Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  

 

Номер 367…………………01.12.2016 година………………..Град Стара Загора    

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА                                           

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……...……..Втори граждански състав

На…първи ноември……………………..……………………….……..Година 2016

В публичното заседание в следния състав: 

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:          ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ      

                        

                                                                         СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар С.С.……………….………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

въззивно гражданско дело номер 1352……по описа за 2016……………...година.

 

          Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба от “Е.“ ЕАД, срещу действията на ЧСИ Д. Д. по изпълнително дело № 20168670400059/2016 г., представляващи - извършване на описи на 26.05.2016 г. и 27.05.2016 г.  на недвижими имоти, собственост на дружеството, находящи се в с. Д. и гр. Г..

Жалбоподателят твърди, че дружеството не е длъжник по изпълнителното производство, а отговорността му е ангажирана в качеството му на ипотекарен длъжник по договори за учредяване на договорна ипотека в полза на “С.“ АД, обективирани в Нотариален акт №., том. , рег. № . на нотариус П. К. и Нотариален акт № . том ., рег. № . на нотариус А. Р.. Посочва се, че взискател по горепосоченото изпълнително дело е “Л.“ АД, като жалбоподателят няма качеството на длъжник по отношение на такъв взискател, а е учредил договорни ипотеки в полза на „Рос Ойл“ ЕООД, за задължения към “С.“ АД. Поддържа, че сградите находящи се в поземлените имоти не са описани в ипотеките и са извън обхвата на учреденото ипотечно право. Излага подробни съображения в тази връзка. На следващо място се посочва, че ЧСИ не е изпълнил задълженията си и не е уведомил дружеството за извършените описи на постройките. Съобщението било връчено по-малко от седем дни преди извършване на изпълнителните действия, което било незаконосъобразно. Жалбоподателят моли съда да уважи подадената жалба и да отмени извършените описи на 26.05.2016 г. и 27.05.2016 г. на недвижими имоти, собственост на дружеството в с. Д. и гр. Г.. Приложени са писмени доказателства към жалбата, които следва да се приемат. Прави се искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 438 ГПК.

Постъпило е възражение от взискателя по изпълнителното дело – “Л.“ АД. В отговора се застъпва, че така подадената жалба е процесуално недопустима, евентуално - неоснователна. Изтъква се, че обжалваното действие, излиза извън изчерпателно посочените в чл. 435 ГПК и поради това следва да се остави без разглеждане. Акцентира се, че въпросното имущество, на което е направен опис не е несеквестируемо, а самият жалбоподател не е „трето лице“ по смисъла на закона. На следващо място се посочва, че твърденията в жалбата, разгледани по същество са неоснователни. Развиват се доводи, че постройките са включени в ипотечното право, а възраженията за неяснота на взискателя били неоснователни. Моли се за съдебен акт, с който да се остави без разглеждане, така подадената жалба, евентуално да се остави без уважение. Не са релевирани доказателствени искания.

В законоустановения срок не са постъпили възражения от длъжниците по производството. Преписи от жалбата са им връчени както следва: на „Нафтекс петрол“ ЕООД на 27.06.2016 г., на “П.“ АД на 28.06.2016 г. и на „Р.“ ЕООД на 27.06.2016 г.

ЧСИ Д. Д. е изложил мотиви по реда на чл. 436, ал.3 ГПК, в които е изразил становище за неоснователност на жалбата, като моли за отхвърляне на подадената жалба.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, възраженията на страните и приложимото право намира за установено следното:

По допустимостта:

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 04.10.2016 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Във връзка с изявлението на процесуалния представител на “Л.“ АД направено в откритото съдебно заседание съдът не намира основания да преразгледа становището си за допустимост на жалбата. Въпросът за допустимостта на жалбата депозирана от ипотекарния длъжник е следствие от качеството, в което ипотекарните длъжници са активно легитимирани да атакуват действията на съдебния изпълнител, доколкото изясняването му предопределя кръга от подлежащи на обжалване действия по принудително удовлетворяване на вземането. Чл. 429, ал. 3 ГПК регламентира разширяване на субективните предели на изпълнителния лист по отношение на лицата, дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чуждо задължение, когато изпълнението е насочено върху тази вещ. При посочените предпоставки изпълнителната сила на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист се разпростира не само върху длъжника, но и по отношение на ипотекарните длъжници, тъй като те отговарят пред кредитора за удовлетворяване на вземането му с цената, получена от публичната продан на имота. Това разрешение на процесуалния закон е съответно на материалноправното положение на страните, доколкото съгласно чл. 133 ЗЗД кредиторът може да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, но в случаите когато за вземането е учредена ипотека, това общо обезпечение се разширява и с цената на ипотекирания имот, дори и да е собственост на трети за дълга лица /агр. от чл. 173, ал.1 ЗЗД/. Обстоятелството, че длъжникът по вземането и ипотекарните длъжници са в едно и също материалноправно положение да отговарят за дълга спрямо кредитора, избрал да получи удовлетворение на вземането от учреденото в негова полза вещно обезпечение, дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че ипотекарните длъжници имат и аналогично на длъжника по вземането процесуално качество на страна /длъжник/ в конкретното изпълнение срещу това обезпечение. Този извод не противостои на принципното положение, че ипотекарните длъжници не са длъжници по главното вземане, а отговарят за удовлетворяването му единствено с цената на ипотекирания имот. Именно за да бъде реализирана тази отговорност е наложително при изпълнение върху вещното обезпечение те да разполагат със същите процесуални права и задължения в изпълнителното производство, каквито има и длъжника по обезпеченото вземане.

По тези съображения ипотекарните длъжници разполагат с право на жалба срещу тези действия на съдебния изпълнител, които би могъл да обжалва и самия длъжник в производството. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК изброява лимитативно тези действия – постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, отнемане на движима вещ или отстраняване от имот, поради това, че длъжникът не е уведомен надлежно за изпълнението и постановлението за разноските. Изброяването в посочената правна норма е ограничително и не подлежи на разширително тълкуване. Доколкото в настоящия случай жалбоподателят се позовава на насочване на изпълнението и отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, което и с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК прави жалбата процесуално допустима.

По основателността:

Изпълнително производство е образувано по молба на взискателя – “Л.“ АД от 01.04.2016 г. срещу солидарните длъжници „Р.“ ЕООД с ЕИК: …, „П.АД с ЕИК:…, „Н.“ ЕООД с ЕИК: … и “Е.“ ЕАД с ЕИК: … /ипотекарен длъжник/ за сумата от 2 196 226,50 Евро, представляваща част от дължимата главница по Договор за банков кредит № 925/27.12.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, сумата от 30 617,58 Евро - част от дължима договорна лихва, сумата от 7911,71 лева - съдебно-деловодни разноски и сумата от 5560,54 лева - юрисконсултско възнаграждение. Взискателят е приложил изпълнителен лист от 12.11.2015 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1297/12.11.2015 г. по ч.гр.д. № 2080/2015 г. по описа на Л. районен съд, изпълнителен лист от 18.11.2015 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1325/18.11.2015 г. по ч.гр.д. № 2092/2015 г. по описа на Л. районен съд, изпълнителен лист от 21.12.2015 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1584/21.12.2015 г. по ч.гр.д. № 2494/2015 г. по описа на Ловешки районен съд. Посочените изпълнителни титули са издадени в полза на кредитора „С.“ ЕАД срещу солидарните длъжници „Р.“ ЕООД, „П.“ АД, „Н.“ ЕООД за горепосочените суми, дължими по Договор за банков кредит № 925/27.12.2007 г. Приложен е и договор за цесия с нотариална заверка на подписите, от 30.11.2015 г. между „С.“ ЕАД и “Л.“ АД, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера част от вземанията си срещу длъжниците „Р.“ ЕООД, „П.“ АД, „Н.“ ЕООД, произтичащи от договор за банков кредит № 925/27.12.2007 г., ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности.

По делото е приложен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от „Е.“ ЕАД - акт № . том ., рег. №., дело №. от . г. на нотариус П. К.и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от „Е.“ ЕАД - акт № ., том . рег. № ., дело № … г. на нотариус А. Р. , от които се установява, че “Е.“ ЕАД е учредило в полза на „С.“ ЕАД договорни ипотеки върху недвижими имота, находящи се в с. Д. и гр. Г. гр. П. и подробно описани в нотариалните актове, за обезпечение на част от вземането на „С.“ ЕАД към „Р.“ ЕООД, произтичащо от договор за банков кредит № 925/27.12.2007 г.

    На длъжниците по изпълнителното дело - „Р.“ ЕООД, „П.“ АД, „Н.“ ЕООД са изпратени покани за доброволно изпълнение /ПДИ/, връчени им надлежно.

    На ипотекарния длъжник “Е.“ ЕАД е изпратено съобщение за наложена възбрана върху имотите и насрочен опис на същите, получено от процесуален представител на 25.05.2016 г. /видно и от изложеното в жалбата/, с което дружеството се уведомява, че на 26.05.2016 г. ще бъде извършен опис на ипотекираните недвижими имоти находящи се в с. Д., а на 27.05.2016 г. ще бъде извършен опис на ипотекираните недвижими имоти находящи се в гр. Г.. Такъв е извършен на 26.05.2016 г., за което по делото е приложен надлежен протокол от 26.05.2016 г. за имотите в с. Д., а на 27.05.2016 г. за имотите в гр. Г. – протокол от 27.05.2016 г.

С оглед установените факти следва да си приеме, че жалбата е неоснователна.

Съдът намира възражението на жалбоподателя за липса на надлежно уведомяването по изпълнителното дело и изпращане на ПДИ в седемдневен срок за неоснователно. На ипотекарния длъжник не се изпраща покана за доброволно изпълнение, тъй като същият не отговаря към взискателя за изпълнение на цялото паричното задължение по изпълнителния лист. Същият е ипотекирал собствения си имот за обезпечение на задължението на главния длъжник и отговаря до размера на ипотекираното имущество. От данните по делото се установява, че същият е надлежно уведомен за насочване на изпълнението срещу ипотекираните от него имоти и за извършените изпълнителни действия с връчено на 25.05.2016 г. съобщение, поради което и ЧСИ не е допуснал нарушение на закона. Отделно от това задължение за изпращане и получаване от третото лице като ипотекарен длъжник също на покана за доброволно изпълнение с разпоредбата на чл. 428, ал. 1 от ГПК не е визирано. Доводите за кратък срок на уведомяване преди самото действие са ирелевантни, доколкото законът не предвижда специален минимален срок за уведомяване преди самото действие.

Възраженията свързани с обхвата на ипотечното право – дали учредената ипотека обхваща терените или включва и изградените постройки не могат да се обсъждат в настоящото контролно-отменително производство. Тези оплаквания представляват възражения относно материални права – липса на отговорност на ипотекарния длъжник за задълженията на главните длъжници обосновани с твърдения, че постройките в недвижимите имоти негова собственост не се обхващат от учредената ипотека. Тези въпроси обаче, не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 435, ал. 2 ГПК, тъй като не могат да се преценяват възражения срещу материални права. Процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение е несъвместима с разрешаване на спор за дълга или за валидност на обезпечението, без значение дали подобни възражения са въведени от главен или ипотекарен длъжник. Това е така, защото, ипотекарният длъжник е правен субект, предоставил свое имущество за обезпечение на вземането на кредитора чрез сключване на договор за ипотека. Следователно в производството по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК ипотекарният длъжник не може да въвежда възражения в повече или извън тези, които би могъл да въвежда главния длъжник. С тези доводи жалбоподателат отрича отговорността си за дълга, основана на договора за ипотека относно обхвата на ипотеката. Тези въпроси могат да бъдат проверявани единствено чрез иск. При обжалване на действията на съдебния изпълнител, какъвто е и настоящия случай, на контрол подлежи само процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение, а такава е налице щом по делото е представен от взискателя изпълнителен лист, в който оспорената сума фигурира и отговорността на жалбоподателя е ангажирана с приложения по изпълнителното дело договор за ипотека. Т.е. несъвместимо с производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, в което се упражнява потестативното право да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител, е искането за произнасяне на съда по въпроса дали ипотечното право обхваща всички имоти посочени в договора за ипотека. Това възражение е и неоснователно, защото от приложените по делото нотариален акт №., том. , рег. № . на нотариус П. К. и Нотариален акт № . том ., рег. № . на нотариус А. Р. ясно се установява, че ипотеките обхващат и „всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имотите“ /цит. ипотечни актове/.

Представените с писмена молба от 01.11.2016 г. от жалбоподателя съдебни актове на Ловешки районен съд /определение № 681/29.07.2016 г. по ч.гр.д. № 2494/2015 г., разпореждане № 4490/07.10.2016 г. по ч.гр.д. № 2092/2015 г.и  определение № 783/29.08.2016 г. по ч.гр.д. № 2080/2015 г./, за частично обезсилване изпълнителните титули по отношение на длъжника „Р.“ ЕООД, по повод на които е образувано изпълнителното производство не могат да бъдат обсъждани в производството. Това е така, защото няма данни тези съдебни актове да са влезли в законна сила и следователно не могат да имат значение към момента на произнасяне на настоящия съдебен състав.

Предвид всичко посочено по-горе, жалбата от “Е.“ ЕАД следва да бъде оставена без уважение.

Поради неоснователността на жалбата, постановеното спиране  на изпълнителното производство на основание чл. 438 ГПК следва да бъде отменено.

Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението на настоящия съд не подлежи на обжалване.

Воден от изложеното и на осн. чл. 437 ал. 4 ГПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на “Е.“ ЕАД, ЕИК: …, седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А.“ №., ет. ., срещу действията на ЧСИ Д. Д. по изпълнително дело № 20168670400059/2016 г., представляващи - извършени на 26.05.2016 г. и 27.05.2016 г. описи на недвижими имоти, собственост на дружеството, находящи се в с. Д., община М. и гр. Г..

ОТМЕНЯ спирането на изпълнителните действия по изп. д. № 20168050400419/2016 г. по описа на ЧСИ Д. Д..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                            

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.               

 

 

                                                                                      2.