Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Номер 339……………………11.11.2016 година……………..Град Стара Загора    

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…единадесети октомври……………………………….…………..Година 2016

В публичното заседание в следния състав: 

                                             

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

 

Секретар  С.С. ………………..……………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1324……по описа за 2016…………...година.

 

 

         Производството е образувано по въззивна жалба подадена от Община К. чрез ст. юрисконсулт К.Б. против решение № 327/29.06.2016 г. по гр. д. № 471/2016 г. на К. районен съд, с което са уважени предявените от В.Г.В. *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 11/21.01.2016 г., издадена от кмета на Община К.; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „главен специалист Екоконтрол” в звено „Екологичен контрол” в Община К. и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на парично обезщетение за четири месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 22.01.2016 г. до 22.05.2016 г. - общо в размер на сумата от 2027,32 лв., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 15.03.2016 г., до окончателното й заплащане.

         Във въззивната жалба  се правят оплаквания против първоинстанционното съдебно решение свързани с необсъждане или превратно тълкуване на всички представени доказателства и приложението на материалния закон – възражението за недействителност на клаузата на чл. 9 от Колективен трудов договор /КТД/ от 02.02.2015 г. Изложени са доводи, че съдът не се е произнесъл по така релевираното възражение за недействителност на посочения чл. 9 от КТД. Задължението за работодателя закрепено в чл. 9 КТД било неясно и некоректно формулирано – липсвала договорена численост по предходния чл. 8 КТД, неясно от кого следвало да се поиска писменото съгласие. Освен това общинският съвет утвърждавал структурата на общинската администрация, а не работодателя-кмет. Поради това работодателят-кмет не можел да поеме подобно задължение, тъй като не било в неговите правомощия. Дори и да се приеме, че общинският съвет утвърждава структурата на общинската администрация по предложение на кмета това не означава, че той ще се съобрази с направеното предложение. Отделно от това недействителността на чл. 9 КТД произтича и от неговата пълна неяснота. Аргументи се черпят от граматическото тълкуване на текста – липсата на препинателни знаци. Освен това институтът бил сбъркан – евентуалната закрила била срещу прекратяване на трудовото правоотношение, което можело да бъде по взаимно съгласие и др., а закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ била против уволнение. Не било ясно защо работодателят трябвало да спазва всяко едно от трите условия на чл. 9 КТД, ако прекратяването на трудовите правоотношения е н-р по взаимно съгласие.

Обжалваното решение било неправилно и защото не съответствало на ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Изложени са подробни доводи за законосъобразност на извършения подбор – били включени всички служители с идентични функции, не било установено, че приетите показатели не съответствали на законоустановените. Счита, че трудовите функции на служителите участващи в подбора били сходни и съдържали извършването на рутинни действия, които нямали обективен качествен или количествен измерител. Събрани са били данни за действителните качества на служителите по показатели в съответствие със законовите критерии, не бил проявен субективизъм. Моли да бъде отменено решението на районния съд и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство В.Г.В. чрез адв. А.Т.. В него е оспорена подадената въззивна жалба, като са изложени подробни съображения, че оспорената с аргументи за нищожност разпоредба на чл. 9 КТД е действителна, работодателят не е поискал предварително съгласие от синдикалната организация преди да предприеме уволнението на служителя и това води до незаконност на уволнението. Дори и да се приемело, че не е налице подходяща длъжност, която да се предложи на съкратения служител това не водело до отпадане на задължението за искане на съгласие от синдикалното ръководство към общината. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на извършения подбор, тъй като не са били установени действителните качества на лицата участващи в подбора. Липсвали мотиви за приетите от комисията по подбора оценки на участниците и не бил извършван анализ на техните действителни качества. При оспорване на протокола за подбор в тежест на работодателя е да докаже неговата законосъобразност с всички доказателствени средства – нещо което не било сторено. Претендира разноски.

Предявени са от В.Г.В. *** при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.

Старозагорски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно по делото и се установява от събраните доказателства, че страните в процеса са субекти на трудово правоотношение с правопораждащ юридически факт - трудов договор за неопределено време, по който работодател е ответникът-въззивник в настоящото производство, а служителят е ищецът-въззиваем, който е заемала длъжността „главен специалист Екоконтрол“ в звено „Екологичен контрол” в Община К.. Процесното трудово правоотношение е прекратено по инициатива на работодателя със Заповед № 11/21.01.2016 г. на кмета на Община К. на основание чл. 328, ал.1, т. 2, предл. 2-ро КТ, считано от 22.01.2016 г.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо. Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя относно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КТ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите по въззивната жалба следва да се добави и следното:

По иска с правно основание чл. 344, т. 1 КТ:

По иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, работодателят Община К. носи доказателствената тежест за установяване на възникването и надлежното упражняване на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение с В.Г.В. на посоченото от него правно основание – чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. посл. КТ – съкращаване на щата, по доводите за незаконност на уволнението, посочени в исковата молба. Съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска - предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а въззивният съд се произнася само по въпросите във въззивната жалба. Служебно той може да прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото тези разпоредби касаят факти, изрично посочени от въззивника - решение № 205/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1244/2012 г., IV г.о. В настоящия случай ищецът е въвел в исковата молба следните основания на иска – неспазена синдикална закрила по чл. 333, ал. 4 КТ при провеждане на процесното уволнение, неизвършване на подбор по чл. 329 КТ.  С отговора на исковата молба, работодателят е въвел фактическо твърдение за извършен подбор, като в откритото съдебно заседание на 15.06.2016 г. за пръв път е представил Заповед № 38/08.01.2016 г. и Протокол от 19.01.2016 г. за извършен подбор между служителките на длъжност „специалист Екоконтрол“ и „главен специалист Екоконтрол“ по посочени в протокола критерии. След представянето на писмените доказателства за извършения подбор и запознаване на ищеца с тях, процесуалния представител на ищеца е оспорил поставените оценки и крайния резултат – „самият протокол не е мотивиран, няма сравнение, няма реално съпоставяне на работата на двамата“. По делото не са налични данни ищецът да е знаел за извършения подбор, доколкото протоколът не носи негов подпис /в отговора на исковата молба също се сочи, че ищецът не е отправял запитване дали е извършван подбор/, и поради това съдът намира, че оспорването на подбора по отношение на резултатите от него, е направено в първия възможен процесуален момент /в този смисъл и решение № 555/09.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1224/2010 г., IV г.о./.

         Във въззивната жалба работодателят е въвел доводи за неправилност на правните изводи на районния съд по отношение на наличието на синдикална закрила по чл. 333, ал. 4 КТ и законосъобразността на извършения подбор по чл. 329 КТ.

По отношение на синдикалната закрила на ищеца съдът намира, че съгласно чл. 333, ал. 4 КТ когато това е предвидено в колективен трудов договор, работодателят може да уволни работник/служител поради съкращаване на щата или при намаляване обема на работа след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Закрилата се изразява в необходимост от предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието, когато това е предвидено в колективен трудов договор.  Приложното поле на предварителната закрила обхваща само уволненията на изрично визираните в чл. 333, ал. 4 КТ основания и само работниците и служителите, спрямо които колективният трудов договор в предприятието разпростира своето действие. За да е спазено изискването на чл. 333, ал. 4 КТ, съгласието трябва да изхожда от съответния синдикален орган на синдикалната организация - страна по колективния трудов договор и да предхожда момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл е решение № 608/12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1139/2009 г., IV г.о., в което е прието, че „е необходимо при прекратяване на трудовото правоотношение да се е осъществило основанието, на което се основава заповедта за уволнение, както и да са спазени допълнителните условия, доколкото са предвидени в закон, включително да е съобразена закрилата по чл. 333 КТ. Тя, обаче, е „предварителна“ и изрично в чл. 333, ал. 7 КТ е указано, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя, което може и да не съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно, в хипотезата на чл. 333, ал. 4 КТ работодателят трябва да е отправил искане до съответния синдикален орган за конкретното уволнение и да е получил съгласие най-късно до момента на връчване на заповедта“. В КТ не е предвидено задължение за писмено съгласие на синдиката при уволнение на редови синдикален член, но се предвижда възможност такова задължение да бъде уговорено в КТД - чл. 333, ал. 4 КТ. Когато такова задължение е предвидено в КТД, доказването на изпълнението му е чрез установяване на факта, че решението на синдикалното ръководство е било обективирано в писмен документ, който е достигнал до работодателя – така решение № 417/12.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 788/2009 г., IV г.о. Следователно, предпоставка за приложението на закрилата по тази разпоредба е в КТД да е обективирана воля на страните по него за даването на предварително съгласие на синдикален орган за уволнение. В конкретния случай дали такава воля и дали при нейното изразяване са налице пороци водещи до недействителност се съдържа в КТД от 02.02.2015 г., сключен между работодателя – Община К. и посочените в него синдикални организации, е основен спорен по делото въпрос. Съдът приема, че такава воля между страните по КТД е обективирана в клаузата на чл. 9, т. 3 от КТД където е предвидено, че „при прекратяване на трудовите правоотношения в рамките на договорената численост по предходния член … работодателят не прекратява трудовите правоотношения с членове на Синдикатите, без предварително писмено съгласие, съобразно чл. 333, ал. 3 и 4 КТ и след като се изчерпят възможностите за назначаването им на друга длъжност“. В предходния член 8 от КТД са посочени конкретни ангажименти на работодателя относно третиране на служителите.  Поради това съдът приема, че в чл. 9, т. 3 от КТД е обективирана воля при прекратяване на трудови правоотношения от работодателя със служители на синдикатите да са налице следните две кумулативно дадени предпоставки – предварително писмено съгласие по чл. 333, ал. 3 и 4 КТ и изчерпване възможностите им за назначаване на друга длъжност. При липса на една от двете посочени предпоставки предварителната закрила не следва да се счита преодоляна. В конкретния случай ищецът към датата на процесното уволнение е бил член на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в общинската администрация /неоспорено от ответника удостоверение от 29.02.2016 г. – л. 5 от първоинст. дело/. Работодателят въззивник не твърди в рамките на съдебното производство да е искал предварително съгласие от синдикалната организация преди да предприеме уволнението на служителя, а счита, че той няма подобно задължение поради недействителност на чл. 9 от КТД. Не се спори също, че към деня на уволнението на ищеца е действал Колективен трудов договор от 02.02.2015 г., сключен между Община К. и Синдикалните организации на КНСБ и КТ „Подкрепа“ предвиждащ предварително съгласие по реда на чл. 333, ал. 3 и 4 КТ при уволнение на служители членуващи в синдикатите. Поради това съдът приема, че процесният КТД има действие спрямо ищеца и предварително съгласие за неговото уволнение по реда на чл. 333, ал. 4 КТ не е искано от работодателя. С оглед на този правен извод следва съдът да се произнесе по конкретните доводи за недействителност на чл. 9 от КТД.

По довода за недействителност на чл. 9, т. 3 от КТД дължаща се на „неговата пълна неяснота“ /цит. в.ж./ съдът намира, че неяснотата, дори и такава да е налице, не е основание за недействителност на посочената клауза и изобщо основание за недействителност на една правна сделка. Това е така, защото при уредбата на недействителността на сделките законодателят нито в КТ, нито в ЗЗД е въвел подобно основание било за нищожност, било за унищожаемост. С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона и по аргумент от чл. 50, ал. 2 КТ регламентират по-благоприятни спрямо нормативно установените условия. Сключването на договора във формата и по реда на КТ обвързва със задължителна сила страните по него-работодателя и синдикалната организация, а с оглед специфичния му предмет произвежда правно действие и спрямо работниците и служителите по чл. 57 КТ в индивидуалните им отношения им с работодателя. Като съглашение между равнопоставени субекти съдържанието на КТД подлежи на тълкуване при условията на чл. 20 ЗЗД. С оглед на тези съображения – при наличие на обективирани в договор клаузи и неяснота на същите /както твърди въззивникът/ съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението, доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл. Целта на колективния трудов договор е да се уредят въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, като в него не може да се съдържат клаузи, които да са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона. От това следва извода, че в колективния трудов договор могат и следва да се уговарят по-благоприятни условия за работниците и служителите от уредените в закона. Затова всички клаузи по колективния трудов договор следва да се тълкуват и подчиняват на тази основна цел – подобряване на положението на по-слабата страна по трудовото правоотношение – служителя, в рамките на повелителните разпоредби на закона. В настоящия случай дори изрично в чл. 9, т. 3 от КТД е посочено, че е необходимо писмено съгласие съобразно диспозитивната норма на чл. 333, ал. 4 КТ /за диспозитивността на нормата на чл. 333, ал. 4 КТ - решение № 678/15.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1307/2009 г., IV г.о./. Поради това предвидената в нея закрила произтича именно от общата воля на страните по договора. Не е дори необходимо съдът да тълкува обхвата на закрилата съобразно различните основания за прекратяване на трудовото правоотношение /каквото възражение се съдържа във въззивната жалба/, защото от една страна е налице директно посочване на законовата норма в договора, а от друга в самата правна норма /чл. 333, ал. 4 КТ/ за уредени основанията за уволнение при наличието на които е необходимо да има предварително съгласие - съкращаване на щата или при намаляване на обема на работа. В настоящия случай е налице хипотеза на съкращаване на щата и не е преодоляна предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. При обсъждане на поставените във въззивната жалба въпроси дали тази закрила се прилага при наличие на други основания за прекратяване на трудовото правоотношение извън посочените в нея следва да се посочи, че особеното в обсъжданата законова разпоредба на чл. 333, ал. 4 КТ е, че в една област на императивно правно регулиране каквото е уредбата на прекратяването на трудовите правоотношения по глава 16 КТ изрично и по изключение чл. 333, ал. 4 КТ допуска уредба на предварителната закрила в колективен трудов договор между работодателя и синдикалната организация. Като изключителна тази разпоредба се прилага ограничително, т.е. само по въпросите и рамките определени в нея. Ето защо на други основания, вън от изчерпателно изброените в чл. 333, ал. 4 КТ не е допустимо да се уговаря предварителна закрила при уволнение. Ако в КТД се предвиди закрила при уволнение и за други основания за уволнение извън изрично предвидените съкращаване на щата и намаляване обема на работата, то в тази си част договорът е нищожен и не обвързва работодателя /в този смисъл е трайната практика на ВКС – р. 970-99-III г.о., по гр. д. № 910/98 г., р. 519-00-III г.о., по гр. д. № 986/98 г., р. 1210-01-III г.о., по гр. д. № 2268/00 г., р. 2201-04-III г.о., по гр. д. № 3255/02 г., р. 354-04-III г.о., по гр. д. № 1953/02 г., р. 926-07, по гр. д. № 2312/04 г. и решение № 449/17.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 113/2009 г., IV г.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Други основания за прекратяване на трудовото правоотношение, за които да се изисква закрила по реда на чл. 333, ал. 4 КТ не са сочени в КТД. С оглед изложените съображения съдът приема, че доводите във въззивната жалба, че не е ясно при кои основания за прекратяването на трудовото правоотношение е приложима закрилата на чл. 333, ал. 4 КТ са неоснователни, тъй като законът ясно сочи единствените две основания, при които е възможно уговаряне на подобна закрила. Отделно от това тези доводи са хипотетично изложени и се намират извън предмета на делото – настоящото уволнение е в хипотеза на съкращаване на щата, обсъжда се преодоляна ли е синдикалната закрила на това основание и поради това въпросът налице ли би била закрила по реда на чл. 333, ал. 4 КТ при прекратяването на трудово правоотношение на друго основание не може да обуслови решаващите изводи на въззивния съд по конкретното дело.

Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че не било ясно от кого е следвало да се иска съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, при положение, че в Община К. е създадена и функционира синдикална секция /организация/ на КТ „Подкрепа“ в общинската администрация. Следователно искането за съгласие е можело и трябвало да се отправи до ръководството на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ при Община К.. Служителят е бил в трудово правоотношение с Община К. и следователно „съответния синдикален орган в предприятието“ по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ и т. 2 от ТР № 4/17.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГК е била синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ към Община К.. Действително това не е посочено изрично в КТД, но при наличие на съответна синдикална организация в Община К. съгласието е следвало да бъде искано от нея /чл. 333, ал. 4 КТ – съответния синдикален орган в предприятието, така и т. 2 от ТР № 4/17.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГК /. Дори и обаче при липса на синдикална организация при работодателя /което не е налице в случая/ закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ не може да отпадне - в решение № 471/24.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 653/2010 г., 4 г.о. е прието, че „Съдът не може да откаже закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ на онези синдикални членове, чийто профсъюз няма структура в предприятието, в което работят. Изискването за предварително съгласие при уволнение на синдикални членове, чиито профсъюзи са страна по колективен трудов договор с такава клауза, важи и за синдикални членове, членуващи в структура извън предприятието, където работят, ако в самото предприятие няма такава. В такъв случай за преодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ съгласие трябва да даде синдикалният орган на структурата, в която работникът членува самостоятелно“.

Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че работодателят-кмет не може да поема ангажимент за структура и численост на общинската администрация, защото това не било в неговите правомощия. За структура на общинска администрация в КТД не е изявявана воля от страните по него и този аргумент не следва да се обсъжда. По отношение на числеността и използвания израз „договорената численост“, действително съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ общинският съвет разполага с правомощие да одобри общата численост и структурата на общинската администрация в общината по предложение на кмета. В чл. 44, ал. 1 ЗМСМА са регламентирани правомощията на кмета на общината, без изрично да посочва правото му да утвърди щатно разписание въз основа на взетото решение по чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА. Независимо от това, то се извлича от общото му задължение по чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА да организира изпълнението на актовете на общинския съвет, както и от работодателските му правомощия спрямо служителите в общинската администрация, възложени му съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА /така Решение № 436/28.12.2012 г. по гр.д. № 1086/2011 г. на ІV г.о. на ВКС/. За да бъде решението за съкращаване на щата в общинската администрация взето по надлежния ред е необходимо въз основа на решение на общинския съвет за одобряване на общата численост и структура на администрацията, кметът на общината да приеме и утвърди ново щатно разписание, чрез което да реализира правомощието си да премахне съществуваща длъжност или да намали числеността на служителите, заемащи дадена длъжност, но без да излиза от рамките на решението на Общинския съвет. Тези съображения водят до извода, че общата численост на общинската администрация действително се определя от общинския съвет, но в нейните рамки се утвърждава щатното разписание от кмета и се определят конкретните длъжности и техния брой. Така, че действайки чрез правомощието си да утвърждава щатно разписание кметът на общината също може да определя численост макар и от друг порядък – брой щатни бройки за отделните длъжности. Освен това в КТД не се сочи, че се договаря обща структура и численост на общинската администрация и това също води до извода, че при положение, че кметът на общината също утвърждава численост в рамките на общата такава, тази уговорка следва да е свързана с неговите правомощия, а не на общинския съвет. И тъй като кметът има компетентност да утвърждава численост действайки в рамките на утвърденото от него щатно разписание не може да се приеме, че клаузата е недействителна. Дори и обаче да не е договорена численост по чл. 9 вр. чл. 8 от КТД това не може да доведе до извод за отпадане на формулираната в чл. 9, т. 3 от КТД закрила по реда на чл. 333, ал. 4 КТ. В подкрепа на този извод е и чл. 51 от КТД, в който страните са се съгласили, че „условията на КТД се отнасят за всички служители на Община К., членуващи в КНСБ и КТ „Подкрепа“. Следователно закрилата уговорена в чл. 9, т. 3 се отнася до всички синдикални членове, служители в Община К..

Отделно от това, дори да се приеме за вярна тезата на въззивника, че тази част от КТД – изискването за договорена численост е недействителна, това не може да доведе до отпадане на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ изрично уговорена в колективния трудов договор за служителите членуващи в синдикат. Това е така, защото съгласно чл. 50, ал. 1 КТ, с КТД могат да се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Недопустимо по принцип е страните по КТД да уговарят допълнителни изисквания относно автономната воля на преценка, предоставена на синдикалната организация. Клаузите от КТД, с които е уговорено нещо различно /независимо дали по-благоприятно за служителя или не/, са нищожни, поради противоречие със закона - чл. 60 КТ и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Нищожността на част от отделната клауза не води до нищожност на целия договор по аргумент на чл. 60 КТ и чл. 26, ал. 4 ЗЗД - така Решение № 449/17.06.2010 г. по гр.д. № 113/2009 г. на ІV г.о. на ВКС. В настоящия случай, наред с уговорката за съгласие по реда на чл. 333, ал. 4 КТ за служители синдикални членове се прави опит за поставяне на тази закрила под условие чрез уговаряне на допълнително условие при което тази закрила да е налице – нещо, което е едновременно незаконосъобразно и неблагоприятно за служителите намиращи се под закрилата на цитираната норма.

Поради липсата на първата от предвидените в чл. 9, т. 3 от КТД предпоставки – преодоляна синдикална закрила по реда на чл. 333, ал. 4 КТ не следва да се обсъжда налице ли е била друга свободна длъжност в администрацията, която да е следвало да бъде предложена на ищеца. Освен това във въззивната жалба няма релевирано оплакване в този смисъл, тъй като районният съд е стигнал до извода, че такава длъжност не е била налице. Напълно бланкетно е оплакването във въззивната жалба относно недействителността на останалата част от чл. 9 от КТД - т. 1 и т. 2, не е изложен нито един конкретен довод, който да бъде обсъден.

С оглед обстоятелствата, на които ищецът е основал иска си, правните изводи на въззивната инстанция за непреодоляна от работодятела синдикална закрила при провеждане на процесното уволнение и предвид нормата на чл. 344, ал. 3 КТ, за съда не възниква задължение да обсъжда въпросите по съществото на трудовия спор – в настоящия случай законосъобразността на извършения от работодателя подбор. Последното е вярно, доколкото сочената норма предвижда, че в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Действително във въззивната жалба са изложени възражения във връзка правните изводи на районния съд за незаконосъобразно извършване на подбора от работодателя. Настоящата инстанция обаче намира, че с оглед на изричната разпоредба на чл. 344, ал. 3 КТ въпросите по съществото на трудовия спор – законосъобразен респ. незаконосъобразен ли е извършения от работодателя подбор при провеждане на процесното уволнение не са обуславящи изхода на делото и не могат да бъдат обуславящи по отношение на правните изводи на въззивния съд относно законосъобразността на процесното уволнение. Отделно от това, в случай, че въззивният съд разгледа трудовия спор по същество ще се стигне поради нарушение на нормата на чл. 344, ал. 3 КТ и оттам до противоречие в мотивите на съдебното решение. А и една подобна проверка, без да бъде релевантна за окончателното решаване на трудовия спор, тъй като същият не се разглежда по същество всъщност би означавала проверка на мотивите на съдебното решение, които не могат да са предмет на самостоятелно обжалване - решение № 141/14.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 7446/2014 г., IV г.о.

По иска с правно основание чл. 344, т. 2 КТ:

Предвид изхода на правния спор по конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и поради това, че ищецът е полагал труд при ответника по трудово правоотношение за неопределено време, настоящият състав приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и уволненият работник следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист Екоконтрол” в звено „Екологичен контрол” в Община К..

По иска с правно основание чл. 344, т. 3 КТ:

За да бъде уважен искът по чл.344, ал. 1, т. 3, във вр. чл.225, ал.1 КТ следва да се установи, че са налице следните юридически факти: 1/ да е налице противоправно поведение от работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищцата трудово правоотношение; 2/ ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3/ причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. В тежест на ищеца е да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение – ТР № 6/2013 г., ОСГК на ВКС.  В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и е отменено и поради това осъдителният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа също се явява основателен. Посредством констатираната липса на отбелязвания в трудовата книжка на последващи уволнението трудови правоотношения /протокол от открито съдебно заседание на 15.06.2016 г./, в производството се доказа оставане на ищеца без работа за периода 22.01.2016 г. – 22.05.2016 г. Размерът на претендираното обезщетение се определя съгласно нормата на чл. 225, ал.1 вр. чл. 228, ал. 1 КТ – последното получено месечно брутно трудово възнаграждение преди трудовото правоотношение да бъде прекратено за претендирания шестмесечен период /в исковата молба се претендира обезщетение за четири месеца/. От представения по делото фиш за полученото трудово възнаграждение през м. декември 2015 г. – /л.78 от първоинст. дело/ – последният пълен работен месец преди уволнението, се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение е бил 506,83 лв., Обезщетението следва да бъде присъдено като дължимо за целия претендирания в исковата молба четиримесечен период, като общият му размер е 2027.32 лв.

Отделно от това във въззивната жалба липсват съответни доводи за неправилно приложение на материалния закон от Казанлъшки районен съд при разглеждане на обусловените искове. С оглед на обстоятелството, че второинстанционният съд действа като апелация /т. нар. „ограничен въззив”/, при който по отношение на неправилното приложение на материалния и процесуалния закон, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт, решаващата правосъдна воля на въззивния съд е ограничена от наведените в жалбата въззивни доводи – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК. Поради това въззивният съд следва да препрати по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на обжалваното решение в частта му относно обусловените искове, като по този начин те стават част от логическите съждения на настоящия съдебен състав.

С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответстват изцяло на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

  Предвид изхода на спора по настоящото производство, разноски следва да се присъдят единствено в полза на въззиваемата страна на основание чл.78, ал. 3 ГПК в размер на 600 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 10.10.2016 г. /л. 25 от настоящето дело/.

 

Воден от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 327/29.06.2016 г. по гр. д. № 471/2016 г. на К. районен съд.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК Община К., ЕИК: …., с адрес: гр. К.., бул.“Р.  № ., представлявано от Кмета Г. С. да заплати на В.Г.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,  сума в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от 11.11.2016 г.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                  

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:                  1.

 

 

 

                                                                                               2.