Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер 381…………………08.12.2016 година……………..Град Стара Загора    

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…осми ноември…………….………………………………………..Година 2016

В публичното заседание в следния състав: 

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар С.С.…………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1362……по описа за 2016…………...година.

 

Производство е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от И.Г.Г. против решение № 71/15.07.2016 г. по гр.д. № 160/2016 г. на Г. районен съд, с което е допуснато извършване на съдебна делба между И.Ж.К. и И.Г.Г. на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Г., общ. Г., ул.”Б.” № ., съставляващ планоснимачен № 460 /четиристотин и шестдесет/ в квартал 84А /осемдесет и четири, буква „А”/ по плана на село Г., при граници: от две страни улици, УПИ І-458 и УПИ V-461, за който са отредени два урегулирани поземлени имота – УПИ ІІ-460 /урегулиран поземлен имот втори за планоснимачен номер четиристотин и шестдесет/ в квартал 84А /осемдесет и четири, буква „А”/ с площ от 870 кв.м. /осемстотин и седемдесет квадратни метра/ при граници: улица, УПИ І-458, УПИ V-461 и УПИ VІ-460; и УПИ VІ-460 /урегулиран поземлен имот шести с планоснимачен номер четиристотин и шестдесет/ в квартал 84А /осемдесет и четири, буква „А”/, с площ 710 кв.м. /седемстотин и десет квадратни метра/, заедно с всички постройки в него, при граници: от двете страни улици, УПИ ІІ-460 и УПИ V-461,

С атакуваното съдебно решение е постановено делбата да си извърши при квоти - 1/2 /една втора/ идеална част за ищцата И.Ж.К. и 1/2 /една втора/ идеална част за ответницата И.Г.Г..

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд, че недвижимия имот предмет на делбата е собственост на наследниците на С. Г. С., при положение, че не били представени документи за собственост на общия наследодател. Въззивницата твърди, че пред първоинстанционния съд е направила възражение, че имотът бил наследствен от Г. С. Д., а не от сина му – С. Г. С.. Излага фактически твърдения, че през 1959 г. в имота била построена къща на името на С. Г. С., но не било ясно дали тя е била различна от съществуващата дотогава къща, изградена е била върху нейните основи или е била изцяло ново жилище. Безспорно било само обстоятелството, че земята била собственост на Г. С. Д., като изграждането на къщата било практически осъществено от него. След като не били налице доказателства, че С. Г. С. е изградил и узаконил на негово име постройките, а земята била на името на Г. С. Д. то по силата на закона постройките били собственост на собственика на земята.  Моли съда да отмени първоинстанционното съдебно решение, с което е допусната делба при равни квоти между И.Ж.К. и И.Г.Г..

В постъпилия отговор на въззивната жалба от ищцата в първоинстанционното производство И.Ж.К. чрез адв. Д.П. се твърди, че подадената въззивна жалба е недопустима, тъй като въззивницата отричала част от своите права, а при обжалване не следвало да се влошава положението й. По отношение на основателността е оспорена подадената въззивна жалба, като се сочи, че в нея се излагат твърдения за факти, които са могли да бъдат заявени в по-ранен етап на производството и поради това са преклудирани. Счита, че представените по делото документи са достатъчни да установят собствеността на недвижимия имот на общия наследодател С. Г. С.. Заявява, че с отговора на исковата молба бил признат иска и сега въззивницата се домогвала да оттегли направеното от нея признание, което било недопустимо предвид забраната на чл. 237, ал. 4 ГПК. Представеното удостоверение за наследници на Г. С. Д. било неотносимо. Изяснява, че в първоинстанционното производство ответницата не била заявявала, че имотът бил наследствен от Г. С. Д. и правилно съдът приел, че Т. Г. не е наследник, тъй като била изключена от двете съделителки, страни в настоящето производство. Дори и да се приемело, че недвижимият имот принадлежал на бащата на С. Г. С., то С. Г. С. е придобил недвижимия имот по давност. Оспорва се доказателствената стойност на представените от въззивницата документи като се правят доводи, че те не установявали твърдените от нея факти. В тази връзка са оспорени всички твърдения в жалбата относно право на собственост на Г. С. Д. и придобиването на правото на собственост върху постройките от него по приращение. Моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт по съображенията изложени в отговора на въззивната жалба, претендира разноски за въззивното производство.

С. окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимото право, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав и в рамките на неговата компетентност и правомощия.

С оглед цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК, въззивният съд има служебното задължение да прецени процесуалната допустимост на решението в обжалваната му част.

Настоящият съдебен състав приема, че постановено решение е недопустимо, поради изложените по-долу съображения:

Предявен е конститутивен иск за делба по чл. 344, вр.  чл. 341, ал.1 ГПК. Съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.05.2004 г. по тълк. дело № 1/2004 г. ОСГК на ВКС и т. 7 от Постановление № 7 от 28.11.1973 г. по гр.д. № 6/73 г. на Пленума на ВС, в делбата следва да участват всички лица от кръга на титулярите на правото на собственост, като в противен случай тя е нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН. Всички съсобственици на имота са задължителни необходими другари в производството по делба, понеже с производството се осъществява потестативното право на делба не само на ищците, но и на всички други съсобственици. Необходимостта от установяването на кръга на съсобствениците задължава съдът служебно да следи за конституирането на всички участници в имуществената общност като страни в делбения процес. В този смисъл е и Решение № 245/10.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2425/2014 г., IV г.о., - в производството за съдебна делба всички съсобственици на общата/ите вещ/и /имот/и/, предмет на делбата, са задължителни необходими другари.

Разпоредбата на чл. 282, ал. 1 ГПК задължава съдът с решението, с което допуска делба да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя. Това правило безспорно предполага установяването на съсобственост. Ищцата по делото счита, че съсобственост е възникнала от наследяване на починалия Ж. С. Г., който е придобил недвижимия имот по наследствено правоприемство от баща си С. Г. С.. За да се допусне делба на недвижимия имот следва да бъде установено по безспорен начин, че той е бил собствен на наследодателя, който го е придобил по силата на оригинерен или деривативен способ. При иск основан на нормата на чл. 69 ЗН съделителят-наследник следва да установи по безспорен начин правовъзникващите факти, а именно да докаже твърдението си, че имотът предмет на делбата е бил собственост на общия наследодател. Според чл. 341, ал. 1, т.1 ГПК, за да се допусне делбата е необходимо да се представят доказателства за принадлежността на процесния имот към наследството, които трябва да бъдат достатъчни и убедителни. Предвид обстоятелството, че решението по допускане на делбата е правната основа за извършването й, предвид вещноправният му транслативен характер, следва по несъмнен начин да се установи собствеността. Без доказване собствеността на имота този ефект не може да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата. Освен с писмени доказателства принадлежността на имота към наследството може да се доказва при определени случаи и чрез свидетели, които установяват давностно владение, с което наследодателят е станал собственик на имота, предмет на делбата, в което няма ограничения. Ответницата по делото първоначално в отговора на исковата молба е заявила, че никога не е оспорвала ½ ид. част на ищцата и е предложила да бъде направено нотариално производство по обстоятелствена проверка, но в първото открито по делото съдебно заседание и съгласно разпоредбата на чл. 342 ГПК е изложила фактически твърдения, че наследници на делбеното имущество са само тя и Тонка и е посочила, че собственик на недвижимия имот е бил Г. С. Д. – дядо на твърдения от ищцата наследодател Ж. С. Г., а не на неговия баща С. Г. С..  

За установяване на собствеността на Ж.С.Г. върху делбения имот като универсален правоприемник на баща си С. Г. С. с исковата молба са представени следните писмени доказателства – Скица № 200/25.04.2016 г. на ОБЩИНА Г., в която имотът е записан като собственост на наследниците на С. Г. С. и Удостоверение за данъчна оценка изх. № 7403005861/25.04.2016 г. на ОБЩИНА Г., в което като собственици са записани страните по делото. Други доказателства не са представени. Освен това в исковата молба се твърди, че в разписен списък е посочено, че недвижимият имот е записан на името на бащата /а не дядото/ на наследодателя, но разписен списък по делото не е представен.

Съдът намира, че с оглед на тези данни по делото първата инстанция не е предприел действия по конституиране на Т. Г. Георгиева – внучка на Г. С. Д. като страна в делбата на посочените имоти. Действително въпросът за собствеността на процесните имоти е въпрос по съществото на делото, а не е свързан с допустимостта на иска, но този въпрос не може да бъде разрешен без участието като съделители на всички лица, за които има данни по делото, че е възможно да притежават участие в съсобствеността. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК съдът се произнася между кои лица ще се извърши делбата. Кръгът на тези лица обаче се определя от принадлежността на делбеното имущество на определен наследодател, което следва да бъде напълно ясно неговото основание за собственост. В случая ответницата по делото твърди, че имотът не е собствен на наследодателя по силата на наследствено правоприемство от неговия баща, а от неговия дядо и на този въпрос трябва да се отговори с решението по делото, но при участие на всички страни, вкл. на Т. Г., която както правилно е приел районния съд не е наследник нито на Ж. С. Г., нито на С. Г. С. – негов баща /чл. 8, ал. 4, изр. последно ЗН/. Тя обаче е наследник на нейния дядо Г. С. Д.. Спорът между страните за принадлежността на правото на собственост на определен наследодател е проява на спор относно кръга на правоимащите съсобственици, но този спор не може да бъде разрешен без участието на някой от тях. Във връзка с това оспорване е и направеното от процесуалния представител на ищцата твърдение за изтекла придобивна давност в полза на С. Г. С., което също следва да бъде разгледано с участието на всички съделители, за да могат да направят своите възражения в тази връзка. Няма спор, че това възражение е допустимо и следва да бъде разгледано, тъй като ако С. Г. С. е придобил собствеността на делбеното имущество, но няма документ за това, неговата собственост може да бъде доказана в делбения процес и със събиране на свидетелски показания.

С оглед приетото по-горе относно задължението на съда да следи за участието в делбата на всички лица, легитимиращи се като собственици /съсобственици/ на делбения имот, то постановеното решение, без да е конституиран съсобственик на имотите, се явява недопустимо.

Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК - Ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Постановките на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в частта относно задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.

Горното налага постановеното първоинстанционно решение да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК и делото да бъде върнато на Г. районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда, което да продължи с конституирането на необходим задължителен другар, а именно Т. Г. Георгиева.

 

Воден от горните мотиви, С.ят окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 71/15.07.2016 г. по гр.д. № 160/2016 г. на Г. районен съд.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Г. районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:          1.                                                                                                              

 

 

2.