Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  352                                       21.11.2016 г.                         Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                        І Граждански състав

На деветнадесети октомври                                                                                    Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                       

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                                 

                                         ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                            

Секретар  П.В.

като разгледа докладваното от съдията УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1307 по описа за 2016 година.

 

         Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от М.С.М.,***, срещу Решение № 655/29.06.2016г. постановено по гр.дело № 644/2016г., по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено по отношение на М.С.М., че дължи за заплащане на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД, в качеството й на поръчител-солидарен съдлъжник на кредитополучателя В.В.Т. по Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 02.02.2011г. сумата от 10 918, 25 лв. главница, 788, 05 лв. договорна лихва за периода от 04.12.2013г. до 03.11.2015г. и 2774, 77 лв. лихва за периода от 04.12.2013г. до 03.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.11.2015 г. до окончателното й заплащане, за които суми са издадени Заповед № 3666/06.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5758/2015г. по описа на Районен съд - Стара Загора и М.С.М. е осъден да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД сумата от 1156 лв. разноски направени в исковото производство.

 

         Въззивникът счита, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано. Излага подробни съображения в жалбата си и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение като вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли да се   присъдят  направените разноски пред двете инстанции.

 

         Въззиваемият „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД – гр. София  чрез пълномощника си адв. П.Ц. от САК оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и да бъде потвърдено изцяло решение № 655/29.06.2016 г. по гр.д. № 644/2016 г., постановено от Старозагорския Районен съд. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

        

         Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

         По делото е безспорно установено, че между “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и В.В.Т. като кредитополучател и М.С.М. като поръчител е сключен Договор от 02.02.2011г. за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение в размер на 13 050 лв. със срок на издължаване – 04.02.2021 г.

         С уведомление за предсрочна изикуемост на цялото задължение № 301-БД-299/21.11.2014г. поръчителят М.С.М. е уведомена, че   банката упражнява правото да направи целият кредит предсрочна изискуем на основание чл. 23 от договора. Уведомлението е връчено на М.С.М. на 24.11.2014 г.

         От приложеното ч.гр.д. № 5758/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд се установява, че на 05.11.2015 г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против В.В.Т. - кредитополучател и М.С.М. – поръчител и солидарен съдлъжник, като по образуваното дело Старозагорският районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение, с която е разпоредил на длъжниците солидарно да заплатят поисканите със заявлението суми, а именно: 10 918, 25 лв. – главница по неплатено задължение по договор за кредит от 02.02.2011 г., ведно със законната лихва от 04.11.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 788, 05 лв. за периода от 04.12.2013 г. до 03.11.2015 г., наказателна лихва в размер на 2 774, 77 лв. за периода от 04.12.2013 г. до 03.11.2015 г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът М.С.М. е подала възражение, с което е заявила, че не дължи изпълнение по издадената заповед.

         Във връзка с изясняването на делото от фактическа страна, пред първоинстанционния съд е назначена съдебно – счетоводната експертиза, от чието заключение се установява следното :

         Договореният кредит по Договор от 02.02.2011г. за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение е усвоен от кредитополучателя В.В.Т.. На 04.02.2011 г. по сметката му /IBAN ***/  е  постъпила  сума в размер на 13 050 лв. По счетоводни данни на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД по процесния кредит са извършени погасителни вноски в общ размер на 6 699 лв. Последното плащане е извършено на 25.11.2013 г.          По счетоводни данни на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, дълга по кредита към 03.11.2015 г. е в общ размер на 14 481, 07 лв. в това число: 10918, 25 лв. – главница по неплатено задължение по договор за кредит от 02.02.2011 г., договорна лихва в размер на 788, 05 лв. за периода от 04.12.2013г. до 03.11.2015 г., наказателна лихва в размер на 2 774, 77 лв. за периода от 04.12.2013г. до 03.11.2015 г.

 

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

         Съгласно т. 18 на ТР№ 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на ВКС, по силата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника/кредитополучател/ и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.

Съгласно твърденията на ищеца в исковата молба съдът приема, че длъжникът В.В.Т. е изпаднал в просрочие, в следствие  пълно или частично неплащане на две погасителни вноски (чл.23 от Договора за предоставяне на потребителски кредит) на 04.12.2013 г.

Поръчителката М.С.М. е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост с уведомление за предсрочна изикуемост на цялото задължение № 301-БД - 299/21.11.2014г., което е получила на 24.11.2014 г. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е било подадено на 05.11.2015 г. т.е. след изтичането на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1, предл.1 от ЗЗД. Нормата на чл. 147 от ЗЗД е императивна и урежда преклузивен срок, за който съдът следи служебно. Този шестмесечен срок не може да бъде прекъсван или спиран, не може и да бъде продължен или дерогиран по волята на страните по договора за поръчителство. Поради това с изтичането на шестмесечния преклузивен срок не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство, което се явява и предпоставка за отхвърляне на предявените искове против поръчителя М.С.М. /в този смисъл е т.4б от ТР от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. и Решение № 81/08.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1705/2013 г. І т. о. ТК постановено по чл. 290 от ГПК).

 

         Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли предявения от “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД против М.С.М. за признаване на установено, че М.С.М., дължи на "Обединена Българска банка”АД солидарно с В.В.Т. сумата от 10 918, 25 лв. главница, 788, 05 лв. договорна лихва за периода от 04.12.2013г. до 03.11.2015г. и 2 774, 77 лв. лихва за периода от 04.12.2013 г. до 03.11.2015 г., представляващи дължими суми по Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 02.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.11.2015 г. до окончателното й заплащане, за които е издадена Заповед № 3666/06.11.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 5758/2015г. по описа на Районен съд - Стара Загора като неоснователен и недоказан.

 

                   Въззиваемият “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД следва да заплати на М.С.М. направените пред двете съдебни инстанции разноски в размер на 2402 лева, от които пред първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 152 лв. и направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 1 250 лв.    

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 655/29.06.2016г. постановено по гр.дело № 644/2016г., по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД ЕИК 000694959 седалище и адрес гр.София, ул.”Света София” № 5, съдебен адрес ***, чрез адв. П.Ц. от САК против М.С.М. с ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес чрез адв.Р.Р. *** иск за признаване на установено, че М.С.М., дължи на "Обединена Българска банка”АД солидарно с В.В.Т. сумата от 10 918, 25 лв. главница, 788, 05 лв. договорна лихва за периода от 04.12.2013г. до 03.11.2015г. и 2 774, 77 лв. лихва за периода от 04.12.2013 г. до 03.11.2015 г., представляващи дължими суми по Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 02.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.11.2015 г. до окончателното й заплащане, за които е издадена Заповед № 3666/06.11.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 5758/2015г. по описа на Районен съд - Стара Загора като неоснователен и недоказан.

 

         ОСЪЖДА “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД с ЕИК 000694959 седалище и адрес гр.София, ул.”Света София” № 5, съдебен адрес ***, чрез адв.П.Ц. от САК да заплати на М.С.М. ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес чрез адв. Р.Р. *** сумата от 2402 /две хиляди четиристотин и два лева/, представляващи направените от последната разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ чрез Окръжен съд гр. Стара Загора при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                2.