Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  373 /02.12.2016 г.     Година 2016                Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На деветнадесети октомври                                                    Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: даниела телбизова - янчева

                                                                  

                                                 Членове: 1. МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                 2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  П.В.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1311 по описа за 2016 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.Ж.М. ***, срещу Решение № 60/22.06.2016 г. по гр.д. № 81/2016 г. на Районен съд Гълъбово, с което се отхвърля иска, предявен от М.Ж.М., ЕГН **********,*** срещу “МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД, клон “РУДНИК ТРОЯНОВО-3” ЕИК 833017552019, със седалище и адрес на управление с.Медникарово, общ.Гълъбово, представлявано от Управителя Т.Ж.К., за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №3/29.12.2015г. на Управителя на “Рудник Трояново-3”, като неоснователен.  Отхвърля се иска, предявен от М.Ж.М. за възстановяване на предишната работа на длъжността “Машинен оператор транспортно-технологична машина – ГТЛ 1800” в участък “РТНК-3” в “МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД, клон “РУДНИК ТРОЯНОВО-3”, като неоснователен, както и иска, предявен от М.Ж.М. с правно основание чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за период от шест месеца считано от 29.12.2015г. в размер на 23552,16лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, като неоснователен, и се осъжда М.Ж.М., ЕГН **********,*** да заплати на “МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД, клон “РУДНИК ТРОЯНОВО-3” ЕИК 833017552019, със седалище и адрес на управление с.Медникарово, общ.Гълъбово, представлявано от Управителя Т.Ж.К. сумата от 420лв. /четиристотин и двадесет лева/, представляващи направените от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

          Въззивникът М.Ж.М., чрез пълномощника си адв. Д.Н., оспорва решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения в жалбата си. Моли решението да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това. Моли за присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар, които са докладвани в съдебно заседание.

 

Въззиваемият “МИНИ-МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД клон рудник “Трояново” 3 село Медникарово не е подал писмен отговор в законния срок. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.В. оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага съображения и доводи в съдебното заседание по съществото на делото. Моли и за присъждане на направените по делото разноски, като размерът на юрисконсултското възнаграждение да бъде определен съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1,

т.1, т. 2 и  т. 3 от КТ.

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

Ищецът М.Ж.М. в исковата молба твърди, че е работил по трудово правоотношение като е работил по трудово правоотношение като “Машинен оператор транспортно-технологична машина – ГТЛ 1800” в участъка “РТНК-3”. Със Заповед №3/29.12. /без посочена година/ на Управителя на Рудник “Трояново-3” трудовият договор е бил прекратен поради наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”. Ищецът твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна. На първо място ищецът твърди, че използването на техническото средство, с което е установено нарушението не било регламентирано с нормативни документи и не била предвидена възможност резултатите да бъдат проверени с други средства. Ищецът счита, че с протокола за установяване употребата на упойващи вещества работодателят не доказал нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.2 от КТ. В деня в който е извършена проверката ищецът бил на работа от 7.00 часа. Проверката била извършена след 12.35 часа, като до този момент ищецът изпълнявал трудовите си задължения. Ищецът твърди, че не бил употребявал упойващи вещества, а предната вечер бил в помещение, в което се е пушила трева. Поради тази причина той се е явил на работа в състояние, което му позволявало да изпълнява трудовите си функции. Проверката била извършена по време на работа и то без непосредствена причина. Ищецът не бил запознат с Правилника за вътрешния трудов ред както и с другите документи цитирани в заповедта за уволнение. Работодателят не бил изложил мотиви относно тежестта на нарушението и защо налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Ищецът бил съвестен работник, като за пет годишната си работа в дружеството нямал наложени други дисциплинарни наказания. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №3/29.12. /без посочена година/ на Управителя на Рудник “Трояново-3”, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”, като незаконосъобразна и неправилна. Моли съда да постанови възстановяването му на длъжността “Машинен оператор транспортно-технологична машина – ГТЛ 1800” в участък “РТНК-3” в “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Трояново-3” с.Медникарово, общ.Гълъбово. Моли да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето през което е останал без работа за период от шест месеца считано от 29.12.2015г. в размер на 23552,16лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендира разноски по производството.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът “Мини Марица изток” ЕАД, клон “Рудник Трояново 3” с.Медникарово, община Гълъбово е оспорил предявените искове с твърдението, че обжалваната заповед е законосъобразна- издадена  при спазване на КТ, от компетентен орган и при спазване на всички законови изисквания за налагане на дисциплинарно наказание. На 04.12.2015 г. ищецът следвало да бъде на работа дневна смяна от 08.00 часа. Комисия от служители в отдел „ЗБУТ” извършила проверка на ищеца за наличие на упойващи вещества в биологична проба /слюнка/ чрез техническо средство. Констатиран бил положителен резултат за наличие на канабис - 5. Протоколът за проверка бил подписан без възражение от ищеца. Констатираното дало основание на работодателя да приеме, че на същата дата ищецът се е явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи, с което нарушил разпоредбите на чл.126, т.2 КТ, чл.17, ал.1 от Правилник за безопасността на труда при разработване на находища по открит начин, чл.32, ал.1 и ал.3 от Инструкция за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в „Мини Марица изток” ЕАД гр.Раднево, Раздел ІV, б.”Б”, т.1, б.б от Правилник за вътрешния трудов ред в „Мини Марица изток” ЕАД- Раднево. Ответникът счита, че нарушенията на ищеца са достатъчно пълно и ясно индивидуализирани в обжалваната заповед. Законодателят не бил поставил изискване към работодателя да изследва здравния статус на работника, за да мотивира допълнително невъзможността му да се справя със задълженията си.

 

        По делото не е спорно, а се установява и от представеното ЛТД на ищеца, че същият е работил в ответното дружество на длъжността “Машинен оператор транспортно-технологична машина – ГТЛ 1800” в участък “РТНК-3”. От представените по делото копия на Протокол за извършена проверка на М.Ж.М., за наличие на упойващи вещества в биологична  проба (слюнка) на 04.12.2015г.; Резултат от проба за наличие на упойващи вещества в биологична  проба (слюнка) на М.Ж.М. от 04.12.2015г.; Рапорт с вх.№20988/07.12.2015г. на рудник “Трояново-3”, с.Медникарово от инж.К.Г.К. – Ръководител отдел “ЗБУТ”; писмено обяснение от 04.12.2015г. на М.Ж.М.; писмо с изх. №УП-01-612/12.12.2015г. на рудник “Трояново-3”, с.Медникарово с адресат инж.К.Г.К.– Ръководител отдел “ЗБУТ”; писмено обяснение с вх. №21534/14.12.2015г. на рудник “Трояново-3”, с.Медникарово от инж. К.Г.К.– Ръководител отдел “ЗБУТ”, се установява, че работодателят е бил уведомен за извършена проверка за упойващи вещества, при която се е установило наличие на упойващи вещества в биологичен материал на ищеца. По този повод и с оглед разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ от ищеца са изискани писмени обяснения. В писмото, с което се изискват от ищеца писмени обяснения – с изх. №УП-01-611/12.12.2015г. изрично е записано, че обясненията се искат на основание чл.193, ал.1 от КТ за конкретни обстоятелства, т.е. ищецът е бил уведомен, че писмените обяснения са по повод дисциплинарно производство. Ищецът е дал писмени обяснения на работодателя си - с вх.№21486/14.12.2015г. Във връзка с разпоредбата на чл.333 КТ работодателят е поискал от ищеца Декларация, че не страда от заболявания, които да се обект на закрила. Със Заповед №3/29.12.2015г. на Управителя на Рудник “Трояново – 3” на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” и трудовото му правоотношение е прекратено.

 

        По делото са разпитани свидетели. Видно от показанията на свидетеля К.Г.К., същият работи като Ръководител отдел „ЗБУТ” при ответника. Председател е на комисията, която извършва проверки за алкохол и упойващи вещества на работниците. От показанията му се установило, че за ищеца е имало анонимен сигнал преди деня на проверката, че се държал неадекватно. Заради този сигнал ищецът бил тестван за упойващи вещества и апаратът е отчел положителен резултат. Ищецът е бил запознат с показанията на апарата и не възразил. Самата работа с апарата за проверка била на 90% автоматизирана. На свидетеля бил проведен нарочен инструктаж и обучение за работа с дрегера. Той бил определен със заповед на управителя на рудника да извършва такива проверки. При проверката се изписвал резултата на български език и лицето се запознавало с него. Нямало изискване да се правят кръвни проби за проверка на резултата от изследването с дрегера, а и ищецът не оспорил резултата. Видно от показанията на свидетеля Златко Петков Андонов, същият бил пряк ръководител на ищеца и бил член на комисията, извършила проверка на ищеца. Ищецът бил проверен през деня след като вече е започнал работа. Обадили се на свидетеля да заведе ищеца да бъде проверен. Апаратът е отчел положителна проба за канабис, като ищецът не е възразил, подписал  протокола. Ищецът работил на тази длъжност от около два месеца и свидетелят не бил имал проблеми с работата му.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

 

        От съдържането на горепосочените писмени доказателства, както и от свидетелските показания се установява, че при извършена проверка с техническо средство на 04.12.2015 г. е било установено, че ищецът е употребил упойващи вещества- канабис - 5. Ищецът не е оспорил резултатите от проверката, но е заявил, че не употребил такова вещество, а предната вечер в помещението което били, се пушела трева. Счита обаче, че това не му е попречило да изпълнява трудовите си функции.

 

        Съдът намира, че работодателят е провел дисциплинарното производство и е наложил дисциплинарното наказание при спазване на законовите разпоредби. Процесната заповед № 3 от 29.12.2015 г. на управителя на ответното дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание “уволнение” съдържа всички задължителни реквизити, посочени в чл.195, ал.1 КТ- мотиви за наложеното наказание; посочен е нарушителят и подробно описание на нарушението на трудовата дисциплина, наказанието и законовото основание за налагането му. Описаното в обстоятелствената част на заповедта съответства на цитираните законови основания за дисциплинарната отговорност на работника. Спазени са и изискванията на чл.193, ал.1 КТ- работодателят да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая, обясненията от работника са поискани на 12.12.2015 г. и получени 14.12.2015 г., т.е. преди издаване и връчване на уволнителната заповед и същите се отнасят за дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на дисциплинарното производство, а не по друг повод. Законово задължение за работодателя е преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, но за него не съществува задължение да възприеме тези обяснения, а да ги прецени наред с останалите доказателства. Обстоятелството, че работодателят въпреки обясненията е издал заповедта за уволнение, не съставлява нарушение на закона, тъй като законът не изисква тези обяснения да бъдат обсъдени и отхвърлени от работодателя с някакъв нарочен акт. Спазена е и разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ- в конкретния случай нарушението е установено на 04.12.2015 г., а наказанието е наложено на 29.12.2015 г., т.е. в законоустановения  двумесечен срок. В тази насока неоснователни и недоказани се явяват оплакванията във въззивната жалба на въззивника, че не били поискани и дадени обяснения от същия, или че такива не били поискани само за първото нарушение на трудовата дисциплина. Същото оплакване в жалбата не отговаря на обективните дадености по делото, тъй като са изискани обясненията по процесния случай, а с поведението си на употреба на упойващи вещества въззивникът е осъществил и трите състава на посочените в Заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.

 

        Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено за нарушения, изразяващи се в явяване на работника на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи; в неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда и в неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред, Правилника по безопасността на труда при разработване на находища по открит начин, Инструкцията за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в „Мини Марица изток” ЕАД. Преценката на събраните по делото доказателства сочи на извода, че ищецът е извършил нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Същият се е явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си функции вследствие употребата на упойващи вещества. Ищецът не е оспорил употребата на упойващи вещества вечерта преди извършената проверка. Проверката е извършена от страна на работодателя с техническо средство, което видно от Протокол № 201541091-10000/25.11.2015 г. за сервизно обслужване на апарат “Drдger DrugTest 5000”, IVD 8322147 с № ARFM-0003, издаден от “Дрегер сейфти България” ЕООД- София, е годно за употреба и е сертифицирано за периода от месец 11.2015 год. до месец 05.2016 год.

 

        При преценка на това кое "явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи", от значение е констатацията, че работникът или служителят, поставяйки се сам под въздействието на упойващо вещество, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука. Разпоредбата на чл.126, т.2 КТ предполага умишлено неизпълнение на основно трудово задължение- за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това /Р 372-2014- ІV г.о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че поведението му в деня на проверката не било необичайно и употребата на упойващи вещества не се е отразила на работоспособността му. Явяването на работа след употреба на упойващи вещества винаги се явява неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Нарушението, визирано в законовата разпоредба на чл.187, т.5 КТ, е налице тогава, когато са нарушени правила за безопасните и здравословни условия на труда, свързани и намиращи проявление конкретно в работния процес и съответстващите му технически и технологични правила, гарантиращи едновременно безопасност на работника или служителя и определено качествено равнище на продуктите на труда. Правилата за безопасни и здравословни условия на труда са установени, както в интерес на работниците и служителите, така и в обществен интерес. Наличието на упойващи вещества в организма на работника винаги представлява опасност, както за него, така и за хората, с които работи и съответно за нанасяне на материални щети на съоръженията, с които работи. Задължение на работодателя е да следи за спазването на здравословни и безопасни условия на труд с оглед недопускане на трудови злополуки и унищожаване и повреждане на имущество, както и да санкционира работници, които нарушават задълженията си за здравословни и безопасни условия на труд. Явявайки си на работа след употреба на упойващи вещества ищецът е нарушил редица разпоредби, цитирани от работодателя в обжалваната заповед, с което е осъществена и хипотезата на чл.187, т.10 КТ- Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден на 24.03.2014 г.- част VІ “Трудова дисциплина, нарушения и наказания” в т.8, б.”е”; Правилника за вътрешния трудов ред в „Мини Марица-изток” ЕАД- раздел ІV, б.Б, т.1, б.”б”; Правилника по безопасността на труда при разработване на находища по открит начин- чл.17, ал.1; Инструкцията за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в „Мини Марица изток” ЕАД- чл.32, ал.1 и ал.3.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат пред вид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника и служителя. В конкретния случай се касае за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.2, т.5 и т.10 във връзка с чл.126, т.2 КТ. В Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден на 24.03.2014 г., изрично е предвидено в част VІ ”Трудова дисциплина, нарушения и наказания”- т.8, б.”е”, че дисциплинарно уволнение може да се налага за явяване на работника или служителя в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи и е в резултат от употреба на алкохол или други упойващи вещества, както и при констатирана употреба на такива в работно време.

В тази насока и с оглед на гореизложените доводи и следващите оплаквания във въззивната жалба на въззивника, касаещи прекратяване на трудовото му правоотношение, с налагането на дисциплинарното наказание “уволнение” се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

 

       Предвид гореизложеното, съдът намира, че дисциплинарното уволнение на ищеца е извършено законосъобразно на посоченото основание, а предявеният иск за неговата отмяна е неоснователен, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на предишната работа, е обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тъй като искът за отмяна на дисциплинарното наказание е неоснователен, неоснователен се явява и обективно съединеният с него иск за възстановяване на ищеца на предишната работа- “Машинен оператор транспортно технологична машина – ГТЛ 1800” в участък “Вулканизации” в “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Трояново-3” с.Медникарово, община Гълъбово. Неоснователен е и искът за присъждане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението – с правно основание чл.225, ал.1 от КТ.

 

        Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, следва да се присъди  юрисконсултско възнаграждение в размер на 420 лв.

       

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

        

 

                      Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/22.06.2016г. по гр.дело № 81/2016г., по описа на Гълъбовския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

          ОСЪЖДА М.Ж.М. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на “Мини Марица изток” ЕАД, клон “Рудник Трояново 3”, ЕИК 833017552019, със седалище и адрес на управление: с.Медникарово, община Гълъбово, област Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/.

 

  Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                2.