Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№384                                              13.12.2016г.                  град Стара Загора

 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Четвърти състав,

на двадесет и четвърти ноември 2016 година

в публичното заседание в следния състав:        

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 136 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.45- 49 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

          Постъпила е първоначална Искова молба и 2 бр. уточняващи писмени Молби, съгласно които ищцата М.В.Р. заявява, че на 19.07.2009г. около 15.05ч.  синът й А.Г.Ч. е пътувал заедно със съпругата си С.Д.Ч. и малолетното си дете М.А.Ч. с личното си МПС по автомагистрала „Тракия" в посока на движение към гр.С.. По пътя автомобилът им бил засечен от друг, в който са пътували Ч.М.И., съпругата му и детето му. Принуждавайки го да спре в аварийната лента, синът й и пътуващите в другата кола слизат от автомобилите и започват да спорят, като този спор прераства в агрессия. Между двамата шофьори, които вече са излезли от превозните си средства е започнал спор за отнемане на предимство и неразумно шофьорско поведение със създаване за опасност на пътя. Стигнало се е до ескалация на поведението, при което Ч.М.И., който е бил с лице към платното и е имал видимост към всички движещи се превозни средства, блъска сина й А.Г.Ч. в гърдите. Самият той е бил с лице към Ч.И. и с гръб към магистралата. При този именно удар А.Ч. е залитнал назад ,защото е загубил равновесие и е паднал по гръб на активното платно за движение. В този момент по нея в посока към гр.С. се движел автомобил марка «Опел», модел «Вектра» с ДК № С 0490 МА, управляван от собственика му М.Д.Ш.. Същият, нарушавайки правилата за движение по пътищата, става причина за ПТП, като прегазва сина й А.Г.Ч., като причинява смъртта му. Това е станало в около 15,05ч, в района на 46 км. на автомагистрала „Тракия". Настъпило е тежко травматично увреждане- травматичен с тежка контузия на мозъка, отворено многофрагментарно счупване на челната деменната и слепоочната кости отдясно, счупване на черепната основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, голяма разкъсно- контузна рана в челно слепоочната област на главата. Тази тежка черепно- мозъчна травма е довела до парализа центъра на дишане и кръвообръщение на А.Ч.. Тя и голямата кръвозагуба от отворената черепно-мозъчна травма са довели до смъртта на пострадалия Ч.- син на ищцата. Деянието на Ч.М.И. е квалифицирано като «лека телесна повреда», но тя е била равносилна на смърт, блъскайки човек към движещ се автомобил на магистрала. Счита, че смъртта не би настъпила, ако Ч.М. не бил блъснал сина й Ч. към активното платно, защото е виждал движещия се „Опел" Вектра с ДК № С 0490 МА, шофиран от М.Д.Ш. и той му е бил пред очите. Счита, че причинно- следствената връзка е такава, и че при взаимно спречкване и блъскане не всеки един от тях е можело това да се случи, тъй като е налице разлика в заеманите от двамата спорещи позиции- Ч. е бил с гръб към магистралата, а И. с лице към нея. Заявява, че спрямо Ч.М.И. има приключило досъдебно наказателно производство № 191/2009г. по описа на РУ- Ихтиман, прокурорска преписка № 2058/2009г. по описа на Окръжна прокуратура– С., същото е приключило със споразумение, с което Ч.М.И. е признат за виновен,в това че: „....На 19.07.2009г. около 15,05ч. в района на 46 км на АМ „Тракия" в лентата за принудително спиране на платното за движение в посока гр.П.- гр.С., по непредпазливост е причинил смъртта иа А.Г.Ч.- ЕГН-********** от гр.С., вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, чрез    нанасяне на удар с юмрук в областта на лявото рамо на пострадалия, причинявайки му болка, като ударът е извадил от равновесие пострадалия, вследствие на което той е паднал в активната лента за движение, където е последвал контакт с л.а. „ Опел " с ДР № С 0490 МА, като за водача на л.а. деянието е било случайно по смисъла на чл.15 от НК-престъпление по чл.124, ал.1, пр.З от НК. На ответника Ч.М.И. от гр.С.З. е било наложено наказание 2 г. лишаване от свобода при приложение на разпоредбите на чл.54 от НК, а същото на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 4 години. Споразумението е одобрено от съда, то е окончателно и не подлежи на обжалване, защото има последиците на влязла в сила присъда. Заявява, че смъртта на единствения й син се отразила изключително тежко върху нея, с него имала много силни отношения на привързаност, взаимна обич и уважение, той бил единствената й подкрепа в живота, но сега останала съвсем сама в живота, със смъртта му се прекратила една не само кръвна, но и силна емоционална връзка, при това най-силната, която съществува- тази между майка и единствен син. Именно то е повод и основание за предявения граждански иск за парично обезщетение- право на такъв иск за обезщетение, когато е настъпила смърт, имат в случая майката, съпругата и детето на починалия А. Г. Ч.. Тези искове се предявяват след приключване и извън наказателното производство с оглед на невъзможността да бъде предявено пред наказателен съд в конкретния случай. Това е кръгът на лицата, имащи право на обезщетение, като съпругата и детето са предявили отделно от майката такъв иск. Ето защо за нея бил налице правен интерес от завеждането на настоящият нск, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за ненмуществени вреди/болки.страдания.причипен психически стрес вследствие на загубата на единствения ми син А.Г.Ч./ в частичен размер на 50 000.00лв./от общо 100 000 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането/19.07.2009г./, заедно със законната лихва върху съшата сума 50 000 лв., считано от датата на увреждането/19.07.2009г./ до окончателното изплащане на сумите. Счита, че частично предявената й искова претенция е изцяло основателна, обоснована и доказана, и моли да бъде уважена, ведно със законните последици от това, включително и разноските й пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Ищцата не е пледирала чрез процесуалната си представителка- адвокатка пред настоящия първоинстанционен съд.

В писмена си Защита ищцата излага подробно своите фактически и правни основания в подкрепа на исковите и претенции. Моли исковете й да се уважат изцяло, ведно със законните последици от това, като съда осъди на основание чл.45 от ЗЗД ответникът Ч.М.И. да й заплати парично обезщетение за понесени от нея неимуществени вреди в частичен размер на 50 000 лв. от общо претендираните 100 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 19.07.2009г./когато е настъпила смъртта на сина й А.Г.Ч./, до окончателното изплащане на сумите.

Претендира за разноски, съобразно представена по делото сметка по чл.80 от ГПК.

 

          Ответникът Ч.М.И. от гр.С.З. в първоначалния си Отговор на ИМ сочи, че оспорва претенцията на ищцата М.Р. по основание и по размер, тъй като в ИМ се твърди, че инцидентът, случил се на 19.07.2009 г. на АМ „Тракия" и довел до смъртта на А.Ч. предпоставя правен интерес от завеждане на иска срещу Ч.И.. Самата тя твърдяла обаче, че „управлявайки личното си МПС „Опел Вектра" с ДК№ С 0490 МА, и нарушавайки правилата за движение по пътищата. М.Д.Ш. става причина за ПТП, като прегазва А.Ч. и причинява смърта му". В тази връзка счита, че искът е необоснован спрямо него и следва да бъде отхвърлен. Наред с това в претендирания размер на обезщетението за неимуществените вреди не се съдържали никакви аргументи. Счита, че в най- лошия случай по отношение на леталния изход от ситуацията на пострадалия И. е действал при по-леката форма на вина съгласно НК- «непредпазливост». Ответникът не бил искал и не бил целял смъртта на пострадалия А.Ч., нито е могъл да я предвиди. Нанесеното увреждане от страна на ответника е различно от увреждането, което е причинил М.Ш., поради това счита, че всеки един от увреждащите следва да отговаря за вредите, които лично той е причинил. По отношение на възникналия спор между двамата водачи счита, че е налице съпричиняване от страна на увредения по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Наред с това трябвало да се отбележи и важния факт, че след инцидента Ч.И. е направил всичко възможно, за да помогне на пострадалия, оказал е първа помощ и е съдействал на органите по разследването. При определяне на обезщетението следва да се отбележи и факта, че А.Ч. и семейството на неговата майка - ищца в настоящото производство са живеели отделно към момента на инцидента. На основание чл.111, б.„в" от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност на исковете за лихви за периода 19.07.2009 г. (датата на настъпването на смъртта на А.Ч.) до три години преди завеждане на настоящия иск, поради което счита, че исковете за лихви в тази част са недопустими. Въпреки, че искът е заведен като частичен, той моли съда да приеме, че относно евентуално претендираната сума над 1 000,00 лв., той ще е погасен по давност, тъй като частичния иск не разпростирал действието си върху цялото вземане, а само до предявения размер, по който се формира сила на присъдено нещо. Поради което, върху останалата част от претенцията, с предявяване на частичен иск, давността не се считала за прекъсната. В тази връзка и на основание чл. 120 от ЗЗД, правим възражение за погасена давност за сумата от 99 000 лв.

В писмена Защита ответникът излага подробни фактически и правни аргументи в защита на своите права и законни интереси. Счита, че претенциите за разноски от ответника са прекомерни, доколкото искането за увеличаване на иска следва да се остави без уважение поради това, че е преклудирано по давност, и не следва да се уважава и допълнителната претенция за разноски, тъй като се явява неоснователна и прекомерна. Заплатените от ищеца разноски за възнаграждение на адвокат следва да се определят по правилата на чл.78, ал.1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска. Възразява, че в представения в заседанието от 28.04.2016 г. отрязък от адвокатски кочан липсват доказателства за реално заплащане на посочената сума, което е оше една предпоставка за оставяне без уважение на претенцията за разноски.

Моли съда да отхвърли предявения иск, като недоказан по основание и размер, със законните последици от това.

Алтернативно моли съда да присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер значително по-нисък от претендирания, като вземете под внимание всички доказателства по делото и разпоредбите на чл. 51 ал. 2 и чл. 52 от ЗЗД.

 

          СЪДЪТ, след като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното :

 

          ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

          Исковете за парични обезщетения от непозволено увреждане в резултат на извършено престъпление в лицето на главница частично 50 000 лв. от общо главница от 100 000 лв., ведно с лихвите върху тях, против ответник с постоянна и настояща адресна регистрация в гр.С.З., се явяват процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен ОС- С.З., и по тях той следва да се произнесе по съществото на спора между страните по делото с окончателния си съдебен акт- настоящото Решение.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ:

Видно от материалите по приложената приключена пр.пр. № 2058/2009г. по описа па ОП- С., същото е приключило със съдебно Споразумение между ОП- С. и обвиняемия/ответника/Ч.М.И. от гр.С.З., от първоинстанционния наказателен съд по НОХД № 576/2010г. по описа на ОС- С., и което е влязло веднага в законна сила 23.07.2010г., като необжалваемо, с което ответникът Ч.М.И. от гр.С.З. е признат за виновен за това, че на 19.07.2009г. около 15, 05ч.  в района на 46 км. на АМ- Тракия, в лентата за принудително спиране на платното за движение в посока гр.П.- гр.С. по непредпазливост е причинил смъртта на А.Г.Ч.- ЕГН ********** от гр.С., вследствие умишлено нанесена лека телесна повреда, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лявото рамо на пострадалия, вследствие на което той е паднал в активната лента за движение, където е последвал контакт с л.а. «Опел- Вектра» с ДК № С 0490 МА, като за водача на лекия автомобил деянието е било случайно по см. на чл.15 от НК.  Поради което и на основание чл.124, ал.1, пр.З от НК във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание «лишаване от свобода» за срок от 2 г., като на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от 4 г. Горното има силата на присъдено нещо и е задължително, както за страните по него, така за ищцата/майка на пострадалия от ПТП/, така и за настоящия първоинстанционен гражданаски съд съгласно императивните разпоредби на чл.300 от ГПК, относно деянието, дееца, формата на вината, пострадалия, причинно- следствената връзка между поведението на дееца и вредоносния резултат, и прочие.

Видно от събраните по това гр.дело писмени доказателства- Споразумение от 22.07.2010г., Декларация по чл.381, ал.6 от НПК, Протокол от о.с.з. на 23.07.2010г. по НОХД № 576/2010г. по описа на СОС, Удостоверение за раждане на А.Ч., История на заболяването, Съдебно- химическа експертиза от 23.07.2009г., Съдебно- химическа експертиза от 21.07.2009г., Предварително съдебно- медицинско заключение по СМЕ № 83/2009г., ДНК- експертиза на веществени доказателства № 10/ДНК-478-09, Протокол № 09/БТМ-518 от 12.08.2009г., Епикриза на А.Г.Ч., Удостоверение за постоянен адрес ***- С.З. и Протокол по гр.д.№ 45520/2012г. по описа на СГС, които представляват приети и неоспорени писмени доказателства, те сочат, че на 19.07.2009г. около 15,05ч. в района на 46 км. на АМ-Тракия, в лентата за принудително спиране на платното за движение в посока гр.П.-гр.С. са били спрели 2 автомобила, в единия от които са пътували синът на ищцата А.Ч., неговата съпруга и невръстното им тогава дете, а в другият автомобил са пътували ответника Ч.М., съпругата му и неговото дете. Непосредствено преди инцидентът между страните е възникнал спор за отнемане на предимство, като шофьорите Ч. и М. са спрели в аварийната лента и излезли от колите си, заставайки между тях, обсъждайки възникналия спор. Положението на двамата било следното- Ч. е бил с гръб към активната лента на автомагистралата, а М. е бил срещу него и с лице към активната лента. Спорът ескалирал в агресия от страна на М. , който е заемал заплашителна поза, последвал е силен удар с юмрук в рамото на А.Ч., който бил толкова силен, че тялото на Ч. буквално е отскочило в посока назад. Той, опитвайки се да запази равновесие е паднал по гръб и в този момент движещ се в активната лента л.а. Опел- Вектра с ДК № С 0490 МА е прегазил /ударил/ главата му. Шофьорът на Опела е продължил без да спира и с намерение да избяга. М. е изтеглил тялото на пострадалия към аварийната лента, за да не бъде прегазен и от други преминаващи автомобили.

Синът на ищцата изпаднал в силен травматичен шок и в това състояние е бил откаран в Пирогов, където са констатирани поставена диагноза „Травматичен шок. Тежка контузия на мозъка. Отворено многофрагментарно счупване на челната,  теменната и слепоочната кости отдясно. Счупване на черепната основа. Кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Голяма разкъсно- контузна рана в челно слепоочната област на главата". При аутопсията са открити още травматични увреждания,описани подробно в Предварително съдебно-медицинско заключение по СМЕ № 83/09г. от д-р Емилия Кирова, която заключава, че „...непосредствената причина за смъртта на А.Ч. е тежката черепно-мозъчна травма,довела до парализа на центъра на дишане и кръвообръщение...". Ударът между превозното средство и пострадалият А.Ч. са последица и са в непосредствена причинно- следствена връзка от неговото действие- ударът с юмрук и нанесената телесна повреда. Без този удар да бъде нанесен, това ПТП нямаше да се състои, нямаше да се случи. А ответникът Ч.М. е виждал пред себе си именно всички платна на магистралата и дали има или няма по нея движещи се МПС. Дори и конкретно да не е видял Опела, той е трябвало да предположи, че такъв инцидент ще се случи, ако удареният от него А.Ч. падне на земята. Описаните по- горе факти се потвърждават от писмените доказателства, приложени към исковата молба,описани от т.1 до т.11 вкл.

Следователно предявеният иск е допустим, предявен своевременно от правоимащо лице- майка на починалия А.Ч., която е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в непоносима загуба, нестихваща скръб и безутешност вследствие настъпилата смърт на единственият й син, който е бил в самото начало на жизнения си път, току-що създал семейство и дете. Следователно на майката- ищцата М.Р., са причинени огромни лични болки и страдания от нелепата загуба на единствения й син, на когото е разчитала за в бъдеще. Доказа се от разпитания в с.з на 29.09.2015г. свидетел Ч. Ч.а, че от няколко години ищцата, по- рано също претърпяла ПТП, вследствие на което се инвалидизирала, живяла в едно домакинство и в дома на сина и снаха си в гр.С.- била е обездвижена и за нея се е грижил преимуществено синът й. Ищцата М.Р. няма друго дете, починалият пострадал от ПТП е единственият й син. Ищцата е разведена, още докато починалият е бил дете на 1 г.възраст и е отгледан само от майка си. Тя е разчитала на него за старините си както морално ,така и финансово. Сега е останала сама- видно от отразеното в Протокола от о.с.з на 29.09.2015г. Претенцията й е само за неимуществени вреди, които съдът следва да определи по справедливост съобразно действията и последиците от тях на ответника.

Безспорно е между страните по настоящто гр.дело, че ударът между превозното средство и пострадалият А.Ч. са последица и са в непосредствена иричинно- следствена връзка от неговото действие -ударът с юмрук и нанесената телесна повреда. Без този удар да бъде нанесе , това ПТП нямаше да се състои и нямаше да се случи това увреждане, довело до смъртта. Очевидно е, че извършителят/ответника/ Ч.И. е виждал пред себе си именно всички платна на АМ»Тракия» и дали и кога има движещи се МПС по тях. Дори и конкретно да не е видял Опела, той е трябвало да предположи, че такъв инцидент ще се случи, ако удареният от него- пострадалия А.Ч. падне на земята, тъй като това все пак е натоварена автомагистрала.

Това се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели- съдебния Протокол от о.с.з. от 29.09.2015г. :

Свидетелят М.Д.Ш. заявява, че «Ч. с боксов удар с ръката си удари това момче и той просто беше подсечен и започна да пада. С гръб към шосето беше момчето, което почина. Той беше целият на пътното платно. Посегнаха за краката и го издърпаха».

Свидетелката Ч. Ч.а /съпруга на починалия А.Ч. заявява : "В момента,в който се качихме на магистралата по време на движение колата на Ч. се движеше пред нас, започна да намалява скоростта, при което ние нямаше как да се включим в движението, поради което принудително спряхме в аварийната лента за движение. Там беше колата на Ч.. Ние стояхме в колата....Ч. дойде до прозореца и започна да ни обижда с цинични думи. Съпруга ми не отговори. Ч. тръгна към неговата кола .Преди да се върне, се върна обратно и започна с думите :чТи какво правиш, ти какъв си мислиш, че си да ти еба майката, при което съпруга ми излезе от колата и застана с гръб към активната лепта за движение, а Ч. беше с лице към него. Съпруга ми искаше само да го попита : «Защо, какво искаш от нас?» Последва удар от страна на Ч. без повече говорене, и съпругът ми     падна на лентата за активно движение. Причината   съпругът   ми   да   попадне   под   колата   на   Ш. /управляващ Опела/ беше удара на Ч.».

Свидетелката М.Б./съпруга на ответника Ч.М./ заявява : "Не знам какво се случи....колата мина направо през главата му."

Същевременно обаче има пълно разминаване между показанията на свидетелите Ш. и Ч.а от една страна, и на свидетелката Б. от друга страна относно това дали Ч.М. е ударил пострадалия и той е паднал на активната лента за движение, и дали е имало пререкания, предизвикателство от страна на единия към другия- прави впечатление, че съпругата на ответника „не е видяла никакъв удар„ "не е чула нито една дума между тях". Но пък има много богати впечатления от това как ответникът е оказвал помощ на пострадалия.

По делото са събрани и други гласни доказателства- отговори от ищцата М.В.Р. на поставените й въпроси на основание чл.176 от ГПК в отговора на ответника, тя заявява, че към момента на инцидента живеехме със сина си заедно в неговото жилище в гр.С., тъй като била претърпяла ПТП през 2008 г. Имала е счупен глезен и претърпяла три операции и емболия. Поради това ходела на рехабилитация в гр.***. На 19.07.2009г. била в гр.П. и подготвила документиза НОИ, защото там била регистрирана.

 

          ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ГЛАВНИЦАТА :

          Предвид горепосочените факти и обстоятелства, имайки предвид естеството на действията на ответника/непредпазливост/, липсата на предишно познаване между жертвата и извършителя, естеството на последвалите леката телесна повреда смъртоносни увреждания, възрастта на пострадалия и на майка му-/ищцата/, практиката на съда по аналогични случаи и константната практика на ВКС- С. по аналогични случаи на неумишлени деяния, първоинстанционният ОС- С.З. счита, че общата искова претенция е изцяло основателна, обоснована и доказана до размера на сумата 50 000 лв./колкото е и размера на заведения частичен иск от общо 100 000 лв. претенция за главницата/.

 

ОТНОСНО ВЪПРОСА ЗА СЪПРИЧИНЯВАНЕТО ПО ЧЛ.51, АЛ.2 ОТ ЗЗД :

Предвид императивната норма на чл.300 от ГПК и с оглед липсата на каквито и да са податки, изводи и разпоредби за смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства в одобреното от ОС- С. съдебно споразумение по НОХД № 576/2010г. по описа на ОС- С./ влязло веднага в законна сила 23.07.2010г., като необжалваемо/, с което ответникът Ч.М.И. от гр.С.З. е признат за виновен за това, че на 19.07.2009г. около 15, 05 ч.  в района на 46 км. на АМ- Тракия, в лентата за принудително спиране на платното за движение в посока гр.П.- гр.С. по непредпазливост е причинил смъртта на А.Г.Ч.- ЕГН ********** от гр.С., вследствие умишлено нанесена лека телесна повреда, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лявото рамо на пострадалия, вследствие на което той е паднал в активната лента за движение, където е последвал контакт с л.а. «Опел- Вектра» с ДК № С 0490 МА, като за водача на лекия автомобил деянието е било случайно по см. на чл.15 от НК, което има силата на присъдено нещо и е задължително както за страните по него, така за ищцата/майка на пострадалия от ПТП/, така и за настоящия първоинстанционен гражданаски съд, то ОС- С.З. счита, че не може да събира доказателства, да се произнася по допустимостта и евентуалната основателност на възражението на ответника за твърдяното от него съпричиняване. Предвид на което защитната теза на ответника за наличие на хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД се явява изцяло процесуално недопустима, и по нея този гр. съд не може да се произнася предвид ограниченията по чл.300 от ГПК. Поради което това искане на ответника следва да се остави без разглеждане, ведно със законните последици от това.

 

          ОТНОСНО ДАВНОСТТА НА ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ :

          Първоначалната Искова молба/ИМ/ е с вх.№ 20312/14.07.2014г./л.2 от гр.д.№ 2212/2014г. по описа на ОС- П./, като същата е заведена в съда в рамките на законния общ 5- годишен давностен срок относно главницата по чл.110 във вр. с чл.114, ал.1 и 3 от ЗЗД, считано от датата на смъртта на наследодателя/сина/ на ищцата- 19.07.2009г. Поради което процесните частичните искови претенции за главницата за парично обезщетяване на неимуществени вреди не се явяват погасени по давност, и по тях съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

 

          ОТНОСНО ДАВНОСТТА НА ИСКАНЕТО ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ГЛАВНИЦАТА НА ИСКА ЗА ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ :

Относно направеното възражение от ответника за изтекла погасителна давност за увеличението от 1000 лв. на 50 000 лв. на главницата на заведения честичен иск, съдът счита, че спирането на давността по време на заведения граждански процеса въз основа на предявен частичен иск, осъдителния паричен иск се отнася за цялото претендирано  вземане от общо 100 000 лв. главница, а не само до първоначално предявения й частичен размер от само 1 000 лв., или на по- късно допуснатия увеличен частичен размер до половината- 50 000 лв., при положение, че остава заявания общ размер от пълните 100 000 лв. Правните и фактическите разгументи са, че цялото вземане е предмет на частичния иск и на делото, а не само предявената с иска част от вземането, като материално- правния аргументи в тази насока са в чл.114, ал.1, б.»ж» от ЗЗД, което не ограничава спирането само до предявената част от вземането, и че предметът на частичния иск е цялото вземане като основна претенция. А процесуално- правния аргумент е, че ако не се уважи частичния иск, то решението има сила на присъдено нещо и за цялото вземане, чието съществуване се отрича изцяло.

Наред с това общия закон/ЗЗД/ не прави разлика между предявената и непредявената част от исковата претенция, защото има предвид типичната хипотеза на предявен иск за цялото вземане в пълен обем. За да може докато се гледа делото давност да не тече, за да може в рамките на срока кредиторът да получи не само осъждане, но и принудително изпълнение, ако няма доброволно такова. Иначе при частичния иск би се получил друг, обратен резултат- тогава давността няма да стимулира кредитора за упражняване по съдебен ред на правата си чрез предявяване на иск. По отношение на спирането има резон да се твърди ,че спирането трябва да се отнася и за непредявената част от вземането. А прекъсването на погасителната давност се отнася само за предявената част от вземането с частичния иск и при неговото уважаване, защото висящ процес има само по отношение на тази част. Поради което влязлото в законна сила решение има сила на присъдено нещо също само по отношение на тази част.

Поради възражението на ответника в тази му част се явява изцяло неоснователна и недоказана, и не следва да бъде уважавано, ведно със законните последици от това.

 

          ОТНОСНО ЗАКОННИТЕ ЛИХВИ :

С оглед императивните разпоредби на чл.45- 49 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, и с оглед направените от ответника още в Отговора на
Исковата молба възражение за изтекла давност по отношение на част претенцията за лихви, съдът констатира, че искът е заведен на 14.07.2014 г. пред първоначалния РС- П., като съгласно нормата на чл.111, б.„в", пр.2 от ЗЗД претенцията за лихви се погасява с по- късата 3- годишна давност. Поради което исковата претенция за законни лихви за периода от 19.07.2009г./(датата на настъпването на смъртта на пострадалия А.Ч.) до 3 г. назад преди завеждане на настоящия иск/14.07.2011г./ се явяват изначално вече погасени по давност. Поради което, в тази им част исковете за лихви следва да се отхвърлят, ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ НА ИЩЦАТА :

Видно от представения по делото Списък за разноски по чл.80 от ГПК/л.144 и л.193 от делото/ и предвид представените по делото писмени документи и материали, съдът счита, че предвид изцяло уважената част от частичния иск за главница и предвид значителното уважение на иска за лихви, на осн. чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 от ГПК във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата съответните й разноски в размер на общо 2 030 лв., които са били изцяло заплатени от ищцата на адвоката й, ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ НА ОТВЕТНИКА :

Предвид изцяло уважения иск за частична главница от 50 000 лв. от общо претендираната в размер на 100 000 лв. и предвид нормите на чл.84, ал.3 във вр. с чл.78, ал.2 във вр. с чл.80 от ГПК, съдът счита, че ищцата не дължи на ответника никакви негови разноски по това гр.дело.

 

          ОТНОСНО ДЪЛЖИМИТЕ ОТ ОТВЕТНИКА ДЪРЖАВНИ ТАКСИ : Предвид осъждането на ответника да заплати на ищцата парично обезщетение за причинени й неимуществени вреди в размер на частичната главница, той следва да бъде осъден и да заплати дължимата ДТ- 2 000 лв., представляваща 4% от уважената искова претенция за главница- 50 000 лв., в полза на Органите на съдебната власт, по набирателната сметка на ОС- С.З. в обслужващата го „ЦКБ- АД“, клон С.З., в приход на ВСС- С..

 

          ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение  може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.П..

 

          Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.45 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД във вр. с чл.300 във вр. с чл.78, ал.1 и 2 и чл.80 от ГПК, първоинстанционният Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

 

                                           Р      Е      Ш      И :

 

 

          ОСЪЖДА Ч. М. И.- ЕГН ********** *** да заплати на М.В. Р.- ЕГН ********** *** сумата 50 000 лв./петдесет хиляди/, представляваща частична претенция от общо сумата 100 000 лв. за парично обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от починалия на 19.07.2009г. неин син А.Г.Ч.- ЕГН ********** от гр.С., ведно със законната лихва върху сумата 50 000 лв. от 14.07.2011г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 2 030 лв./две хиляди и тридесет лева/ разноски по делото.

 

 

          ОТХВЪРЛЯ иска на М.В. Р.- ЕГН ********** *** против Ч. М. И.- ЕГН ********** *** за законна лихва върху уважения частичен иск за неимуществени вреди върху присъдените 50 000 лв. от датата на увреждането/19.07.2009г./ до датата на завеждане на иска в съда/14.07.2011г./, поради погасяването му с 3- годишна давност по чл.111, б.»в», пр.2 от ЗЗД.

 

          ОСЪЖДА Ч. М. И.- ЕГН ********** *** да заплати върху уважената част от главницата 50 000 лв. от предявения частичен иск против него дължимата 4 % ДТ- 2 000 лв./две хиляди лева/ по набирателната сметка на ОС- С.З. в „ЦКБ“- АД, клон С.З., в приход на Органите на съдебната власт в лицето на ВСС- С..

 

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез ОС- С.З. пред ПАС- П..

 

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :