Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 386…………………….14.12.2016 година……………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На петнадесети ноември.……………………...……………………….Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                          

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ

                         

 

Секретар С.С.…………….……..………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1364…………по описа за 2016…..…...година.

 

        Обжалвано е решение № 280 от 31.05.2016 г., постановено по гр.дело № 2531/2015 г. на К. районен съд в частта, с която “Банка ...” ЕАД е осъдена да заплати на М.М.М. сума в размер на 11170.59 лв., получена без основание по изп.дело № 386/2007 г. по описа на ЧСИ Р. М., заедно с лихвата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а “ОТП Ф.“ ЕАД е осъден да заплати на М.М.М., сумата от 136.05 лева, като получена без основание ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.10.2015 г. до окончателното плащане.

 

        Въззивникът “Банка ...” ЕАД гр.С., чрез пълномощника си юрисконсулт К.М., счита, че решението в обжалваната част е неправилно. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по иск за неоснователно обогатяване легитимиран да отговаря е първоначалният получател, а не последващите приобретатели, тъй като се касаело до облигационни искове. Твърди, че прехвърлянето на вземането с цесия има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, тъй като цесията му е съобщена на 19.03.2014 г. Без значение било обстоятелството на коя дата цесионерът е бил конституиран в изпълнителното производство, защото това било негово право, а не задължение. Твърди, че по делото било доказано, че в патримониума му са постъпили 8617.18 лв., а остатъкът от 4229.96 лв. били преведени на “ОТП Ф.” ЕАД. Счита, че решението е неправилно и по отношение на размера на погасените по давност суми, тъй като осъдителният иск бил предявен на 09.10.2015 г. и от тази дата се прекъсвала давността по отношение на вземането на ищеца, а не с подаването на исковата молба за обявяване на договора за поръчителство за нищожен. Моли решението да бъде отменено в обжалваните му части и му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемия.

 

        В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК въззимаемият М.М.М., чрез адв.М.Д., оспорва въззивната жалба. Счита същата за неоснователна. Моли решението на първоинстанционният съд като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира за разноските в настоящата инстанция.

 

        В отговора си “ОТП Ф.” ЕАД гр.С., подкрепя становището на въззивника относно датата на прекъсване на давността, но счита, че РС правилно е приел, че по иска пасивно легитимиран да отговаря е първоначалният получател/приобретател.

 

        Решението е обжалвано и от “ОТП Ф.” ЕАД гр. С., чрез пълномощника юрисконсулт Х.Г.. Въззивникът счита, че, решението, с което е осъден да заплати на ищеца сумата от 136.05 лв., представляваща получена без основание по изпълнителното дело сума, е неправилно и постановено в противоречие в процесуалните правила. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е бил в забава, тъй като съдебното решение по гр.дело № 1111/2014 г. по описа на РС- К., не му било връчено, не се ползвало със сила на пресъдено нещо и нямало обвързващо действие спрямо него. Моли решението да бъде отменено в тази му част и му бъдат присъдени съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

 

        В отговора си на тази жалба въззиваемият М.М.М. счита, че същата е неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена изцяло и потвърдено решението в обжалваната му част. Претендира за разноски пред въззивната инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Ищецът М.М.М. твърди, че на 20.09.2005 г. „Банка ...“ ЕАД е подала молба за издаване на изпълнителен лист срещу Лъчезар Венчев Ковачев – кредитополучател и срещу него като поръчител, за солидарното им осъждане да й заплатят сумата от 10503.54 лв. непогасена изискуема главница, 101.75 лв. редовна лихва, начислена върху главницата, 36.50 лв. санкционна лихва към 20.09.2005 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата до окончателното заплащане на дълга, както и направените от банката разноски по делото на основание чл.237, б.„в” ГПК /отм./. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 386/2007 г. по описа на ЧСИ Р. М.. Впоследствие, по силата на договор за цесия, сключен между „Банка ...“ ЕАД и ответника “ОТП Ф.“ ЕАД, по изпълнителното дело на мястото на взискателя „Банка ...“ ЕАД бил конституиран нов взискател  - “ОТП Ф.” ЕАД. От датата на образуването на изпълнителното дело до настоящия момент по делото от ищеца били събрани суми в общ размер на 13832.99 лв., от които за “Банка ...” ЕАД- 12847.14 лв.; за “ОТП Ф.” ЕАД- 136.05 лв. и за ЧСИ- 849.80 лв.        Ищецът твърди още, че с влязло в сила на 25.05.2015 г. решение по гр.дело № 1111/2014 г. по описа на РС- К., договорът за поръчителство между банката и ищеца бил обявен за нищожен. Твърди, че ответниците не са му възстановили събраната сума от 13832.99 лв., от която: банката не е възстановила сумата от 13696 лв., представляваща сбора от преведените по сметката й суми по изпълнителното дело и 849.80 лв. удържани такси, а вторият ответник не бил възстановил преведените му 136.05 лв. Моли съдът да постанови решение, с което да ги осъди да му заплатят търсените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.

 

         В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори от ответниците. “Банка ...” ЕАД счита, че предявеният осъдителен иск има своето правно основание, но заявява, че го оспорва по размер. Приема за вярно, че на основание чл.55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено основание или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Тъй като в случая ищецът основавал претенцията си на обявена нищожност на договора за поръчителство, т.е. сумата била дадена при начална липса на основание, бил налице един от фактическите състави на чл.55, ал.1 ЗЗД. В този случай давността започвала да тече от деня на получаването на престацията. Твърди, че от внасянето на първата сума били изминали повече от пет години. Ответникът възразява да връща и сумата от 849.80 лв. за платените такси по образуваното изпълнително дело, тъй като тези суми не били постъпили в патримониума му.

 

        В отговора по чл.131 ГПК ответникът “ОТП Ф.” ЕАД твърди, че понастоящем решението по гр.дело № 1111/2014 г. по описа на РС- К. не е влязло в сила спрямо него, поради което спорът относно действителността на договора за поръчителство все още бил висящ и не е възникнало основание за ищеца да претендира възстановяване на удържаните му като поръчител суми. Решението било обжалвано пред ОС- С., за което производство обаче “ОТП Ф.“ ЕАД като трето лице- помагач на ответника “Банка ...” ЕАД  не е уведомявано. Въззивното решение не му е връчвано и не му е указвана възможност за евентуалното му касационно обжалване. Твърди, че е налице валиден договор за поръчителство, по силата на който ищецът се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за неизпълнението на задълженията му по договора за кредит.

 

        Страните не спорят, че на 17.02.2005 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между „Банка ...“ ЕАД и Лъчезар Венчев Ковачев. Задължението е било обезпечено с договор за поръчителство, по който ищецът М.М. се е съгласил да отговоря за задължението при неизпълнение от страна на кредитополучателя. През 2005 г. по реда на чл. 237 б. „в“ и чл. 242 ГПК /отм./ банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу кредитополучателя и срещу тримата поръчители. Било образувано  изпълнително дело № 386/2007 г. по описа на ЧСИ Р. М. с взискател “Банка ...” ЕАД. По делото не е спорно и това, че  с договор от 13.02.2013 г. за покупко-продажба на вземания банката е цедирала вземането си по това изпълнително дело на “ОТП Ф.“ ЕАД, за което ЧСИ е бил уведомен с молба от 02.12.2014 г. Цесионерът е бил конституиран като взискател по делото. Видно от съобщение от 15.07.2015 г. на ЧСИ, по изпълнителното дело от М.М.М. са постъпили 13832.99 лв. От тях по сметка на “Банка ...” ЕАД са преведени  12847.14 лв., а на „ОТП Ф. Б.” ЕООД- 136.05 лева. Останалата сума от 849.80 лева е в полза на ЧСИ за разноски.

       

        Страните не спорят, че с решение от 19.12.2014 г., постановено по гр.дело № 1111/2014 г. по описа на РС- К., договорът за поръчителство между “Банка ...” ЕАД и ищеца М.М.М. е обявен за нищожен поради невъзможен предмет. Решението е постановено при участието на “ОТП Ф.” ЕАД като трето лице- помагач на страната на ответника. Решението е било обжалвано пред Старозагорския окръжен съд, който с решение № 140 от 14.04.2015 г., постановено по в.т.дело № 1036/2015 г., е потвърдил решението на К. районен съд.

 

        Жалбата на “Банка ...” ЕАД е неоснователна. Както бе посочено по-горе, в отговора си банката е признала иска по основание, като го е оспорила само по размер, поради погасяването на част от него по давност. Счита, че за периода от 22.05.2008 г. до 28.09.2010 г. банката не дължи възстановяването на получените суми. Тези суми възлизали на 3756 лв. Неправилно въззивникът счита, че настоящият осъдителен иск, предявен на 09.10.2015 г., прекъсва давността. Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с изтичането на общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД. При първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД основанието не е налице още при самото извършване на престацията, при което давностният срок започва да тече от деня на получаването й. В случая първата вноска от ищеца е била преведена на взискателя на 22.05.2008 г. Съгласно чл.115, ал.2 ЗЗД давност не тече докато трае съдебния процес относно вземането. Под съдебен процес относно вземането следва да се има предвид не само установителен или осъдителен иск относно дължимостта на сумата, но и всеки иск, който  има за предмет основанието /в т.ч. и действителността му/, въз основа на което се претендира плащане. Затова съдът приема, че с предявяването на иска за обявяване на нищожността на  договора за поръчителство – 10.06.2014 г.  до 22.05.2015 г., когато е изтекъл срокът за подаване на касационна жалба по отношение на “Банка ...” ЕАД срещу решението, давност не тече, при което за периода от 22.05.2008 г. до 20.05.2009 г. вземането е погасено по давност в размер на 1675.61 лв., както правилно е приел и районният съд. В срока по чл.131 ГПК банката не е предявявала друго възражение. Нещо повече, дори в отговора няма твърдения, че вземането е цедирано на другия ответник, че му е превеждала сумите, които са постъпвали от вноските на ищеца. Съгласно чл.133 ГПК, когато в 1-месечния срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не предяви своите възражения, той губи възможността да направи това по-късно. Неправилно РС е приел, че “Банка ...” ЕАД е предявила и друго правонамаляващо възражение, а именно: че с извършаване на цесия на вземането си към “ОТП Ф.” последното е било овластено да получава плащанията по изпълнителното дело. Затова въззивната жалба относно сумите, които са били превеждани на другия ответник, няма да бъде разглеждана.

 

        Що се касае до сумата от  849.80 лева, с които се твърди, че “Банка ...” ЕАД се е обогатила неоснователно, то в тази част искът е неоснователен. Тази сума не е получена от банката, респ. не се дължи от нея на предявеното основание.

 

        По отношение на „ОТП Ф.“ ЕАД съдът намира, че искът е неоснователен. Както би посочено по-горе, това търговско дружество е цесионер – придобил е вземанията на банката срещу лица, в т.ч. и срещу ищеца, с договор за цесия от 13.02.2013 г. Вярно е, че цесията е съобщена на длъжника, но в случая това няма значение, тъй като събирането на дължимите суми е извършвано чрез принудително изпълнение срещу него. Съдебният изпълнител е бил уведомен за цесията на 02.12.2014 г., т.е. след последната вноска, направена на 27.10.2014 г., т.е. преди “ОТП Ф.” ЕАД да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело. Общият размер на погасителните вноски направени от ищеца възлиза на 12847.14 лв. Според заключението на вещото лице със сумата от 12847.14 лв. задължението по процесния кредит е погасено. Какви суми са били прехвърляни от банката по сметка на “ОТП Ф.” ЕАД е без значение за правното положение на ищеца, тъй като това касае техните правоотношения по договора за цесия. Вярно е, че съдебният изпълнител е удостоверил извършено плащане в размер на 136.05 лв. на “ОТП Ф.” ЕАД, но това противоречи на удостовереното в писмо от 18.11.2015 г., че от длъжника М. са постъпили и преведени по сметка на “Банка ...” ЕАД 12847.14 лв. Освен това липсват данни кога е преведена тази сума, както и за какво. Поради това този иск следва да бъде отхвърлен.

 

        С оглед на гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която “ОТП Ф.” е осъдено да заплати на М.М. сумата 136.05 лв., както и разноски по делото в размер на 365.44 лв. и вместо него постановено друго, с което  този иск бъде отхвърлен. В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото “Банка ...” следва да заплати направените в настоящата инстанция разноски по делото от въззиваемия- адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.  По отношение разноските за настоящата инстанция е направено възражение за прекомерност съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Въззивният съд намира, че това възражение е основателно по отношение на заплатеното за въззивната инстанция възнаграждение с оглед извършените процесуални действия от адвоката- представен писмен отговор по жалбата без явяване в съдебно заседание в настоящата инстанция. Поради това същото следва да бъде намалено съгласно правилата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ на 941 лв. Въззиваемият М.М. следва да бъде осъден да заплати на “ОТП Ф.” разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 600 лв./по 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция/.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                 Р   Е   Ш   И:

 

        ОТМЕНЯ решение № 280 от 31.05.2016 г., постановено по гр.дело № 2531/2015 г. на К. районен съд, в частта с която “ОТП Ф.“ ЕАД гр. С. е осъден да заплати на М.М.М. ***, сумата от 136.05 лева, като получена без основание ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.10.2015 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 365.44 лв. и държавна такса, присъдена по сметка на РС- К. в размер на 44.56 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.М., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Д., против “ОТП Ф.“ ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„К. А.“ № ., иск за заплащане на сумата от 136.05 лв. /сто тридесет и шест лева и пет стотинки/ , като получена без основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.10.2015 г. до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

        ОСЪЖДА „Банка ...“ ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„М.“ № ., със съдебен адрес:***, да заплати на М.М.М., с посочен адрес, направените разноски по делото във въззивната инстанция в размер на 941 лв. /деветстотин четиридесет и един лева/.

 

        ОСЪЖДА М.М.М., с посочен адрес, да заплати на “ОТП Ф.“ ЕАД гр.С., с посочен адрес, направените по делото разноски в двете съдебни инстанции в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване само в частта, относно иска против „Банка ...“ ЕАД, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: