Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 365…………………….01.12.2016 година……………Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На първи ноември………...……………………………………………Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар С.С.…………...………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1349……по описа за 2016……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 57 от 04.08.2016 г., постановено по гр.дело № 160/2016 г. на Р. районен съд, с което “ТЕЦ М.” ЕАД с.К., община Р., е осъдено да заплати на М.С.Я. сумата от 15160.56 лв., представляваща остатък от неизплатен брутен размер на дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 КТ във вр. чл.74, ал.1 КТД 2013-2015 г. при прекратяване на трудовия договор след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2016 г. до окончателното погасяване на дълга, като за разликата от 15160.56 лв. до пълния претендиран размер от 30537.70 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

 

        Въззивникът “ТЕЦ М.” ЕАД с.К., област С., чрез пълномощника си юрисконсулт М.П., счита, че решението е неправилно, несъответстващо на обективното правно положение и необосновано. РС игнорирал напълно трудовото досие на ищцата, поради което не направил точен извод относно мястото на работа. Неправилно допуснал и свидетелски показания. Спрямо ищцата не била приложима хипотезата на чл.74, ал.1, предл.5 КТД. Моли решението да бъде отменено и вместо нето постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира за разноските пред двете съдебни инстанции.

 

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата М.С.Я.. В с.з. пълномощникът й адв.Т.С. моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено решението на районния съд. Претендира за присъждане на разноските по делото.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ. Ищцата М.С.Я. твърди в исковата молба, че на 21.06.1982 г. започнала работа в СУ “З. М.” на длъжност „строител лаборант", като със заповед № РД-9/681/06.07.1982 г. за местоизпълнение бил определен “ТЕЦ М.”. Твърди, че 16 години работила в предприятието и трудовото й правоотношение било прекратено на 30.04.1998 г. Твърди също така, че на 04.05.1998 г. сключила трудов договор с “ТЕЦ М.” ЕАД с.К. за длъжността „кранист", където работила 17 години до 15.02.2015 г., когато трудовото й правоотношение било прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. През цялото време на трудовия й стаж била член на синдикална организация на „КНСБ" при “ТЕЦ М.” ЕАД и спрямо нея действали сключваните през годините КТД. При прекратяване на трудовото й правоотношение ответното дружество й заплатило обезщетение по чл.222, ал.3 КТ във връзка с чл.74, ал.1 от действащия към датата на прекратяването КТД, в размер на 12 БТВ на стойност 21600 лв. В ответното дружество имала прослужен трудов стаж над 30 години за времето от 21.06.1982 г. до 15.02.2015 г. и е следвало да й се заплати обезщетение в размер на 25 БТВ. Разпоредбата на КТД за придобития трудов стаж визирала прослужено време на територията на електроцентралата, като трудовият стаж в СУ “З. М.” бил част от общия трудов стаж в “ТЕЦ М.” ЕАД, тъй като е можела да работи само в един от обектите в комплекса. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 30537.70 лв. /след допуснатото увеличение на иска по чл.214, ал.1 ГПК в с.з. на 14.07.2016 г./, представляваща неизплатена стойност от обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 13 БТВ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на прекратяване на трудовото правоотношение- 15.02.2015 г. до окончателното погасяване на задължението.

 

      В отговора си по чл.131 ГПК ответникът “ТЕЦ М.” ЕАД с.К. взема становище, че искът е неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и ответното дружество е сключен трудов договор № 102 от 04.05.1998 г., прекратен със заповед № 2 от 28.01.2015 г. на основание чл.325, т.1 КТ- по взаимно съгласие на страните. Твърди, че ищцата има общ трудов стаж в предприятието от 16 години и 8 месеца; че същата е член на КНСБ при “ТЕЦ М.” ЕАД и към нея е приложим действащия към датата на прекратяване на трудовия й договор КТД. Съгласно чл.74, ал.1, предл.3 КТД й било изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 12 БТВ, от които 10 БТВ, завишени с 2 БТВ, тъй като е работила целия стаж в ответното дружество. За стаж в енергетиката съгласно КТД се считал стажът, придобит в някое от изброените организации и предприятията от списъка по приложение № 9 към параграф 9 КТД, действащ за периода 2013-2015 г., и именно за стаж в енергетиката се приемала работата в ДСО „Заводски  строежи"    ТЕЦ 2. Признава, че ищцата е работила в периода от 21.06.1981 г. до 30.04.1998 г. в СУ “З. М.”, но това не я легитимирало като работник на “ТЕЦ М.” ЕАД, т.е. лице, по отношение на което е приложима хипотезата на чл.74, ал.1, предл.6 КТД. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.

 

        Не е спорно по делото, че между ищцата и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение по трудов договор № 102 от 04.05.1998 г., прекратен със заповед № 2 от 28.01.2015 г. на основание чл.325, т.1 КТ- по взаимно съгласие на страните; че на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ в размер на 12 БТВ, както и че спрямо нея е приложим КТД 2013-2015 г.

 

        От заключението на назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че във ведомостта за м. януари 2015 г. на ищцата е начислено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 12 БТВ или 30321.12 лв. и същото й е изплатено на 10.02.2015 г. Съдът възприема заключението като компетентно и мотивирано и приема, че на ищцата е изплатено на 10.02.2015 г. обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 30321.12 лв., а не твърдяното в исковата молба в размер на 21600 лв.

 

        От приетите по делото писмени доказателства- заповед от 06.07.1982 г. /л.7/, трудова книжка на ищцата /л.8- 10/, удостоверение № 6/06.01.2015 г. /л.11/ и удостоверение, изх. № 87/26.03.2009 г. /л.12/, се установява, че ищцата е работила на 8-часов работен ден в СУ “З.” /понастоящем „З." АД гр.С./ в периода от 21.06.1982 г. до 30.04.1998 г., като на 04.05.1998 г. е сключила трудов договор с ответното дружество и е започнала да работи при него. Няма спор между страните, че ищцата е работила на трудов договор в ответното дружество само в периода от 04.05.1998 г. до 01.02.2015 г.

 

        За изясняване на обстоятелството къде фактически е полагала труд ищцата пред времето, когато е работила в “З. М.” в периода 21.06.1982 г.- 30.04.1998 г. са допуснати и разпитани свидетели. Свид. И. Н.и свид. З. И., установяват, че ищцата през целия си трудов стаж в СУ “З.” е полагала труд на територията на ТЕЦ „М.", като е участвала в изграждането и разширението на централата.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

 

        Съгласно чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение /БТВ/ за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на БТВ за срок от 6 месеца. В настоящия случай всички елементи от фактическия състав на чл.222, ал.3 КТ са налице- ищцата е работила в ответното дружество по трудов договор, считано от 04.05.1998 г., който е прекратен на основание чл.325, т.1 КТ със заповед № 2/28.01.2015 г., считано от 01.02.2015 г.

 

        Спорен е въпросът дали придобитият трудов стаж от ищцата е такъв по чл.74, ал.1, предл.6 от КТД, при което тя би следвало да получи обезщетение в размер на 25 БРЗ /брутни работни заплати/ и в частност, какъв е размерът на трудовия й стаж в енергетиката. Ищцата в исковата си молба и ответникът в отговора по чл.131 ГПК не оспорват, че на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 10 брутни заплати по чл.74, ал.1, предл.3 от КТД /за стаж в енергетиката/, завишено с 2 брутни заплати, тъй като стаж от 16 години и 8 месеца е придобит в ответното дружество.

 

        Съгласно разпоредбата чл.228, ал.2 КТ размерът на обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ се прилага, доколкото в колективен трудов договор не са предвидени по-големи размери. В случая е безспорно, че спрямо ищцата е приложим КТД 2013-2015 г. Съгласно чл.74, ал.1 КТД работникът или служителят получава обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в увеличен размер съобразно придобития трудов стаж през последните години в енергетиката или в ответното дружество. В разпоредбата е направено разграничение между придобития стаж в енергетиката и стажът в ответното дружество, посочено съкратено като ТЕЦ 2. Посоченият в разпоредбата като придобит стаж в ТЕЦ 2 е единствено придобитият по трудово правоотношение с работодател ТЕЦ 2, т.е. ответното дружество „ТЕЦ М." ЕАД /в това число с предходни форми на управление и наименования на фирмата/. В параграф 7 от КТД е дефинирано понятието “трудов стаж в енергетиката”, т.е. той се отнася за работниците и служителите, които са работили /придобили трудов стаж/ в дейностите, посочени в приложение № 9 към КТД, а именно: въгледобив /открит и подземен/; електропроизводство /от АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ/; електроснабдяване /електроразпределение и електропренос/; топлоснабдяване /топлофикации, отоплителни централи/; наука /научно­изследователски и проектно-конструкторски институти/; енергоремонт и електроизграждане на енергийните съоръжения; в централните учреждения и ведомства на енергетиката, както и в други структурни единици на енергетиката, т.е. в организациите/централни    управления,    предприятия   и    структури   на централно подчинение/, като е посочен изричен списък на организациите и предприятията по параграф 7 от КТД, в чийто раздел II, т.8 е включен ДСО „З..

 

        Както бе посочено, по делото не се спори, че ищцата е работила на трудов договор в ответното дружество само в периода от 04.05.1998 г. до 01.02.2015 г. и е придобила трудов стаж в ТЕЦ 2 в размер на 16 години, 8 месеца, 28 дни, т.е. не се установи ищцата да е придобила трудов стаж в ТЕЦ 2 над 30 години. Затова и не може да се ползва от разпоредбата на чл.74, ал.1, предл.6 от КТД, според който обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на 25 БТВ за стаж в ТЕЦ 2 над 30 г.

 

        Придобитият от ищцата трудов стаж е стаж в енергетиката. В представената заповед /л.7/, издадена на основание чл.27, б.„а" КТ /отм./, е посочено, че ищцата ще работи в структурно звено „С.". Разпоредбата на чл.66, ал.3 КТ определя „мястото на работа" по седалището на предприятието, доколкото друго не е уговорено, а когато в трудовия договор е уговорено „мястото на работа" чрез конкретизиране на съответното структурно звено, в което работникът или служителят ще работи, то се смята за „място на работа". Затова и „мястото на работа" на ищцата в СУ “З.” е „строителната лаборатория". Следва обаче да се прави разлика между „място на работа" по смисъла на чл.66, ал.1, т.1 и ал.3 КТ, което се различава от „работното място", чието легално определение е посочено в § 1, т.4 от ДР на КТ- това е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указания на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател /в този смисъл Р 1016- 1995 – ІІІ г.о. на ВКС; Р 123- 2011- ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В представеното удостоверение № 6/06.01.2015 г. /л.11/ на „З." АД е посочено, че ищцата в периода от 21.06.1982 г. до 30.04.1998 г. е работила като строителен лаборант и кранист на портален кран на територията на ТЕЦ „М.". Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелите И. Н. и З. И.. Неоснователно е възражението на въззивника, че е недопустимо събирането на гласни доказателства. Никъде в представените документи не е посочено „мястото на работа" на ищцата в СУ “З.”.  Ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. При издирването на вътрешното съдържание на волята на страните и установяването на точния смисъл на уговореното са допустими всички доказателствени средства и ограничението на чл.164, ал.1 ГПК е неприложимо /в този смисъл Р 41-2013-ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Затова придобитият от ищцата трудов стаж в периода от 21.06.1982 г. до 30.04.1998 г.- 15 години, 10 месеца, 9 дни, като работник на ДСО „З." следва да се зачете като „стаж в енергетиката" по смисъла на чл.74, ал.1 КТД във връзка с т.8 на раздел II от списъка на организациите и предприятията по § 7 от КТД, поместен в приложение № 9 към КТД, както правилно е приел и районният съд.

 

        При това положение общият трудов стаж към 01.02.2015 г., придобит от ищцата в ДСО „З." - ТЕЦ . /15 години, 10 месеца, 9 дни/ и в ответното дружество “ТЕЦ М.” ЕАД /16 години, 8 месеца, 28 дни/ е в размер на над 32 години „трудов стаж в енергетиката" по смисъла на чл.74, ал. 1 КТД, поради което е налице хипотезата на чл.74, ал.1, предл.5 от КТД - обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на 18 БТВ за „стаж в енергетиката" над 25 години. Доколкото ищцата е придобила в ответното дружество малко над 16 години трудов стаж, т.е. под 25 години, тя не може да се ползва от разпоредбата на чл.74, ал.1 КТД предвиждаща завишение с 2 БТВ, ако стажът над 25 години е в ответното дружество.

 

        В разпоредбата на чл.74, ал.3,т.3 КТД е уговорено, че обезщетението ще бъде изчислено на база БТВ за м.януари на освободените на 01.02. за съответната календарна година. Трудовият договор на ищцата е прекратен на 01.02.2015 г., затова обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ ще следва да се определи на база БТВ за м. януари 2015  г., който месец в случая се явява и последният пълен отработен месец от ищцата. От заключението на ССчЕ е видно, че БТВ на ищцата за м.януари 2015 г. е в размер на 2526.76 лв. Затова размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ във вр. чл.74, ал.1, предл.5 от КТД, което е следвало да получи ищцата е в размер на 45481.68 лв. /18 х 2526.76 лв./. Установи се, че ответното дружество е начислило и изплатило на 10.02.2015 г. на ищцата обезщетение в размер на 12 БТВ на стойност 30321.12 лв., то следва да й заплати сумата от 15160.56 лв. /разлика между дължими 18 БТВ и платените 12 БТВ/. Следователно, предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата 15160.56 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен, а в останалата част- до претендираните 30537.70 лв. следва да бъде отхвърлен.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение.  

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 57 от 04.08.2016 г., постановено по гр.дело № 160/2016 г. по описа на Р. районен съд.

 

        ОСЪЖДА “ТЕЦ М.” ЕАД, ЕИК …, с адрес на управление: с.К., община Р., да заплати на М.С.Я., ЕГН **********,***, направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

                                                            

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: