Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 Номер 379…………………….08.12.2016 година…………….Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На осми ноември……..…...……………………………………………Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар С.С.…………...………….……………………………

Прокурор ЮЛИЯНА СТАНЕВА……………………..……………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА

въззивно гражданско дело номер 1360……по описа за 2016……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 781 от 31.07.2016 г., постановено по гр.дело № 6502/2015 г. на С. районен съд, с което на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на  Т.И.Т. сумата от 500 лева, представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на неоснователно повдигнато обвинение на 11.02.2015 г. в извършване на престъпление по чл.309, ал.1, алт.1, вр. чл.26,ал.1 НК по ВДП № 75-Сл/2014 г. по описа на ВОП - П., което е прекратено с постановление на ВОП - П. от 25.03.2015 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 25.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата му част- над присъдените 500 лв. до претендираните  4000 лв. неимуществени вреди, искът е отхвърлен. Отхвърлен е и иска за сумата от 500 лева, представляваща уговорена от него сума за възнаграждение за един адвокат за ДП, като неоснователен и недоказан.

 

        Въззивникът Т.И.Т., чрез пълномощника си адв.С.М., твърди, че решението в отхвърлителните му части е незаконосъобразно, тъй като претърпените от него неимуществени вреди не могат да се обезщетят с 500 лв. Безспорно установено било също така, че в ДП е бил защитаван от адвокат и отбелязването в договора установявало плащането на възнаграждението. Моли решението да бъде отменено в атакуваните му части и спорът решен по същество. Претендира за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

 

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна- Прокуратурата на РБ. В с.з. представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението на районния съд да бъде потвърдено.

       

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

                                               

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Ищецът Т.И.Т. твърди в исковата молба, че от дълги години е на служба в Българската армия. През 2011 г. бил на служба във Военно формирование /ВФ/ ..., където и към момента, и към датата на образуваното ДП, изпълнявал длъжността - помощник началник на отделение "КИС". Тъй като същият е живял в гр.С. и гр.П., при преместването си в гр.С. се наложило да ползва квартира. Договорът за наем бил сключен с Е. М. К. от гр.С., но живуща в гр.В., и упълномощената от нея К. Р. И. /майка на К./. Във връзка с ползването на компенсаторни суми за плащания, въпреки че липсвало законово изискване, от ВФ го задължили да представя разписки /квитанции/ за платен наем. Следствие от образувана и водена проверка от Военна полиция, на 11.02.2015 г. бил привлечен в качеството му на обвиняем за това, че в периода от 10.02.2011 г.- 02.05.2012 г. вкл., във ВФ ... - С., при условията на продължавано престъпление, на 15 пъти е съставил и употребил неистински частни документи- разписки за наем, подробно описани в молбата- престъпление по чл.309, ал.1, ал.1, пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. След предявяване на материалите и отправените искания, бележки и възражения с постановление от 19.02.2015 г. ВОП уважил същите и провел допълнителни действия по разследването, след извършването на които с постановление от 25.03.2015 г.  било прекратено досъдебното производство /ДП/ № 75-Сл/2014 г. по описа на ВОП- П. на основание чл.24, ал.1, т.1, алт.2 НПК, във връзка с чл.9, ал.2 НК. В постановлението било посочено, че съгласно Наредба № 11-22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живели при условията на свободно договаряне, в сила от 10.08.2010 г., разписките за наем, които ищецът представил във ВФ не били изискуеми по силата на наредбата. И макар, че Т. съставил и употребил неистински частни документи- 15 броя разписки за наем, които представил на ЖК при ВФ, то същите се явявали документи без правно значение за ежемесечното му изплащане на квартирни пари, деянието било малозначително поради явно незначителната обществена опасност на същото. С посочения по-горе акт на прокуратурата безспорно се доказвало, че действията на ВП са били неоснователни.  Преди привличането му като обвиняем, ищецът бил в добро здравословно състояние, имал добро самочувствие, спокоен живот добри взаимоотношения със съжителката си, радвал се е на професионален авторитет и бил в добри професионални взаимоотношения с колегите си. Покрай разправиите с делата ищецът много се измъчил, бил психически разстроен и получил стрес, довел до промяна на неврологичния му статус. Освен това бил със забавено мислене, дълго време не отговарял на поставените му въпроси от съжителката му, споделял, че не намирал смисъл да бъде всеотдаен в работата си за БА, която с воденото срещу него производство показвала негативното си отношение към неговата всеотдайност. В поведението му се усещала тревожност и останал мнителен, без вяра в хората. Същият започнал да живее в силно притеснение от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, подтиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на престъпление. Т. станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с близките. Същият започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство. Чувствал се обиден и унизен, с накърнено достойнство. Наказателното производство се отразило и на професионалния му авторитет, започнал да усеща промяна в отношението на колегите си, част от тях изпитвали съжаление към положението му, а други - започнали да го избягват. Преживял стрес като физиологично явление, с проявни форми: тревожност, депресия, гняв, избухливост. Настъпили и поведенчески промени: промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, лесно забравяне, фобийни изживявания, упрекване за събития в армейския живот, които не са били провокирани от него. Всички процесуални действия били извършвани въпреки протичащото не леко по своята същност лечение- операция на дясна колянна става в периода от 01.09.2014 г. до 11.02.2015 г. Твърди също, че социалните му контакти в периода на разследване и обвинение били силно ограничени. Основна негова грижа в този продължителен период било да докаже невинността си и да защити доброто си име на български гражданин и честта на български офицер. За претърпените морални вреди следвало да бъде обезщетен. При определяне на размера му с оглед нормата на чл.52 ЗЗД следвало да се има предвид факта, че самото разследване за формално по характера си престъпление е продължило дълго, като причина за това било в поведението на служители на прокуратурата, което от своя страна станало причина за удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по-късното изчистване на името му. Позицията му, поддържана в хода на наказателното производство била на последователно отстояване на становището си за невинност  по така предявеното обвинение. Оказвал активно съдействие при разследването, давал обяснения в качеството на обвиняем. Характерът на травмите, които били в пряка причинно- следствена връзка с воденото производство, били тежки. Поради това счита, че необходима и достатъчна за репариране на причинените му неимуществени вреди била сумата от 4000 лева, съобразена със съдебната практика при подобни случаи по критерия „справедливост". Освен това, вследствие на водения спрямо него наказателен процес и в пряка причинно-следствена връзка с него, претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатено до приключване на ДП адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Претендирал е ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за периода от 11.02.2015 г. до 25.03.2015 г., за претърпени от него унижения, притеснения и уронване на престижа и доброто му име в обществото и изразяващи се в претърпени болки и страдания от стрес, накърняване на честта и достойнството, авторитета и доброто име, нарушаване на спокойствието, вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление, в размер на 4000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, както и обезщетение за имуществени вреди за платеното за защита по ДП № 75-Сл/2014 г. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът Прокуратура на РБ заявява, че предявената искова претенция за имуществени и неимуществени вреди е допустима, но неоснователна и недоказана по основание и размер. Към исковата молба било приложено постановление за прекратяване от 25.03.2015 г., но липсвали доказателства за неговия стабилитет- дали е обжалвано по реда на чл.243, ал.3 НПК, отменено ли е или потвърдено от прокурор от по-горестоящата прокуратура по реда на чл.243, ал.9 НПК. Поради това счита,  че претенцията на ищеца Т. за причинени неимуществени вреди в размер на 4000 лв. не била доказана по основание. Същата била и завишена по размер, не била съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и с трайната съдебна практика, както и с обществено икономическите условия в страната. Спрямо ищеца Т. не били настъпили негативни последици върху психиката и личността му. В конкретният случай воденото наказателно производство- ДП № 75-Сл/2014 г. приключило в разумен срок- от датата на привличането му като обвиняем 11.02.2015 г. до датата на прекратяване на наказателното производство- 25.03.2015 г., бил  изминал период от само един месец и половина. Срещу ищеца Т. било повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, което не било за тежко престъпление /наказуемо с лишаване от свобода до 2 г./. Спрямо ищеца Т. не е била взета мярка за неотклонение при привличането му в качеството на обвиняем или друга мярка за процесуална принуда по реда на НПК. Той продължил да изпълнява служебните си задължения като военнослужещ, както и тези в личния си живот. Независимо от обективната отговорност по ЗОДОВ, в тежест на ищеца било да докаже размера на търпените вреди и връзката им с повдигнатото му обвинение. Недоказани били твърденията му, че е търпял вреди, изразяващи се в неблагоприятни отражения в личен и служебен план, стрес, уронване на доброто му име в обществото, които твърдения не били подкрепени с доказателства. Недоказани били и твърденията му, че негативните емоции са се отразили в ежедневната му работа. Исковата претенция за имуществени вреди в размер на 500 лв.- заплатен хонорар за защита по наказателното производство по ДП № 75-Сл/ 2014 г. била недоказана по размер. Действително правна защита била предоставена с договор за правна защита и съдействие № 056723 от 21.11.2014 г./л.52 от ДП № 75-Сл/2014 г. на ВОП-П./ от адв.С.М. ***, но не били представени доказателства за нейното заплащане- в брой или по банков път. Ответникът прави възражение и относно началния момент, от който била поисканата законовата лихва за причинените неимуществени вреди- 25.03.2015 г. Началният момент бил влизане на постановлението за прекратяване на наказателното производство в сила- най-рано от датата-01.04.2015 г. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по основание и размер предявените искове.

 

        По делото не е спорно, а се установява и от приложеното ДП № 75-Сл от 2014 г. и прокурорско дело № 29/2015 г. на П.ска ВОП, че на 16.09.2014 г. е била образувана проверка, а на 29.10.2014 г. образувано и досъдебно производство за установяване дали капитан Т.И.Т. /ищец в настоящото производство/ от ВФ 48 430 - С., през периода 10.02.2011 г. до 02.05.2012 г. сам съставил неистински частни документи- разписки за платен наем на жилище за 16 различни дати за периода от 10.02.2011 г. до 02.05.2012 г., като ги представил пред жилищна комисия, за да докаже съществуването на свое финансово задължение по наемно правоотношение. На ищеца били взети писмени обяснения на 17.10.2014 г. в С. от служител на Военна полиция. На 16.12.2014 г. ищецът бил разпитан за пръв път като свидетел по ДП от водещия разследването военен следовател в гр.П.. На 11.02.2015 г. кап.Т. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.309, ал.1 алт.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 НК, като обвинението му било предявено в присъствието на адв.М., надлежно упълномощен от него с пълномощно от 21.11.2014 г. Мярка за неотклонение не била взета на обвиняемия. С молба от 17.02.2015г. от адв.М. било поискано прецизиране на обвинението и с постановление от 19.02.2015г. на наблюдаващия военен прокурор изискал да бъдат разпитани свидетели и да бъде предоставен препис от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г.

 

        На 19.03.2015 г. на обвиняемия кап.Т. в присъствието на адв.М. били предявени материалите по разследването. Със заключително постановление от 21.03.2015 г. военният следовател констатирал, че съставените от кап.Т. 15 броя разписки за получен наем се явяват документи без правно значение за изплащането на квартирни пари, като деянието е несъставомерно и изпратил ДП на наблюдаващия прокурор с мнение за прекратяване на осн.чл.243, ал.1, т.2 НПК. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.03.2015 г. наблюдаващият прокурор прекратил досъдебното производство. На 07.05.2015г. прокурор от ВАП с постановление потвърдил постановлението за прекратяване на ДП № 75-Сл/2014 г. по описа на ВОП- П..

 

        По делото са разпитани като свидетели Х. С. Т., Е. П. Х.и М. Н. Б.- Т.. От показанията на същите се установява, че след започване на наказателното производство у ищеца настъпила промяна-  станал разсеян и трудно комуникативен, отдръпнал се от колектива и се затворил в себе си. Свидетелите Т. /колега на ищеца/ и Х. /пряк началник на ищеца/ твърдят, че за образуваното наказателно производство разбрало цялото поделение, тъй като негласно информацията се разпространила. Офицерите обсъждали проблема на ищеца кап.Т., но без лошо отношение. Не било извършено писмено констатиране на допуснати от него опущения в работата. Атестационната му оценка след това не била по-лоша. Съпругата на ищеца

М. Б.-Т. счита, че единствено на воденото срещу него досъдебно производство се дължи факта, че ищецът бил станал по-избухлив и затворен.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Съгласно чл.2, ал.1, т.3, пр.2 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. В случая не е спорно, че ДП № 75- Сл/2014 г. е прекратено.

 

        При  претенция за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца /в този смисъл Р 388- 2013- ІV г.о.; Р 3- 2014- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК имат задължителен характер за съдилищата/.

 

        В настоящия случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановлението на ВОП- П. от 25.03.2015 г. за прекратяването му. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи на всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът сочи, че след повдигане на обвинението бил психически разстроен и получил остър стрес, довел до промяна на неврологичния му статус. Освен това станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с околните и подчинените. Започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство.

 

        Свидетелските показания, преценени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, установяват, че ищецът е изпитал притеснения, тревога и неудобство. Той обаче не е бил отхвърлен от близките си, нито от колегите си, което е видно от показанията на свид.Х. Т.– колега на ищеца във военното формирование, който твърди, че не е имал причина да промени отношението си към него, както и не е имало причина от страна на колегите за промяна на отношението им към Т.. Не е установено, че обвинението му е причинило психическо разстройство, остър стрес и промяна на неврологичния му статус. По делото няма доказателства за това. Няма и доказателства, от които да се направи извод за изключително тежко и мъчително преживяване на случилото се. Установено е, че на 28.08.2014 г. ищецът е счупил крака си и в началото на 2015 г. претърпял операция, което също е било свързано с естествени неудобства, поради което не би могло да се приеме твърдението на съпругата му, че проявите на избухливост се дължали единствено на воденото наказателно производство. Претърпените неудобства, чувство за унизеност и притеснения във връзка с повдигнатото обвинение са в размер, който не надхвърля обичайното, както правилно е приел и районният съд.

 

        Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. В настоящия случай наказателното производство е било образувано за престъпление по чл.309, ал.1, алт.1, вр.чл.26, ал.1 НК, като досъдебното производство е продължило и приключило в рамките на  месец и половина- от 11.02.2015 г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем, до 25.03.2015 г., когато наказателното производство е било прекратено, т.е. в разумен и кратък срок. В периода до привличането на ищеца като обвиняем, той е участвал в производството в качеството на свидетел- разпитан е като такъв на 16.12.2014 г. Правната норма на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено. Видно е, че отговорността е за незаконно обвинение, а такова на ищеца е било предявено с постановлението за привличането му в качеството на обвиняем. Неоснователен е доводът в жалбата, че неправилно при определяне на обезщетението не било отчетено обстоятелството, че постановлението за прекратяване е било обжалвано. Сам ищецът в исковата си молба е посочил периода, в която е претърпял неимуществените вреди, чието обезщетение претендира- 19.02.2015 г.- 25.03.2015 г., т.е. сам не е посочил, че е търпял такива вреди и в периода до 07.05.2015 г., когато постановлението за прекратяване е било потвърдено.

 

        Във връзка с определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид и това че по отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение. Не е била извършена криминална регистрация на лицето – същият е отказал писмено такава, като от нея не са настъпили вредни последици за ищеца. По отношение на ищеца не е било осъществено съдебно производство, тъй като делото е било прекратено във фазата на досъдебното производство. Извършените с негово участие процесуални действия са само две- когато е привлечен в качеството на обвиняем и е разпитан като такъв на 11.02.2015 г. и когато наказателното производство му е било предявено отново на 19.03.2015 г.  

 

        С оглед тежестта на повдигнатото по отношение на ищеца обвинение, възрастта и социалното положение на същия и данните за личността му, както и на обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца е в рамките на нормалното и че не е повлияло върху професионалната му реализация, на доверието към него и на авторитета му, съдът намира, че вредите, които той нормално е претърпял, следва да бъдат обезщетени със сумата от 1000 лева. Тази сума по правило се дължи, заедно със законната лихва, считано от датата на постановлението на прокурора за прекратяване на ДП /ТР № 3/2004 г. ОСГК, т.4/. Искът в останалата част- до претендираните 4000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

        По отношение на имуществените вреди съдът счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Според чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,  разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, т.е. за сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното производство, като не е уреден въпросът за разноските, извършени от подсъдимия. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес налага извод, че изразходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представляват имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на основание чл.4 ЗОДОВ /Р 442-2016-ІV г.о. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК/. По делото е безспорно установено, че ищецът Т.И.Т. е бил защитаван по време на досъдебното производство от адв. С.М., видно от договор за правна защита и съдействие № 56723 от 21.11.2014 г., представен по досъдебното производство на 11.02.2015 г. В същия е уговорено е възнаграждение в размер на 500 лв., платими до приключване на досъдебното производство. От представения по досъдебното производство договор /л.52/ не се установява извършено плащане на уговорената сума- липсва отбелязване за платена сума- нито в брой, нито по сметка. В настоящото производство е представен първия екземпляр на същия договор - № 56723 от 21.11.2014 г., в който /видимо с различен химикал/ е отбелязано, че уговореното възнаграждение е платено в брой. Очевидно е при това положение, че този екземпляр от договора не би могъл да удостовери плащането на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като е невъзможно от една страна да се твърди, че възнаграждението не е платено при сключването на договора на 21.11.2014 г., а от друга страна да се представя първия екземпляр от същият договор, от който е видно, че възнаграждението е платено на тази дата. Изводът на районния съд,  че този екземпляр от договора е изготвен специално за целите на заведеното производство по ЗОДОВ, е правилен. Поради това неудачно в случая е позоваването от въззивника на т.1 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.  Правилно районният съд е отхвърлил този иск като недоказан.

 

        С оглед гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 500 до 1000 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което ответникът бъде осъден да заплати още 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди. В останалата част решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото,  

 

 

 

на въззивника следва да се присъди още 66 лв. от заплатеното възнаграждение за адвокат в първата инстанция, както и 5 лв. държавна такса за настоящата инстанция. Не е представено доказателство за платен адвокатски хонорар за въззивната инстанция.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                              Р   Е   Ш  И:

 

        ОТМЕНЯ решение № 781 от 31.07.2016 г., постановено по гр.дело № 6502/2015 г. по описа на С. районен съд, в частта, с която предявеният от Т.И.Т. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 500 лв. до 1000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, гр.С., бул. “В.” № ., да заплати на Т.И.Т., ЕГН **********,***, още 500 лв. /петстотин лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му в резултат на неоснователно повдигнато обвинение на 11.02.2015 г. в извършване на престъпление по чл.309, ал.1 алт.1, вр. чл.26, ал.1 НК по ВДП № 75-Сл/2014 г. по описа на ВОП - П., което е прекратено на 25.03.2015 г. с постановление на ВОП- П., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2015 г. до окончателното й изплащане.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

        ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република Б., гр.С., с посочен адрес, да заплати на Т.И.Т., с посочен адрес, сумата 71 лв. /седемдесет и един лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: