Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

372                                                02.12.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори ноември                                                  две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

             МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар П.В.  

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1373 по описа за 2016 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на Т.П.Д. чрез адв. А.С. против решение № 293 от 09.06.2016 г., постановено по гр.дело № 293/2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля предявения от Т.П.Д. против Р.Г.И. установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено по отношение на Р.Г.И., че съществува вземането на Т.П.Д. по заповед № 66/28.01.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 57/2016г. по описа на РС- Казанлък, за следните суми: 7 200 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2016г. до изплащане на вземането, като погасен по давност, като се отхвърля предявения от Т.П.Д. против Р.Г.И. установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено по отношение на Р.Г.И., че съществува вземането на Т.П.Д. по заповед № 66/28.01.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 57/2016г. по описа на РС- Казанлък за сумата от 144лв., представляваща разноски по заповедното производство, като неоснователен и недоказан, и се осъжда Т.П.Д. да заплати на Р.Г.И. сумата от 1298лв., представляващи съдебни и деловодни разноски по гр.д. № 293/2016г. по описа на РС- Казанлък.

 

Въззивницата счита, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и постановено в противоречие с ангажираните по делото доказателства. Излага подробни съображения, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли съдът да отмени атакуваното решение и да постанови ново с което да приеме, че искът е своевременно предявен и с оглед ангажираните по делото доказателства, е и основателен, предвид което да го уважи с произтичащите от това законни последици.

 

Въззиваемата страна Р.Г.И. чрез адв. А.С., оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и обосновано. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. В случай, че съдът уважи жалбата, при присъждане на разноските на въззивницата, ако претендираният адвокатски хонорар е прекомерен, да приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и да намали същия.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр.чл. 86 от ЗЗД, с цена на иска 7200лв.

 

В исковата молба ищцата твърди, че от м. ноември 2008г. на няколко пъти предоставила на ответницата парични средства под формата на заем, както следва:  през м. ноември 2008г.- сумата от 300лв.; на 27.11.2008г.- сумата от 4000лв., през м. декември 2008г.- сумата от 500лв., през м. март 2009г.- сумата от 2000лв. и на 30.03.2009г.- сумата от 400лв., или общо 7200лв., за получаването на които И. подписала на Д. разписка. Независимо от уговорения падеж, ответницата не погасила задължението си към ищцата. Ищцата подала пред РС- Казанлък заявление за издаване на заповед изпълнение на основание чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 57/2016г. по описа на РС- Казанлък била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като в срока по чл. 414 от ГПК ответницата- длъжник в заповедното производство възразила срещу издадената заповед за изпълнение, което пораждало правния й интерес от водене на настоящото производство. Моли да се признае за установено по отношение на ответника, че му дължи по издадената по ч.гр.д. № 57/2016г. по описа на РС- Казанлък заповед №66/28.01.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, следните суми: 7200,00лв.главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2016г. до изплащане на вземането. С допълнителна молба от 20.04.2016г. ищцата уточнява, че се касае за пет вноски по един договор за заем, а не за обективно съединяване на искове, като падежа на задължението е 19.05.2011г. Ответницата Р.Г.И. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не дължи на ищцата претендираната с исковата молба сума. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Прави възражения, че вземането на ищцата за процесните суми е погасено по давност.

 

Със Заповед №66 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 28.01.2016г. по ч. гр. дело №57/2016г. по описа на РС-Казанлък, е разпоредено Р.Г.И. да заплати на Т.П.Д., сумата 7 200 лева главница, законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2016г. до изплащане на вземането, както и 144 лева разноски по делото за платена държ. такса, по вземане, произтичащо от предоставен заем на парични суми на няколко пъти- м. ноември, м. декември 2008г. и през м. март 2009г. на обща стойност 7200лв., които суми са предоставени за нуждите на длъжницата, за което има съставени разписки, подписани от длъжника. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, ответницата-длъжник е възразила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иск в настоящото производство.

 

От представената по делото Разписка се установява, че Р.И. е получила от Т.Д. сумите: 300 лева – м. ХI 2008г., 4000 лева – на 27.11.2008г., 500 лева – м. ХII 2008г., 2000 лева – м. 03.2009г., 400  лева – на 30.03.2009г., които се е задължила да върне в срок до м. 09.2009г. Разписката е подписана от Р.И.. В края на документа е поставена дата 19 май 2011г.

Във връзка с оспорване на авторството и съдържанието на разписката, съдът е назначил комплексна съдебна почерково - документна експертиза. От заключението по приетата по делото съдебна комплексна почерково - документна експертиза, неоспорена от страните, се установява, че ръкописният текст на разписката, обект на изследването, е написан собственоръчно от ищцата Т.П.Д.. Подписът, положен срещу името „Р.И.“ в разписката е изпълнен от ответницата Р.Г.И.. При изписването на текста са използвани три различни химикални пасти: една - за текста, втора - за поправка на текста и изписване на датата „19 май 2011г.“ и трета - за подписа на ответницата. Според вещото лице няма методика, по която може да се установи, кога е положена датата 19 май 2011г.

 

Исковата молба е подадена на 19.02.2016г., но на основание чл.422 ал.1 ГПК, искът следва да се счита предявен от датата на подаване на заявлението-16.01.2016г.

 

            Безспорно е по делото, че за доказване на заемно правоотношение може да се използват всички допустими по ГПК доказателства, включително разписка, декларация или друг изходящ от длъжника документ, удостоверяващ получаването от него на заетата сума и задължението му да я върне. Това произтича от характера на договора за заем, който е неформален и реален. Договорът за заем може да бъде сключен както в писмена, така и в устна форма. Разписката, подписана от длъжника, е частен документ, който се ползва с материална доказателствена сила за съдържащите се в него обстоятелства.

 

            С оглед установеното в заключението на вещото лице обстоятелство, че процесната разписка е подписана от ответницата Р.И., съдът приема за недоказано направеното от нея оспорване на авторството й. Безспорно е установено, че разписката е подписана от ответницата по делото. От текста на разписката се установява, че ответницата е получила от ищцата на посочените в разписката дати сума в общ размер 7 200 лева, която се е задължила да върне до месец септември 2009г. Представената по делото разписка, удостоверява сключен между страните договор за заем, както и реалното получаване на описаните в нея суми от страна на ответницата.

 

            Установи се поделото, че датата 19 май 2011г. е написана лично от ищцата, с химикална паста, различна от тази, използвана от ответницата при полагането на подпис. Според вещото лице е невъзможно да се установи кога точно е положена тази дата. Ищцата не ангажира доказателства по делото, потвърждаващи изложените от нея в исковата молба твърдения за начина и времето на написването, коригирането и подписването на процесната разписка, поради което и с оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, съдът приема тези обстоятелства за недоказани. Срокът за връщане на заемната сума съдът приема, че е посочения в разписката - м. 09.2009г.        

 

            С оглед на извършеното по делото оспорване на съдържанието на разписката и установеното в заключението на вещото лице, въззивната инстанция намира, че допълнително посочената в разписката дата - 19 май 2011 не установява промяна на посочения по – горе падеж на задължението – м.септември 2009г. В този смисъл недоказано остана по делото твърдението на ищцата, направено в уточняваща й молба от 20.04.2016г., че падежът на процесното задължение е 19.05.2011г.

 

            При така установеното въззивната инстанция намира, че ответницата е получила от ищцата общо сумата 7 200 лева в заем, със задължението за я върне до месец септември 2009г. Ответницата не установи да е извършила плащане на процесната сума. Предвид наличието между страните по спора на валидно заемно правоотношение, съдът следва да се разгледа своевременно направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане.

 

            В този смисъл въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК. Вземането по договор за заем се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок, съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, считано от датата на падежа на задължението. В процесния случай задължението е било изискуемо през месец септември 2009г. и давността за него е изтекла през месец септември 2014г. Заявлението за издаване за заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е инициирано настоящото съдебно производство, е подадено на 16.01.2016г., т.е. след изтичането на петгодишния давностен срок.

           

            Твърдението на въззивницата - ищца в жалбата й, че процесната разписка е изготвена от нея в един по –късен момент, години след представяне на сумите, както и че изготвянето на разписката, изписването на датата и полагането на подпис от страна на ответницата е извършено в един и същ момент остана недоказано по делото, тъй като ищцата не е ангажирала доказателства в този смисъл. От заключението на назначената съдебна почеркова експертиза се установява, че при изписването на разписката, поправката и, подписа на ответницата и изписването на допълнителната дата са използвани различни химикални пасти, което логически води до извода, че не са написани едновременно.  Поради липса на ангажирани доказателства в обратния смисъл от ищцата, въззивната инстанция намира, че оспорването на съдържанието на разписката досежно датата на падежа е успешно проведено от ответницата. 

 

            По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че предявения установителен иск е неоснователен като погасен по давност и следва да бъде отхвърлен като такъв. С оглед отхвърлянето на иска за главница, следва да се отхвърли и акцесорния иск за присъждане на законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, както и искането за присъждане на разноски в заповедното производство в размер 144лв. като неоснователен.

 

Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

            Съдът констатира, че в първоинстанционното производство ищцата Т.П.Д., действаща чрез пълномощника си адв. А.М. – С. не е внесла цялата дължима държавна такса по делото. Видно от приложената вносна бележка от 02.03.2016г. на Изи Пей, от пълномощника адв. А.М. – С. е внесена сумата 44 лв., а разпореждането на съда и дължимата ДТ са в размер 144 лв. Ето защо, ищцата следва да бъде осъдена да заплати допълнително държавна такса в размер на 100 лв. по сметка на ОС – Стара Загора.

 

            Тъй като не е налице искане за присъждане на разноски, нито доказателства за извършване на такива, в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция.  

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 293 от 09.06.2016 г., постановено по гр.дело № 293/2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

           

            ОСЪЖДА Т.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати допълнителна държавна такса за производството пред първата инстанция в размер на 100 /сто/ лв. по сметка на Окръжен съд- Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: