Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 351                                18.11.2016 г.                          Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                      І Граждански състав

На деветнадесети октомври                                                                  Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                              НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар П.В.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1329 по описа за 2016 година.

 

           Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

          Образувано е по въззивната жалба на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък, подадена чрез адв. М.Д., против решение № 328 от 30.06.2016 г., постановено по гр.дело № 73/2016 г. на Казанлъшкия районен съд, с което се признава уволнението на Т.С.И., с ЕГН-********** *** от Професионална гимназия по строителство, булстат:000806803 с адрес на управление гр.Казанлък, ул."Райко Даскалов" №24, със заповед №199/16.12.2015 г. във вр. с предизвестие №369/16.11.2015 г. на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ за незаконно и го отменя. Възстановява се Т.С.И., с ЕГН-********** *** на заеманата преди уволнението работа- "психолог училищен", като се осъжда Професионална гимназия по строителство, булстат:000806803 с адрес на управление гр.Казанлък, ул."Райко Даскалов" №24 да заплати на Т.С.И., с ЕГН-********** *** обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца оставане без работа поради уволнението в размер на 1792.32 лв., ведно със законната лихва считано от 18.01.2016 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на лихва за забава за периода от 17.12.2015г. до 18.01.2016г. в размер на 14.60 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по строителство, булстат:000806803 с адрес на управление гр.Казанлък, ул."Райко Даскалов" №24 да заплати на Т.С.И., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 420 лв. за адвокатско възнаграждение, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Казанлъшки районен съд 151.69 лв. държавна такса.

 

          Въззивникът не е съгласен с решението на първоинстанционния съд, с което са уважени обективно съединените искове на въззиваемата Т.С.И.. Счита, че съдът е направил неправилни изводи относно недоказаността на намаляване обема на работа в ПГ по строителство, а следвало да се има предвид, че поради нисък процент на посещаемост на учениците в учебните часове, както и поради недостиг на бюджет и на основание заповед № 117А от 10.11.2015 г. на директора на гимназията е взето решение за намаляване обема на работа, при което се закрива длъжността „психолог”, която се заема от въззиваемата. На следващо място съдът не се е произнесъл по отношение на откритото производство по оспорване съдържанието на служебна бележка на председателя на ИК на Синдиката на българските учители, предвид което е останало недоказано и е довело до неправилни правни изводи, което се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели. Намира, че недоказана е останала и принадлежността на въззиваемата към синдикалната организация към ПГС. Съдът не е обсъдил и представените неистински  документи на СБУ, от които въззиваемата е искала да се ползва.  Излага подробни съображения.  Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли обжалвания съдебен акт, като изцяло неоснователен и незаконосъобразен, както и да му бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.

 

          В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна Т.С.И. чрез пълномощника си адв. А.К., взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, като оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба, като лишени от основание и недоказани. Излага подробни аргументи. Намира, че от доказателствата по делото е доказана достоверността на твърденията на въззиваемата изложени още с исковата молба. Съдът е изследвал детайлно фактическата обстановка по делото и е формирал крайния си извод в резултат на съвкупната и задълбочена преценка на доказателствения материал. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и потвърди решението на КРС, като намира, че същото е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, както и да и присъди направените разноски пред настоящата инстанция.

 

           Въззивникът Професионална гимназия по строителство – град Казанлък редовно и своевременно призовани,  не изпращат представител.

 

           Въззиваемата Т.С.И., редовно и своевременно призована, се явява лично и с адв. А.К., която заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба. Моли съдът да оставите без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, и да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно. Моли съдът да присъди в полза на доверителката й направените в настоящото производство разноски. Представя списък на разноските.  Моли съдът да определи срок за представяне на писмена защита.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

Не е спорно, а и от представеното трудово досие е видно, че въззиваемата е работила при въззивника по силата на трудов договор №293/15.09.2015 г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, за длъжността "психолог училищен", със срок до 14.09.2016 г., с непълно работно време- 4 часа, седмично 20 часа, ОМВ-265 лв. и допълнително възнаграждение- 1% за всяка година трудов стаж и професионален опит. С допълнително споразумение Х« 157/07.12.2015 г. ОМВ е изменено на 300 лв., считано от датата 01.10.2015г. Съгласно заповед №117А/10.11.2015 г., оспорена досежно дата и № на издаване, на основание допълнителните разпоредби към Наредба №7 от 29.12.2000 г. за броя на паралелките, групите, на учениците в паралелките и учениците в групите на училищата, параграф 1, ал.2, т.4 и чл.147, ал.1, т.1 от ППЗНП и поради недостиг на бюджет, отразено в заповед №102/06.11.2015 г." Директорът на ответната гимназия е закрил длъжността „училищен психолог" с пояснение " с което се намалява обема на работа  на   Т.   С.   И.,   преподавател   по   дисциплините:   философски цикъл.". Заповедта е връчена при отказ, удостоверен с двама свидетели: Д.И.Д. и Н.Д.Н..

Във връзка с оспорването е извършена констатация от първостепенния съд в с.з. на оригинал на „Книга за заповеди на директора" прошнурована, прономерована, с печата на училището, съдържаща 90 бр. листи и подписана от Директор инж. М.Папазова, започната на 16.09.2006г., при което се установи, че на лист 70 в ред 37-ми е вписана заповед под №117А от 10.11.2015г., относно - заповед за закриване щат уч. психолог, с подпис на директора и печат на училището; на 35-ти ред е вписана заповед № 117 от 10.11.2015г., относно - заповед за пром.граф.на док. за първи, с подпис и печат и на стр.2-ра на лист 70. ред 1-ви е вписана заповед №118 от 10.11.2015г. относно - заповед за платен отпуск на Т.И. на 12.11.2015г.,с положен подпис на директор и печат.

От показанията на св.Д.Д. и св.Н.Н. се установява, че работодателят е връчил на въззиваемата няколко документа- заповед за съкращаване на заеманата от нея длъжност и предизвестие, тъй като тя отказала да ги подпише /".... ...На Т.С. са връчвани не само заповеди, но и предизвестие, мисля, че и заповед на уволнение е връчено на нея. Присъствах на такова връчване, защото го видях, бях там, като присъствах не само на Т., но и на другите ни колеги... и съм се разписал като свидетел, тъй като е направен отказ за тези, които са отказали да го подпишат. Сега си припомних датата на връчване, на която тя е отказала да се подпише, след това имаше едномесечно предизвестие за прекратяване на договора...Аз и г-н Н.Н. присъствахме на удостоверяването на отказа. Т.И. също беше там. Директора даде на И. документа, тя отказа да подпише, ние бяхме там и аз бях там и подписах този отказ тя да получи документа...Директора намери Т. в учителската стая. Там стана връчването, отказа и удостоверяването в тази учителска стая..."св.Д.; ,,...в заповед №117А от 10.11.2015г. аз съм се подписал на номер 2 под реквизита „отказ да подпише: -свидетели,, имената са изписани ръкописно от мен. Бяхме в учителската стая, ние колегите бяхме там, но имената им не си спомням. Тогава разбрах, че директора иска да съкрати длъжността на Т. и по тази причина й връчваше документа и тя отказа, не беше съгласна да подпише, след това на мен директора ми представи документа да подпиша, тъй като бях свидетел на отказа й. Ние бяхме с колегата Д., то връчването беше след едно събиране, преди това ни беше събрал директора и някои си тръгваха, беше накрая и затова не смея да твърдя кои колеги са били там и кои са останали в него момент в стаята. Събирането ни беше във връзка с учебната работа в училище. Преди това не знаех, че ще има съкращения на длъжности. Директора ми поднесе за подпис този документ,Т. отказа да приеме заповедта още на събирането, докато бяхме. Не съм чел документа, той директора си е директор и си пише нещата, не знаех съдържанието на документа. Директора тогава каза, че няма нужда от тази длъжност „психолог" и аз разбрах, че той закрива тази длъжност. Ние бяхме заедно на това събиране с Т.. Директора каза това на всеослушание и Т. беше там. Помня, че Т. стоеше до прозорците. ..."св.Н./.

С предизвестие изх.№369/16.11.2015 г., връчено на въззиваемата на 16.11.2015 г. при отказ да го подпише, работодателят е уведомил въззиваемата С., че прекратява трудовият й договор №293/15.09.2015 г. на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ, считано от датата 16.12.2015 г. с мотиви: ,, настоящите промени в щатното разписание са поради нисък процент посещаемост на учениците в учебните часове, което налага премахването на групите в СИП. Намаляването на часовете на преподавателите под половин норматив не изисква трудов договор за 8 часов работен ден и щатна бройка. Друга причина е недостиг на бюджет" и предложил „като алтернативен вариант сключване на нов трудов договор като лектор за остатъка от часовете до края на учебната година-2015/2016 г.". Със Заповед №199/16.12.2015 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1 т.З от КТ поради намаляване обема на работа. Съгласно отметка в заповедта същата е връчена на 16.12.2015 г. в 9:56 часа.

 

Въззивният съд следва да отбележи, че от събраните на първата инстанция доказателства става ясно по категоричен начин, че работодателят е разполагал с данни преди уволнението за това ползва ли се ищцата от предварителната закрила по чл.ЗЗЗ от КТ. Видно от Списък на членовете на СБУ при ПГ по строителство - 2 бр., и Протокол № 1 от 14.10.2015г., адресирани до и получени от работодателя, за което свидетелства и фактът, че същите се представени по делото именно от него, става ясно, че именно те удостоверяват учредяването на синдикалната организация в ответната гимназия, както и членството на въззиваемата С. в нея, от което произтича и правото й на предварителна закрила по чл.ЗЗЗ, ал.4 КТ. Следователно работодателят е разполагал с необходимата информация и документи, точно от които произтича изискването за предварително (предхождащо връчването на процесното предизвестие) писмено разрешение от синдикалния орган. Липсата на отправено от работодателя изрично искане за предварително писмено разрешение за уволнението на осн. чл.328, ал.1, т.З КТ от действащия синдикален орган в предприятието предпоставя незаконосъобразност на уволнението.

 

Относно легитимността на учредената в, ответната гимназия синдикална организация, следва изрично да се подчертае, че същата се удостоверява с официални документи, а именно - Удостоверение под № 65 / 15.10.2015г., изд. от Председателя на ОбКС на ЦБУ при Община Казанлък, Удостоверение № 7 /04.01.2016г., изд. от Председателя на ОбКС на ЦБУ при Община Казанлък. По отношение на членството на С. в същата синдикална организация следва да се посочат следните представени и от двете страни и приети по делото писмени доказателства - Заявление от 12.10.2015г., подадено от Т.С.И. за участието й в учредително събрание на синдикална организация при ПГС - гр. Казанлък; Вносна бележка от 04.12.2015г., изд. от Банка ДСК, клон Казанлък; Операционна бележка № 15 / 04.12.2015г., изд. от Банка ДСК, клон Казанлък; Вносна бележка от 23.12.2015г., изд. от Банка ДСК, клон Казанлък; Операционна бележка № 29 / 23.12.2015г., изд. от Банка ДСК, клон Казанлък; Вносна бележка от 02.03.2016г., изд. от Банка ДСК, клон Казанлък; Операционна бележка № 24 / 02.03.2016г., изд. от Банка ДСК, клон Казанлък; Книга - Ведомост за събиране и отчитане на членския внос на членовете на синдикална организация - Синдикат на българските учители при Професионална гимназия по строителство, гр. Казанлък за 2015 / 2016г.; Членска карта под № 4 от 07.01.2015г., изд. от СО на СБУ при ПГ по строителство, гр. Казанлък; Писмо с изх. № 444 / 24.03.2016г.; Списък на членовете на СБУ при ПГ по строителство - 2 бр., и Протокол № 1 от 14.10.2015г ; както и оспорената от ответника Служебна бележка с изх. № 1374 / 08.12.2015г. на председателя на ИК на СБУ. Гореописаните доказателства напълно кореспондират и със събраните по делото свидетелски показания на св. А.Х.. Видно от съдържанието на подробно описаните вноски и операционни бележки и Книга -Ведомост за събиране и отчитане на членския внос на членовете на синдикална организация - Синдикат на българските учители при Професионална гимназия по строителство, гр. Казанлък за 2015 / 2016г., налице е напълно съвпадение по отношение на сумите и датите, на които са заплатени от Т.И. в полза на СБУ при ПГ по строителство в качеството й на член на синдикалната организция. Ето защо, опитите на ответника да оспори легитимността на синдикалната организация, както и членството на доверителката ми в нея, далеч не поставят под съмнение правилността и обосноваността на първоинстанционното решение, предвид факта, че твърденията и оспорванията на ответната страна не са подкрепени с доказателства.

Във връзка с изложените многобройни възражения с въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно всяко от едно от писмените доказателства, събрани по делото, въззивната инстанция следва изрично да подчертае, че съдът е изследвал детайлно фактическата обстановка по делото и е формирал крайния си извод в резултат на съвкупна и задълбочена преценка на доказателствения материал, като съгласно съдопроизводствените правила по никакъв начин не е необходимо индивидуално анализиране и обсъждане поотделно на всяко едно от представените доказателства, за да бъде формирана обоснованата и правилна воля на решаващия съд. В този смисъл, изложените с въззивната жалба оплаквания са несъстоятелни и не разколебават правилния краен извод на съда.

 

Съгласно представените и приети като доказателства по делото от първоинстанционния съд 2 бр. удостоверения №65/15.10.2015 г. и №7/04.01.2016 г. на ОбКС на СБУ Община Казанлък синдикалната организация на СБУ при ПГ по строителство гр.Казанлък с председател А.А.Х. е легитимна. По делото са представени от въззиваемата заверени копия на книга-ведомост за 2015/2016 г. за събиране на членски внос на членовете на синдикалната организация -СБУ при ПГ по строителство гр.Казанлък, протокол №1/14.10.2015 г. и членска карта №4 за събиране на членски внос за 2015 г. и 2016 г., както и представени от въззивника 2 бр.списъци на синдикални членове от които е видно, че въззиваемата Т.С.И. е член на СО на СБУ в ответната професионална гимназия от м. 11.2015 г.

 

В тази насока съгласно специалната разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ „когато това е предвидено в колективен трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Неполучаването на предварителното съгласие на съответния синдикален орган за уволнението на работника- синдикален член поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа, прави уволнението незаконно само на това основание, съгласно чл.344, ал.3 от КТ. Релевантният момент, към който се преценява спазването на предварителната закрила при уволнение по чл.ЗЗЗ от КТ в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, е моментът на връчване на предизвестието, включително при неспазен срок на предизвестието / арг. чл.ЗЗЗ, ал.7 вр. с чл.335, ал.2, т.1 от КТ; решение №239/23.03.2010 г. по гр.д.№ 5111/2008 г., I г.о./. Съгласно константната съдебна практика на ВКС не подлежи на съдебен контрол легитимността на синдикален орган или синдикална организация в производството по чл.344, ал.1 от КТ в аспект и довод за нарушена синдикална закрила по чл.ЗЗЗ от КТ /арг. решение №48/29.01.2010 г. по гр.д.№5061/2008 г. на ВКС, III г.о., определение №1170/28.09.2009 г. по гр.д.№1219/2009 г. на ВКС, III г.о./. Без никакво значение за предварителната закрила при уволнение е дали синдикалната организация в предприятието на работодателя е регистрирана или не като юридическо лице съгласно чл.49, ал.2 от КТ. Достатъчно е тя да е учредена като поделение на съответната териториална, отраслова или национална синдикална организация, съгласно устава й –по аргумент от разпоредбата на чл.ЗЗ от КТ. Регистрирането на синдикалната организация в предприятието, като юридическо лице е от значение само за това дали тя ще е и самостоятелен гражданскоправен субект, и като такъв дали ще разполага с материална и процесуална гражданска правоспособност  самостоятелно, представлявана от съответния свой орган на управление, да е страна по граждански правоотношения и по граждански дела, но това няма никакво отношение към нейната „легитимност" и осъществяваната от нея синдикална дейност в предприятието или към предварителната закрила при уволнение /решение №194/18.06.2013 г. по гр.д.№1100/2012 г. на ВКС, IV г. о./. От събраните по делото доказателства, кореспондиращи помежду си и преценени в тяхната съвкупност съдът приема, че към 16.11.2015 г., когато работодателят е връчил предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на въззиваемата, е бил уведомен, че тя е член на синдикалната организация на СБУ в ПГ по строителство в гр.Казанлък, учредена през м.10.2015 г. Безспорно СБУ към КНСБ е страна по КТД за системата на народната просвета, подписан на 26.06.2014 г. и вписан в специалния регистър на ИА „Главна инспекция по труда'" на 03.07.2014 г., под №10, съгласно чл.53, ал.З от КТ. Доколкото не е представен друг, съдът приема, че представеният по делото КТД е действащия към момента на уволнението. Сключеният Колективен трудов договор има за страните по него силата на закон и когато са налице предвидените в чл.ЗЗЗ, ал.4 от КТ предпоставки. Отрасловият колективен трудов договор за системата на народната просвета от 2014 г. е сключен с министъра на образованието и има приложение по отношение на държавните и общински училища, поради е валиден и обвързва работодателя. В чл.10.3. на действащия Колективен трудов договор за системата на народната просвета, е уговорено, че прекратяването на трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.2 и т.З от КТ с работници и служители, членове на синдикатите - страна по договора, става след предварително съгласие на съответната синдикална организация в учебното звено. Ответникът не излага твърдения и не ангажира доказателства, че преди прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е искал и получил съгласие от компетентния синдикален орган- СО на СБУ. Следователно уволнението е извършено в нарушение на императивната разпоредба на чл.ЗЗЗ, ал.4 от КТ, което го прави незаконно и обуславя неговата отмяна само на това основание- чл.344, ал.З вр.с чл.344, ал.1 от КТ. Искът е основателен и следва да бъде уважен. Уволнението на ищеца със заповед №199/15.09.2015 г. във вр. с предизвестие №369/16.11.2015 г. на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ е незаконно и следва да бъде отменено.

 

В допълнение на горното въззивният съд счита, че трудовото правоотношение на въззиваемата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ, поради намаляване обема на работа. Намаляването на обема на работата по смисъла на чл.328, ал.1, т.З от КТ се изразява в намаляване на произвежданата продукция, в намаляване на осъществените продажби /оборота/, намаляване на производствената програма, на количеството извършени услуги и др.обективни причини, а в системата на образованието- в намаляване броя на учениците респ. на паралелките в училището, от което намалява и обемът на учебно-преподавателската работа и на броя на учебните часове за норматив на учителите. Намаляването на обема на работа е обективен факт, който следва да се установи към момента на предприетото уволнение, като доказателствените средства за установяване на това фактическо състояние следва да ангажира работодателят, тъй като негова е тежестта за доказване. Фактическият състав на чл.328, ал.1, т.З от КТ изисква при изследване на елементите му да се проследи процеса на намаляване на обема на работа на съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Правно релевантният момент, към който следва да се прецени налице ли е намаляване на обема на работа е датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В настоящия случай трудовото правоотношение е прекратено с предизвестие. Съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.1 от КТ, трудовия договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието, при прекратяване с предизвестие. Следователно правно релевантният момент, към който следва да се прецени осъществен ли е фактическия състав на чл.328, ал.1, т.З от КТ е връчването на предизвестието т.е. моментът, в който волеизявлението на работодателя е достигнало до работника. В този смисъл е трайната съдебна практика, подробно посочена от първостепенния съд,  съгласно която законно ще е прекратено трудовото правоотношение и без да е издадена нарочна заповед, ако предизвестието на работодателя е достигнало до адресата. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата, а заповедта има само констативен характер

 

Въпреки, че въззиваемата е отказала да подпише предизвестието с изх.№369/16.11.2015 г. няма спор, че същото и е връчено на 16.11.2015 г,- релевантен факт, доказващ достигането на изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ. С изтичането срока на едномесечното предизвестие на 16.12.2015 г. е издадена заповед №199/16.12.2015 г., с която е констатирано прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ поради намаляване обема на работа, считано от 17.12.2015 г.

Признаването на уволнението за незаконно и отмяната му пораждат в полза на уволнения работник или служител право да бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа. За да се уважи искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на работа, освен уволнението да е признато за незаконно, при срочните трудови правоотношения срокът на трудовия договор не следва да е изтекъл към момента на приключване на устните състезания по делото. В настоящият случай макар, че трудовото правоотношение между страните е със срочен характер /от 15.09.2015 г. до 14.09.2016 г./ към момента на приключване на устните състезания по делото, срокът не е изтекъл, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен. Въззиваемата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението работа- „ психолог училищен".

Предявения обективно съединен иск за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ с правно основание чл.344, ал.1, т.З от КТ също е основателен и доказан. Установи се, че след уволнението въззиваемата С. не е работила по друго трудово правоотношение. Брутното трудово възнаграждение, което следва да се вземе за база при определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, предвид разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ и НСОРЗ е това за м.11.2015 г. От датата на уволнението са изминали шест месеца, поради което ответникът дължи и следва да заплати на въззиваемата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане шест месеца без работа поради уволнение в претендирания размер 1792.32 лв. Правопораждащ факт на правото на обезщетение по чл.225 от КТ е признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна, а с подаването на исковата молба работодателят се счита поканен да го заплати. Следователно лихва за забава на обезщетението за оставане без работа поради уволнението, признато за незаконно се дължи от подаване на исковата молба, поради което искът за заплащане на 14.60 лв. лихва за забава на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 17.12.2015 г. до 18.01.2016г.- датата на подаване на исковата молба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

От изложеното по-горе е видно, че обжалваното Решение е правилно и обосновано,    постановено   при    съблюдаване   на   задължителната   съдебна практика. На Върховните съдилища на Републиката, постановена по реда на чл.290 от ГПК, която е задължителна за всички съдилища в Републиката.

 

Първостепенният съд е обсъдил и разгледал всички събрани доказателства - свидетелски показания и писмени доказателства, посочени и от двете страни по трудовия спор, като е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че заповедта за уволнение на въззиваемата е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да бъде изцяло отменена ведно с всички законни последици от това.

В заключение настоящата въззивна инстанция намира, че Решението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

Въззивникът следва да заплати на въззиваемата на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв.

 

          Водим от горното, съдът

 

                                   Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 328/30.06.2016г. по гр.д. № 73/2016г., по описа на Районен съд - Казанлък, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА  Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък, булстат: 000806803 с адрес на управление гр.Казанлък, ул."Райко Даскалов" № 24 да заплати на Т.С.И., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски пред въззивната инстанция в размер на 420 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България, чрез Окръжен съд Стара Загора при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                    2.