Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 348                              18.11.2016 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 19 октомври                                          две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1358  по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на М.Т.Г., подадена от адв. А.К., против решение № 731 от 13.07.2016 г., постановено по гр.дело № 1443/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърлят предявените  от  М.  Т.  Г. чрез адв. А.К.,   против „ТРОЛЕЙБУСНИ И АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ" ЕООД  гр.   Стара   Загора,   представлявано от инж.  Д.А., обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1  от  КТ  за  признаване  незаконността  на  уволнението  на М.   Г.,   извършено   със   Заповед      2016 10/01.02.201бг.   на  Управителя  на  „Тролейбусни  автобусни превози" ЕООД гр. Стара Загора, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ  за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 10 311.66 лв.  за периода 02.02.2016г. 02.08.2016г., ведно с искането за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като неоснователни.Присъдени са и разноски.

Въззивницата счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В хода на съдебното дирене ответната страна не провела пълно и главно доказване на обстоятелствата, обуславящи неоснователността на предявените искове. Цитира съдебна практика. Излага подробни съображения, докладвани в с.з.         Моли съдът да отмени първоинстанционното решение и постанови ново, с което да уважи въззивната жалба, както и изцяло предявените искове като основателни и доказани, както и да й присъди направените разноски в производството.          Въззиваемият „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД – гр. Стара Загора, чрез пълномощника му адв.Й.М., заявява, че оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно – постановено в съответствие с материалния закон, и обосновано с оглед събраните по делото доказателства, не били налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът  обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като е направил правилни фактически и правни изводи. Като цяло намира, че оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, са неоснователни. Излага подробни съображения, докладвани в с.з.  Моли съдът да потвърди изцяло първоинстанционното решение и да му присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 3 от КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението.

Ищцата М.Т.Г. твърди в исковата си молба, че работела по трудово  правоотношение в ответното дружество като заемала длъжността „главен счетоводител“.  На 01.02.2016 г. й била връчена при условията на отказ Заповед № 2016-10/01.02.2016 г. на  управителя на „Тролейбусни и автобусни превози“ ЕООД гр. Стара Загора, с която, считано от 02.02.2016г. на  основание  чл.328,  ал.1,т.6  от  КТ  бил  прекратен трудовият й договор. Ищцата оспорва законността на уволнението  като счита, че същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова. Посоченото от работодателя основание за едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение с ищцата било неприложимо в настоящия случай. Твърди, че с оглед практиката на ВКС за разграничението между хипотезите по чл.328, ал. 1. т.  6 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, в случая е приложимата правна норма на т.11, а не на т.6 както е посочено в обжалваната заповед. Изменението в изискванията за заемане на длъжността съставлявало основание за прекратяване на трудовия договор при условията на чл.328, ал.1, т.11 КТ, поради което извършеното на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ уволнение подлежало на отмяна като незаконно. На следващо място твърди, че към момента на връчване на процесната заповед ищцата е била трудоустроена. С оглед на това, ищцата счита, че процесната заповед следва да бъде отменена като незаконна, без да бъде разглеждан спорът по същество на основание чл.344, ал. 3 във връзка с чл.333, т. 2 КТ, във връзка с чл.328. ал.1, т.11 КТ.

Прекратяването на трудовото правоотношение в настоящия случай било незаконно, тъй като не били спазени императивните изисквания на горепосочените норми, поради което заповедта следвало да бъде отменена само на това основание, без да се разглежда спорът по същество, предвид обстоятелството, че ищцата безспорно попадала в обхвата на закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 от КТ.На следващо място, в случай, че съдът прецени, че спорът следва да бъде разгледан по същество, ищцата счита, че в настоящия случай е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. С оглед всичко гореизложено, ищцата моли съда да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да признае уволнението й за незаконно и да постанови неговата отмяна; на основание чл.344, ал.1, т. 3 от КТ ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сума в размер на 10 311, 66 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 02.02.2016 г. до 02.08.2016 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът „Тролейбусни и автобусни превози" ЕООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който взема становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло. Според ответника прекратяването на трудовия договор на ищцата е законосъобразно - налице било посоченото в заповед №2016-10/01.02.2016 г. фактическо и правно основание за прекратяване на трудовия договор и при прекратяване на трудовото правоотношение били спазени императивните разпоредби на КТ. Ответното дружество оспорва становището на ищцата, изразено в исковата молба, относно приложимите фактически основания за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 и чл.328, ал.1, т. 11 от КТ. Предвид трайната практика на ВКС, ответното дружество счита, че прекратяването на трудовия договор на ищцата по чл.328, ал.1, т.6 от КТ е законосъобразно. Оспорва се становището на ищцата за незаконност на прекратяването на трудовия договор поради нарушение на чл.ЗЗЗ, ал.1, т.2 от КТ, тъй като посочената разпоредба не се прилага при прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т.6 от КТ. Оспорва се твърдението на ищцата за недобросъвестно поведение на работодателя и нарушение на чл.8, ал. 1 от КТ и за липса на обективна необходимост, продиктувана от нуждите на работата в предприятието след разширяване предмета му на дейност при въвеждане в експлоатация на новозакупените тролейбуси и автобуси за изменение на изискванията за заемане на длъжността. Предвид гореизложеното ответното дружество счита, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, поради което моли да им бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

Не се спори по делото, а и видно от представения трудов договор № 131/02.10.2006г. ищцата М.Т.Г. /въззивник в настоящото производство/ е била назначена по трудово правоотношение в ответното дружество със срок на договора - за неопределено време, с уговорен в полза на работодателя изпитателен срок - до 31.03.2007г., на длъжност „Счетоводител"  към  „Тролейбусни  превози"  ЕООД  гр.  СтараЗагора.  Впоследствие с Допълнително споразумение от 14.12.2007 г. заеманата от ищцата длъжност е изменена на длъжността „Главен счетоводител". Размерът на трудовото възнаграждение е последователно изменян- с допълнително споразумение № 265/19.09.2011г., допълнително споразумение № 362/19.05.2012г., допълнително споразумение № 142/02.01.2013г., допълнително споразумение № 108/10.01.2014г., като последно договореното между страните основно трудово възнаграждение с допълнително споразумение от месец януари 2016 г. е в размер на 1217лв.

Видно от приложената длъжностна характеристика, утвърдена към 01.11.2006г., към момента на подписване на допълнителното споразумение за промяна в длъжността на ищцата „Главен счетоводител" е било изискуемо висша степен на образователно обучение, с образователна степен „Бакалавър" или „Магистър" и професионално направление „Икономика".

По делото се установява, че с Решение № 1460 на Общински съвет - Стара Загора по Протокол № 36/11.09.2014г. е допълнен предметът на дейност на дружеството, в което ищцата е започнала работа през 2006г., като е променено и наименованието от „Тролейбусни превози" ЕООД на „Тролейбусни и автобусни превози" ЕООД гр. Стара Загора. Със Заповед № 2016 - 10/01.02.2016 г. на Управителят на „Тролейбусни и автобусни превози" ЕООД гр. Стара Загора се прекратява трудовото правоотношение с ищцата, считано от 02.02.2016г. Като основание е посочено - чл.328, ал.1, т.6 КТ-поради промяна на изискванията в длъжностната характеристика, свързани с вида на професионалното направление на висшето образование и съответстващата професионална квалификация, на които служителят не отговаря. Заповедта е мотивирана с посочване, че дейността на дружеството - работодател е разширена, чрез включване в предмета му извършването на автобусен превоз, значително увеличаване обема на документооборота, поради което е извършена промяна в длъжностното щатно разписание на дружеството, относно изискването за образователно -квалификационна степен и специалност за заемане на длъжността „Главен счетоводител", в сила от 01.02.2016г., а именно изискване за образователно - квалификационна степен „Магистър" по специалност „Счетоводство и контрол". Със заповедта е разпоредено изплащането на обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ и по чл. 220, ал.1 от КТ. При връчването на заповедта на ищцата, последната е отказала да я получи, което е удостоверено от двама свидетели съобразно законовите правила.

От представените по делото два броя експертни решения с №0334/05.02.2014г. и № 053/07.01.2016г., издадени от Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович" АД гр. Стара Загора се установява, че М.Г., считано от 05.02.2014г. е със 86 % и впоследствие със 76% трайно намалена степен работоспособност.

Представени са копия от диплома на ищцата за завършено средно  специално  образование  и  квалификация  „Икономист счетоводител и ревизор на МОЛ" в „Теникум по икономика" гр. гр. Стара Загора, специалност „Счетоводство и контрол", както и диплома за завършено висше образование с образователно -квалификационна степен „Бакалавър" по специалност „Аграрна икономика" в Тракийски университет гр. Стара Загора, и диплома за образователно - квалификационна степен „Магистър" по специалност „Аграрна икономика" към Тракийски университет гр. Стара Загора.

Видно от щатно разписание в сила от 01.09.2015г. числеността на персонала е от 157 броя, а съобразно щатно разписание в сила от 01.01.2016г. числеността на персонала от 398.5 броя. В двете щатни разписания е посочено, че необходимата образователно - квалификационна степен за длъжността „Главен счетоводител" е Висше икономическо образование. Промяната в числеността на персонала е извършена със Заповед № 130/20.10.2015г. на Управителя на „Тролейбусни и автобусни превози" ЕООД гр. Стара Загора. Не е спорно, а и видно от представените от ответника писмени документи за периода 20.10.2015г. до 31.12.2015г. е извършен прием на нови работници и служители, като с възлагателни писма Община Стара Загора е възложила на дружеството да осъществява обществен превоз на пътници по утвърдени автобусни линии. Със Заповед №27/29.01.2016 г. /представена по делото/ , считано от 01.02.2016 г., е извършена промяна в длъжностното щатно разписание на "Тролейбусни и автобусни превози" ЕООД гр. Стара Загора, относно изискването за образователно-квалификационна степен и специалност за заемане на длъжността „Главен счетоводител", като съобразно длъжностната характеристика за длъжността „Главен счетоводител", в сила от 01.02.2016 г. , за заемане на посочената длъжност се изисква образователно-квалификационна степен „Магистър" по специалност „Счетоводство и контрол". За променените изисквания ищцата е уведомена на 01.02.2016г., като е посочено, че при връчването ищцата скъсала подписания от нея екземпляр в присъствието на служители на дружеството.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че изводите на Старозагорския районен съд, а именно, че първото направено от ищцата възражение, касаещо незаконността на уволнението й относно непосочването на действителното основание за прекратяването на трудовия й договор по чл. 328, ал.1, т.11 от КТ е неоснователно, са правилни и законосъобразни.

Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в заповедта за уволнение е посочена нормата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Съгласно посочената разпоредба трудовото правоотношение се прекратява, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Касае се за несъответствие между изискуемото и притежаваното от работника или служителя образование, настъпило по начало в резултат на изменение в изискванията за заемане на длъжността след възникване на трудовото правоотношение. В този случай безспорно работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал. 1, т. 6 КТ, след като работникът или служителят нямат изискуемото се образование, както при сключване на трудовия договор, така и след това.

Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ е приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, а разпоредбата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ засяга всички останали изисквания извън посочените по чл.328, ал.1, т. 6 от КТ /например изискване за притежаване на определен стаж, за владеене на определен език, за компютърна грамотност и т.н./. Изискването за образование за заемане на определена длъжност се предвижда в законите и другите нормативни актове, в длъжностните характеристики или следва от тях. Няма обаче законна пречка това изискване да бъде определяно и от работодателя. Право на работодателя е да промени изисквания за образование към дадена трудова функция и това му решение не подлежи на съдебен контрол. Преценка на работодателя по целесъобразност е какви изисквания ще въведе по отношение на работниците си. Съдът извършва проверка за законност на уволнението - били ли са налице всички факти, съдържащи се в съответната правна норма, при условията на която работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение.

Прекратяването на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 от КТ е безвиновно. Обективният характер на отговорността предпоставя задължение заповедта да бъде мотивирана, т.е. в нея да се съдържат конкретните данни, които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Изискването е съществено, тъй като само в рамките на изложените мотиви работникът, като знае обстоятелствата, на които се основава безвиновното му уволнение, може да ги обори при оспорването на законността му пред съда, а съдът може да извърши преценката за законност, като провери съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им квалифициране.

За законосъобразното упражняване на потестативното право на работодателя на едностранно прекратяване на трудовия договор на соченото в заповедта безвиновно основание /чл.328, ал. 1, т.6 от ТК/ следва да се установи промяна в изискванията за образование за изпълняваната работа, на които работникът не отговаря, която промяна да е настъпила след датата на сключване на трудовия договор.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищцата притежава образователно - квалификационна степен „Магистър" по специалност „Аграрна икономика". В действащата до 01.02.2016г.   длъжностна  характеристика   за  длъжността   „Главен счетоводител" е имало изискване за висше икономическо образование степен „Магистър" или „Бакалавър", но с новата утвърдена длъжността характеристика, в сила от 01.02.2016г. е въведено ново изискване по отношение на образованието за заемането на длъжността: степен „Магистър" по специалност „Счетоводство и контрол". Безспорно ищцата не притежава образование по изискваната специалност, поради което работодателят правилно е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. В обжалваната заповед изрично е посочено, че се прекратява трудовото правоотношение с ищцата поради липса на изискуемото за заемане на длъжността „Главен счетоводител“  образование.

В случая, след възникване на трудовото правоотношение с ищцата е настъпило изменение в изискванията за заемане на длъжността „Главен счетоводител", относно професионалното направление на изискуемото образование. Това е напълно допустимо, поради което не може да се обоснове извод, че действителното основание за прекратяване на трудовия договор на ищцата е по чл. 328, ал.1,т.11 от КТ. Налице е промяна в изискването за образование на съответната длъжност, ищцата не притежава необходимото образование по изискваната специалност, поради което са налице предпоставките за прекратяване на трудовия й договор на соченото основание - чл. 328, ал.1, т.6 от КТ.

Във връзка с изложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че е несъстоятелно и второто възражение на ищцата, че не са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т . 2 и ал. 2 от КТ, тъй като закрилата по цитираната разпоредба е неприложима при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.6 от КТ.

Следващото направено от ищцата възражение, касаещо незаконността на уволнението й е, че работодателят в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ, поради злоупотреба с право, е прекратил трудовото й правоотношение.  Това възражение също е неоснователно. Съобразно трайната практика на ВКС правото на работодателя  да  променя  изискванията  за  образование  за определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, тъй като тези преценка се извършва по целесъобразност. Недопустимо е обаче работодателят да злоупотребява с това си правомощие по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, като установява изисквания, които са напълно неотносими към характера на работата. Според трайната съдебна практика следва да е налице фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на определена длъжност и въведените нови такива, сочещо на използване на правната възможност по чл.32 8, ал.1, т. 6 КТ целенасочено за уволнение на конкретен служител.

В случая, ищцата навежда доводи за злоупотреба на работодателя с правото му да промени изискванията за образование за заемане на длъжността „Главен счетоводител". Доводът на ищцата е, че е изпълнявала съвестно професионалните си задължения в продължение на година и половина, след разширяване предмета на дейност на дружеството - работодател.  Безспорно по делото се установява, че с Решение № 1460 на Общински съвет - Стара Загора по Протокол № 36/11.09.2014г.  в предмета на дейност на работодателя е включено изпълнението на обществен превоз на пътници по утвърдени автобусни линии от общинска транспортна схема наред с тролейбусния транспорт.

Видно от представения по делото окончателен Одитен доклад на Вътрешен одит при Община Стара Загора, ведно с таблица с препоръки за подобряване на одитираната дейност към този доклад, са направени препоръки касаещи осъществяване на контролните дейности в ответното дружество, като е констатирана: липса на регламентиран контрол върху приходи от продажба; липса на ефективен контрол върху разходите за резервни части; липса на осъществяване на предварителен контрол по чл. 13, ал.З, т.5 от ЗФУКПС. Направен е извод, че в дружеството е започнало изграждането на системата за финансово управление и контрол при осъществяване на дейността, но същата подлежи на допълване и усъвършенстване.

Видно от показанията на изслушания по делото св. М.Д.К., с разширяване предмета на дейност на ответното дружество - 2014г. - 2015г. са настъпили промени в работния цикъл - увеличили се документооборота, счетоводните операции и счетоводните записи в софтуерната система, като промяна настъпила и в „Счетоводен отдел". С оглед увеличения обем на работа на дружеството са се увеличили и въпросите, свързани с работата, на които би следвало да отговаря главния счетоводител. Свидетелят твърди, че в повечето случаи не е получавал отговор на въпросите от ищцата, заемаща длъжността „Главен счетоводител", като практически това ставало със забавяне от 2- 3 дни. Според свидетеля, установеното от одиторите неправилно осчетоводяване на гориво, е довело до неверен финансов резултат, който е от съществено значение за попълването на годишната данъчна декларация.

Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от КТ, налице е презумпция, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, като оборването на тази презумпция е изцяло в тежест на работника/служителя. С оглед на това въззивният съд намира, че правилно Старозагорският районен съд е приел, че в хода на производството ищцата не е доказала твърдението си за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал. 1 т. 6 от КТ. Ирелевантно се явява обсъждането на представените от ищцата писмени доказателства - докладни записки, Протокол № 4/24.01.2015г., с които ищцата обоснова отговорното си изпълнение на трудовите функции по длъжността си. В такава насока са и показанията на св. М.С.Ш. и по-конкретно, че през периода 2014г. - м.02.2016г. е поддържала служебни отношения с ищцата, като последната е изпълнявала активна роля в движението и управлението на паричните средства за финансиране на СМР на транспортно депо, изграждане на автомивка, закупуване на тролейбуси, автобуси и др., макар да е имало забавяния в плащането от страна на ответното дружество. Всички споменати и други доказателства, събрани по делото, касаят вътрешно организационната дейност на дружеството - работодател, но не могат да обосноват извод, че управителят на „Тролейбусни и автобусни превози" ЕООД гр. Стара Загора умишлено и целенасочено е предприел действия по изменение изискването за специалност на образованието в новата длъжностна характеристика. Още повече, че въведените със Заповед № 27/29.01.201бг. изисквания за конкретна специалност „Счетоводство и контрол" касаят всички длъжности в дружеството от съответната сфера - „Главен счетоводител", „Зам.- главен счетоводител", „Счетоводител". Напълно логично и допустимо е за заемането на този вид длъжности да се изисква образование по определената от работодателя „Счетоводство и контрол". Не е налице фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на длъжността „Главен счетоводител" и въведените нови такива от работодателя. При наличие на връзка между новите изисквания и част от задълженията на служителя, както е и в случая-ищцата упражнява счетоводна длъжност, а изискваното образование и квалификация предоставя повече знания в областта на счетоводството и контрола, не може да се направи несъмнен извод, че работодателят е злоупотребил с правомощието си.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че не може да се обоснове извод за злоупотреба на работодателя, по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, с правото си да измени изискванията за съответна специалност на образованието за заемане на длъжността. Въвеждането на нови изисквания е въпрос на целесъобразност и собствена преценка за работодателя, като доколкото интересът на работодателя да установи специфични изисквания за образование може да бъде обоснован с по-качественото изпълнение на трудовата функция от лице,  притежаващо  образование  в  определена  професионална област.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание е законосъобразно, поради което издадената Заповед № 2016 - 10/01.02.2016г. на Управителя на „Тролейбусни автобусни превози" ЕООД гр. Стара Загора е законосъобразна. С оглед на това предявеният иск с правно осн. чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ е предпоставка за неуважаване и на иска за присъждане на обезщетение при незаконно уволнение по чл.225, ал.1 от КТ, поради което същия следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба  следва да се присъдят на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция, което са в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.  Пълномощникът на въззивницата е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Въззивният съд намира това възражение за неоснователно, тъй като същото е определено съобразно правилата на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 731 от 13.07.2016 г., постановено по гр.дело № 1443/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА М.Т.Г., ЕГН ********** от гр. Стара Загора, кв. Трите чучура № 64, вх. В, ет.1, ап.58, да заплати на „ТРОЛЕЙБУСНИ И АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК 123732117, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“, „Тролейбусно депо", представлявано от управителя инж. Д.Д.А. сумата в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: