Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

325                                                  04.11.2016г.                                гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ  на дванадесети октомври                                       две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА – ЯНЧЕВА                                                               

 МАРИАНА МАВРОДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                   НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1334 по описа за 2016 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на Т.Х.С. чрез адв. Д.Г. против решение № 381 от 27.07.2016 г., постановено по гр.дело № 751/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му, с която се отхвърлят предявените от Т.Х.С. против ЕТ “Д.К.- Д.М.“ - гр. Казанлък искове по чл.245 вр. чл.270 от КТ за заплащане на сумата от 392,71лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за м. януари 2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 22.04.2016г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан; предявения от Т.Х.С. иск по чл.224 ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 241,27лв. за неползван платен годишен отпуск за 2015г. от десет дни, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 22.04.2016г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски и държавна такса.

 

Въззивницата счита, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно, порочно и постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, като уважи предявените от ищцата искове, както и да осъди ответника да й заплати направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемата ЕТ „Д.К.Д.М.” – гр. Казанлък, чрез адв. Г.М. оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли съдът да отхвърли въззивната жалба и се произнесе с решение по същество, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд, както и да му присъди направените разноски във въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството по делото пред въззивната инстанция е по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 245, във  вр. с чл. 270 от КТ, и чл. 224 ал.1 от КТ.

 

В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника били в трудово правоотношение от 25.07.2012г. до 22.02.2016г. по силата на трудов договор, като изпълнявала длъжността „продавач- консултант”. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 46/22.02.2016г. на осн. чл. 328 ал.1 т.3 от КТ-поради намаляване обема на работа. Сочи, че работодателят й дължал трудово възнаграждение за м. януари, както и обезщетение чл. 224 ал.1 от КТ.  В съдебно заседание на 25.07.2016г. ищцата уточнява размерите на исковете си, както следва: възнаграждението за м. януари 2016г. да се счита предявен за 392.71 лв. и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ - за сумата 241,27 лв.. С определение, съдът е допуснал изменението на исковете. Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли, като неоснователни и недоказани предявените от ищцата искове.

 

Съдът  приема за безспорни между страните обстоятелствата, че ищцата е работила при ответника, по силата на трудов договор № 38/25.07.2012г. на длъжност „продавач-консултант“ с основно месечно трудово възнаграждение- 450 лева, с пълно работно време от 8 часа и допълнително възнаграждение по 0.6% за всяка следваща година трудов стаж и професионален опит и 20 дни платен годишен отпуск, както и че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 46/22.02.2016г. на основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа.

 

По делото са представени издадените от ответника удостоверение с изх. № 45/01.07.2016г. за начислени трудови възнаграждения и ползвани отпуски по месеци за 2015г. на ищцата, както и удостоверение с изх. № 46/01.07.2016г. за начислени трудови възнаграждения и ползвани отпуски за м. януари 2016г. и за м. февруари 2016г. на С., които кореспондират с представените от ответника ведомости за заплати за м. юли 2015г., м. януари 2016г. и м. февруари 2016г., както и с представените от ответника фишове за възнагражденията на ищцата за м. юли 2015г., м. ноември 2015г., м. януари 2016г. и м. февруари 2016г. и от които се установява, че размера на нетното трудово възнаграждение на С. за м. януари 2016г. възлиза на 392.71 лева, както и, че на ищцата е начислен и изплатен полагащия й се платен годишен отпуск на два пъти – 10 дни през м. юли 2015г. и 10 дни през м. ноември 2015г.

 

От показанията на свид. В.К.В., син на Д.К., се установява, че лично предал на ищцата в магазина на едноличния търговец, на 21.02.2016г., около 19,50 часа сумата от 200лв., явяваща се остатък от дължимо трудово възнаграждение за м. януари 2016г. Свидетелства, че С. е ползвала целия си отпуск за 2015г. на два пъти- единия път през лятото, а остатъка- през м. октомври. Видно от показанията на св. П.Г.В., снаха на Д.К., работеща при едноличния търговец е, че ищцата си била получила трудовото възнаграждение за м. януари 2016г. на два пъти- в началото на 2016г. взела 200лв. аванс, а после- на 21.02.2016г. съпруга на свидетелката, платил на С. остатъка от 200лв., за което последната саморъчно се подписала. За тези твърдения на свидетелката имало и видеозапис. Посочва, че ищцата ползвала целия си полагаем отпуск за 2015г., като през това време била замествана от П.В..

 

От показанията на свид. Л.Ц.Г.– счетоводител при едноличният търговец, се установява, че ищцата получила заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от нея. Тъй като ведомостите за заплати били изготвени по- рано, свидетелката поискала от С. да се подпише, но ищцата й отговорила, че не била получила възнаграждението си за м. февруари 2016г. и затова отказала, като заявила, че едва когато й бъде платено ще се яви да се подпише. Свид. Г. твърди, че не е виждала молби за отпуск на ищцата, а единствено графици за ползване на отпуск при ответника.

 

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която е представила заключение. В заключението си вещото лице установява, че нетния размер на трудовото възнаграждение на ищцата за м. януари 2016г. е 392.71 лева. Експертизата установява, че обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ не се дължи, тъй като ищцата е ползвала целия си полагаем платен годишен отпуск за 2015г. на два пъти през същата година.

 

От показанията на свидетелите В., В. и Г. се установява, че С. е получила изцяло трудовото си възнаграждение за м. януари 2016г., въпреки че не се е подписала във ведомостта. От показанията на свид. В. и свид.В., както и от обясненията на ищцата дадени в откритото съдебно заседание се установи, че е практика трудовите възнаграждения да се плащат на части авансово и окончателно, като самата С. заявява, че не се е подписвала на разписка или РКО при получаване на авансите си. От показанията на свид. Г. се установява, че ищцата при получаване на заповедта за прекратяване на трудовото си правоотношение на 22.02.2016г. е отказала да се подпише на ведомостта за заплати за м. януари 2016г., защото не е получила възнаграждението за м. февруари 2016г. Свидетелските показания на тримата разпитани свидетели са логични, последователни, непротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен материал по делото, поради което съда намира, че следва да им даде вяра.

 

С оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение за м. януари 2016г. е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

 

При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят следва да изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск на основание разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ.

Безспорно от представените по делото писмени доказателства – график за ползване на платен годишен отпуск от 29.12.2014г., удостоверение с изх. № 45/01.07.2016г. за начислени трудови възнаграждения и ползвани отпуски по месеци за 2015г., ведомост за заплати за м. юли 2015г., фишове за възнагражденията на ищцата за м. юли 2015г. и за м. ноември 2015г., както и от показанията на свид. В. се установява, че С. е ползвала целия полагаем й се платен годишен отпуск за 2015г. на два пъти по 10 дни през м. юли 2015г. и през м. ноември 2015г. през съответната година, както и че същия й е заплатен.

Представените по делото писмени документи – ведомости за заплати и заключение на вещото лице, установяващи заплащането на ползвания платен годишен отпуск  за 2015г. не са оспорени, поради което съдът намира, че следва да ги кредитира.  Ето защо, искът по чл.224, ал.1 от КТ също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.  

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на относимите материално – правни норми.  Въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.  

             

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 350 лв., представляващи  възнаграждение за един адвокат.

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА № 381 от 27.07.2016 г., постановено по гр.дело № 751/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

           

ОСЪЖДА Т.Х.С., ЕГН **********,*** да заплати на ЕТ“Д.К.- Д.М.“, ЕИК: 833125791, гр. Казанлък, бул. 23-ти пехотен Шипченски полк № 68, вх.Б, представляван от Д.Р.К., ЕГН ********** сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: