Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 387………………….14.12.2016 година……………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На петнадесети ноември.……………………...……………………….Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                          

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ

                         

 

Секретар С.С.…………….……..………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1371…………по описа за 2016…..…...година.

 

        Обжалвано е решение № 145 от 16.03.2015 г., постановено по гр.дело № 2097/2014 г. на К. районен съд, с което е прогласена относителната недействителност на продажбата на недвижими имоти, обективирана в нотариален акт № ., том ., рег.№ ., д. № . г. на нотариус Иван Генов и е допусната съдебна делба между Т.Х.С., З.Г.К., Х.Х.Х., Д.Г.Г. и З.В.Г. на наследствени недвижими имоти- 4 броя ниви, находящи се в землището на с.Д., община М., подробно описани в диспозитива на решението, при следните дялове: 6/12 ид.части за Т.Х.С., 2/12 ид.части за З.Г.К., 2/12 ид.части за Х.Х.Х., 1/12 ид.части за Д.Г.Г. и 1/12 ид. части за З.В.Г.. Отхвърлен е иска за делба по отношение на Д.Г. Петков, като неоснователен. С решение № 340 от 05.07.2016 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по отношение на иска по чл.76 ЗН.

 

        Въззивникът Д.Г.П., чрез адв. З.Д., счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго решение, с което бъдат отхвърлени изцяло предявените от ищцата искове като неоснователни. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.

 

        В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Т.Х.С., чрез пълномощника си адв.Е.С., оспорва изцяло въззивната жалба и счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и потвърдено решението на първоинстанционния съд. Претендира за разноските по делото.

 

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори от другите страни З.Г.К., Х.Х.Х., Д.Г.Г. и З.В.Г..

 

        Решението по чл.247 ГПК е обжалвано от Т.Х.С., чрез пълномощника й адв.Е.С.. Същата счита, че то е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Нарушена била нормата на чл.75, ал.2 ЗН и задължителната практика на ВКС. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде призната за относително недействителна само по отношение на нея покупко- продажбата на процесните земеделски земи. Претендира за всички разноски по производството.

 

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори по тази жалба от другите страни.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:      

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени иск за делба на недвижими имоти и иск по чл.76 от ЗН. Ищцата Т.Х.С. твърди, че заедно с покойния си брат Х.Х. К., починал на 20.06.2009 г., били единствените наследници на баща си Х.Х. К., починал на 12.05.1962 г. С решение № 33/12.10.1998 г. на ПК- М., им били възстановени земеделски земи- 7 броя ниви, подробно описани по площ, местоположение и граници в исковата молба. На 18.11.2008 г. двамата с брат си продали на И. Д. Н. три от нивите, а именно: нива от 3.300 дка, осма категория, м. „С.”, имот с № 062072; нива от 3.600 дка, четвърта категория, м. „К.”, имот № 075020 и нива от 2.799 дка, четвърта категория, м.„Чавдарова могила”, имот № 124056, всички в землището на с.Д.. Така в наследство и в съсобственост при равното им участие останали четири ниви в землището на с. Д.: нива № 088023 от 3480 кв.м в м. „К.”; нива № 105031 от 3000 кв.м в м. „К.”; нива № 109001 от 1497 кв.м. в м. „Б.” и нива № 137043 от 4500 кв.м в м. „Ф.”, които с брат си възнамерявали да си поделят по равно, но на 20.06.2009 г. той починал. Започнала да прави опити да извършат тази делба с неговите наследници - ответниците по делото, но те уклончиво не й давали отговор. През есента на 2014 г. случайно разбрала, че те, възползвайки се от съвпадението на името на техния наследодател - брат й, с името на баща им /и двамата се казвали Х.Х. К./ продали тези четири ниви на ответника Д.Г.П., без съгласието й и без да я уведомят. Продажбата била извършена на 14.10.2014 г. и обективирана в нот. акт № . том ., рег.№ ., дело №. г. от нотариус И.Г., рег.№ .. Тази продажба не пораждала задължителните си законови последици за нея, тъй като тя не участвала при извършването й и не е давала съгласието си за нейното осъществяване. Оспорила е същата на основание чл.76 ЗН като относително и частично недействителна по отношение на нея до размера на участието й в наследствените вещни права в процесните ниви- до размер на 6/12 ид.части е и предявила преюдициален инцидентен установителен иск за прогласяване на частичната относителна недействителност до размер на 6/12 ид. част. По горните причини и за да бъде съдебното решение по спора задължително и за купувача, в делбеното производство следвало да участва и ответника Д.Г.П.. Претендира съдебната делба на земеделските имоти – ниви, да бъде извършена между наследниците на Х.Х. К., починал на 12.05.1962 г., при квоти: за нея 6/12 ид. части, за З.Г.К. -2/12 ид. ч., за Х.Х.Х. - 2/12 ид. ч., за Д.Г.Г. 1/12 ид.ч. и за З.В.Г.- 1/12 ид.ч. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че продажбата на 4 бр. ниви, подробно описани, обективирана в  нотариален  акт № . том ., рег.№ ., дело №. г. от нотариус И.Г., рег.№ .., е относително недействителна до размер на 6/12 ид. части и да го отмени до този размер; като допусне до съдебна делба посочените земеделски земи- 4 бр. ниви между посочените по- горе лица и квоти.  

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответниците З.К., Х.Х., Д.Г. и З.Г. вземат становище, че не се противопоставят на предявения установителен иск с правно основание чл.76 ЗН. В извършената продажба ищцата не била участвала и имала наследствена част в размер на 1/6. Считат сделката за валидна, породила правните последици между страните и единствената възможност да бъде уравнен наследствения дял на ищцата били паричните средства. Считат предявеният иск за делба за недопустим и неоснователен, тъй като описаните в исковата молба недвижими имоти били продадени на трето лице, т.е. те като ответници не били собственици на недвижимите имоти и не били пасивно легитимирани да участват в процеса. Ищцата претендирала, че има 6/12 ид.части от наследството и съответно при подялба тя следвало да получи 1/6 от получената сума, т.е. наследственият й дял бил в размер на 307 лв., които заявили, че са готови да й я платят.

 

        В срока по чл.131 ГПК ответникът Д.Г.П. не е подал писмен отговор на исковата молба. В писмено становище счита предявеният установителен иск за неоснователен, а предявеният иск за делба на процесните ниви- за недопустим. Счита, че съгласно чл.343 ГПК искът за делба не можел да бъде съединяван с други искове. Искът за делба бил и неоснователен, тъй  като той бил собственик на 6/12 ид.ч. от процесните четири ниви. Исковете следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни.    

 

        По делото не е спорно, а се установява и от приложените удостоверения за наследници, че Х.Х. ***, е починал на 12.05.1962 г., като оставил законни наследници: Т.Х.С.- дъщеря и Х.Х. К.- син, починал на 20.06.2009 г., със законни наследници: З.Г.К.- съпруга, Х.Х.Х.-син и Д. Х.К.- дъщеря, починала на 04.01.2011 г., със законни наследници: Д.Г.Г.- син и З.В.Г.- дъщеря. От решение № 33/12.10.1998 г. на ОСЗ-М. /ПК-М./ и приложените 4 бр. скици е видно, че на наследниците на Х.Х. К. е възстановено с план за земеразделяне в землището на с.Д. с ЕКАТТЕ 24324, община М., правото на собственост върху 7 бр. ниви. Видно от нотариален акт за покупко-продажба № ., том ., рег.№ ., нот.дело №. г. на нотариус М. П., на 18.11.2008 г. Х.Х. К. и Т.Х.С. продали 3 ниви от възстановените им като наследници на Х.Х. К. с решение № 33/12.10.1998 г. ОСЗ-М.. С нотариален акт за покупко- продажба№ ., том ., рег.№., н.д.№ . г. на нотариус И. Г., ответниците З.Г.К., Х.Х.Х., Д.Г.Г. и З.В.Г. продали на Д.Г.П. процесните недвижими имоти: нива от 3.000 дка, четвърта категория, в местността „К.”, съставляваща имот № 105031; нива от 4.500 дка, четвърта категория, в местността „Ф.”, съставляваща имот № 137043; нива от 3.480 дка, четвърта категория, в местността „К.”, съставляваща имот № 088023 и нива от 1.497 дка, четвърта категория, в местността „Б.”, съставляваща имот № 109001, всички в землището на с.Д., легитимирайки се като собственици с решение № 33/12.10.1998 г. ОСЗ- М..

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: В настоящия случай съсобствеността върху процесните земеделски земи е възникнала на основание наследствено правоприемство от общия наследодател Х.Х. ***, починал на 12.05.1962 г. Влязлото в сила решение № 33/12.10.1998 г. на Поземлена комисия /Общинска служба по земеделие/ гр.М., с оглед разпоредбата на чл.17 ЗСПЗЗ, придружено със скици, е легитимен документ, установяващ собственост и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. По силата на наследственото правоприемство Т.Х.С. и Х.Х. К. като преки наследници на общия наследодател /техен баща/ са придобили на основание чл.5, ал.1 от ЗН по 1/2 ид.част от възстановените земеделски земи, а след смъртта на Х.Х. К. на 20.06.2009 г., по силата на настъпило наследственото правоприемство, на основание чл.9, ал.1 и чл.5, ал.1 от ЗН ответниците З.Г.К. и Х.Х.Х. са придобили по 1/6 ид.части от процесните ниви, а наследниците на починалата му на 04.01.2011 г. дъщеря Д. К.- Д.Г.Г. и З.В.Г.- по 1/12 ид.части от тези ниви. Наследниците на Х.Х. К. на 14.10.2014 г. продали процесните ниви на трето лице- ответника Д.Г.П.. 

 

        Съгласно чл.76 ЗН, актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата. Искането за прогласяване на относителната недействителност по чл.76 ЗН може да се упражни под формата на инцидентен, преюдициален и обуславящ установителен иск или чрез възражение- т.1 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС. Искането следва да бъде направено само в първата фаза на делбения процес. Спорът по чл.76 ЗН се явява преюдициален за делбения процес, защото с решението по чл.344, ал.1 ГПК следва със силата на пресъдено нещо да се установи кои са титулярите на правото на собственост. Легитимирани да се позоват на чл.76 ЗН и да искат прогласяване на недействителността на акта на разпореждане изцяло или отчасти със сънаследствената вещ в делбения процес са само съделителите- сънаследници, които не са страни по сделката – т.2 на ТР № 1/2004 г. В настоящия случай искът по чл.76 ЗН е предявен от легитимирано лице- сънаследник- съделител, който не е страна по сделката. При релевиране на относителна недействителност на акт на разпореждане, като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът– прехвърлител, както и приобретателят по сделката, който е необходим другар /Р 27-2014- ІІ г.о.; Р 90-2014- ІІ г.о.; Р 99-2015- І г.о. на ВКС, всички постановени по реда на чл.290 ГПК/. Тези лица участват в настоящото производство като ответници.

 

        Актът на разпореждане на сънаследника изцяло или отчасти с отделни наследствени вещи е относително недействителен. Разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица. В случая ответниците- сънаследници са се разпоредили изцяло с наследствените 4 броя ниви- предмет на настоящия спор. При относителната недействителност договорът не страда от пороци, но законът изрично постановява, че по отношение на определена категория лица, той не поражда правно действие, какъвто е и настоящия случай.  При уважаването на иск или възражение на сънаследник по чл.76 ЗН сделката не поражда правно действие по отношение на сънаследниците, последиците на акта на разпореждане не се зачитат и имотът се връща в наследството /Р 221-2014- І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.  Искът по чл.76 ЗН е уважен, като е прието, че той е допустим предвид данните, че наследодателят е имал и друг имот, а по същество и основателен, тъй като разпореждането с наследствения имот от един от наследниците накърнява правата на другия наследник. С оглед уважаване на иска по чл.76 ЗН е прието, че имотът е възстановил съсобствения си характер и е допуснат до делба при квоти по 6/12 ид. ч. за ищцата, по 2/12 ид.части за ответниците З.К. и Х.Х. и по 1/12 ид.част за ответниците Д.Г. и З.Г. /ОПР 407- 2015- І г.о. на ВКС/. При предявен иск, или възражение по чл. 76 ЗС, съгласно приетото в ТР № 1/2004 г. ОСГК на ВКС- т.2, както бе посочено по- горе, се конституира приобретателя като главна страна. По отношение на него задължително с отделен диспозитив следва да бъде обявена относителната недействителност на сделката, за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за допускане до делба. Постановяване на отделен диспозитив за обявяване на сделката за относително недействителна се налага и за формиране сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по нея и за реализиране на правата на приобретателя, ако имота се падне в дял на наследника-прехвърлител. В този случай, ако имотът се разпредели със съдебното решение по извършване на делбата в дял на прехвърлителя, приобретателят запазва правото на собственост върху него на основание нормата на чл.76 ЗН и на влезлите в сила решения за допускане и извършване на делбата. Когато възражението по чл.76 ЗН е основателно по отношение на приобретателя по сделката, конституиран като главна страна, искът за делба следва да се отхвърли с диспозитива на решението по отношение на него, за да се формира сила на пресъдено нещо по отношение и на приобретателя. Той ще реализира правата си по отношение на прехвърлителя- наследник- да запази собствеността върху имота, или да претендира права по отношение на прехвърлителя като съдебно отстранен въз основа на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата между сънаследниците си, а не чрез нов иск за делба на съсобственост, който би бил недопустим /Р 35- 2015- І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

        Пред вид гореизложените съображения, правилно районният съд е приел, че е относително недействителен актът на разпореждане на договора за покупко- продажба на процесните земеделски земи- 4 броя ниви, обективиран в нотариален акт № ., том ., рег.№ ., д.№ .г. на нотариус И. Г. по отношение на всички ответници- арг. на чл.216, ал.2 ГПК, тъй като сънаследниците са задължителни необходими другари в делбеното производство. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилите се сънаследници са носители на правото на собственост на сънаследствените вещи и делбата следва да се извърши с тяхно участие. По гореизложените съображения съдът намира, че делбата на процесните недвижими имоти следва да бъде допусната между Т.Х.С., З.Г.К., Х.Х.Х., Д.Г.Г. и З.В.Г. при дялове: 6/12 ид.части за Т.Х.С., 2/12 ид.части за З.Г.К., 2/12 ид.части за Х.Х.Х., 1/12 ид.части за Д.Г.Г. и 1/12 ид. части за З.В.Г.. Искът за делба по отношение на ответника Д.Г. Петков следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваните решения са правилни и следва да бъдат потвърдени. Съгласно чл.355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, т.е. същите се определят и присъждат във втората фаза на делбеното производство по извършването на делбата. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 ГПК. Следователно, при този изход на делото на Т.С. следва да се присъдят само направените разноски във връзка с иска по чл.76 ЗН. В случая са предявени два иска с еднаква цена /1847 лв./- за делба и по чл.76 ЗН. Конкретизирана е държавната такса по иска по чл.76 ЗН- 75.56 лв., но не и адвокатското възнаграждение. Следователно, по иска по чл.76 ЗН следва да се присъди половината от адвокатското възнаграждение, заплатено от Т.Х. в първата и въззивната инстанция или общо 955 лв. /600 лв. за първата инстанция плюс 355 лв. за въззивната/, или общо на Т.С. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1030.56 лв. по иска по чл.76 ЗН. Останалите разноски, както бе посочено по горе, ще бъдат определени и присъдени във втората фаза на делбата. Жалбата против решението по чл.247 ГПК е неоснователна, поради което свързаните с нея разноски не следва да се присъждат.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                             Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 145 от 16.03.2015 г. и решение по чл.247 ГПК № 340 от 05.07.2016 г., постановени по гр.дело № 2097/2014 г. по описа на К. районен съд.

 

        ОСЪЖДА З.Г.К., ЕГН **********,***, Х.Х.Х., ЕГН **********,***, Д.Г.Г., ЕГН **********,***, З.В.Г.,  ЕГН **********,*** и Д.Г. П., ЕГН **********,***, да заплатят на Т.Х.С., ЕГН **********,***, направените по делото разноски за двете съдебни инстанции по иска по чл.76 ЗН в размер на 1030.56 лв. /хиляда и тридесет лева и петдесет и шест стотинки/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: