О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер 982…………………11.11.2016 година………………...Град С.    

 

                                            

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД……...………..Втори граждански състав

На единадесети ноември……………………………………..………...Година 2016

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                                                        

                        

                                                                         СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р. ТИХОЛОВА                                                     

въззивно гражданско дело номер 1405………по описа за 2016………….година.

 

 

        Производството е по реда на чл.435 ГПК.

 

        Жалбоподателят Община О.- длъжник в изпълнителното производство, обжалва действието на ЧСИ Я. Г. по изп.дело № 20168710400429 по описа на ЧСИ- отказ за намаляване на разноските, обективиран в писмо изх.№ 6425/07.09.2016 г., което имало характера на постановление за възлагане на разноски. Излагат се доводи, че сумите не са дължими от длъжника, тъй като общината е извършила всички действия по доброволно плащане на задълженията си към взискателката Б.А.. В срока за доброволно изпълнение е заплатил сумата по изпълнителния лист в размер на 790 лв., поради което не дължал разноски . Направено е и възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно адвокатското възнаграждение, което следвало да бъде определено съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата. Моли отказът да бъде отменен и му се присъдят разноските по делото.

 

        В срока по чл.436, ал.3, изр.1-во ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Б.Б.А., чрез пълномощника й адв.К. А., с което се изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена. Плащането на задължението било извършено след образуване на изпълнителното дело и поради това била налице хипотезата на чл. 79, ал.1 ГПК. Претендира разноски за настоящето производство в размер на 200 лв.   

 

    На основание чл.436, ал.3 ГПК са приложени мотиви на ЧСИ Я. Г. по обжалваното действие.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното действие, намери за установено следното:

     

Изпълнително производство е образувано по молба на Б.Б.А. ***, въз основа на изпълнителен лист № 187/04.08.2016 г., издаден по адм.дело № 187/2016 г. на Административен съд С.. С покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 24.08.2016 г. на основание чл.428, ал.1 ГПК Община О. е поканена да заплати доброволно задължението си в размер на 790 лв., ведно с посочените от ЧСИ в поканата такси и разноски в общ размер от 560.64 лв.- 132 лв. разноски за изпълнителното дело; 128.64 лв. такса на ЧСИ по ТТР към ЗЧСИ и 300 лв. адвокатско възнаграждение. С възражение от 31.08.2016 г. длъжникът е възразил срещу така определените в поканата за доброволно изпълнение разноски. Върху това възражение не е поставена резолюция от съдебния изпълнител, а в кориците на делото не е налице акт, с който да се е произнесъл по искането.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

 

        В случая липсва подлежащо на обжалване действие на ЧСИ- постановление за разноските. Съобщението до длъжника, обективирано в уведомление, изх.№ 6425/07.09.2016 г., не представлява постановление за разноските. В постановлението за разноски съдебният изпълнител се произнася с оглед наведените от взискателя твърдения и представените от него доказателства за дължимите суми. Същото произнасяне не е обвързващо за длъжника, който има възможност да направи искания и възражения във връзка с изпълнението, включително и по отношение на разноските. Едва след разглеждането на тези искания съдебният изпълнител се произнася с постановление за определяне размера на разноските в производството.  

        Въпросът дали подлежи на обжалване отказът на ЧСИ да намали по възражение на длъжника по изпълнението разноските и адвокатския хонорар, е решен по обвързващ съдилищата начин. Жалбата срещу такъв отказ е допустима и подлежи на разглеждане по същество. За да бъде разгледана тя обаче трябва да има надлежен акт на ЧСИ, с който да отказва намаляването на разноските и адвокатския хонорар. Производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт /ТР № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно, може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От изложеното следва, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска от ЧСИ намаляването на разноските и на адвокатското възнаграждение. Едва ако това му искане бъде отхвърлено, постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда. В конкретния случай такова искане до ЧСИ е направено на 31.08.2016 г., но ЧСИ не се е произнесъл с постановление. Жалбоподателят всъщност атакува съобщение, което е получил, само че изпращането на такова съобщение не съставлява постановление по въпроса за разноските и не може да бъде обжалвано пред съд. На такова обжалване подлежи актът, с който ЧСИ отхвърля искането на страната по въпроса за намаляване разноските и на адвокатския хонорар, а такъв акт до този момент по делото няма данни да е постановен.

        Следователно, защитата на длъжника чрез жалба по отношение на възложените му разноски може да стане само при условията на чл.435, ал.2, предл.последно ГПК- когато е издадено нарочно постановление за тях или постановление, с което ЧСИ отхвърля искането на страната за намаляването им. Такива актове по делото не са били постановени, а съдът не може да се произнася по направеното в жалбата искане при липса на съответен акт на съдебния изпълнител.

 

        Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че жалбата на длъжника Община О. против действията на ЧСИ Я. Г. по изпълнително дело № 20168710400429- отказ за намаляване на разноските и адвокатския хонорар, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради липса на постановление за разноските.

   

        Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд         

         

                   О П Р Е Д Е Л И :

        

        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Община О., против действията на ЧСИ- отказ за намаляване на разноските по делото, по изп. дело № 20168710400429  по описа на ЧСИ Я. Г., рег.№ 871, с район на действие ОС- С., като НЕДОПУСТИМА.         

       

        ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 1405/2016 г. на С. окръжен съд.

 

        Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено пред Апелативен съд- Пловдив.

 

                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: