Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 344…………………….15.11.2016 година……………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На петнадесети ноември…….…………………...……………………Година 2016              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар………………………………………………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1425….по описа за 2016……….……...година.

 

        Производството е по реда на чл.435 и следв. от ГПК и е образувано по жалба на “С.” АД гр.С.- взискател, срещу действията на ЧСИ М. Д., рег.№ ..., по изп. дело № 20118650400500- отказ да извърши преместване на изпълнителното дело и постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 17.08.2016 г.

 

        Жалбоподателят счита, че обжалваните действия са незаконосъобразни.  Дружеството до момента не било уведомявано за отказа да бъде преместено делото при ЧСИ И. Б.. Неправилно било и постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като дружеството не било искало извършване на изпълнителни действия по причина, че изрично е посочило волята си делото да продължи при друг ЧСИ. Моли обжалваните действия да бъдат отменени като бъдат дадени задължителни указания на ЧСИ за преместване на делото, както и отменено постановлението за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.  

 

        В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило писмено възражение от длъжника Г.А.Г..         

        Приложени са мотиви по обжалваното действие от Частния  съдебен изпълнител съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,   намери за установено следното:

 

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от взискателя действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.1 ГПК.

 

        Изпълнителното производство е образувано на 03.08.2011 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден от С. районен съд. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 15.01.2012 г. Извършено е било пълно проучване на имущественото състояние на същия. Изготвена е и изпратена на взискателя сметка по чл.79 ЗЧСИ за заплащане на дължимите авансови такси в производството, които не са платени до настоящия момент. На 18.09.2013 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на справки за имуществото на длъжника, с оглед на които да бъдат предприети изпълнителни действия. На взискателя е изпратено съобщение за внасяне на дължимите авансови такси, получено от същия, видно от приложената обратна разписка. Отново не са внесени дължимите такси за извършените вече и за поисканите изпълнителни действия.

 

        На 24.04.2014 г. е постъпило искане от взискателя за прехвърляне на делото при друг ЧСИ от същия район. Това искане е прието от ЧСИ за неоснователно, поради липса на законова възможност за такова прехвърляне на едно изпълнително дело между ЧСИ в един район съгласно ЗЧСИ и ГПК.

 

        На 17.08.2016 г. производството по делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

 

       При така установеното, от правна страна съдът намира следното:

       Разпоредбата на чл. 427 ГПК изрично урежда местна компетентност на съдебните изпълнители относно извършваните от тях изпълнителни действия. Ал.2 и ал.3 на чл.427 ГПК съдържат разпоредбите, уреждащи препращането на изпълнителното дело от един съдебен изпълнител на друг. Взаимосвързаното им тълкуване налага извода, че изпращане на изпълнително дело от един съдебен изпълнител на друг се налага единствено, ако запорираните или възбранени вещи се намират в района на съдебен изпълнител, различен от този, пред когото е образувано производството. В последният случай съдебният изпълнител, пред когото е образувано производството, не разполага с местна компетентност да извърши исканите от взискателя действия. За да не се прегражда пътят на принудителното изпълнение, законът е предвидил възможност за продължаването му чрез изпращане на делото на местно компетентния изпълнителен орган. Местната компетентност на съдебния изпълнител е предпоставка за допустимост на изпълнителния процес и условие за валидност на изпълнителните действия. Законът не предвижда възможност взискателят субективно да иска "прехвърляне" или "преместване" на вече образувано изпълнително производство за продължаване изпълнителните действия от един ЧСИ на друг ЧСИ /в случая ЧСИ са с един и същ район на действие- ОС С./. Обратното становище би довело на първо място до заобикаляне на местната компетентност на съдебните изпълнители, а на следващо място до немотивирана смяна на няколко съдебни изпълнители, докато се стигне до “удобния” за взискателя, което е недопустимо. По изложените съображения жалбата в частта й относно искането за преместване на делото от ЧСИ М. Д. на ЧСИ И. Б. се явява неоснователна.

        Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Видно от данните по делото, от 2011 г. когато е образувано изпълнителното производство взискателят е подал две молби по делото- едната от 18.09.2013 г. за извършване на справки  и молбата от 24.04.2014 г. за прехвърляне на делото при ЧСИ в същия район. Тези две искания не са прекъсващи перемцията. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. /ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС- т.10/. Следователно, безспорно установено в случая  е, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.

 

        При обжалване на действията на съдебния изпълнител, какъвто е и настоящия случай, на контрол подлежи само процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение. В случая са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и ЧСИ законосъобразно е прекратил производството по изпълнителното делото на това основание.

 

    Пред вид гореизложените съображения съдът намира, че подадената жалба против действията на ЧСИ М.Д.- отказ да извърши преместване на изпълнителното дело и постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 17.08.2016 г., е неоснователна и поради това следва да бъде оставена без уважение.  

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                    Р  Е  Ш  И :

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  като неоснователна жалбата на “С.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С. ., бул.”Б.” № ., против действията на ЧСИ М. Д., рег.№ ..., по изп. дело № 20118650400500- отказ да извърши преместване на изпълнителното дело и постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 17.08.2016 г.

       

        Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: