Р Е Ш Е Н И Е

 

347                                  18.11.2016 г.                         гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,       І ГРАЖДАНСКИ  СЪСТАВ

На деветнадесети октомври                          две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

         

                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:

                                                                   НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар П.В.

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело 1347 по описа за 2016 година.

                                                                                                                             Производството е образувано по въззивната жалба на Й.Н.Н. и М.К.Н. против решение № 693 от 06.07.2016г., постановено по гр.д.№ 596/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се допуска до съдебна делба следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.278.4.1, с адрес: гр. Стара Загора, п. к. 6000, ул. „…” № …; намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.278; с предназначение на самостоятелния обект: за здравни и социални услуги; брой нива на обекта: 1; с площ 75,50 кв. м.; с прилежащи две избени помещения; със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.505.278.4.2; под обекта: няма; над обекта: 68850.505.278.4.3,  при квоти: 30375/75500 ид.ч. за Н.Й.Н., 10125/75500 ид.ч. за Й.Н.Н. и 35000/75500 ид.ч. за Й.Н.Н. и М.К.Н..

 

          Недоволни от така постановеното решение в частта му относно квотите на страните са останали въззивниците Й.Н.Н. и М.К.Н., поради което чрез процесуалния си представител адв. М.С. го обжалват в срока. Считат, че решението на районния съд е неправилно в обжалваната част, тъй като съдът възприел изцяло начина на изчисляване на квотите, заявен от ищеца в исковата молба, въпреки че този начин противоречал на закона, което довело до неправилно решение. Излагат подробни съображения в жалбата си, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Молят обжалваното решение да бъде отменено като се допусне делба на процесния имот при квоти, определени от съотношението на стойността на всеки от имотите преди обединяването им към стойността на новообразувания имот след обединяването.

 

Въззиваемият Н.Й.Н. чрез своя процесуален представител адв. Б.Н. взема становище за правилност и обоснованост на решението на Районен съд – Стара Загора. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено изцяло решението на Районен съд – Стара Загора. Претендира за разноските.

 

Съдът, след като провери събраните пред първата инстанция доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

          Предявен е иск за делба с правно основание чл.34 ЗС от Н.Й.Н. против Й.Н.Н. и М.К.Н. за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.278.4.1, с адрес: гр. Стара Загора, п. к. 6000, ул. „…” № …; намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.278; с предназначение на самостоятелния обект: за здравни и социални услуги; брой нива на обекта: 1; с площ 75,50 кв. м.; с прилежащи две избени помещения; със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.505.278.4.2; под обекта: няма; над обекта: 68850.505.278.4.3,  при квоти: 30375/75500 ид.ч. за Н.Й.Н., 10125/75500 ид.ч. за Й.Н.Н. и 35000/75500 ид.ч. за Й.Н.Н. и М.К.Н..

                  

          Видно от представения пред първоинстанционния съд нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59/19.09.1994г., том XIV, дело 3741/94г. на Нотариус при Районен съд гр. Стара Загора, Л.А.Н. е придобила реално обособената югоизточна част от първия етаж на масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „…” № ... Към момента на придобиването Л.А.Н. е била в брак с Н.Й.Н.. С оглед на това имотът представлява съпружеска имуществена общност, доколкото е придобит от съпрузите по време на брак в резултат на съвместен принос по смисъла на чл.19 СК (отм.), независимо от това на чие име е придобит. Видно от удостоверение за наследници № 7724/09.12.2015г. Л.А.Н. е починала на 30.10.1997г. и е оставила за наследници по закон Н.Й.Н. и Й.Н.Н.. Така собствеността върху притежаваната от нея ½ ид.ч. от прекратената СИО е преминала към нейните наследници по закон и те са придобили по ¼ ид.ч. от обекта. Така Н.Н. е станал собственик на ¾ ид.ч., а Й.Н. – на ¼ ид.ч. от обекта.

 

          С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № …., том …, рег. № …, дело № …г. на Нотариус И.Т. Й.Н.Н. е придобил апартамент, представляващ реално обособена североизточна част от първия етаж на жилищната сграда, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „…” № …. Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 03.05.1998г. към момента на придобиването Й.Н. е бил в брак с М.Н.. С оглед на това имотът представлява СИО, доколкото е придобит от съпрузите по време на брак в резултат на съвместен принос по смисъла на чл.21 СК/приложим съгласно §4, ал.1 от ПЗР на СК/, независимо от това на чие име е придобит.

От представените разрешение за ползване № 410/30.09.2002 г. на началника на РДНСК - гр. Стара Загора, окончателен доклад за установяване годността за ползване на строежа и разрешение за строеж № 334/27.07.2001 г.  се установява, че е извършено  преустройство на първия гореописан обект в обект за стопанка дейност - лекарски кабинет, състоящ се от лекарски кабинет, манипулационна, чакалня, преддверие, тоалетна и вход към кабинета, с площ от 40.50 кв. м., заедно с двете избени помещения.  Видно разрешение за строеж № 458 от 08.10.2003 г. на Община Стара Загора и удостоверение № УВЕ - И 209 от 19.05.2004 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория - Община Стара Загора и обяснителна записка, е извършена промяна на предназначението и на втория гореописан обект с площ 35 кв. м. в обект за стопанска дейност – стоматологичен и терапевтичен лекарски кабинет, като двата обекта се свързват и обединяват в един общ обект. Новият обект представлява медицински комплекс с обща площ 75.50 кв. м. и съгласно схема № 15-38066-27.01.2016 г.  на СГКК - гр. Стара Загора представлява самостоятелен обект с идентификатор 68850.505.278.4.1., с адрес:  гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. ; намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.278; с предназначение на самостоятелния обект: За здравни и социални услуги; брой нива на обекта: 1.; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.505.278.4.2; под обекта: няма; над обекта: 68850.505.278.4.3. Понастоящем двата имота са съединени в един общ имот и нямат самостоятелно съществуване. Тъй като при извършеното присъединяване никоя от вещите не може да се счете за главна, по аргумент от чл.95, ал.2 ЗС, следва да се приеме, че е възникнала съсобственост в новосъздадената вещ между собствениците на всяка от съединените вещи.

 

          С оглед на това, че разликата в площта на имотите преди тяхното присъединяване е малка и че имотите са с едно общо предназначение след извършените им преустройства, въззивният съд намира, че определянето на идеалните части на съсобствениците в новообразувания обект следва да се извърши с оглед площите на включените в него два обекта.

 

          Направеното искане за назначаване на съдебно-икономическа (оценителна) експертиза въззивната инстанция е намерила за неоснователно като преклудирано, с оглед разпоредбата на чл.266 ГПК. В първоинстанционното производство ответниците са имали възможност да направят доказателственото си искане за назначаване на съдебно-оценителна експертиза, но същите не са се възползвали от тази възможност. Не става дума за установяване на нови обстоятелства или за представяне на нововъзникнали обстоятелства, които страната не е могла да представи в първоинстанционното производство, нито за доказателство, което съдът не е допуснал поради процесуално нарушение.

          Видно от доклада по делото, съдът е указал на ответниците, че следва да докажат възраженията си относно размера на квотите в съсобствеността.

В съдебното заседание е присъствал упълномощен представител на ответниците – адв. С., който е заявил, че няма други искания за събиране на доказателства.

          Излагането на нови съображения и възражения във въззивната жалба, които въззивниците–ответници не са направили в първоинстанционното производство е недопустимо на този етап от процеса. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от ГПК, при разглеждането на делото в открито съдебно заседание, преди изготвяне на доклада по делото от съда, страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна  обстоятелства. В последствие, те нямат възможност да навеждат нови твърдения и обстоятелства и да сочат нови доказателства, които са могли да узнаят, посочат и представят своевременно. /чл.147, ал.1 от ГПК. /

         

          От представените по делото писмени доказателства е видно, че  площта на първия обект е 40,50 кв.м., площта на втория обект е 35 кв.м., а площта на новосъздадения обект е 75,50 кв.м. При така установеното, въззивната инстанция намира, че въззиваемият Н.Й.Н. има 30375/75500 ид.ч. (3/4 ид.ч. от 40,50 кв.м. върху 75,50 кв.м.); въззивникът Й.Н.Н. притежава 10125/75500 ид.ч. (1/4 ид.ч. от 40,50 кв.м. върху 75,50 кв.м.); а въззивниците Й.Н.Н. и М.К.Н. притежават общо в режим на бездялова съсобственост 35000/75500 ид.ч. (35 кв.м. върху 75,50 кв.м.).

 

          Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че следва да се допусне делба между Н.Й.Н., Й.Н.Н. и М.К.Н. по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.278.4.1, с адрес: гр. Стара Загора, п. к. 6000, ул. „…” № …; намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.278; с предназначение на самостоятелния обект: за здравни и социални услуги; брой нива на обекта: 1; с площ 75,50 кв. м.; с прилежащи две избени помещения; със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.505.278.4.2; под обекта: няма; над обекта: 68850.505.278.4.3,  при квоти: 30375/75500 ид.ч. за Н.Й.Н., 10125/75500 ид.ч. за Й.Н.Н. и 35000/75500 ид.ч. за Й.Н.Н. и М.К.Н..

 

          Неоснователно е позоваването във въззивната жалба на разпоредбата на чл.40 от ЗС, съгласно която дяловете на отделните собствениците при етажната собственост в общите части на сградите се определят съразмерно на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, към момента на учредяването на ЕС. Тази разпоредба е неприложима в настоящия случай и механичното й прилагане за определяне на квотите в съсобствеността е недопустимо. Посочената от въззивниците във въззивната жалба съдебна практика по чл.290 ГПК / Решение № 471 от 24.01.2013г., по гр.д.№ 308/2012г. на ВКС, І ГО/, въззивният съд намира също за неотносима към конкретния случай, тъй като въпросите по които е допуснато касационно обжалване нямат отношение към настоящия казус.

         

          Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че решението на Старозагорския районен съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски за един адвокат в размер на  650 лв., съгласно представения списък и доказателства.   

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

                   

ПОТВЪРЖДАВА решение № 693 от 06.07.2016г., постановено по гр.д.№ 596/2016г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА Й.Н.Н., ЕГН ********** и М.К.Н. ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на Н.Й.Н., ЕГН ********** , с адрес: *** сумата 650 /шестстотин и петдесет/ лв., представляващи направените пред настоящата инстанция разноски.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: