О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер 1002…………………16.11.2016 година…………………Град С.    

 

                                            

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД……...………..Втори граждански състав

На шестнадесети ноември………………………..…………………….Година 2016

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                        

                                                                                    СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р. ТИХОЛОВА                                                    

частно гражданско дело номер 1430………по описа за 2016……………...година.

 

        Производството е образувано по частната жалба на С.И.И., подадена чрез пълномощника й адв.И.И., против определение № 2654 от 17.10.2016 г., постановено по гр. дело № 4719/2016 г. на С. районен съд, с което е отхвърлена молбата на С.И.И. за допускане на основание чл. 389 ГПК обезпечение на предявен осъдителен иск против Т. А. Е. за заплащане на сумата от 13053.31 лева главница и мораторна лихва по Договор за заем, чрез налагане на възбрана на два недвижима имота, собственост на ответника, представляващи: самостоятелен обект с идентификатор 68850.518.46.2.96, находящ се на адрес гр.С., бул. “П.” №., ВХ.., ЕТ.., АП.. и представляващ апартамент с площ от 85.78 кв.м с избено и таванско помещение, и самостоятелен обект с идентификатор 68850.518.46.2.95, находящ се на адрес гр.С., бул. „П.” № ., вх.., ет.., ап.., представляващ апартамент с площ от 45.65 кв.м с избено и таванско помещение.

 

        В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като представеното копие на договора представлявало официално заверен документ съгласно чл.32, изр.2-ро от ЗА. Незаконосъобразен бил и изводът на съда за несъразмерност на поисканото обезпечение с обезпечителната нужда. Касаело се до ½ ид.част от два апартамента, освен това законовата защита на единствено жилище на длъжника по чл.444 ГПК нямало да позволи изпълнение едновременно и върху двата имота. Заявена била готовност и за внасяне на определена от съда гаранция. Моли определението да бъде отменено и уважено направеното искане за допускане на обезпечение.

 

        Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, намери за установено следното:

 

        Частната жалба е подадена в срока по чл.396, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

        Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С.И.И. против Т. А. Е., с която се иска същият да бъде осъден да заплати сумата от 10000 лв., представляваща невърнат заем по договор за заем от 13.09.2011 г. и 3053.31 лв. мораторна лихва. В исковата молба е направено искане по чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана на два апартамента, подробно описани в молбата, собственост на ответника.

 

        С обжалваното определение районният съд е приел, че предявеният иск е допустим, но неподкрепен с нито едно писмено доказателство- представеното копие от договора за наем било незаверено и не представлявало годно доказателствено средство. От друга страна, посочената обезпечителна мярка -възбрана на два апартамента в центъра на гр.С., находящи се на бул. „П.” № . била несъразмерна с посочената сума, която се претендира по делото. Приел е, че молбата за обезпечаване е неоснователна и е отхвърлил същата.

 

        Това определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.389, ал.1 ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да поиска от съда, пред който е висящо делото, да допусне обезпечение на иска. Процедурата по обезпечение на иск има за цел да осигури, докато съдебният спор е висящ или дори още преди предявяване на иска, осъществяването на неоснователно отричаното право. Тя се прилага с оглед елиминиране или ограничаване на възможността ответникът да осуети изпълнението на бъдещото съдебно решение, постановено в полза на ищеца. За да бъде допуснато обезпечение на иска следва да са налице кумулативно дадени предпоставки, а именно: искът да е допустим, вероятно основателен /подкрепен с достатъчно доказателства/, да е налице обезпечителна нужда, предложената обезпечителна мярка да е подходяща. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на иска.

 

        В случая предявеният иск е допустим, но не са представени доказателства за неговата вероятна основателност. Представено е копие от договора за заем, което е незаверено /заверката на адв.И.И. също е копирана, а не оригинална, поради което жалбоподателката неоснователно се позовава на чл.32 от ЗАдв./.  От друга страна, посочената обезпечителна мярка -възбрана на два апартамента в гр. С., находящи се на бул.„П." № . се явява несъразмерна с размера на претендираната сума, както правилно е приел и районният съд. Всяка обезпечителна мярка сериозно засяга правната сфера на лицето, срещу което се допуска, и затова тя трябва да бъде съобразена с нуждата, която налага прилагането й. Молителката не е представила доказателства с молбата за стойността на имотите, чиято възбрана се иска, за да се извърши преценка съобразена ли е исканата обезпечителна мярка с обезпечителната нужда, поради което неоснователни и голословни са доводите в частната жалба, че имотите не били в центъра на града /поради това вероятно с по- ниска цена/ и че ответникът притежавал ½ ид.част от същите. Доказателства за тези твърдения липсват, а същите е следвало да бъдат представени заедно с молбата за исканото обезпечение. Следователно, в случая не са налице две от предпоставките за допускане на исканото обезпечение- достатъчно убедителни писмени доказателства относно вероятната основателност на предявения иск, както и относно това, че предложената обезпечителна мярка е подходяща. Правилно при това положение исканото обезпечение не е допуснато от районния съд.

 

        По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.      

 

        Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА определение № 2654 от 17.10.2016 г., постановено по гр. дело № 4719/2016 г. по описа на С. районен съд.

 

        Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: