Р Е Ш Е Н И Е

 

364                                  25.11.2016 г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на деветнадесети октомври                      две хиляди и шестнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

         

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                       НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             

 

Секретар П.В. ………………………………………….

Прокурор  ……………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

въззивно гражданско дело N 1332 по описа за 2016 година.

 

 

                             Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на И.К.П., подадена чрез адв. К.А., против решение № 573 от 03.06.2016 г., постановено по гр.дело № 4467/2015 г. на Старозагорския районен съд, с което се осъжда Д.И.К. да заплати на И.К.П. сумата от 43,61 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в баня, които произтичат от повреда около водосточните тръби в апартамента на Д.К., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2015г. до окончателното и плащане, като се отхвърля иска в останалата част за претендираната сума от 456,39 лв. за обезщетение за вреди на баня / за сумата над 43,61 лв. до 50 лв./, на южна тераса и хол в апартамента на И.П., като неоснователен и недоказан, както и да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в бездействие и да извърши ремонт - обмазване около водосточните тръби в апартамента си – ап. № 34, находящ се в гр. Стара Загора, ул. … № …, вх….,  с неизправността на които ограничава правото на собственост на И.К.П. на апартамент № …, находящ се в гр. Стара Загора, ул. … № …, вх. …, както и да заплати на И.К.П. сумата от 195,35 лв., представляваща направени по делото разноски и в полза на Държавата по бюджетната сметка на съдебната власт сумата от 50 лв., представляваща дължима държавна такса по делото. Осъжда се И.К.П. да заплати на Д.И.К. сумата от 136,92 лв., представляваща направени по делото разноски.

     

          Въззивницата е останала недоволна от решението на първоинстанционния съд в частта, с която се отхвърля иска за сумата от 456,39 лв. за нанесени имуществени вреди, както и в частта за разноските. Счита, че решението в обжалваната част е  незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, като уважи предявения иск изцяло, както и да й присъди направените разноски.

 

          Другата страна Д.И.К. чрез пълномощника си адв. М.С., оспорва въззивната жалба, като счита, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно, законосъобразно, постановено при правилната преценка на събраните по делото доказателства. Моли съдът да отхвърли въззивната жалба и се произнесе с решение, с което да потвърди и остави в сила решението на СтРС в обжалваната част, както и да й бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство.

 

          От втората въззивница Д.И.К. чрез адв. М.С. е подадена и насрещна въззивна жалба на основание чл.263, ал.2 от ГПК, с която същата обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която се уважава иска за сумата от 43,61 лв., представляваща имуществени вреди в банята, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2015 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която искът по чл.109 от ЗС е уважен, както и в частта за заплащане в полза на Държавата сумата 50 лв. и разноските по делото. Счита, че решението в тази част е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да отхвърли предявения иск изцяло, както и да й присъди разноските.

 

          По подадената насрещна въззивна жалба на втората въззивница Д.И.К. е подаден отговор от първата въззивница И.К.П., в който счита, че същата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е изцяло съответстващо с реалната действителност и съобразено с всички събрани по делото доказателства, както и приетите по делото две технически експертизи. Намира, че насрещната въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението в тази част потвърдено.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.109 от ЗС.

                      

          Видно от приложения по делото нот. акт за дарение № …, том …, по дело № … г.  на нотариус при СтРС, се установява, че първата въззивница се явява собственик на  апартамент № 31, находящ се в гр. Стара Загора ул. … № …,вх. …, ет…./по нот. акт ет…./.

              Втората въззивница се легитимира като собственик на апартамент № 34, находящ се над апартамента на първата въззивница на същия адрес – в гр. Стара Загора ул. …№ …, вх. …, ет…./по нот. акт ет…./, който й е дарен от родителите й, по силата на нот. акт за дарение № …, том …, дело № …г.- на нотариус при СтРС.

   За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно техническа експертиза и са събрани гласни доказателства.

   От първоначалното заключението на вещото лице, изслушано и прието като доказателство от първостепенния съд, което и въззивният съд възприема като обосновано, мотивирано, добросъвестно и компетентно извършено, при направения оглед на място в апартамента на първата въззивница, е установено,  че има следи от наводняване - в резултат на теч около водосточната тръба има увреждане на южната тераса – паднала мазилка, изронена бетонова плоча около воронката. Вещото лице е констатирало, че в резултат на същия теч в югоизточния горен десен ъгъл на стаята има тъмно петно с размери около половин кв.м.; има наличие на петна по стените и тавана на тоалетната около канализационната тръба; петна по стените и тавана на мокрото помещение около канализационната тръба, има изпадала мазилка по стените на канализационната тръба; по тавана и северната стена на банята около вертикалния щранг на парното има петно и леко подкожухване на мазилката; петна от теч по тавана на северната тераса в областта на водосточната тръба. В заключението си, вещото лице е посочило, че всички повреди са в непосредствена близост до вертикални канализационни клонове, които представляват общи части на сградата. Според експерта, повредите са причинени от канализационните клонове на сградата. За причинените в дома на първата въззивница вреди  - на южната тераса, по стените и таваните в дневната, банята, мокрото помещение, тоалетната и на двете тераси, вещото лице е изчислило, че е необходимо да бъдат извършени строително монтажни дейности на обща стойност от 590 лв. Тази сума вещото лице е разпределило, както следва: за ремонт на южната тераса в апартамента на първата въззивница сумата от 100.32 лв.; за дневна /хол/ сумата от 205.31 лв.; за мокро помещение – 16.41 лв.; за тоалетна – 18.85 лв.; за баня – 43.61 лв.; за северна тераса – 42.70 лв.

 

  Видно от обстоятелствената част на заключението, при първоначалния оглед в апартамента на втората въззивница, вещото лице не е открило видими повреди по вертикалните канализационни тръби, нито около водосточната тръба и сифона на северната тераса. Посочено е, че в апартамента на втората въззивница има следи от петна на същите места, както и в апартамента на ищцата, които поради боядисване, са по - невидими.

   По делото пред първоинстанционния съд е била назначена, изслушана и приета и допълнителна задача към експерта, който, с оглед изпълнението на същата, е извършил експеримент – изливане на четири пълни кофи с вода на терасата на жилището на втората въззивница. След изчакване на определен период от време, вещото лице при огледа в жилището на първата въззивница е констатирало, че е налице овлажняване на таванската плоча около водосточната тръба на северната тераса; по тавана на северната стена на банята в района на вертикалния щранг на парното има прясно влажно петно; влажни петна по тавана около канализационните тръби в тоалетната и мокрото помещение. Посочено е, че липсва влага по таваните на южната тераса и хола. В заключение е посочено, че, за предотвратяване на последващо пропускане на вода, необходимо и достатъчно се явява едно ефективно обмазване около тръбите в апартамента на втората въззивница с един или два пласта суха смес. Относно стойността на ремонта за ищеца, експерта посочва, че същата се увеличава с 5.25 лв., която сума допълнително се явява нужна за отстраняване повредите в тоалетната и мокрото помещение.

    Видно от показанията на изслушания по делото свидетел М.Г.Г.е, че първата въззивница многократно при провеждани общи събрания на етажната собственост е повдигала въпроса за проблеми с течове в жилището си. Свидетелят, който през периода 2013г. – 2014г. е бил домоуправител на етажната собственост, е посетил дома на втората въззивница, заедно с компетентно лице, което заявило, че течът в жилището на първата въззивница не идва от апартамента на втората въззивница, а „евентуално течът може да е от някаква вътрешна пукнатина в плочата” между двата апартамента /горния и долния/. Свидетелят потвърждава, че при огледа в апартамента на първата въззивница е констатирал, че стената на терасата откъм хола е влажна и напукана.

            Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетеля, тъй като същият не се явява заинтересован от изхода на делото и има преки впечатления за фактите, които установява.

   

  Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва няколко елемента - деяние, противоправност, вина и причинна връзка, като законът изисква, за да се ангажира отговорността за непозволено увреждане, същите да са кумулативно дадени. По отношение на вината съществува законовата презумпция в полза на увредения, че поведението на причинителя на вредата е виновно, т.е вината на дееца се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/.

 

  При така събраните и обсъдени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че вследствие отвеждането на водите от сифона около водосточната тръба на терасата на втората въззивница от северната страна на апартамента, в собственото на първата въззивница жилище е причинена вреда, изразяваща се в овлажняване на таванска плоча около водосточната тръба на северната тераса; овлажняване по тавана и северната стена на банята; овлажняване по тавана в тоалетната и мокрото помещение. Гражданската отговорност за втората въззивница, макар и невиновна, в този случай възниква, поради факта, че именно в нейното жилище съществува повреда – на сифона около водосточната тръба на терасата, от където произтича вредоносното явление. Настъпилите за първата въззивница вреди предопределят необходимостта от ремонтни дейности по изкъртване, мазилка, шпакловане и боядисване в банята, тоалетната и мокрото помещение. За отстраняване на горепосочените  поражения е необходимо  да се извършат строително ремонтни работи, които според вещото лице по съдебно техническата експертиза възлизат на обща стойност от 84.12 лв.  Тъй като първата въззивница за нанесените вреди претендира обезщетение за баня – в размер на 50 лв., за южна тераса – в размер на 150 лв. и за хол в размер на 250 лв. съдът счита, че искът се явява основателен само по отношение на претенцията за настъпилите вреди за баня. Размерът, определен от вещото лице, необходим за отстраняване на повредите в банята в апартамента на първата въззивница е изчислен на 43.61 лв. Именно до този размер се явявала основателна и доказана претенцията на ищцата. Безспорно по делото се установила причинно-следствена връзка между противоправните действия/бездействие на втората въззивница и настъпилия в апартамента на ищцата, вредоносен резултат, касателно вредите в банята.

Липсват доказателства, установяващи наличието на причинно-следствена връзка между противоправно поведение на втората въззивница и настъпилия вредоносен резултат за първата въззивница по отношение на останалите помещения – южна тераса и хол. Ето защо, в тази част претенцията за сумата от 456.39 лв. се явява неоснователна и като такава е следвало да бъде отхвърлена.

 

Ето защо съдът приема, че втората въззивница не следва да отговаря за теча на южната тераса, дневната /хола/ и мокрото помещение, тъй като този теч не е предизвикан от действията на втората въззивница, а от самата конструкция на сградата, строена по типа ППП /пакето повдигани плочи/, както и от възрастта на самото строителството, като отдавна са изтекли всички гаранционни срокове касаещи неговата поддръжка.

 

  Съдът намери, също така, че следва да се присъди горепосоченото обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска /така както е поискано от ищцата/ 07.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

 

   По предявения иск по чл. 109 от ЗС.

   Искът се явява изцяло основателен. Безспорно след като са налице течове от апартамента на втората въззивница, то по този начин са засяга и нарушава правото на собственост на първата въззивница. От събраните по делото доказателства се установява, че в апартамента на първата въззивница има следи от предишно наводняване, както и овлажняване на таванската плоча около водосточната тръба на северната тераса, по тавана и северната стена на банята, в тоалетната и мокрото помещение. Според вещото лице, изготвило заключението по съдебно – техническата експертиза, при едно ефективно обмазване около тръбите в апартамента на втората въззивница с един или два пласта суха смес ще се преустанови настъпването на вреди у апартамента на ищцата. Т.е. може да се приеме, че са налице  действия, под формата на бездействие и неполагане на дължимата грижа от страна на втората въззивница, с които пречи на първата въззивница да упражнява в пълен обем правата си върху собствения си имот, а именно: периодично наводняване. Ето защо искът с правно осн. чл. 109 от ЗС е изцяло основателен и следва да се уважи, като се задължи втората въззивница да преустанови неоснователните си действия/бездействия, с които пречи на първата въззивница да упражнява правото на собственост в пълен обем, като извърши нужните действия за обмазване около тръбите в апартамента си.

 

Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и  законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, изводите на съда съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.

 

                   По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция Въззивният съд счита, че тъй като се потвърждава изцяло обжалваното първоинстанционно Решение, с което на практика се оставят без уважение и двете въззивни жалби, то разноските на страните пред въззивната инстанция не следва да се присъждат.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 573 от 03.06.2016 г., постановено по гр.дело № 4467/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: