Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  374                             02.12.2016 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 02 ноември                                       две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                            

                                                                Н. УРУКОВ                                             

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1370  по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на К.В.К., подадена от адв. Й.М. като особен представител, против решение № 726 от 12.07.2016г., постановено по гр.дело № 2963/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда К.В.К. да заплати на Н.В.И. сумата от 3 300 лв. - дадена му на заем на 16.07.2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2015 г. до окончателното й изплащане, както и 1 495,15 лв. - направени по делото разноски, като за разликата над 3 300 лв. до пълния претендиран размер от 3 900 лв. иска е отхвърлен като неоснователен.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение в осъдителната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. В нарушение на чл.172 от ГПК и кредитирайки изцяло показанията на свидетелите Димчо Костов и Марияна Костова, неправилно и необосновано съдът приел за безспорно доказано, че между ищеца и ответника е сключен договор за заем за сумата 3300 лв., че тази сума е предадена от ищеца на ответника и че падежът за връщане на тази сума е настъпил. Излага подробни съображения, докладвани в с.з.Моли съдът да отмени първоинстанционното решение в осъдителната част и да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Моли съда в случай, че уважи въззивната жалба да бъде определено възнаграждение на особения представител на въззивника при условията на Наредба №1за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззиваемият Н.В.И., чрез адв. Ж. З. взема становище, че въззивната жалба е необоснована и неоснователна. Особеният представител на ответника не сочел конкретни нарушения на процесуалните правила, поради което счита, че очевидно няма допуснати процесуални нарушения и решението е съобразено със задължителната практика за съда. Оплакванията във въззивната жалба намира за голословни, тъй като в обжалваното решение първоинстанционният съд мотивирано и изцяло в съответствие с трайната съдебна практика е приел, че предявеният от ищеца иск за връщане на дадената в заем сума е основателен, поради което макар и частично го е уважил. Излага подробни съображения в подкрепа на изводите си и цитира съдебна практика. Моли съдът да остави в сила решението на първоинстанционния съд изцяло, като му присъди направените пред настоящата инстанция разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД.

Ищецът Н.В.И. твърди в исковата си молба, че на 16.07.2010г. сключил с ответника К.В.К. договор за заем за сумата от 3900 лв., предадена на два пъти по искане на ответника, като на посочената дата ищецът превел на указаното от заемателя лице –М.Г.К., обща позната на страните, сума в размер на 3300 лв., която М.К. потвърдила, че е предала лично на ответника в брой. Твърди, че остатъка от 600 лв. ищецът предал на ответника лично след няколко дни. Сочи се, че заетата сума следвало да бъде върната през януари 2011г., но ответникът не я върнал в този срок и поради забавата още тогава ищецът потърсил съдействието на свидетеля Д.П.К., също общ познат на страните, за да го свърже с ответника, след което двамата потърсили ответника в Хасково. Твърди се, че ответникът се извинил за невъзможността да върне макар и малка част от сумата към момента и пред свидетеля Костов обещал ежемесечно да връща сумата на вноски до погасяване на паричното задължение, като предвид липсата на средства, помолил ищеца да изчака до края на есента на 2011г. В уговореното време ищецът отново напомнил на ответника за връщането на сумата и му предоставил банковата си сметка. Сочи се, че от този момент ищецът търсел начин за доброволно уреждане на отношенията чрез многобройни посещения и разговори в Хасково, в присъствието на свидетеля Костов, но без резултат, като до настоящия момент, предвид изтичащата давност на вземането, ответникът не върнал никаква част от заетата сума от 3900 лв., като дължал и законна лихва на основание чл. 86 ЗЗД от датата на подаване на исковата молба в съда. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3900 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 16.07.2010г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.

На ответника е назначен особен представител в първоинстанционното производство, който от името на ответника, заявява, че оспорва иска като неоснователен. Оспорва изцяло изложените в исковата молба обстоятелства за сключване на договор за заем между страните в размер на 3900 лв., както и че внесената по банков път на М.К. сума от 3300 лв. е била предоставена в заем на ответника по делото и предадена на ответника, както и предаването допълнително в заем на сумата от 600 лв. Оспорват се изцяло всички твърдения в исковата молба и се твърди, че в приложеното копие от вносна бележка било посочено като основание за внасяне на сумата от 3300 лева авоар на титулярката на посочената сметка М.К., като вносител бил не ищецът, а трето лице – С.В.Т.. Оспорва се и претенцията за законна лихва за забава. Доказателства не са представени.

От представената по делото вносна бележка от 16.07.2010г. на „ПроКредит Банк” АД е видно, че на същата датата е внесена сумата 3300лв. на сметката на М.Г.К.. Видно от свидетелските показания на вносителката – С.В.Д./а не Т.– както е записано във вносната бележка/, тя е внесла въпросната сума от 3300 лв. в клона в гр. Стара Загора, дадена й от ищеца Н.В.И., за да я внесе по посочената банкова сметка ***, която свидетелката лично не познава. Титулярът на сметката – свидетелката М.Г.К., заявява, че е получила сумата от 3300 лв. през месец юли 2010 г. от ищеца по нейната лична сметка, която е била предназначена за ин витро процедури и която сума, тя е изтеглила лично от сметката си в присъствието на съпруга си /свидетелят Д.К./ и той е предал парите още същия ден на получателя – ответника. Сумата е следвало да се върне от ответника на ищеца до края на 2010 г. Многократно е била свидетелка на уговорки между ищеца и ответника в присъствието на съпруга й Д.К. за връщане на взетите на заем пари, като ответникът е казвал, че няма в момента пари и не може да ги върне.

Свидетелят Д.П.К.– съпруг на свидетелката М.Г.К.– и двамата от гр. Хасково, заявява, че на 16.07. ищецът е превел сумата от 3 300 лв. по сметката на съпругата му М.К.. Сумата е била изтеглена от титулярката на сметката – съпругата му, която му я предала и той лично я занесъл и предал на ответника К.. Сумата била необходима на ответника за ин витро процедури и след 6-7 месеца свидетелят разбрал, че не е върната никаква част от парите. Посъветван от свидетеля да почне да връща парите на части, ако е финансово затруднен, ответникът е отговорил, че предпочита да ги върне на „купче”.

Съгласно разпоредбата на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален и реален, сключва се, при предаването на парите /съотв. вещите/. Следователно  безспорно ответникът е получил опосредствено от ищеца на заем сумата от 3 300 лв. на 16.07.2010г., която не е върнал, нито на падежа, нито към завеждане на делото, нито към приключване на устните състезания, за тази сума предявеният иск е основателен и като такъв, следва да бъде уважен. По отношение на сумата от 600 лв. – по делото липсва какъвто и да е документ за нейното предаване от ищеца на ответника, но в тази част липсва въззивна жалба, поради което решението е влязло в законна сила и не следва да бъде обсъждано в настоящото производство.

С оглед установеното по делото от разпитаните свидетели пред Старозагорския районен съд, че сумата от  3 300лв, преведена по банков превод е предадена на ответника на 16.07.2010 г., въззивният съд намира, че твърдението на ищеца за сключен на 16.07.2010г. договор за заем в размер на общо 3 300 лв. е доказано. Когато е доказано изявлението на получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги върне, както е в настоящия случай, договора за заем се счита за сключен с предаването на заемната сума. При така събраните доказателства по делото, въззивният съд намира, че изводите на районният съд са правилни  и законосъобразни.

Предявеният иск е с правно основание чл.240 от ЗЗД. Договорът за заем е неформален и реален. За действителността на същия не е задължителна писмена форма, но за да е валиден е необходимо да е предадена от заемодателя на заемополучателя определена парична сума. Установено е по делото от показанията на разпитаните свидетели предоставянето на процесната сума от 3300лв. в заем от ищеца на ответника. Свидетелите  установяват и времето на предоставянето на заема – 16.07.2010г., както и поводът за предоставянето му, а именно – за ин витро процедури. Въззивният съд счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите, тъй като техните показания са единни и непротиворечиви. Същите по категоричен начин установяват предоставянето на процесната сума от 3300 лв. в заем от ищеца на ответника. Въззивният съд намира, че действително не е установено по делото процесната сума да е била върната на ищеца от ответника – другата изискуема предпоставка на чл.240 от ЗЗД. Този факт се установява от показанията на разпитаните свидетели. Ответника не е представил доказателства за обратното, поради което следва да се приеме, че процесната сума не е върната. В производството по иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си, че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения.  При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетели е налице, ако се цели, установяване  на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя е доказване на договора.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че претенцията с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателна и доказана и следва да бъде уважена в размер на 3300лв.

По отношение на сумата от 600 лв. искът е отхвърлен. В тази част няма постъпила въззивна жалба, поради което  решението е влязло в законна сила.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба  следва да се присъдят на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 760 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. 

Въззивникът и ответник по делото, следва да заплати в полза на ОС-Стара Загора на основание  чл. 47, ал. 6 ГПК държавна такса за разглеждане на въззивната жалба в размер на 66 лв.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖАДВА решение № 726 от 12.07.2016г., постановено по гр.дело № 2963/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА К.В.К., ЕГН: **********,***, да заплати на Н.В.И., ЕГН **********,***, сумата от  760лв. /седемстотин и шестдесет лева/, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА К.В.К., ЕГН: **********,***, да заплати в полза на ОС-Стара Загора на основание  чл. 47, ал. 6 ГПК държавна такса за разглеждане на въззивната жалба в размер на  66 лв. /шестдесет и шест лева/.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: