Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер 362…………………25.11.2016 година……………..Град С.    

 

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…двадесет и пети октомври………………………………………..Година 2016

В публичното заседание в следния състав: 

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар С.С.…………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1337……по описа за 2016…………...година.

 

         Производството е образувано по въззивна жалба от 28.06.2016 г. подадена от Д.Й.М. – Б. чрез адв. В.А. против решение № 613/15.06.2016 г. по гр. д. № 6344/2015 г. на С. районен съд в частта му, в която е прекратен брака между нея и Ф.Б. по вина на двамата съпрузи, като счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само съпруга Ф.Б. и в частта му, с която е осъден Ф.Б. да заплаща на детето Д. Б. чрез неговата майка и законен представител Д.М.-Б. месечна издръжка в размер на 200 лв., начиная от 01.12.2015 г. /датата на подаване на исковата молба/ до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на законоустановена причина за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като счита, че размера на месечната издръжка на детето следва да е 300 лв. месечно.

         Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд, за размера на присъдената месечна издръжка за малолетното дете деца – Д. Ф.Б., като въззивницата счита, че същата следва да е в по-висок размер от присъдения. Твърди, че в обжалваната част решението на първоинстанционния съд е необосновано, поради неизлагане на съображения за възможностите на двамата родители и невземане предвид на обстоятелството, че въззивницата има дете от предходен брак, което също издържа. През последните две години само тя е полагала грижи за отглеждането на Д. Ф.Б.. Оспорва фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд за нейно виновно поведение довело до прекратяване на брачната връзка. Прави анализ на показанията на разпитаната по делото свидетелка, от които се установявало, че причината за многобройните скарвания и неразбирателство бил фактът, че ответникът бил „вечно пиян“. Освен това ответникът бил срил от въззивницата факта, че имал други деца във Ф. и напуснал семейството си и страната поради мъката по тях, а не вследствие на поведение на ищцата по делото. В продължение на две години не се е интересувал от семейството си, не е заплащал издръжка на детето си, а всички опити на въззивницата да установи контакт с него били неуспешни поради нежеланието на ответника да контактува с нея. Въпреки посоченото безотговорно поведение неправилно районният съд постановил вина и на въззивницата. Моли съда да отмени съдебното решение в обжалваните негови части и да постанови друго, с което бракът да се счита прекратен по вина на ответника по делото и да се присъди месечна издръжка в размер на 300 лв.

Постъпил e отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство Ф.Б. чрез адв. И.Я.. В него е оспорена подадената въззивна жалба, като се сочи, че първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. Оспорва, че вината за прекратяване на брака е само негова, тъй като ищцата е била наясно с естеството на работата на ответника при сключване на брака – наличие на многобройни пътувания в различни държави. Благодарение на тази работа въззиваемият осигурил приличен начин на живот на съпругата и детето си, влагайки много средства в семейния бюджет – купил лека кола на ищцата, водил я на много почивки в цяла Европа, открил банкова сметка, ***. Счита, че показанията на разпитаната свидетелка не следва да се кредитират относно злоупотребата му с алкохол. Намира, че за вината и издръжката не са релевантни обстоятелствата за наличие на деца от предходни съжителства. Издръжката е правилно определена, при съобразяване със събраните доказателства. Моли да се потвърди решението на районния съд.

С.ят окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна:

         Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество е неоснователна.

След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При въззивната проверка за допуснати при постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми и/или съществени процесуални нарушения, с оглед задължението на въззивният съд да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца и без да има наведени оплаквания от страните, и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания С. окръжен съд намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака между ищцата Д.Й.М. - Б. и ответника Ф.Б.. С решението си, с което се уважа иска за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство, районният съд се е произнесъл и относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака малолетно дете Д. Ф.Б., включително относно издръжка за минал период, ползването на семейното жилище, фамилното име на ищцата след развода. С. окръжен съд констатира, че постановеното на 15.06.2016 г. решение по гр.д. № 6344/2015 г. на С. районен съд, в частите му, в които се прекратява гражданския брак между Д.Й.М. - Б. с ЕГН ********** и Ф.Б. роден на *** г., гражданин на Ф., за което е съставен Акт за граждански брак № 0011/28.09.2010 г. на Община С., като дълбоко и непоправимо разстроен, предоставя се упражняването на родителски права спрямо роденото от брака дете Д. Ф.Б. на майката, като се определя и местоживеенето на детето при майката Д.М. – Б., определя се режим за осъществяване на лични отношения на детето с бащата Ф.Б., както и в частта на присъдената издръжка на малолетното дете за минало време, която да се изплащат от неговия баща, както и се предоставя ползването на семейното жилище на съпругата, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака, в частта, с която се постановява, че след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име, е влязло в сила, поради необжалването му.

С оглед очертания от въззивната жалба предмет на настоящото производство, спорът се заключава по отношение на произнасянето на първоинстанционния съд за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и до размера на издръжката, определен от районния съд, доколко същата е адекватна на нуждите на детето предвид неговата възраст и ежедневни потребности и доколко същата е съобразена с възможностите на ответника.

1/ По възраженията в жалбата относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като съвкупност от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите и вътрешно присъщи на брака задължения за взаимност при проблемите и радостите в семейството, съвместно живеене на съпрузите, грижи за семейството, внимание и разбиране към партньора в брачната връзка. За определяне на вината от съществено значение е и отношението на двамата партньори към поведението и брачните нарушения от единия съпруг.

В тази насока, за да се произнесе на основание чл. 49, ал. 3 СК по въпроса за вината, първоинстанционният съд е съобразил установеното поведение на всеки един от съпрузите и отношението на другия към това поведение. Отчел е, че двамата съпрузи не са положили усилия за изглаждане на разногласията помежду им и с това свое поведение са допринесли за разстройството на брачната връзка. По обективни причини не са отделяли време за семейството, което им е попречило да изградят една по-стабилна връзка, основана на нуждите и желанията на двамата - установено е, че страните са във фактическа раздяла помежду си повече от две години, когато ответникът трайно е заминал да работи и живее извън Република Б.. Двамата са имали различно разбиране за ценностите на живота и не са съумели да уеднаквят позициите си, за което и настоящият състав приема, че и двамата съпрузи са виновни за разстройството на брака.

         В исковата молба са наведени множество твърдения са наличие на брачни провинения от страна на ответника по делото – злоупотреба с алкохол, която била причина за многобройни скандали, скриване на факта, че ответникът е имал и други деца и напускане на семейството заради тях, продължителна незаинтересованост от семейството. В хода на съдебното производство обаче те останаха недоказани. Показанията на разпитаната по делото св. Й. /сестра на ищцата/, не следва да бъдат обсъждани по отношение на брачната вина, тъй като свидетелката е допусната до разпит само за обстоятелствата за дълбокото разстройство на брака, но не и за вината. Отделно от това свидетелката в своите показания /преценени и по реда на чл. 172 ГПК/ не е изнесла подобни твърдения – единствено е посочила, че е имало проблеми и скарвания в семейството, но не и причините за това. Посочила е, че ответникът е бил „вечно пиян“, но не е конкретизирала това общо твърдение с нито един пример. Други доказателства за твърдените брачни провинения на ответника не са ангажирани от ищцата по делото. Поради изложеното въззивният съд приема, че обжалваното решение в частта на вината, следва да бъде потвърдено като правилно, в крайния си извод - дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните се дължи на вина и на двамата съпрузи. Безспорно се установява от фактите по делото, че и двамата съпрузи не са положили необходимите усилия да заздравят брака си. Взаимните им упреци, претенции и съпружески конфликти непрекъснато са ескалирали, като никоя от страните не се е постарала достатъчно да преодолеят противоречията и да постигнат разбирателство, за да възстановят нормалния семеен живот. Отчуждението между съпрузите е резултат както от липсата на заинтересованост от страна на ответника към семейството, така и на сходно държане спрямо него от страна на ищцата, също редки опити за установяване на контакт с него. Така и следва да се приеме, че в един момент и двамата са престанали да полагат старание за съхраняване на емоционалната и физическата връзка помежду си, да си оказват внимание, грижа и помощ един към друг, като всеки от съпрузите се е фокусирал върху собствените си цели и потребности, дистанцирал се е от другия, изолирайки се в своя сфера на интереси и контакти, демонстрирайки неразбиране и неотзивчивост към нуждите на другия. Нито един от съпрузите не е предприел необходимите мерки, нито е положил усилия за възстановяване на нормалните съпружески взаимоотношения, като в същото време с поведението си е провокирал тяхното изостряне. Проявите и на двамата са били със съзнание, че поведението им руши брака и основите му и съдът прави извод, че отчуждението и липсата на уважение и привързаност между съпрузите са настъпили вследствие брачни провинения и на двамата съпрузи, поради което следва да се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

2/ По иска с правно основание чл. 143, ал. 2  СК:

Не спори по делото и от приложеното удостоверение за раждане от *** *** Загора се установява, че Д. Б. е роден на *** г. в гр.С. от майка Д.Й.М. - Б. и баща Ф.Б.. Приложена е декларация за имотно състояние, в която е посочено, че Д.М.-Б. не притежава имоти, няма трудови доходи и е регистрирана като земеделски производител. За доходите на бащата Ф.Б. е представено удостоверение за деклариран доход, в което е посочено, че за периода 01.01.2015 г.-31.12.2015 г. брутния доход е от 28 710, 14 евро.

От доказателствата представени пред въззивния съд се установява, че детето е записано в Целодневна детска градина “Д.“ в гр. С. с месечна такса от 25 лв. до 40 лв. в зависимост от присъствените дни, а от представените рецепти и амбулаторен лист от 14.09.2016 г. се установява, че От представената медицинска бележка, се установява, че Д. е с диагноза „остър атопичен конюктивит“, което налага медикаментозно лечение и съответно средства за закупуване на лекарства.

Както се посочи, с оглед оплакванията във въззивната жалба, спорът се заключава до размера на издръжката, определен от първоинстанционния съд, доколко същата е адекватна на нуждите на детето предвид неговата възраст и ежедневни потребности и доколко същата е съобразена с възможностите на ответника.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката. Родителят не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца. Размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като е определен в ал. 2 на същата разпоредба само минималния размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (420 лв. от 01.01.2016 г.),, а именно 105 лв.

Според задължителната съдебна практика на ВКС – решение № 204/17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014 г., III г.о. – „Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живееха заедно“.  В решение № 280/28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2010 г., III г.о. и решение № 9/29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г.о.  се приема, че „нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК“. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. Отделно от това в решение № 262/08.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2015 г., IV г.о. е прието, че „В случаите, при които лицето, което дължи издръжката, разполага с материални възможности, които му позволяват да заплаща по-голям размер на дължимата издръжка, при съобразяване на всички останали предпоставки, при определянето на размера на дължимата издръжка, съдът е длъжен да отчете и това обстоятелство“. А в решение № 341/01.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 147/2011 г., III г.о. е посочено, че „Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. При изчисляване доходите от труд във връзка с определяне възможностите на дължащия издръжка се вземат предвид всички елементи, от които се формира индивидуалната работна заплата, а удръжките по чл. 272 КТ /удържане на суми без съгласието на работника или служителя/ не се приспадат при определяне възможностите на дължащия издръжка“.

Въззивният съд намира, че първата инстанция неправилно не е определила пълния месечен размер на издръжката за детето, и не е посочила конкретния размер и участие в нея за всеки родител. Определен е размер на обща издръжка, възложен изцяло за бащата. Това обаче е незаконосъобразно, тъй като издръжка дължат и двамата родители и не следва целият размер да се възлага само на единия от тях. С оглед на изложените съображения и задължителната съдебна практика на ВКС, въззивният съд приема следното - нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности. За нуждите на дете понастоящем на пет години, цялостната месечна издръжка съдът определя на 300 лева /предвид и на ангажираните пред въззивната инстанция доказателства/ - за храна, дрехи, посещения на детска градина, здравословно състояние и задоволяване на други текущи нужди, включително такива, необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, при разпределянето на които следва да се отчете и това, че детето живее при майката и тя полага непосредствените ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието му. Вярно е, че на съобразяване подлежат и възможностите на родителя да заплаща издръжка с оглед на доходите, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения за издръжка към други лица и т.н.

По отношение на възможностите на родителя, който дължи издръжка, съдът намира, че независимо, че същия е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи. Отчита се обаче, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и като се има предвид, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземе предвид също така и непосредствените грижи на родителя при когото живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят и възможностите на дължащия издръжка и за който по делото се установява, че има месечен доход от около 2393 евро /доста над средната работна заплата за страната/, и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно. В конкретния случай по делото не се установи ответникът да е неработоспособен, напротив същия получава възнаграждение над средното за страната, не е посочил да има здравословни проблеми, за да не работи и да се нуждае от лечение или да има разходи за лекарства, за да се определя издръжка, която да заплаща към минималния размер на издръжката с оглед на 142, ал. 2 СК. Също така задължението за издръжка към деца е основно задължение за родителя, а и жизнено важно за детето свързано с израстване и възпитание за което са необходими средства и от двамата родители, независимо, че не живеят заедно при отчитане в случая, че майката на детето полага адекватни грижи за него и тя поема изцяло издръжката свързана и със заплащане на разходите за консумативи в дома и които не са незначителни, както и за храната, памперси и средства за игри и развлечения на детето, за лекарства. Не бе установено, че майката съзнателно ще отклонява тези средства за свои лични нужди. Ответникът е освободен от непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето.

Майката в случая следва да участва с по – малък дял от 100 лв., тъй като тя дава част от издръжката в натура, а и неизбежно върху нея ляга тежестта от възпитанието и ежедневните грижи за детето. Действително по делото е установено, че майката е безработна, но тъй като същата е в трудоспособна възраст и няма данни за обективна невъзможност да полага труд, съдът намира, че тя може да отделя сумата от 100 лв., доколкото по делото липсват твърдения и данни да е в обективна невъзможност да дава издръжка поради заболяване или други причини, като същевременно с оглед на възрастта й и липсата на данни за здравословни проблеми или други специфични нужди, съдът приема, че тя може да получава поне средното за страната трудово възнаграждение. Както се посочи, съгласно чл. 143, ал. 1 СК всеки родител дължи да обезпечава средства за издръжка. Ако съвместното съжителство на родителите предполага и съвместно поемане на необходимите разноски за осигуряване на средства за препитание и посрещане на образователните и социални потребности на детето, раздялата поражда дисбаланс, налагащ нарочен механизъм за осигуряване адекватен материален ангажимент на всеки от родителите. С оглед на факта, че майката е поела грижите за отглеждането, възпитанието и обучението на детето, при определена месечна издръжка за него в размер на 300 лв., съобразен с неговите потребности и възраст, тя трябва да поеме 100 лв. от необходимата му издръжка. Детето живее при своята майка и тя предоставя част от необходимата му издръжка в натура. Тъй като майката непосредствено полага грижите за отглеждане и възпитание на детето, житейски е оправдано и логично, бащата да поеме по-голяма част от издръжката му. Поради това останалата част от дължимата месечна издръжка в размер на 200 лв. трябва да бъде поета от бащата. Неговото участие в издръжката на детето му следва да е такова, че от една страна да му осигури оптимални условия за отглеждане и развитие, а от друга да е в такъв размер, какъвто той би предоставял, ако живееше в едно домакинство с него. Издръжката представлява алиментно задължение, чиято цел е да осигури необходимият доход на детето както за неговото биологическо съществуване, така и за неговото социализиране и духовно израстване - постоянно през съответния месец.

По делото се съдържат твърдения за наличие на деца от предходни бракове и на двамата родители /както в исковата молба, така и във въззивната жалба/, за които не бяха ангажирани доказателства, но дори и да бяха установени тези обстоятелства те не променят горните изводи. Това е така, защото и двамата родители имат задължение за издръжка на други лица по закон. Следователно не може да се дава превес по този показател на някой от тях.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.

С оглед изхода на въззивното производство не следва да бъдат присъждани деловодни разноски на въззивницата Д.Й.М. – Б.. Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват на въззиваемата страна, но по делото не е направено искане за присъждането им и няма да бъдат присъдени.

       Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК.

 

        Воден от горните мотиви, Окръжният съд

 

                Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 613/15.06.2016 г. по гр. д. № 6344/2016 г. на С. районен съд.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

              

 

    ЧЛЕНОВЕ:            1.

 

 

                                  2.