Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 389                                   14.12.2016г.                        град С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    Втори граждански състав

На петнадесети ноември 2016 година

в публичното заседание, в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ :          ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                                    СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1385 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

        Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.224, ал.1 във вр. с чл.128 и чл.221 от КТ.

 

        Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от бившия служител А.Н.Т. от гр.С. против изцяло негативното за него Решение № 751/18.07.2016г. по гр.д.№ 588/2016г. по описа на РС-  С., който счита, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че съдът при постановяване на решението не се е произнесъл по направените от негова страна като ищец възражения за нищожност на клаузите по чл.47, ал.6 от ВПОРЗ от 01.01.2014г. и по чл.49, ал.2 от ВПОРД от 01.01.2015г.(протокол от о.с.з. на 10.05.2016г.) в ответника “Б.“, гр.С., което е повлияло на неправилния му краен извод за неоснователност на предявените от него срещу бившия му работодател осъдителни искове по КТ. Излага подробно своите фактически и правни съображения в подкрепа на защитните си тези, като основното спорно между страните е може ли без сключване на допълнително споразумение/ДС/ към индивидуалния му трудов договор/ИТД/ да се променя размера на уговореното трудово възнаграждение въз основа на приетите от работодателя Вътрешни правила за организация на работната заплата/ВПОРЗ/ по отношение на третия й компонент- индивидуалното участие на работника или служителя. Поради което моли настоящия въззивен ОС- С. да уважи напълно въззивната му жалба, като отмени изцяло обжалваното първоинстанционно Решение като незаконосъобразно и неправилно, ведно със законните последици от това, и уважи  исковите му претенции против бившия му работодател, включително лихвата за забава и разноските пред двете съдебни инстанции.

В проведеното едно открито съдебно заседание по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция не се е явил жалбоподателя или негов процесуален представител- адвокат, не е взел допълнително становище по спора, не е пледирал пред настоящия въззивен съд и не е представил писмена защита пред ОС- С..

 

        В законоустановения 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от бившия му работодател Б. - ЕАД, гр.С. се сочи, че на основание чл.263 от ГПК счита атакуваното Решение на РС- С. за законосъобразно, правилно и мотивирано, поради което оспорваме изцяло твърденията на въззивника/ищец/ Т., изложени във въззивната му жалба, като неоснователни и моли същите да бъдат оставени без уважение, като излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Счита, че въззивникът неправилно и неясно е посочил и приел за безспорно, че размерът на ИС добавката е определен твърдо между страните по тогавашното трудово правоотношение, че по делото се доказало, че въззивникът е бил своевременно и в пълнота запознат с действащите в работодателя- въззиваем/ответника/ вътрешни правилата/ВПРЗ, като не е имал възражения спрямо поставени цели или оценки, и че при заплащането е въведена сделна система- тоест, че не е договорено и изплащано основно трудово възнаграждение, което не зависи от постигнат резултат, а ИС добавката не е допълнително възнаграждение с постоянен, а с променлив характер.

 

        В пледоарията на процесуалния представител/юрисконсулт/ на бившия работодател се сочи, че счита подадената въззивна жалба за изцяло неоснователна и недоказана, като моли настоящия въззивен съд да го оставите изцяло в сила атакуваното първоинстанционно Решение, като напълно законосъобразно, мотивирано и правилно, ведно със законните последици от това, като се осъди в.жалбоподател да му заплати разноските пред въззивната инстанция, представляващо юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното адвокатско такова съгласно Наредба № 1/2004г. пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

        Настоящият въззивен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното :

 

        Пред настоящата въззивна съдебна инстанция не са искани, представяни, събирани и обсъждани никакви нови писмени и/или гласни доказателства, извън събраните пред първоинстанционния РС- С..

 

        ОС- С. счита, че въззивникът неправилно и неясно е посочил и е приел за безспорно в съдебното производство пред РС- С., че размерът на ИС- добавката е определен твърдо между страните, тъй като структурата на работната заплата в Б. - ЕАД е формирана, като основно и два вида допълнителни трудови възнаграждения, които заедно се наричали базова заплата. Безспорно е установено между страните и с мотивите на атакуваното съдебно Решение на РС- С., че размерът на основното месечно възнаграждение е договорено в точна стойност и то се променя само по взаимно съгласие на страните, като размерът на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се определя по правила, заложени в самия закон, като страните не са договорили отклонения от този принцип. В тази връзка във всяко допълнително споразумение, подписано между страните, винаги се отразява актуалния размер на това възнаграждение, който се променя при настъпване на някакъв обективен факт- придобиване на още една година стаж и опит. Размерът на последния компонент/ИС/- добавката и неговата промяна е спорният по делото момент. Видно от индивидуалния трудов договор и последващите допълнителни споразумения към него, ИС добавката се явява допълнително трудово възнаграждение за постигнат резултат съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1, т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Правилно РС е приел, че посоченият в документите размер на това трудово възнаграждение съгласно последното ДС е в размер на твърдо посочените  860, 70 лв. и не се дължи от работодателя безусловно и ежемесечно, тъй като както правилата за определяне на размера на раб.заплата,  в самия трудов договор и допълнителните споразумения към него, така и в Вътрешните правила за работната заплата- ЦУ на Б. - ЕАД (ВПРЗ), в Бонусна/комисионна схема за служителите в Корпоративни продажби/какъвто безспорно е бил въззивника/, получават като гарантиран минимум само първите 2 компонента от общо 3- компонентната си месечна заплата. Тоест дори   и   когато   няма   промяна   на   размера   на   договорената базовата   заплата   (какъвто   в   настоящия   случай   има),   работодателят  има задължение да изплаща това допълнително възнаграждение само до размера, равен на разликата  между стойността на базовата заплата и сбора от   основното възнаграждение и допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Следователно, ако размерът на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се увеличи, то ИС- добавката автоматично се намалявала със същата  сума. Именно тази промяна е  отразена в последното подписано допълнително споразумение от 04.09.2013г. и тази актуална структура на базовата заплата  гарантира  на страните по трудовото правоотношение, че независимо от промяната размера на възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит, осигурителният доход не се променя. Страните са договорили механизъм и за промяна на размера на самата базова заплата в частта ИС добавка, като служителят получава цели, които трябва да изпълни. Експертизата по делото на РС е установила изпращането на такива чрез ежемесечни и-мейли, на всеки б месеца от календарната година постигнатия резултат се е измервал и се е изчислявала   оценка   в   проценти   на   поставени   спрямо   постигнати   цели. В тази връзка експертизата по делото на РС е установила изпълнението и коректното изчисление на процесиите оценки на въззивника Т., като тази оценка поставя служителя- ищец в 1 от 3 възможни категории- „отлично“, „много добро“  или „лошо“  представяне. Като при съществуващите всеобщи критерии „дружеството на ответника приема, че "отлично представяне" е налице при постигнати резултати 100% и над 100% спрямо индивидуалните цели; "добро представяне" е налице при постигнати резултати между 85% и 100% спрямо индивидуалните цели и "слабо представяне" е налице при постигнати резултати по-ниски от 85 % спрямо поставените индивидуални цели. Между страните по делото не се спори, че при „отлично представяне“ базовата заплата се повишава, при „много добро“ се запазва същата, и при „лошо представяне“ се намалява, като нивата на които се увеличава или  намалява са  предварително двустранно договорени  и  посочени в самия трудов договор или допълнително споразумение към него. В конкретния процесен случай тези нива са договорени със служителя с допълнително споразумение от 28.06.2013). Експертизата по делото е установила, че за първо полугодие на 2014г. оценката на въззивника е била 93%, за второто полугодие на 2014г.-90%,  а за първото полугодие на 2015г. - 80%. Безспорно новото ниво на заплащане на ИС- добавката се прилага за следващите 6 календарни месеца автоматично, без подписване на    допълнително споразумение, когато отново се прави оценяване. В конкретния случай пред РС експертизата по делото е установила, че след проверка на представените Фишове за заплати, при промяна на базовата заплата, осъществявана на период от шест месеца, е извършвана промяна в индивидуалния стимул. Останалите компоненти на базовата заплата- основна работна заплата и възнаграждение за професионален опит и трудов стаж не са бил променяни. По този начин размерът на базовата работна заплата се променя без подписване на отделно допълнително споразумение между страните по трудовото правоотношение, и това е принципът, който се е прилагал за всички служители на работодателя БТК. Този факт се доказва по несъмнен и безспорен начин от всички свидетелски показания пред РС. Тази промяна е в резултат от договорения между страните механизъм за определяне размера на ИС  добавката  и  не представлява изменение на трудовото правоотношение. Но дори и да се приеме, че това е изменение, то записвайки условието в трудовия договор, БТК изпълнява изискването на чл.119 от КТ „промяната" да е договорена писмено между страните. Също така по делото на РС е било доказано по несъмнен начин, че въззивникът е бил запознат с правилата,описани по-горе, като не е имал възражения спрямо поставените цели или оценки- видно от събраните пред РС писмени и гласни доказателства. Още повече, че фактът на изрично запознаване с ВПРЗ не е съществен за изхода на делото, тъй като в самия трудов договор са описани, както различните нива на базовата заплата и механизма за промяната й, така и изрично е записано, че служителят се съгласява при изпълнение на трудовите му задължения да се прилагат ВПРЗ. По делото се събраха достатъчно доказателства, че въззивникът Т. е бил запознат с по- горе описаните принципи, като свидетелските показания са потвърдили, че той е знаел и очаквал намаляване на заплатата, защото е имал достъп до специална система /софтуерна програма/, която е изчислявала данните, и е можел да провери по всяко време процентното изпълнение на целите си. За този факт свидетелства и обстоятелството, че процесният период е повече от една календарна година, в която той е получавал ежемесечно заплатата си и никога не е възразявал срещу нейния по-малък размер. Още повече, че те с нищо не противоречат на разпоредбите на уреждащия ги подзаконов нормативен акт- чл.13, ал.1, т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

       

        Не се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че при заплащането е била въведена сделка система, тъй като съгласно описаната структура на работната заплата/приета от въззивника като безспорна/, очевидно и безспорно показва, че е договорено и изплащано основно трудово възнаграждение, което не зависи от постигнат резултат, а ИС добавката е допълнително възнаграждение с постоянен характер.

 

        А относно оплакването на въззивника, че РС не се е произнесъл по възражението му за нищожност на клаузите на разпоредбите на чл.47, ал.6 от ВПОРЗ от 01.01.2014г. и чл.49, ал.2 от ВПОРЗ от 01.01.2015г. в частта им, касаеща фиксираните нива на възнагражденията на посочените позиции, които се договарят при сключване на трудовия договор/допълнителното споразумение и се коригират автоматично след извършване на оценката, без да се подписва ново допълнително споразумение- въззивният съд счита, че предвид изричната разпоредба на чл.119 от КТ, че трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време, и разпоредбите на чл.66, ал.1, т.7, ал.2, пр.1 и ал.5 от КТ не е налице твърдяната от въззивника/ищец/- бивш служител нищожност поради противоречие с чл.119 във вр. с чл.66 от КТ. Между страните има сключен първоначален основен писмен трудов договор и допълнителни писмени споразумения към него, които уреждат трудово- правните взаимоотношения между страните, и са налице първоначални/от 01.01.2014г./ и последващи/от 01.01.2015г. ВПОРЗ, които са били достъпни в електронен вид за всички служители на работодателя чрез вътрешната интра- нет система на БТК, до която достъп е имал и въззивника, докато е работел при въззиваемия. Поради което техните клаузи не се явяват нищожни за бившия служител/въззивника/ на сочените от него фактически и правни основания. Поради което тези разпоредби не противоречат нито и на ВПОРЗ, в които уговорено, че с постоянен характер е възнаграждението за индивидуално участие в трудовия процес/третия компонент от базовата заплата-  чл. 12 ал.2/, нито че размерът на базовата заплата се определя по взаимно съгласие на страните и задължително се отразява в съдържанието на ИТД и/или в съдържанието на ДС/чл.16, ал.2/, нито, че допълнителните възнаграждение се уговарят по размер в ИТД или в ДС по ИТПО/чл.25, ал.2 от ВПОРЗ/. Следователно самите вътрешни правила са публикувани във вътрешната „интра- нет“ компютърна мрежа на въззиваемия/ответника/- работодател, те са били достъпни за всички служители от всички структури и нива/включително и за ищеца- въззивник/- служител, те са били публикувани в писмен вид та електронен носител/което е практически равносилно на публикуването им в писмен вид на хартиен носител/. Поради което те по никакъв начин не въвеждат и не отменят принципа за изменение на ТД в писмена форма, нито относно допълнителното трудово възнаграждение, представляващо възнаграждение за индивидуално участие в трудовия процес, и не въвеждат някакво допълнително ново изискване то да бъде предмет на ТД или ДС в отделна индивидуална писмена форма. Именно поради гореизложените мотиви тези разпоредби не са в явно противоречие с нормите на КТ и със самите вътрешни правила/ВПОРЗ/, поради което и не се явяват нищожни по смисъла на твърдяното от въззивника- бивш служител.

 

        Предвид което въззивният ОС- С. счита, че първостепенният РС е стигнал до обоснования, законосъобразен и мотивиран извод, че с отхвърлянето на процесния иск за главница и лихви не се дължи претендираното парично обезщетение, като РС е определил напълно мотивирано, законосъобразно и правилно процесните интервали от време, претендираните размери главници и лихви, действалите вътрешни правила и останалите събрани по делото доказателства. Поради което това атакувано негативно за бившия работник- въззивник Решение на РС се явява напълно мотивирано, правилно и законосъобразно, поради което то следва да бъде потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици от това.

 

        В този смисъл настоящия въззивен ОС- С. счита, че е налице хипотезата на чл.272 от ГПК и в настоящите си мотиви препраща към мотивите на първоинстанционния РС- С..

 

        С оглед изхода на делото, предвид представените писмени доказателства за разноските по делото и приложимите разпоредби на чл.273 във вр. с чл.78, ал.2 и ал.8, пр.1 от ГПК, въззивникът/бивш работник/ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия/бивш негова работодател/ направените по делото разноски пред въззивната инстанция ОС- С. в размер на общо 540 лв. за юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното такова по смисъла на чл.7, ал.2, т.2 от от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС- С..

 

       Предвид размерите на отделните исковите претенции за главници и лихви под 5 000 лв. и на основание новите разпоредби на чл.280, ал.2, т.3, пр.1 и 2 от ГПК/изм. и доп. с Д.в.№ 50/2015г./, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред ВКС на РБ- гр.С..

 

        Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.258 и сл. и във вр. с чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, във вр. с чл.224, ал.1 и във вр. с чл.128 и чл.221 от КТ, въззивният ОС- С.

 

                                             Р    Е    Ш    И  :

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА Решение № 751/18.07.2016г. по гр.д.№ 588/2016г. по описа на РС- С..

 

       ОСЪЖДА  А.Н.Т.- ЕГН ********** *** да заплати на „Б. - ЕАД“, ЕИК 831642181 със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Ц.“ № . сумата 540 лв./петстотин и четиридесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение пред ОС- С.. 

 

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

 

                                                                                                2.