О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер 1023………………………23.11.2016 година……………Град Стара Загора    

 

                                            

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД………………..Втори граждански състав

На двадесет и трети ноември…....……………………………………...Година 2016

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                         ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                      СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

 

Секретар………………………………………………………………………………                                                         

Прокурор…………………………………………….………………………………..                                               

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р. ТИХОЛОВА                                                    

частно гражданско дело номер 1436………по описа за 2016……………..година.

 

        Производството е по чл.274 ГПК.

 

        Образувано е по частна жалба на “И.” ООД гр.С., подадена чрез пълномощника му адв.А.С., против разпореждане № 12678 от 21.10.2016 г., постановено по ч.гр.дело № 4666/2016 г. на С. районен съд, в частта му, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за неустойка.

  

        Частната жалба е подадена в срок. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно поради противоречие с материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Излага съображения, че съдът е следвало да извърши единствено формална проверка по реда на чл.418 ГПК, а именно: дали документът е редовен от външна страна, т.е. дали удостоверява съществуването на твърдяното право. Действителните материални правоотношения не се изследвали в заповедното производство. Всички съображения изложени от съда за нищожност на клаузата за неустойка имали значение при един исков процес, но не и в заповедното производство. Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната му част и делото върнато на районния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.         

        Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

 

За да постанови обжалваното разпореждане районният съд е приел, че клаузата за неустойка уговорена в договора е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като размерът бил неморално висок и многократно надхвърлял очакваните вреди. Поради това клаузата за неустойка противоречала на добрите нрави и като такава била нищожна.

 

        Това разпореждане е правилно. Производството по делото е образувано по заявление от „И.” ООД срещу В. П. П. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 3500 лв. главница, за сумата от 1750 лв. неустойка и 560 лв. лихви за периода от 30.06.2016 г. до 30.09.2016 г. В заявлението се твърди, че вземането произтича от договор за заем от 31.05.2016 г., сключен с длъжника, който договор е обективиран в нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 166, т.ІV, рег. № 7445, дело № 567 от 31.05.2016 г. на нотариус Д. Н.. В заявлението се сочи също така, че срокът за погасяване на заема е 24 месеца, считано от подписването на договора, като на месечни вноски се погасявала лихвата, а главницата- в края на договорния период. Уговорено било и това, че при невнасяне на три от погасителните вноски, длъжникът дължи и неустойка в размер на 50% от цялата получена сума и заемът става предсрочно изискуем.

        Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК заповедта и изпълнителния лист се издава след проверка дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.  И в хипотезата на заявено по реда на чл.417 ГПК вземане съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. В настоящия случай в заявлението се твърди, че забавата на длъжника е от 4 месеца и съгласно уговореното в договора заемателят дължи неустойка, т.е. при неплащане на 420 лв. Съдът намира, че в тази част искането противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл.26, ал.1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при искане за присъждане на неустойка съдът следи служебно /ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС/.    

        В настоящия случай неустойката е уговорена в размер на 50 % върху цялата заета сума. Погасяването на задължението е уговорено да стане в края на договорения период, а месечно се изплащат само лихвите. Неизпълнението е само на задължението за лихви. Така уговорена, предвид начина на погасяване на задължението за лихви и главница, неустойката очевидно надхвърля многократно очакваните вреди. Така че договореният размер не е насочен към проявление на нейните функции /обезщетителна и санкционна/, а по-скоро към несправедливо по съдържание съглашение поради обективната неравностойност на насрещните задължения, както правилно е приел и районният съд. Договорен е неморално висок размер на неустойката по договора за заем, като това договаряне е в противоречие с добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД клаузата, с която страните са договорили този размер на неустойката е нищожна. Тя не е породила права за заемодателя.

        В хипотезата на заявено по реда на чл.417 ГПК вземане съдът е длъжен, както бе посочено по- горе, да извърши преценка за съответствието на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК. Затова като е обсъдил размера на претендираната от заявителя, сега частен жалбоподател, неустойка от 1750 лв., съпоставяйки я с размера на сумата 420 лв., при неплащането на която вече се дължи същата, районният съд е постановил процесуално законосъобразен съдебен акт. Съдът следва да осигури реализация на правото на заявителя, но само в рамките, в които е зачетено от правния и обществен ред в страната, с оглед на конкретното твърдяно от последния правоотношение и това не е разглеждане по същество на същото /в този смисъл ОПР 974-2011- ІІ т.о., ТК на ВКС/.

 

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че разпореждането в обжалваната му част  е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

 

                   О П Р Е Д Е Л И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12678 от 21.10.2016 г., постановено по ч.гр.дело № 4666/2016 г. на С. районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на “И.” ООД гр.С., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу В. П. П. от с.М., община С. за неустойка в размер на 1750 лв., уговорена в договор за заем от 31.05.2016 г. в н.а. № ., т.., рег. № ..., дело № .. от ... г. на нотариус Д. Н..

 

        Определението не подлежи на касационно обжалване. 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: