Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 380…………………….08.12.2016 година……………Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На осми ноември……..…...……………………………………………Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                            СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА…………...………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1357……по описа за 2016……..……....година.

 

        Обжалвано е решение № 771 от 26.07.2016 г., постановено по  гр.дело № 1552/2016 г. на С. районен съд, с което е изменена на основание чл.150 СК ежемесечната издръжка, присъдена по гр.дело № 2115/2012 г. на С. районен съд, като В.П.М. е осъдена да заплаща на М.И.С., действащ със съгласието на своя баща И.С.И., ежемесечна издръжка в размер на сумата от 170 лв., вместо заплащаните досега 140 лв. месечно, считано от 04.04.2016 г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други обстоятелства, които водят до прекратяването или изменяването й, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като в останалата му част- над присъдените 170 лева месечно до претендираните  250 лева месечно искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

        Въззивникът М.И.С., действащ лично и със съгласието на баща си И.С.И., чрез пълномощника си адв.С.Р., счита, че решението в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен до претендирания размер от 250 лв., е неправилно и необосновано. Моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Претендира за разноските по делото.

 

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна В.П.М.. Същата не се явява и в с.з.

 

        Страната Дирекция “Социално подпомагане” С. не взема становище по въззивната жалба.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен е иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл.150 СК. Ищецът М.И.С., действащ със съгласието на баща си И.С.И., твърди в исковата молба, че с влязло в сила решение от 05.10.2010 г., постановено по гр.дело № 1520/2010 г. на РС- С., родителските права били предоставени на баща му, а майка му била осъдена да заплаща издръжка в размер на 80 лева. С протоколно определение от 21.05.2012 г. била одобрена постигната  между родителите спогодба по гр.дело № 2115/2012 г., според която майката се задължила да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 19.03.2012 г., а с решение № 631 от 04.06.2014 г., постановено по гр.дело № 1202/2014 г. на РС С., размерът на издръжката бил изменен на 140 лв. Ищецът твърди, че от този момент изминал значителен период от време- повече от две календарни години. С нарастването на възрастта на детето, нараснали и неговите потребности за храна, облекло, учебници и учебни пособия и различни социални мероприятия. Твърди, че детето било ученик в VІІІ клас в ПГЕ „Д.” в гр.С.. Живеело на квартира в гр. С., за която бащата плащал 100 лв. месечен наем. Допълнително той заплащал консумативи в размер на 100 лв., както и транспортни разходи за гориво, защото всеки петък вземал детето и в неделя го връщал в гр.С.. Всяка седмица бащата му давал и джобни пари в размер на 50 лв. Твърди, че той осигурявал в пълна степен необходимите грижи за детето, но било нужно и другият родител да осигурява адекватна издръжка. Известно му било, че ответницата е сключила друг брак и има дете, а към настоящия момент живее и работи в Англия и доходите й били високи за стандарта на живот в България. Бащата работел като шофьор и получавал трудово възнаграждение в размер на МРЗ. През този период била променена и МРЗ, което означавало, че разходът на домакинствата нараствал. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 250 лева.

 

        Ответницата В.П.М. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. Чрез процесуалния си представител в с.з. взема становище, че живее във Великобритания, където не осъществява трудова дейност, а отглежда детето си не може да плаща издръжка повече от 170 лв. месечно.                                  

        Детето М. е родено на *** г. Не е спорно, че ответницата е негова майка. С влязло в сила решение от 05.10.2010 г., постановено по гр.дело № 1520/2010 г. на РС- С., упражняването на родителските права спрямо него е било предоставено на бащата, а майката била осъдена да заплаща издръжка в размер на 80 лева. С протоколно определение от 21.05.2012 г. била одобрена постигната между страните спогодба по гр.дело № 2115/2012 г. на РС- С., според която ответницата се задължила да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 19.03.2012 г. С решение № 631 от 04.06.2014 г., постановено по гр.дело № 1202/2014 г. на РС С., размерът на издръжката бил изменен на 140 лв. месечно. При определяне на тази издръжка бащата е представил удостоверение, че работи като изпълнител- шофьор в РЗИ- С. и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 408 лв., а майката- ответница е декларирала, че получава обезщетение за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане в размер на 340 лв. месечно.

 

        Към настоящия момент детето М. е на 15 години и учи в ПГ по “Д. А.” С.. От данните в социалния доклад се установява, че детето живее на квартира в гр.С.. Освен тези факти между страните не е спорно, а е видно и от представеното удостоверение за раждане, че ответницата има и друго дете В., родено на *** г. По делото няма данни за доходите на ответницата. Бащата е със същата месторабота- шофьор в РЗИ С., и получава трудово възнаграждение в размер на 431 лв., което се установява от представеното удостоверение.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Тези обстоятелства могат да бъдат свързани с нуждите на лицето, което получава издръжката, а така също и свързани с възможностите на лицето, дължащо издръжката. Ищецът твърди, че от определянето на издръжката, чието изменение се иска, е изминал значителен период от две години, през който са настъпили трайни промени, засягащи както обстоятелствата, свързани с потребностите на правоимащото лице, така и в обстоятелствата, свързани с възможностите на длъжника.

 

        Наистина от присъждането на издръжката, чието изменение е поискано, са изминали около две години.         За този неособено дълъг период от време, нуждите на детето са се изменили трайно, защото е безспорно, че същото расте непрекъснато и интензивно. Неговото физическо и умствено развитие е постоянно и за правилното му развитие са необходими не само средства за прехрана, но и за дрехи, книги и спорт. Освен това, детето учи в гимназиален клас в гр.С., а домът му е в с.Х., което безспорно е свързано с допълнителни разходи за наем, консумативи и ежедневни разходи за храна и пътни. Това е и съществена промяна, тъй като е характерна за начина на живот на учениците, които учат в населено място, различно от това, където е домът им, както правилно е приел и районният съд. Следователно, налице е  трайно съществено изменение на нуждите на детето за изминалия период от време.

 

        Съгласно правилото на чл.142, ал.1 СК при определяне размера на издръжката следва да се съобразят както новите, нараснали нужди на детето, така и възможностите на родителя, който дължи издръжката. Както вече бе посочено, няма данни за доходите, които получава майката. Такива данни няма и по приложеното гр.дело № 1202/2014 г. на С. районен съд, за да бъдат сравнени възможностите й преди и сега. Следва да се има пред вид обстоятелството, че ответницата е трудоспособна и би могла да получава минималното за страната към момента трудово възнаграждение от 420 лв. Доходите на бащата са се увеличили за изминалия период от време, тъй като при определяне на издръжката, чието изменение се иска, същият е получавал трудово възнаграждение от 408 лв. месечно, а сега трудовото му възнаграждение възлиза на 431 лв. месечно.

 

        С оглед на възрастта и нуждите на детето, които следва да се ограничат до породените от обикновените условия на живот, свързани с обикновените потребности на едно дете на 15 години, съобразени със сегашния момент и със стандарта на живот, който обикновено то е имало, за ежемесечната му издръжка са необходими 400 лева, от които майката следва да заплаща 170 лв., а останалата сума следва да се поеме от бащата. Бащата има по- добри материални възможности и няма задължения за издръжка на други малолетни и непълнолетни деца. Майката- ответница има задължение да участва в издръжката и на малолетното си дете В.. Твърдението на ищеца, че същата работи във Великобритания и има високи доходи е голословно и неподкрепено от доказателствата по делото. Неоснователен е доводът, че ответната страна следвало да опровергае твърдението на ищеца за много по- високи финансови възможности. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая ищецът не е установил факта на получавани от ответницата високи доходи в Англия, на който основава искането си за участието й в издръжката на детето с 250 лв. месечно. С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи в размер на 170 лв., а в останалата част- до претендираните 250 лв. месечна издръжка, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

        По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                                 Р  Е Ш       И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 771 от 26.07.2016 г., постановено по  гр.дело № 1552/2016 г. по описа на С. районен съд.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: