е била допускана въобще в жилището от прехвърлителката- ищца. Установено е било също така и е било обсъдено от РС, че ищцата по принцип не допускала никой до жилището, дори и хората от социалния патронаж. Но тези свидетелски показания са обсъдени и взети предвид от РС при постановяване на неговото първоинстанционно Решение. Поради което жалбата в тази й част се явява напълно неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, ведно със законните последици от това. В тази връзка и видно от приетите от въззивния ОС- С. ново доказателство- заключението на съдебно- психиатричната експертиза пред въззивния съд, се установява по несъмнен и безспорен начин, че ищцата- пълнолетната българска гражданка Н.Т.Г. с ЕГН ********** *** не страда от психическо заболяване /деменция/ или друго, което да е пречка да възприема правилно фактите и обстоятелствата и да формира правно валидна воля, че няма медицинска документация ,която даде данни за влошено здравословното състояние на ищцата за периода от 5 години назад, считано от подаване на исковата молба в съда на 18.11.2014г., и че настоящото психическо състояние на ищцата се изразява в неврозоподобна симптоматика, свързана с наличната Мозъчна атеросклероза МКБ 167.2.

Поради което жалбата в тази й част се явява напълно неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, ведно със законните последици от това.

А по отношение на третото оплакване на въззивницата- ответница, въззивният съд констатира, че в Мотивите на атакуваното от нея първоинстанционно Решение на РС- Р., налице е обсъждане на такава принципна хипотеза. Но както сочи подробно, обосновано и законосъобразно РС, цитирайки и съответната относима практика на ВКС по аналогични казуси, в Отговора си на Исковата молба и до края на първоинстанционното съдебно дирене ответницата- въззивница нито е твърдяла, нито е установила и доказала защитната си теза, че по някакъв реален начин е била трансформирала договорното си задължение към прехвърлителката- ищца от грижи в пари, или по какъвто и да е друг пряк или косвен фактически и правен начин. Във връзка с това въззивният съд изцяло споделя в тази им част Мотивите на РС, че ответницата- въззивница не е доказала, че е трансформирала задължението си за гледане в изпълнение в натура чрез св.Шаламанова и св.Желязкова, или чрез каквито и да са други писмени или гласни доказателства, или чрез каквито и да са други доказателствени способи и средства в рамките на първоинстанционното съдебно дирене.

Поради което жалбата в тази й част се явява напълно неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, ведно със законните последици от това.

В тази връзка не се доказа и оплакването във въззивната жалба за неправилно изчислена от РС- Р. ДТ и разноски от първата съдебна инстанция по делото. Поради което жалбата в тази й част се явява напълно неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, ведно със законните последици от това.

Предвид на което не се установиха и доказаха по какъвто и да е начин защитните тези на въззивницата/ответница/, подробно изложени във въззивната й жалба и развити в писмената й Защита. Поради което съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК настоящият въззивен съд следва да потвърди изцяло атакуваното негативно за нея първоинстанционно Решение, като частично се допълнят мотивите му с гореизложените от ОС доказателства и съображения.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК и липсата на Отговор на въззивната жалба, липсата на Насрещна въззивна жалба и липсата на пледоания от страна на въззиваемата- ищца по делото, всяка от страните следва да понесе сама разноските, които е направила пред настоящата въззивна съдебна инстанция, ведно със законните последици от това.

Имайки предвид крайния резултат от въззивното производство, цената на иска и предвид разпоредбите на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред пред ВКС- гр.С., при евентуалното наличие на законовите предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 и ал.2, т.1, пр.1 от ГПК.

 

Ето защо мотивиран от горните съображения и на осн. чл.195- 202 във вр. с чл.269- 273 и във вр. с чл.87 от ЗЗД, въззивният ОС- С.

 

                                                    Р   Е   Ш   И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260/08.05.2015г. по гр.д.№ 1165/2014г. по описа на РС- гр.Р., обл.С..  

 

          РЕШЕНИЕТО може  да се обжалва по касационен ред пред ВКС- гр.С. при евентуалното наличие на законови предпоставки по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                   2.