Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 337……………………11.11.2016 година………………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На единадесети октомври…………………………….………………..Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ   

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                       

                        

 

Секретар С.С.……………...……………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1336……по описа за 2016…………….година.

 

        Обжалвано е решение № 358 от 18.07.2016 г., постановено по гр.дело № 396/2016 г. на К. районен съд, с което “К.“ АД, гр.К. е осъден да заплати на Л.И.А. сумата от 1112.90 лв., представляваща обезщетение по чл.200, ал.3 КТ за претърпените имуществени вреди поради професионално заболяване „бронхиална астма. алергична хрема“, изразяващи се в разликата между минималната работна заплата за страната и трудовото възнаграждение за длъжността „балеровач-пакетировач“ за периода от 01.02.2015 г. до 01.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2015 г. до окончателното и изплащане, като в частта до претендираните 5554.45 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

 

        Въззивникът “К.” АД гр. К. счита, че решението е незаконосъобразно и неправилно и некореспондиращо със събраните по делото доказателства. Моли същото да бъде отменено изцяло и отхвърлен предявеният иск по чл.200 КТ. Претендира за направените по делото разноски.

 

        Въззиваемата Л.И.А., чрез пълномощника си адв.С.Г.- Ч., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Моли същото да бъде потвърдено и й се присъдят разноските за въззивната инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:   

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.200, ал.3, вр. с ал.1 КТ. Ищцата Л.И.А. твърди, че в продължение на 4 години работила в “К.” АД гр.К. на длъжността „сортировач на серява вълна“. С протокол № 12/30.05.1996 г. й било признато професионално заболяване с диагноза: “Астма бронхиале, ринопатия алергика”. В резултат на заболяването била инвалидизирана многократно, като първоначално й била определена ІІІ-та група инвалидност, впоследствие преминала във ІІ-ра група, а с решение №1588/26.09.2003 г. на ТЕЛК- С. й била определена 91.8 % инвалидност, с отразени противопоказни условия на труд: фиксирано работно време и място, тежък физически труд, неблагоприятен микроклимат, токсични вещества, неприспособено работно място. Попадала в категорията на ниско квалифицираните работници, нямала образование и не можела да намери друга работа. С решение №1157/13.05.2008 г. на ТЕЛК й била определена 99 % инвалидност и с последващо разпореждане на НОИ- С. й била отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в размер на 136.62 лв., изменена впоследствие на 150.29 лв., от месец юли 2009 г.- на 163.82 лв., а от 01.04.2013 г.-  в размер на 180.25 лв., която получавала до м.02.2014 г. вкл. С ЕР на ТЕЛК № 1305/21.05.2014 г. била преосвидетелствана и й била определена 48% намалена трудоспособност, поради което отпуснатата й пенсия била спряна. Твърди, че единствените й доходи са от пенсията на съпруга й, които били недостатьчни за покриване на ежедневните й разходи, голяма част от които за закупуване на лекарства, тъй като здравословното й състояние не се подобрило. Моли съда да осъди ответника да й заплати 5554.45 лв. /след допуснато изменение на иска/ обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване за периода 01.02.2015 г.- 02.03.2016 г., равняващо се на трудовото възнаграждение, което би получила, ако работела на длъжността „сортировач на серява вълна“ в ответното дружество, поради това, че след заболяването не е в състояние да упражнява никакъв физически труд, а няма други доходи освен тези от пенсията на съпруга й, ведно със законната лихва от 01.02.2015 г.

 

        В отговор си по чл.131 ГПК ответникът “К.“ АД гр.К. оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че в претендирания период от време ищцата не страда от заболяване, което да попада в хипотезата на чл.200, ал.1 КТ, тъй като й е определена 48% трайно намалена работоспособност, а работодателят отговарял за вреди, които са причинили трайно намалена работоспособност 50 или повече от 50%. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

 

         По делото не се спори, а се установява и от представените писмени доказателства, че на 30.05.1996 г. на ищцата Л.И.А. на длъжност “сортировач” в цех ”Перилен” на “К.” ЕАД гр.К. е установено професионално заболяване- “А……………..”

/Протокол № 12/30.05.1996 г. на Диагностична комисия за потвърждаване на професионални заболявания- С. и Акт за трудова злополука № 13/30.05.1996 г./

 

        С влязло в сила решение № 271/14.07.2015 г. по гр.дело № 47/2015 г. на К. районен съд /приложено по делото/ ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 2120.47 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие на професионално заболяване „бронхиална астма; алергична хрема“, изразяващи се в разликата между пенсията, която получавала и трудовото възнаграждение за длъжността „балеровач-пакетировач“ за периода от 01.02.2014 г. до 15.01.2015 г.

 

          С Експертно решение № 1305 от 21.05.2014 г. на ТЕЛК за професионални заболявания при МБАЛ “Проф. д-р С.“ АД гр.С. ищцата е преосвидетелствана и от 86 % трайно намалена работоспособност  същата е намалена на 48 % т.н.р. за срок от две години, считано от  01.05.2016 г. Оценката на инвалидността е по причини: 31% общо заболяване и 40 % професионално заболяване, с водеща диагноза- Бронхиална астма, професионално заболяване- Бронхиална астма- персистираща, средно-тежка степен и общо заболяване “Артериална хипертония ІІІ ст., мозъчно-сърдечна форма, умерено тежка ст. Състояние след исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА /07 г./- без остатъчен неврологичен дефицит. Захарен диабет ІІ тип- НИЗТ, без усложнения. В решението не са посочени противопоказни условия на труд.

 

        От разпореждане от 11.07.2014 г. и разпореждане от 01.07.2015 г. на ТП на НОИ-С. се установява, че на Л.А. е определена наследствена пенсия по чл.81, ал.1 КСО в размер на 201.39 лв. Видно от удостоверение № 1021-23-167#1/02.06.2016 г. на ТП на НОИ- С., за периода 01.02.2015 г.- 01.02.2016 г. ищцата е получила суми от пенсия в общ размер 2679.32 лв.

 

        От представената служебна бележка № 372/30.05.2016 г. на АЗ- Дирекция „Бюро по труда“- К. се установява, че в периода 31.07.2014 г.- 09.03.2016 г. Л.И.А. е регистрирана като търсещо работа лице.  

       

        По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че в ответното дружество “К”. АД длъжността „сортировач на вълна“ не съществува от 01.04.2003 г., но сходна на тази длъжност е длъжността „балировач- пакетировач“. Средното брутно трудово възнаграждение за длъжността „балировач- пакетировач” за периода от 01.02.2015 г. до м.03.2016 г. възлиза на  6032.90 лв., а изплатените пенсии и добавки за същия период са в размер на 2679.32 лв. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно и мотивирано. Същото не е оспорено от страните по делото.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали него орган и друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Съгласно ал.3 на същия текст работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда- неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.  Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е безвиновна и гаранционно- обезпечителна.  

 

 

 

За да се ангажира тази отговорност следва да са налице следните кумулативни предпоставки: съществувало трудово правоотношение между страните; професионално заболяване у работника, установено по надлежния ред; претърпени от работника вреди и причинна връзка между тях и работата му при ответника.

 

        В случая е безспорно установено, че ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „сортировач на серява вълна“, като вследствие условията на труд е заболяла от „А…………….”, което заболяване по надлежния ред е признато за професионално през 1996 г. В последвалите години на ищцата са определяни различни проценти трайно намалена работоспособсност, като към момента и е определяна такава от 48 %, причинена от общо и професионално заболяване. Ответникът възразява, че поради този процент на трайно намалена работоспособност на ищцата, неговата отговорност на основание чл.200, ал.1 КТ не може да бъде ангажирана за процесния период, тъй като той може да отговаря за вреди от професионална болест само при 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност на работника. Този довод е неоснователен. По реда на чл.291 ГПК ВКС е уеднаквил практиката по този въпрос, като е приел, че и когато трайно намалената работоспособност е под 50%, работодателят дължи обезщетение за вредите, които стоят в причинна връзка с професионалното заболяване или ексцесът от него. Изменението на КТ през 2004 г. само е заменило понятието “инвалидност” с “трайна неработоспособност”, уеднаквявайки терминологията по КТ и КСО. Тази промяна обаче не изключва отговорността на работодателя за всички причинени на работника вреди от трудова злополука или професионална болест /Р 831- 2010- ІV г.о., Р 380- 2010- ІV г.о., Р 472- 2010- ІV г.о., Р 633- 2010- ІV г.о., Р 144- 2014- ІV г.о. на ВКС, всички постановени по реда на чл.290 ГПК/. В случая е налице хипотезата на чл.200, ал.3 вр. с ал.1 КТ и ответникът дължи на ищцата обезщетение за претендирания период от 01.02.2015 г. до 02.03.2016 г. Налице са и претърпени вреди от работника в причинна връзка с работата му при ответника, която е причинила професионалното заболяване. Ищцата е с трайно намалена реботоспособност поради професионалното заболяване и е безспорно, че получава само наследствена пенсия. Личната й пенсия за инвалидност е прекратена на основание чл.96 КСО. Лицето с трайно нарушена работоспособност е длъжно да прояви грижа за своите работи и да си намери работа, подходяща според предписанията на здравните органи. В случая в ЕР на ТЕЛК № 1305/21.05.2014 г. не са посочени противопоказни условия на труд за ищцата. Същата е регистрирана в БТ като лице активно търсещо работа. Ищцата не е навела доводи и не е представила доказателства, че за претендирания период не й е предлагана подходяща за нея работа поради липса на търсене на такъв работник. При това положение, размерът на дължимото обезщетение следва да се формира от разликата между получените парични средства от брутното трудово възнаграждение при ответника преди увреждането, от което ищцата е лишена поради професионалното заболяване, и размера на минималната работна заплата за страната, която би могла гарантирано да получава, ако постъпи на работа, условията на която не са й противопоказни, за което тя е положила необходимите усилия. Страните не спорят, а и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установи, че длъжността „балеровач-пакетировач“ е най-близка до длъжността „сортировач на вълна“, като реализираното средното брутното трудово възнаграждение на сходната длъжност „балеровач-пакетировач“ за исковия период 01.02.2015 г.- 02.03.2016 г. в ответното дружество възлиза на 6032.90 лв., а брутното трудовото възнаграждение, което ищцата би получила при основна заплата, равна на минималната за страната за този период е 4920 лв. Следователно,  имуществената вреда от загубеното трудово възнаграждение за периода 01.02.2015 г.- 01.03.2016 г. като разлика разликата между получените за този период парични средства от брутното трудово възнаграждение, от което ищцата е лишена поради професионално заболяване, и размера на минималната работна заплата за страната възлиза на 1112.90 лв., за която сума искът е основателен и следва да бъде уважен, както правилно е приел и районният съд. В частта до претендираните 5554.45 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

        По гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемата следва да бъдат присъдени направените в тази инстанция разноски в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                                                                             Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 358 от 18.07.2016 г., постановено по гр.дело № 396/2016 г. по описа на К. районен съд.     

 

 

 

        ОСЪЖДА “Катекс“ АД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.“М. С.” № ., да заплати на Л.И.А., ЕГН **********,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: